Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „ Добив на подземни богатства индустриални материали кварц-каолинови пясъци от находище „Дар, землище на

4.5.1. Характеристика на земите и почвите

Независимо от заеманата обширна площ, почвеното разнообразие в района е сравнително ограничено и се дължи главно на съществуващото неголямо разнообразие по отношение на основните фактори на почвообразуване, като хълмисто-равнинен релеф, материнска скала представена повсеместно от льос и льосовидни седименти, умерено-континентални климатични условия, безводен и сух район, с дълбоки подземни води, ливадно-степна и лесостепна растителност.

Съгласно почвената карта на България в М 1:400000 (Койнов, В. и колектив, БАН, 1968 г.) почвите в обследвания район са както следва:

5. Излужени черноземи, тежко песъчливо-глинести

10. Оподзолени черноземи и тъмносиви горски, тежко песъчливо-глинести

31. Алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести

40. Ерозирани излужени черноземи

Номерацията на почвените различия е съгласно легендата на почвената карта.

Тъй като районът е преходен между Предбалкана от юг и равнината от север, зоналните почвени типове тук са сиви горски (подтип тъмносиви) и черноземи (подтип излужени и оподзолени).

Излужените черноземи (chernozems –съобразно „Легендата на почвите по FAO) , имат средно мощен хумусен хоризонт (40 – 50 cm) и сравнително мощен почвен профил (100 – 120 cm). При слабо и средно ерозираните разновидности хумусният хоризонт варира между 25 и 45 cm, а почвеният профил между 50 и 85 cm.

Структурата на хумусния хоризонт е зърнесто-троховидна, но в повърхностния хоризонт, при обработваемите площи, разпрашена. Преходният „В” хоризонт има буцеста и буцесто-призматична структура.

По механичен състав тези почви са тежко песъчливо-глинести. Количеството на физическата глина (частици по-малки от 0,01 mm) е между 45 и 55%, а това на ила (частици по-малки от 0,001 mm) между 25 и 38%. Механичният състав на преходния хоризонт е по-тежък, а на льосовидните почвообразуващи материали – средно песъчливо-глинест. Преобладаващата фракция във всички случаи е тази на едрия прах т.н. льосова фракция (частици 0,05 – 0,01 mm).

Излужените черноземи в района са слабо и средно запасени с органични вещества. Съдържанието на хумус се колебае между 2,10 и 4,40% в повърхностния хоризонт. В следващите в дълбочина почвени хоризонти, количеството постепенно намалява и в преходния „В” хоризонт то е 0,80 – 1,40%. Запасеността с общ азот е много слаба до средна, а на общ фосфор – средна и добра. Карбонатите са измити от профила и се установяват в „Ск” хоризонт. Почвената реакция в повърхностния хоризонт и на профила е слабо кисела до неутрална, а на почвообразуващите материали алкална. рН (в КСl) варира между 5,0 и 6,2 в хумусния и преподния хоризонти и между 7,0 и 7,5 в почвообразуващите материали.

По отношение на устойчивостта на химическо замърсяване, съгласно чл. 8 и приложение 8 от Инструкция №РД-00-11/13 юли 1994 г. на Министерството на земеделието и горите, излужените черноземи са от клас трети (от пет възможни).

Оподзолените черноземи и тъмносивите горски почви се установяват н южната и западна части от района. Тези два подтипа почви имат съществени и принципни различия от характеристиките на съответните почвени типове (черноземи и сиви горски почви). Освен това същите тези два почвени подтипа се намират в преходния пояс между черноземите и сивите горски почви и фактически осъществяват връзката между двата почвени типа. Формирани са върху карбонатни (льосови) материали, при по-забележима влажност и под влияние на променящ се тревен с горски или обратно – горски с тревен почвообразувателен процес. Затова за момента тези почви се обособяват като самостоятелен почвен тип „Файоземи” (Phaefzems) – таксономична единица от приетата от FAO (1988) „Легенда на почвената карта на света”.

Тези почви се характеризират със средномощен хоризонт (30 – 40 cm), преминаващ чрез „АВ” подхоризонт в дълбочина. Имат добре оформен метаморфен „В” хоризонт с мощност повече от 80 cm, с добре изразен процес на вътрепочвено глинясване и слаб лесиваж. Структурата им е зърнесто-троховидна, но в орницата при обработваемите площи тя е разпрашена. Текстурната диференциация е слаба.

Механичният състав е средно и тежко песъчливо-глинаст. Съдържанието на физическата глина по профила се мени между 40 и 55%, а на ила – между 21 и 36%. Преобладаващата фракция е тази на едрия прах.

Запасеността с хумус е слаба – 2 – 2,5% и постепенно намалява в дълбочина. Карбанати се установяват под 1 m дълбочина ( в „Ск” хоризонт). Почвената реакция е слабо кисела, с рН (във Н₂О) между 6,0 и 6,6.

По устойчивост на химическо замърсяване, почвите и от двата почвени подтипа са от клас трети.

Към ерозираните черноземи обикновено се отнасят средно и силно ерозираните различия. Нормално те заемат долната третина на по-стръмните хълмисти скатове. Под тях следват бреговите части на доловете, където почвите са плитки, каменисти и в комплекс с открита на повърхността скала.

При средно ерозираните различия мощността на почвения профил е средно 45 – 55 cm, а при силно ерозираните не повече от 25 – 35 cm. Наличният хумусен хоризонт е незначителен, вторично образуван и е бедно до слабо хумусен. Механичният състав е средно да тежко песъчливо-глинест. Карбонатите се установяват още на повърхността. Почвената реакция е алкална.

Плитките почви в обследвания район обикновено заемат ивиците терен и бреговите форми край доловете. Същите, както и делувиалните почви в пониженията, поради мащаба на цитираната по-горе почвена карта, ширината на тези почвени ивици и невъзможността да бъдат отбелязан, не са включени и в съответната легенда на почвите.

Плитките почви са интразонални почви и не са обвързани с климатичната зоналност. Съгласно почвената легенда на FAO те попадат в почвен клас „примитивни” (Leptosols), а като почвени типове са литосоли (Lithosols), ранкери (Rankers) и рендзини (Rendzinas).

Плитките почви имат само един слабо до средно оформен хумусен хоризонт, рязко преминаващ в изветрялата или твърда скала. Те са скелетни почви и с нарастваща каменистост в дълбочина. Мощността им е 8 до 35 cm. Цветът на почвения профил е светъл и близък на цвета на скалата. Механичният състав е лек. Почвената реакция е алкална и съответства на почвообразуващата материнска скала. Най-плитки са литосолите, едва 2 – 12 cm и заемат най-стръмните и изпъкнали участъци на скатовете, където скалата на големи площи е открита на повърхността. Ранкерите се отличават с по-голяма мощност на почвения профил, достигаща до 25 – 30 и повече сантиметри. Имат по-високо съдържание на ситнозем и глина и механичен състав достигащ до средно и тежко песъчливо-глинест. Поради наличието на тревна (пасищна) растителност, запасеността в тъничкия чим с хумус и общ азот, сорбционният капацитет и наситеността с бази са по-високи.

Алувиалните и алувиално-ливадните почви, по легендата на FAO флувисоли (Fluvisols), не са характерни за обследвания район, тъй като идващите от юг (от Лудогорието) малки рекички, след навлизането им в слабо хълмистия, платовиден и карстов район бързо загубват в суходолията водите си. Такива почви, доколкото позволява мащаба на картата, са посочени единствено в долината на р. Айдере, преминаваща през землището на Каолиново (между Каолиново и Боймир) и на около 1 km северозападно от с. Тодор Икономово.

Алувиалните и алувиално-ливадните почви не са свързани с климатичната зоналност. Те са образувани върху алувиални отложения, близки (1 – 3 m) подземни води и под влиянието на ливадна растителност. Това са генетично млади почви, които нямат оформен почвен профил. Същият има пластов строеж, поради периодичното прекъсване на почвообразувателния процес при нанасяне на нов алувиален материал. Мощността на алувиално-ливадните почви силно варира – от 30 до 120 cm и е съставен от слабо развит хумусен хоризонт и под него следват слабо хумусирани или чисти речни пластове. Повърхностният хоризонт е обикновено жълтеникаво-кафяв и рохкав. Структурата е слабо оформена и нездрава зърнесто-троховидна.

Механичният състав е лек и същевременна разнообразен – от глинесто-песъчлив до средно песъчливо-глинест (физическа глина 15 – 40%).

Въздушният и топлинен режим са благоприятни, но водният – неблагоприятен, поради високата им водопропускливост и слаба влагозадържаща способност.

Запасеността с хумус и хранителни вещества е бедна и слаба, със съдържание на хумус под 1% и до 2,5%. Почвената реакция е неутрална до слабо кисела.

Алувиалните почви са по-млади от алувиално-ливадните и се намират в начален процес на формиране. Заемат заливните тераси. Мощността на почвения профил и същевременно хумусен хоризонт е едва 6 – 18 cm. Той е рохкав, почти безструктурен и има лек механичен състав – песъчлив и глинесто-песъчлив (физеческа глина 8 – 20%). Алувиалните почви са бедно хумусни (хумус около 1%) и слабо запасени с общ азот и общ фосфор.

По устойчивост на химическо замърсяване и алувиалните и алувиално-ливадните почви са от клас пети.

Делувиалните, дефинирани още като колувиални (Colluviosols) почви са също наносни, но формирани от преотложен, в петата на скатовете, понижения, долове и долчини, почвен материал, свлечен от прилежащите скатове. Почвообразувателен процес е протекъл при близки подземни води и под влиянието на тревна (ливадна) растителност. Почвеният им профил също има пластов строеж и разнообразна мощност, обикновено нарастваща от петата на склоновете и бреговите форми в посока към средата на дъната на пониженията и доловете, променяйки се между 40 и 120 cm. В същата посока намалява каменистостта, а нараства съдържанието на фините частици. Физичните, физико-механичните и химичните им свойства наподобяват на тези на почвите от прилежащите склонове, от чиито материали те са образувани. Запасеността с хумус в повърхностния хоризонт е около 2 – 3%, като неравномерно намалява в дълбочина. Почвената реакция се колебае от слабо кисела до слабо алкална.

По устойчивост на химично замърсяване, подобно на алувиалните почви, те са от клас пети.

Съгласно инвестиционното предложение и трите добивни участъка от находището се разполагат върху заравнените платовидни части от терена, което се вижда от приложения снимков материал – приложение 4.5.1-2. Почвите, които ще бъдат засегнати от минно-добивните работи са почти изцяло черноземи (излужени и оподзолени) и тъмносиви горски.
Нарушени земи

Районът, както бе вече подчертано, е земеделски. В резултат на водената с различна интензивност, почти столетна минно-добивна дейност, площта на нарушените земи е твърде значителна. Първоначално добиването е правено по подземен и открит способ, но в последните десетилетия добивът е изключително открит, при което и нарушенията на земите са далеч по-мащабни по площ и в дълбочина.

Съгласно инвестиционното предложение на „Мюлер груп” АД, добивът ще бъде също открит. Минно-добивните работи ще започнат в гнездо 16 на участък „Саръгьол”. След това последователно ще се прехвърляят в гнездо 15, участък „Тодор Икономово – юг” и накрая в участък „Тодор Икономово – изток”.

Първоначално с откривката от гнездо 16 се изгражда външно насипище. След осигуряване на отработени пространства, със следващата откривка се устройват вътрешни насипища. Изграждане на ново външно насипище се налага и при разкриването на участък „Тодор Икономово – изток”, понеже е отдалече, но само в началото, до оформянето на отработено пространство в същия рудник.

Разкривните работи и при трите участъка се предшестват от селективно отнемане, депониране и съхраняване на хумусния и подхумусния (който също има слаби запаси от хумус) хоризонти. Общата им мощност, съгласно геоложките данни, е 0,8 – 1,0 m.

Наред с извършване на минно-добивните работи със същата последователност се изпълняват и дейностите по рекултивацията на котлованите и насипищата, а след приключването на всеки участък и освободените терени на рудничните площадки.

Общата площ, съгласно инвестиционното предложение е 3980 дка, като в нея се включват освен пряко нарушените от котлованите и насипищата земи, но и всички други площи послужили за изграждане на рудничните площадки и други спомагателни обекти.
Деградирани земи

В резултат на водените мино-добивни работи освен пряко засегнати и унищожени земи, в района се наблюдават и твърде много площи с развити процеси на ерозия, свличания и намивания, преовлажняване и периодично заблатяване, утъпкване от техника и временни съоръжения, черни пътища и пр.

Срещу всички тези процеси на деградация и преодоляване на нарушенията се предвижда разработването на съответните проекти за рекултивация.
Замърсени земи

При разкривните и добивни дейности на находището не съществеват условия за генериране и емитиране на опасни за съседните земи замърсители. Както разкривните материали, така също и суровината не са токсични. Срещу запрашаване се предвижда оросяване.

Евентуално замърсяване от страна на използваната добивна, транспортна и спомагателна механизация ще бъде в границите на технологичните участъци и пътища, но не и върху прилежащите земи. Освен това в инвестиционното предложение се предвижда разработване , с периодично актуализиране, на план за преодоляване на аварии, кризисни ситуации и инцидентни замърсявания, главно с нефтопродукти.

За недопускане разпиляване на суровина по пътищата, ще се ползват специализирани и съответно оборудвани за този вид транспорт автомобили.

Събирането и извозването на всички видове отпадъци (битови, промишлени, технологични и пр) ще се извършва съгласно установения ред и места за депониране на територията на общината.

Редъдт за извършване на отделните видове работи в площите на участъците „Тодор Икономово – изток”, „Тодор Икономово – юг” и „Саръгьол” от находище „ДАР” по години е даден в приложение 4.5.1-3.

4.5.2. Прогноза и оценка на въздействие върху почвите

При разкриване и разработване на находището, освен пряко нарушените земи и почви от трите котлована, ще бъдат нарушени и допълнителни площи, но включени в инвестиционното предложение. Това са нарушения, които се извършват основно през строителния период и са свързани с изграждането на рудничните площадки, пътни връзки, складови стопанства и временни депа, ивици терен около крайния контур на котлованите и др. дейности.

Предварителна оценка за вида и степента на нарушаване, деградиране и замърсяване на земите и почвите в района на находището може да се направи и съгласно четиристепенната класификационна схема на увредените земи по чл. 7 и приложение 7 от посочената по-горе Инструкция №РД-00-11/13 юли 1994 г. на Министерство на земелието и горите – таблица 4.5.2-1.

Таблица 4.5.2-1

Категория	Подобект
	Котлован	Пътни връзки	Временни депа	Ивица около котлована	Руднични площадки
					Застроена площ	Площадки и открити складове
Клас на увреждане	І Нарушени земи	І Нарушени земи	ІІІ Деградирани земи	ІІІ Деградирани земи	І Нарушени земи	І Нарушени земи
Тип на увреждане	01 Иззети земни маси	01 Иззети земни маси	02 Натрупани твърди отпадъци	17 Уплътняване	01 Иззети земни маси	01 Иззети земни маси
Вид на увреждане	013 Кариера (котлован)	014 Пътни откривки	021 Откривка	171 Повърхностно	016 Други	016 Други
Времетраене	П (постоянно)	П (постоянно)	В (временно)	В (временно)	В (временно)	В (временно)
Код	І 013 (0-3) П	І 014 (0-3) П	І­­ІІ 021 (0-3) В	І­­ІІ 171 (0-3) В	І 016 (0-3) В	І 016 (0-3) В

От всички нарушения най-сериозни и трайни са тези от котлованите. Изкопите в тях са дълбоки, земните маси и суровината са изнесени, а почвите съответно унищожени.

При пътищата дълбочината на изкопите по трасето зависи от категорията на пътя и срока на ползване. При всички случаи хумусният пласт се изземва и почвата унищожава.

Депата за хумусния пласт при всички случаи са временни, тъй като почвените материали задължително се ползват за рекултивация.

Вътрешните насипища не заемат и не нарушават допълнителни площи. Външните насипища могат да останат за постоянно, но е възможно и тяхното премахване и оползотворяване за запълване на изкопи или пропадания и обрушовки.

Особеност за рудничните площадки е разнообразието от подобекти – сгради и съоръжения, открити и покрити складове, места за ползваната механизация, различни площадки, зелени площи, свободни терени и пр. строителството на част от подобектите е придружено само с отнемането на хумусния пласт, а при други и с по-дълбоки изкопи. Рудничните площадки принципно са с определен срок на експлоатация, след което те се ликвидират, а освободените земи възстановяват.

Утъпканите евентуално по време настроителството и разкриването на добивните участъци земи около крайния контур на котлованите също подлежат на рекултивация.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: