Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

Защитени зони

На територията на находище „Инджова върба” и по настоящем се извършват добивни и преработващи дейности. Инвестиционното предложение предвижда продължаване на тези дейности и за в бъдеще като се използва наличната производствена площадка със съответните съоръжения, наличната инфраструктура и сгради за обслужващия персонал. Площта на ЗЗ „Река Стряма” е 40783,8 ha. Засегнатата от баластриерата площ от Натура 2000 е с размер от 259.893 dka и представлява около 0.6 % от площта на защитената зона.

При реализиране на инвестиционното предложение ще бъдат преобразувани предимно производни и вторични местообитания. При постепенното формиране на котлованите и изкуствените водоеми ще се формират нови местообитания.

След десетата година, стерилната разкривка от заглинени пясъци и песъкливи глини ще се насипва на едностъпално вътрешно депо за разкривка, разположено до източния бряг на езерото, върху вече иззети запаси, където ще се формира нов вторичен тип местообитание.

По време на експлоатацията на инвестиционото предложение не се предвижда генериране на отпадъчни газове и отпадъчни води над допустимите норми, във връзка с което не се очаква негативно въздействие върху местообитанията в съседните на инвестиционното предложение територии.

В края на концесионния период, теренът на баластриера “Инджова върба 2” , ще представлява основно водна площ. Предвиждат се редица рекултивационни мероприятия, свързани със залесяване на площи. В това направление на баластриера “Инджова върба 2” се предвижда да се проведе горскостопанска рекултивация. До края на 10-та година техничиската рекултивация предвижда поетапно отнемане и депониране на почвения материал от участъците за добив, изграждане на защитна дига от стерилна разкривка покрай река Стряма и разстилане на почва върху площадката и откосите на защитната дига. Биологичната реклтивация предвижда затревяване на подготвените от техническата рекултивация площи на защитната дига и изграждането на охранителния зелен пояс.

В заключение, може да се обобщи че по отношение на растителността и местообитанията в ЗЗ, при реализация на инвестиционното предложение се очаква следното въздействие:

Териториален обхват на въздействие: локално;

Степен на въздействие: Незначително, при спазване на технологичните изисквания и при провеждане еколого-съобразна техническа и биологична рекултивация;

Продължителност на въздействието: Периода на експлоатация;

Честота на въздействието: По време на експлоатацията;

Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда: не се очакват по време на експлоатацията и положителни след закриване и рекултивация

4.8. Здравен риск

Най-близкото населено място - с. Дълго поле е на 1700 m от добивната и преработвателна площадка и до обитаемите къщи няма да достигат наднормени нива на генерирания шум от Земснарияда и трашачно-сортировачната инсталаиця. Разкривката ще се изземва с булдозер, ще се събира на купчини и ще се използва за укрепване на дигата, което означава, че пътната мрежа към селата няма да бъде допълнително натоварена с прахови емисии и емисии от изгорелите от МПС газове.

• 
  Земснаряд HABERMAN – 1 бр;
  
• 
  Булдозер – 1бр;
  
• 
  Челен товарач HYUNDAI HL 757-7, 3m³ – 2 бр;
  
• 
  Автосамосвал MAN – 1 бр;
  
• 
  МТСИ – 1 бр;
  
• 
  Кантар – 1 бр.
  

• 
  Шум. Измерените шумови нива извън работните места на водачите, на различни точки на МТСИ, земснаряда и фандрома се движат от 59,8 dB/A до 74,1 dB/A.При разпространението си във въздушна среда, на разстояние 1 000 м шумът намалява с 30 dB/A, а на 1700 м. с 44 dB/A. Това показва, че до най-близкото населено място нивото на шума ще бъде много по-ниско от допустимите норми за дневен шум в жилищни територии от 55 dB/A и ще се доближава до нивата на фоновия шум. По време на експлоатацията ще се използват и досега съществуващите пътища, а транспортния трафик няма да бъде увеличен, т.е. неорганизираните шумови емисии от преминаващите товарни средства от балестиерата няма да е увеличен.
  
• 
  Прах. Изваденият от водата строителен материал е мокър. По хода на миячно-пресевната и сортировачна инсталация в по-голямата си част също остава мокър. Струпаните на купчини различни фракции чакъл и пясък са източници на прах, и представляват вреден фактор главно по отношение на работниците. Данните от Протокол №0918/2006 на ИАОС гр.София показва, че праха в атмосферния въздух до Баластиерата на с. Ръжево конаре е в границите на допустимите норми. По отношение на населението по-голяма значение имат неорганизираните прахови емисии при преминаване на тежко-товарните камиони. Това налага товарът да бъде покрит, скоростта при преминаването през населените места ограничена.
  
• 
  Токсични вещества. При работата моторите с вътрешно горене отделят редица токсични вещества, най-важните по отношение за здравния ефект са: различен клас въглеводороди, въглероден оксид и диоксид, азотни оксиди, озон, сажди. Тези газове имат дразнещо действие върху горните дихателни пътища (азотните и серни оксиди, озона), токсичен ефект (въглеродния оксид), както и отдалечен канцерогенен ефект (цикличните ненаситени въглеводороди). Количеството на отделените газове от работещите на обекта тежкотоварни камиони, земекопни машини ще е незначително, и те не могат да достигнат населените места в концентрации които биха могли да са вредни за здравето на населението.
  
• 
  Биологичен риск. Застоялите водни маси в добивното езеро са биотоп за развъждане на насекоми (комари, мухи). Такива места са места за умрели гризачи и други диви животни. При къпане или друг контакт с водата съществува вероятност от заразяване от лептоспираза, дизентерия и други заболявания предавани по воден път. Предпазването от такива заболявания изисква забрана за къпане и редовно пръскане с инсектициди.
  

По време на строителството освен разкривката ще се извърши прокопаване от земснаряда на канал, който да свърже водните площи на находище “Инджова върба” с тази на находище “Инджова върба 2”. Преработвателната площадка и техниката на нея ще останат същите.

• 
  Неблагоприятен микроклимат. При работа на открито се очакват неблагоприятни въздействия от микроклимата - преохлаждащ през студените и прегряващ през топлите периоди на годината. Дейностите на находището са свързани с добив на инертните материали под вода и промиване в МТСИ. Във връзка с това се очаква въздействие и повишаване на влажност на въздуха в работната среда. Повишената влажност и скорост на движение на въздуха при ниски температури създават условия за преохлаждане на организма. Това допринася за по-бързо развитие на инфекциозните и простудни заболявания.
  

Работещите на обекта в зависимост от сезона трябва ще бъдат снабдени с подходящо работно облекло, шапки, каски, ботуши или покрити обувки и ръкавици. Очаква се преустановяване на експлоатацията при обилни валежи, снеговалежи, заледявания и бури. Предвидено е подходящо работно облекло и ботуши, помещение са почивка, прием на топли напитки и хранене, което ще се използва и при неблагоприятни климатични условия.

• 
  Прах. Източници на прах в работната среда са МТС, ТСИ, камарите готова продукция, както и прашните пътища вътре в кариерата. Измервания са извършвани само по отношение на инхалабилния прах. За фината фракция на праха (респирабилния) няма данни. В работните зони на питател, ГТА № 4, пулт на управление и работна зона на наблюдение на МТИ средносменните концентрации на общия прах, съдържащ SO2 под 2% е под допустимите гранични стойности от 10 mg/m². Ежедневните прахови експозиции в работна среда имат дразнещ ефект върху лигавиците и горните дихателни пътища. Комбинираният ефект на праха с преохлаждащия микроклимат водят до развитие на ринити, остри и хронични бронхити и други заболявания на дихателната система. Още по-агресивна е фината, респирабилна фракция на праха, която уврежда и сърдечно-съдовата система. При сухо време, има теоретична възможност за по-големи разпрашавания. От тук произтича и необходимостта да се изследва и количеството на фината фракция на праха и предприемат мерки ограничаване на вредното му въздействие.
  
• 
  Инциденти и трудови злополуки. При работа с тежко-товарни превозни средства, изкопни машини и инсталациите - пясъчните транспортьори и земснаряда, съществува опасност при нарушаване на вниманието да се стигне до трудови злополуки. Те са възможни също така при работа с технически неизправни машини и инсталации. Най-често травмите по тези причини са тежки, което налага изработването и стриктно спазване на План за безопасност при работа. Инциденти са възможни и в резултат на ходенето в района на площадката по неравен и хлъзгав терен. Във връзка с това е необходимо да се подобрят пътищата вътре работната площадка.
  
• 
  Биологичен риск. Работещите до застоялите водни маси за изложени на риск от ухапвания от насекоми (комари, мухи), които са източник на разпространение на стомашно-чревни заболявания, лептоспироза и други предавани по воден път.
  

По отношение на населението от прилежащите на инвестиционното предложение населени места, по време на експлоатацията за ограничаване на праховите емисии ще е необходимо товарите превозващи готовата продукция да бъдат покрити, а скоростта им ограничена.

По време на експлоатацията по отношение на работниците съществува здравен риск от въздействието на неблагоприятния микроклимат и на въздействие на наднормени експозиции на общи вибрации на ограничен брой работни места. Праховите и шумови експозиции макар и да не превишават горните гранични стойности, са целосменни и също имат определен негативен ефект. Към тези конвенционални фактори на работната среда съществуват добре отработени мерки за ограничаване на здравния риск, които следва да се приложат по време на експлоатация на инвестиционното предложение.

Териториален обхват на въздействие: локално

Степен на въздействие: незначителна

Продължителност на въздействието: в рамкита на работния ден за целия период на концесията

Честота на въздействието: ежедневно

Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда: не се очакват