Доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение за



страница20/20
Дата23.05.2017
Размер3.19 Mb.
#21858
ТипДоклад
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

VI. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТЕПЕНТА ИМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ



1. Строителните дейности да се извършат извън периода 1-ви март - 15-ти август, който обхваща гнездовия сезон на всички видове птици, върху които би могло да има въздействие следствие безпокойство и/или смъртност.

Фаза: Строителство.

Ефект: Елиминиране на безпкойството и/или риска от смъртност за видовете Hippolais olivetorum, Lullula arborea, Emberiza hortulana, Caprimulgus europaeus, Aquila pomarina, Circaetus gallicus, Pernis apivorus, Anthus campestris, Dendrocopos syriacus, Dendrocopos medius, Lanius collurio, Ciconia nigra, Lanius minor, Sylvia nisoria, Buteo buteo, Merops apiaster, Falco subbuteo, Accipiter nisus.
2. Преди започване на строителните дейности строителната площадка да се огради (с изключение на входа към обекта) с висока 2 м плътна ограда, с достатъчно малко разстояние между отделните елементи, така че да не позволява навлизане на земноводни и влечуги в строителните граници. Площта да се претърси от екип от експерти херпетолози, и установените индивиди от групата да се уловят и да се изместят извън строителната площадка, в подходящи местообитания.

Фаза: Строителство.

Ефект: Елиминиране на риска от смъртност за видовете Triturus karelinii, Bombina bombina, Testudo hermanni, Testudo graeca, Emys orbicularis, Mauremys caspica, Elaphe situla, Elaphe sauromates.
3. Постоянната ограда на имот 67800.12.423 и една обща постоянна ограда на имоти 67800.12.420, 67800.12.421 и 67800.12.422 да се проектира така, че да позволява безпрепятствено преминаване на земноводни и влечуги.

Фаза: Проектиране.

Ефект: Намаляване на бариерния ефект за видовете Triturus karelinii, Bombina bombina, Testudo hermanni, Testudo graeca, Emys orbicularis, Mauremys caspica, Elaphe situla, Elaphe sauromates.
4. При проектирането на ландшафното оформяне да не се допуска използването на инвазивни видове.

Фаза: Проектиране.

Ефект: Елиминиране на риска от разпространение на инвазивни видове в съседните терени и в защитените зони като цяло.
5. Да не се допуска изсичане на дървесна растителност около границите на имот 67800.12.423.

Фаза: Строителство.

Ефект: Недопускане на по-голямо въздействие върху природно местообитание 91М0 и местообитания на видове, предмет на опазване в двете зони.

Фаза: Строителство.
6. Да не се допуска придвижване на строителна и транспортна техника извън границите на имоти 67800.12.423, 67800.12.420, 67800.12.421 и 67800.12.422 и съществуващия път за достъп до площадката.
Ефект: Недопускане на по-голямо въздействие върху природно местообитание 91М0 и местообитания на видове, предмет на опазване в двете зони.
7. Да не се допуска депониране на земни и скални маси, строителни и битови отпадъци извън границите на имоти 67800.12.423, 67800.12.420, 67800.12.421 и 67800.12.422.

Фаза: Строителство.

Ефект: Недопускане на по-голямо въздействие върху природно местообитание 91М0 и местообитания на видове, предмет на опазване в двете зони.
8. Подходите към плажа да се оборудват с кошчета за битови отпадъци, които да се почистват регулярно.

Фаза: Експлоатация.

Ефект: Намаляване замърсяването с битови отпадъци на местообитания 1160, 1210, 1240, 2110.
9. Да не се допуска изпускане от ЛПСОВ „Хумата“ на непречистени води и тяхното отвеждане към дълбоководното заустване.

Фаза: Експлоатация.

Ефект: Предотвратяване на евентуално увреждане на природното местообитание 1160.
10. По време на подготовката за укрепителните мероприятия, при самото укрепване и при строителството да не се допуска навлизане на строителна и транспортна техника в полигони, заети от местообитание 2110 (плажната ивица).

Фаза: Строителство.

Ефект: Предотвратяване на евентуално увреждане на местообитание 2110.

VII. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ И ОЦЕНКА НА ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ



Нулева алтернатива

Според т. 8 от допълнителните разпоредби към настоящата наредба „нулева алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него в случай, че инвестиционните предложения, които се предлагат, не бъдат осъществени. В конкретния случай при реализиране на нулевата алтернатива би се запазило сегашното състояние и параметри на компонентите на околната среда и изпълнено условието за опазване на защитената зона и прилагане на действащите Закон за биологичното разнообразие, Директива 2009/147/ЕО и Директива 92/43/ЕИО.

От анализа на очакваните въздействия върху природни местообитания и местообитания на видове (т. 5) става ясно, че с прилагането на подходящи мерки, настоящото ИП ще е съобразено с предмета и целите на опазване и режима на дейностите в защитените зони по Натура 2000 и не се очаква то да повлияе съществено върху защитените зони и техните елементи. Не се налага прилагането на „нулева алтернатива”. Освен това при прилагане на „нулевата алтернатива” свлачищните процеси в единия от имотите биха продължили, при което колонията на пчелояди ще бъде унищожена.
Алтернативи на местоположението

ИП ще се осъществи в имоти с начин на трайно ползване „За курортен хотел, почивен дом“, „За друг курортно-рекреационен обект“ и „За електроенергийно производство“.

Определената в настоящия доклад степен на въздействие върху местообитанията и видовете предмет на опазване в двете защитени зони доказва незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете, предмет на опазване в защитените зони, поради което избраното местоположение се явява най-благоприятно. Местоположението е утвърдено като благоприятно за разполагане на ваканционни сгради и с ИОУП на община Созопол, съгласуван със Становище по ЕО № 2-2/2014 г. на МОСВ.

VIII. КАРТЕН МАТЕРИАЛ

В Приложение № 5 е дадена карта на хабитатите в изследвания район (200 м около границите на имотите - зоната на максимално въздействие от ИП).



IX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ




1. Защитена Зона „Ропотамо”, код BG0001001



Степен на повлияност върху защитената зона

Реализацията на ИП ще повлияе незначително върху териториалната цялост на защитена зона „Ропотамо”, поради малката засегната площ.


Област и степен на въздействие

Типове природни местообитания

Реализацията на плана ще окаже незначително въздействие върху природните местообитания, предмет на опазване в зоната.



Видове, предмет на опазване

С прилагането на подходящите мерки, реализацията на плана ще окаже незначително въздействие върху видовете, предмет на опазване в зоната.


Можем да заключим, че ИП ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона BG0001001 „Ропотамо”.

2. Защитена Зона „Комплекс Ропотамо”, код BG0002041




Степен на повлияност върху защитената зона

Реализацията на плана няма да повлияе значително на териториалната цялост на защитена зона „Комплекс Ропотамо” поради малката засегната площ.


Област и степен на въздействие

С прилагането на подходящите мерки, реализацията на плана ще окаже незначително въздействие върху видове, предмет на опазване в зоната.


Можем да заключим, че ИП, ще окаже незначително въздействие върху целостта и структурата на зоната, както и върху видовете, предмет на опазване в нея. ИП е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитена зона BG0002041 „Комплекс Ропотамо”.

X. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ОТ ЗБР

Няма такива.



XI. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, МЕТОДИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО



Методология

Теренните проучвания на природните местообитания и видове, предмет на опазване в разглежданите защитени зони, е извършено през месец октомври 2015 и ноември 2016 година. Използвани са и лични данни на авторите, събрани в други периоди – април и юли 2013, септември 2014 година.

За нуждите на определянето и оценката на състоянието на растителната покривка, и в частност природните местообитания в обхвата на плана/инвестиционото предложение, освен теренните проучвания са ползвани литературни данни (Бисерков 2011, Кавръкова и кол. 2009, Кожухаров 1992, Стоянов и кол. 1966, Стоянов и кол. 1967) и резултати от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), предоставени от МОСВ по ЗДОИ.

Картирането на хабитатите в изследваните райони е извършено по дистанционния метод (Brainerd et al 2006). С помощта на Quantum GIS 1.7.0-Wroclaw (координатна система WGS 84/UTM 35N), около границите на имота е очертан буфер с ширина 200 м (граница на максимално безпокойство за по-чувствителни видове). Въз основа на сателитни изображения (Google Earth, 5.2.1.1588), бяха очертани ръчно полигони с еднородни хабитати при максимално увеличение 1:1000 в ГИС среда. Принципите и методите на това картиране са базирани на методологията на CORINE land cover (Commission of the European Communities 1994). По време на теренната работа е извършена верификация на предварително очертаните полигони в границите на буфера. Впоследствие са нанесени необходимите корекции и е извършена класификация на хабитатите по EUNIS (Davies et al. 2004).

Проучването на терен на земноводни, влечуги и бозайници бе извършено по маршрутния метод – с умерен ход изследователя оглежда терена от двете си страни. Специфични микрохабитати – напр. купчини камъни, локви и пр., бяха изследвани по-обстойно. Установени индивиди или следи от жизнената им дейност (стъпки, екскременти, убежища и пр.) бяха регистрирани с помощта на GPS устройство. В границите на изследвания район (радиус 200 m около имота - граница на максимално безпокойство за по-чувствителни видове) бе извършвана и оценка на пригодността на отделните терени като местообитания за целевите видове, вкл и наличие/отсъствие на потенциални убежища за прилепи.

При проучването на орнитофауната са изполвани маршрутния метод и стационарни наблюдения. При движението по маршрут се записва часа на наблюдение на отделните индивиди (с точност до няколко минути). Това дава възможност за определяне приблизителното им местоположение по данните от трака на GPS устройство. Птиците са установявани чрез преки визуални наблюдения и акустично по техните видово специфични звуци. При визуалните наблюдения са използвани бинокъл с приближение 10х50 и зрителна тръба с приближение 20-60х80.



Изчисленията и анализите на въздействията върху природните местообитания и видове, предмет на опазване в зоните (засегнати площи, отстояния, риск от смъртност, вероятност за безпокойство) са извършени в ГИС среда (Quantum GIS 1.7.0-Wroclaw, Google Earth, 5.2.1.1588) и на база данни от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), предоставени от МОСВ по ЗДОИ.
Използвана литература:
Бешков, В. и К. Нанев 2002. Земноводни и влечуги в България. Изд. Пенсофт, София - Москва, с. 120.

Бисерков, В. (ред.). 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани. 196 с.

Бисерков, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. III - Природни местообитания. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. II - Животни. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/.

Зингстра, Х. и кол. (ред.). 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София.

Иванов, Б. 2011. Фауна на България. 30. Aves. Част III. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”. София, 2011 г.

Кавръкова, В. и кол., ред. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и Федерация „Зелени Балкани”.

Карапеткова, М. и М. Живков. 2006. Рибите в България. ИК “Гея Либрис”, София.

Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. Изд. Наука и изкуство, София.

Мичев, Т. и кол. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Второ преработено и допълнено издание. София, Екотан.

МОСВ. 2013. Обща информация и данни получени в резултат на проект: "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Доклади, методики и схеми за мониторинг на целеви видове и природни местообитания от Натура 2000. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, МОСВ, 2013. Интернет адрес: http://natura2000.moew.government.bg/Home/Documents.

Нанкинов, Д. 2009. Изследвания върху фауната на България: Птици - Aves: Разред Врабчоподобни - Passeriformes. Издателство ЕТО ЕООД, София.

Нанкинов, Д. и кол. 1997. Фауна на България. 26. Aves. Част II. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, Изд. “Пенсофт”. София, 1997 г.

Попов, В. и А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Библиотека Витоша, Геософт ЕООД, с. 327.

Симеонов, С. и кол. 1990. Фауна на България. 20. Aves. Част I. Акад. Изд. на БАН. София, 1990 г.

Симеонов, С. и Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския Полуостров. Полеви определител. ДФИ „П. Берон”. София, 1991 г.

Стоянов, Г. и К. Дончев (непубл.). Провеждане на предварителни и теренни проучвания по проект “Разработване на план за управление на защитена зона за опазване на дивите птици BG0002090 „Берковица”. Окончателен доклад. Кадастър Монт ООД, Монтана. Възложител: РИОСВ Монтана.

Стоянов, Н. и кол. 1966. Флора на България. Част I (Pteridophyta - Rosaceae). ДИ “Наука и изкуство”, София.

Стоянов, Н. и кол. 1967. Флора на България. Част II (Leguminosae - Compositae). ДИ “Наука и изкуство”, София.

Чешмеджиев, С., Н. Петков (съст). 2014. План за действие за опазване на белооката потапница (Aythya nyroca) в България (2014 - 2023 г.). София, БДЗП. 61 с.

Янков, П. (ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България. БЗДП, 2007 г.

BirdLife International. 2001. Threatened birds of Asia: the BirdLife International Red Data Book. Cambridge, UK: BirdLife International.

BirdLife International. 2012. IUCN Red List for birds. Интернет адрес: http://www.birdlife.org.

Bowden, C. 1990. Selection of foraging habitats by Woodlarks (Lullula arborea) nesting in pine plantations. Journal of Applied Ecology 27: 410-419.

Brainerd, S. et al. (eds.). 2007. Habitat modelling – A tool for managing landscapes? Report from a workshop held in Sunnersta, Sweden, 14 – 17 February 2006. NINA Report 195.

Commission of the European Communities. 1994. CORINE land cover. Интернет адрес: http://www.eea.europa.eu/publications/COR0-part1.

Davies, C. et al. 2004. EUNIS Habitat Classification Revised 2004. European Environment Agency. European Topic Centre on Nature Protection and Biodiversity.

Gorsuch, W. and S. Lariviere. 2005. Vormela peregusna. MAMMALIAN SPECIES 779: 1-5. American Society of Mammalogists 20 December 2005.

Handrinos, G. and A. Akriotis. 1997. The Birds of Greece. Christopher Helm, London.

Iñigo, A. and B. Barov. 2010. Action plan for the lesser kestrel Falco naumanni in the European Union. SEO/BirdLife and BirdLife International for the European Commission. 55 p.

Jonsson, L. 2006. Birds of Europe with North Africa and the Middle East. A&C Black Publishers Ltd., London.

Kennerley, P. and D. Pearson. 2010. Reed and Bush Warblers. A&C Black Publishers Ltd. London, 2010.

Kuźniak, S. et al. 2001. Spatial and temporal relations between the Barred Warbler Sylvia nisoria and the Red-backed Shrike Lanius collurio in the Wielkopolska region (W Poland). Acta Ornithologica 36(2): 129-133.

Macdonald, D. and P. Barrett. 1993. Mammals of Britain and Europe. Harper Collins Publishers, London.

Mallord, J. et al. 2007. Nest-site characteristics of Woodlarks Lullula arborea breeding on heathlands in southern England: are there consequences for nest survival and productivity? Bird Study 54(3): 307-314.

Murariu, D. et al. 2009. Results on Mammal (Mammalia) survey from Bulgarian and Romanian Dobrogea. Travaux du Muséum National d’Histoire Naturelle “Grigore Antipa” Vol. LII: 371-386.

Payevsky, V. 1999. Breeding biology, morphometrics, and population dynamics of Sylvia warblers in the Eastern Baltic. Avian Ecology and Behaviour 2: 19-50.

Pearson, D. and C. Lack. 1992. Migration patterns and habitat use by passerine and near-passerine migrant birds in eastern Africa. Ibis 134(1): 89-98.

Polak, M. 2012. Habitat Preferences of the Sympatric Barred Warbler (Sylvia nisoria) and the Red-Backed Shrike (Lanius collurio) Breeding in Central Poland. Annales Zoologici Fennici 49(5-6): 355-363.

Ragyov, D. et al. 2007. Peregrine (Falco peregrinus) in Bulgaria – General Review. In: Sielicki, S. and J. Sielicki (eds.). 2007. Peregrine Conference Poland 2007. Society for the Protection of Wild Animals „Falcon”, BirdLife Hungary /MME/, Raptor Protection of Slovakia /RPS/, “Milvus Group” Bird and Nature Protection. 19 – 23 September 2007, Piotrowo/Poznań (Abstr.).

Ragyov, D. et al. 2008. Peregrine in Bulgaria – general overview. In: J. Sielicki, J. and T. Mizera (eds.). Peregrine Falcon Populations – status and perspectives in the 21st Century. European Peregrine Falcon Working Group, Society for the Protection of Wild Animals „Falcon”. Turul, Warsaw 2008, Pages 345-360.

Stojanov, A. et al. 2011. Die Amphibiern und Reptilien Bulgariens. Edition Chimaira Frankfurt am Main, s. 592.


XII. ДОКУМЕНТИ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 2 И 3


Приложение № 6

Списък на приложенията:
Приложение № 1 Решение № БС-11-ПрОС/2017 г. на РИОСВ Бургас
Приложение № 2 Скици на имотите, в които ще бъде извършено курортното застрояване, Нотариални актове за покупко – продажба, Договор за покупко-продажба и Предварителни договори за учредяване право на строеж
Приложение № 3 Генерален план на курортен комплекс „АЛЕПУ ВИЛИДЖ“ и „АЛЕПУ –БРИЗ ВИЛИДЖ“
Приложение № 3-1 Становище относно: Влияние на ИП и проектните геозащитни дейности върху водния режим на подземните води и блато „Алепу“
Приложение № 4 Писмените справки на МОСВ и РИОСВ Бургас за други инвестиционни предложения, планове, програми и проекти в разглежданите ЗЗ.
Приложение № 5 Карта на хабитатите в изследвания район (200 м около границите на имотите - зоната на максимално въздействие от ИП).
Приложение № 6 Документи по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за ОС на експертите изготвили Докладът за ОСВ.




Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница