Геоложка среда, подземни багатства

4.3.Геоложка среда, подземни багатства

4.3.1. Геоложки характеристика на района, геоложки условия

Участък „Саръгьол” се намира между населените места Каолиново, Тодор Икономово и Дойранци. Проучени и неексплоатирани запаси има в гнезда 15 и 16 на площ от 1700 дка. Постилащи за каолиновите тела в участъка са варовиците. Те са светло жълти, жълти до кремаво жълти, предимно зърнести и с масивен изглед, интензивно изветрели и карстифицирани, с неравни повърхности. Непосредствено върху варовиковата подложка обикновено идват мантийни наслаги от жълто ръждиви или ръждиво кафяви, понякога до малиново червени глини и глинести пясъци. Обикновено тези мантийни наслаги обръщат отдолу и отстрани самото каолиново тяло, изградено от каолинови пясъци, слабо каолинови пясъци, прослойки и лещи от естествено промит каолин, глини, глинести пясъци, чакъли и пясъчници. В отделни участъци на едно каолиново тяло се оформят каолинови гнезда, изградени само от кондиционни каолинови пясъци. За кондиционни обикновено се приемат белите, понякога с петнисти и ивични оцветявания, кремавите и бледорозовите каолинови пясъци.

Промит каолин се среща рядко като маломощни, бързо изклиняващи лещи сред каолиновите пясъци или по контакта на каолиновото тяло. Чакълите се срещат рядко като лещи и бързоизклиняващи прослойки сред каолиновите тела. В късовия състав се наблюдават кремъци, варовици и пясъчници. Отгоре каолиновите тела и оформените сред тях каолинови гнезда се припокриват обикновено от кватернерни отложения льосовидни глини и льосови наслаги с обща дебелина от 1 до 27 m.

Средната мощност на полезното изкопаемо е 20,8 m, но се измена от 3 до 75 m. Дебелината на откривката е 27,4 m. Непромишлени прослойки се наблюдават в някои сондажи с дебелина от 2 до 22,5 m.

Кварц-каолиновият пясък от участък „Саръгьол” е слабо споена скала, изградена от каолин (фракция <0,01 mm) и пясък (фракция > 0,01 mm).

Участък „Тодор Икономово – Изток” се намира на 2,9 km североизточно от с. Тодор Икономово. Разположен е върху тесен рид, заобиколен от север, запад и изток с разкрития на долнокредни варовици. Подложката на каолиновото тяло в участъка е от органогенно-отломъчни долнокредни варовици. Върху тях се разполага самото каолиново тяло. В основната част лежат дънни наслаги, представени основно от глинести пясъци с характерно и жълторъждиво оцветяване. Дебелината на тези наслаги варира от 2 до 16 m, най-често от 3 до 4 m. Понякога в участъците с по-голяма дебелина на дънните наслаги се наблюдават тънки прослойки от каолинови пясъци. Продуктивната формация е изградена от каолинови пясъци, слабо каолинови пясъци, кварцови пясъци, прослойки от естествено промит каолин, глини и глинести пясъци.

Каолиновите пясъци са основната част от каолиновото тяло. Обикновено кондиционните каолинови пясъци си бели, кремави, жълти или червени. Главните скалообразуващи минерали са кварцът и каолинът. Гравийният състав в тях е в нищожно количество, алевритовата съставка е средно 12%, глинестата – средно 26%, песъкливата – около 62%. Слабо каолиновите пясъци са със съдържание на каолин от 5 до 12% и се срещат като отделни лещи с дебелина от 5 до 6 m,като само в отделни сондажи се срещат по-дебели лещи – до 40 m. Кварцовите пясъци обикновено са рахли, дребнозърнести, бели или пъстроцветни. Те са със съдържание на каолин под 5% и се срещат много рядко под форма на лещи. Пресечени са в някои сондажи с дебелина 8 до 20 m.

Естественият промит каолин представлява сбита пластична или трошлива глинеста маса с бял цвят. Среща се под формата на прослойки с дебелина от 2 до 5 m и съдържание на каолин повече от 50%. Глините и глинестите пясъци се срещат като прослойки и лещи сред каолиновото тяло и не заемат някакви определени нива. Най-често съдържат прослойки от бели или оцветени каолинови пясъци, дебелината им достига до 10 m.

Северното гнездо е с дължина 400 m и много променлива ширина от 200 m, в централната се част до 5 m в северния край. Южното гнездо е с дължина 700 m и променлива ширина, средно около 300 m. Дебелината на подземното богатство варира от 2 – 3 m до 125 m, средно 30 m. Дебелината на откривката за участъка варира от 12 до 65 m, средно 26 m като отношението откривка към продуктивна дебелина е 1,03:1,0.

Участъкът „Тодор Икономово-юг” се намира на около 900 m източно от гр. Каолиново, от двете страни на шосето Каолиново – Тодор Икономово има площ от 1,2 km². Разположено е в землището на гр. Каолиново.

Подложката на подземното богатство в участъка е от окарстени долнокредни скали от Русенската свита. Варовиците са различно оцветени. Карстовите понижения са с полегати, на места до стръмни и отвесни бордове.

Мантийните наслаги следват релефа на окарстената подложка. Изградени са от глини, песъчливи глини, рядко с прослойки от кварцови и каолинови пясъци и незначителни въглищни частици. Върху мантийните наслаги или направо върху окарстените варовици са разположени каолиновите пясъци. Те са слабо споени, еднородни, изградени изцяло от кварцови зърна и каолин. Преобладаващият тип са пясъците със съдържание на каолин от 10 до 50%. Установяват се и слабо каолинови пясъци (каолин < 5%). Отгоре върху продуктивното тяло идват скалите на покривката. В основата се наблюдават „покривни чакъли” с дебелина до 1 m, развити фрагментарно и неиздържани в латерална посока. Много рядко се наблюдават прослойки и лещи до 1 – 1,5 m от погребан льос сред глините. Общата дебелина на покривните скали се изменя от 14 до 37 m, залягат субхоризонтално, със заравнена, слабо вълнообразна долна повърхност.

От запълването на негативните карстови форми са се образували 7 каолинови гнезда в западната част на участъка и няколко значително по-малки карстови понижения в източната и периферните части. Горнището на тялото е субхоризонтално, следващо слабо вълнообразната повърхност на покриващия комплекс.

Главни скалообразуващи минерали са кварцът и каолинът (общо 97 – 99%) като е приета граничната едрина на зърната на двете групи минерали 0,01 mm. Кварцът е основният минерал, каолинът е вторият, другите 1 – 3% от каолиновата суровина са представени от различни минерали.

Проведени са изследвания за зърнометричния и химическия състав на основните фракции в каолиновите пясъци. В зависимост от съдържанието на глинесто вещество, пясъците обикновено са слабо споени, но се наблюдават както рихли, така и силно уплътнени скали. Дебелината им се изменя от 3 – 4 до 83,5 m, средно 15,2 m.

Както беше казано, добивът на кварц-каолиновите пясъци от участъците на територията на находище „Дар” в землището на община Каолиново, област Шумен, ще се извършва с необходимата механизация, без използването на взривни вещества и извършване на взривни работи. На територията на находището не се предвижда преработка на каолиновата суровина - ще се извършва само нейното добиване и извозване на открити складове в границите на отделните участъци.

Откривните материали и хумусът ще бъдат събирани на временно депо, в границите на концесионната площ и използвани при техническата и биологическата рекултивация на отработените пространства.

Основната механизация, която ще бъде използвана при открития добив на кварц-каолиновите пясъци от различните участъци са багери и булдозери, като извозването на добитата суровина ще се извършва със самосвали. Добивните работи ще се осъществяват по безвзривен способ, поради което няма да има сеизмични въздействия върху близките обекти и населените места в района. При добива на каолиновите пясъци от отделните участъци ще се получат добивни участъци – отработени пространства, които ще бъдат рекултивирани с откривните материали след приключване на експлоатационните дейности на отделните добивни участъци. При рекултивацията няма да се разрешава депониране на различни видове отпадъци в отработените пространства.

4.3.2. Прогноза за въздействието на експлоатацията на кариерата върху геоложката среда

При експлоатацията на отделните добивни участъци от находище „Дар” на кварц-каолинови пясъци и годишен добив от 750000 t/y, ще се получат отработени пространства, които ще бъдат поетапно рекултивирани с откривните материали при разкривката на полезното изкопаемо. При експлоатацията ще бъде нарушена геоложката среда, ще се наруши ландшафта в района като с предвидените рекултивационни мероприятия ще се тушират отчасти негативните последици от експлоатационната дейност.

Тъй като подземните води са дълбоколежащи, с нарушаването на геоложката среда в резултат на провеждането на добивната дейност в отделните участъци, няма да се замърсят подземните води поради това, че при добивната дейност не се използват замърсяващи вещества.

За да не се създават затруднения при провеждането на добивната дейност, за оттичащите се повърхностни води при обилни валежи и снеготопене, необходимо е да се направят канавки около отработеното пространство с цел оттичащите се води да не навлизат в котлованите.

Както беше казано, въздействието върху геоложката среда ще бъде трайно, непрекъснато и постоянно. С извършването на поетапното и крайно рекултивиране на отработените пространства до известна степен ще се намалят отрицателните последици от извършваната добивна дейност.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: