Доклад за оценка за съвместимост на общия устройствен план на община опан
Описание и анализ на степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитената зона
Изтегляне 0.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1Описание и анализ на въздействието върху типовете местообитания – предмет на опазване в защитената зона
- 1.2Описание на отрицателните въздействия върху видовете – предмет на опазване в защитената зона
Описание и анализ на степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитената зонаЕлементите на ОУП на община Опан не засягат териториално ЗЗ BG 0000442 „Река Мартинка”, която заема едва 1,8 km2 в общинската територия. Идентифицираните въздействия са косвени и са свързани с планираните процеси на урбанизация върху терени, представляващи потенциални местообитания на видове, предмет на опазване в мрежата на Натура 2000 и чиито засегнати популации са с различна степен на свързаност със ЗЗ. Тази степен на свързаност се определя от наличието на биокоридори или непосредствена териториална свързаност на местообитанията с територията на ЗЗ. При оценката на въздействието върху видовете, предмет на опазване в защитената зона по Натура 2000, в настоящия Доклад, е използвана следната скала за оценка степента на отрицателно въздействие: 0 – Няма въздействие; 1 – Слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки, освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация; 2 – Средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване; 3 – Значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи или компенсаторни мерки.
Предмет на опазване са три вида бозайници: 1355 Видра Lutra lutra Разпространение и биология: Среща се почти из цялата страна с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. С най-голяма плътност е популацията в Югоизточна България. Уязвим вид. Включен в Червена книга на България – 2011 г. Обитава течащи (реки и бреговете на планински потоци) и стоящи сладководни водоеми (езера, блата, язовири) в цялата страна, предоставящи места за бърлоги и укрития. Като вид с полуводен начин на живот, видрата е силно привързана към водоеми с добри рибни запаси, които са основен хранителен ресурс за вида. Храни се главно с риба, жаби, охлюви, насекоми, раци, яйца на малки птици. Леговищата са разположени в дупки около водните басейни – в брега, над нивото на водната повърхност. Размножителният период е около февруари-март. Състояние на вида в ЗЗ: Съгласно резултатите от проекта “Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ общо 27,6466 km от бреговете на реката са пригодни за видрата с различна степен на пригодност с общо 1 – 2 възрастни женски видри и спорадично присъстващ 1 мъжки, а общият изчислен брой индивиди от всички възрастови групи е 3 – 8 в различен момент от развитието и състоянието на популацията (раждане на малки, миграция на възрастните мъжки и полувъзрастните и т.н.). В зоната не е регистрирана фрагментация на местообитанията на вида. Обобщената оценка на ПС е „Благоприятно”. Оценка на въздействието: Нито една УЗ или ИП не засяга речно течение и крайречна дървесна и храстова растителност, пригодни за намиране на убежища на вида и негово местообитание както в границите на ЗЗ, така и на цялата територия но общината. Не се очаква съществено повишаване на човешкото присъствие, свързано с повишено безпокойство за вида в близост до негови индивидуални територии. Не се очаква промяна в ПС на вида в ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 1335 Лалугер Spermophilus citellus Разпространение и биология: Среща се спорадично в цялата страна, до 2400 – 2500 m н.в. Населява открити, широки ивици необработваеми земи, покрити с ниска тревиста растителност. Формира относително обособени популационни групировки – „колонии”. Степен вид – обитава райони с добре развит почвен слой – основно сухи тревни съобщества, пасища, необработваеми площи, агроценози. Характеризира се със строга периодичност на жизнената дейност в течение на годината, като ражда един път годишно и спи зимен сън без пробуждане. Храни се с различни треви и техните семена, понякога с насекоми. Не прави запаси. Състояние на вида в ЗЗ: В базата данни от проекта “Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ отсъстват сведения за вида. Отчитайки ширината на зоната, която в по-голямата си част е около 150 m, както и характера на крайречната растителност, може да считаме, че присъствието на вида тук е по-скоро изключение и не съществуват условия за наличие на негови колонии. Оценка на въздействието: Нито една УЗ или ИП не засягат потенциални местообитания на вида в ЗЗ, както и негови колонии. Част от УЗ попадат върху потенциално местообитание на лалугера извън границите на ЗЗ, но без доказателства за неговото присъствие в тях. Това са следните УЗ за жилищни нужди: с. Опан, пасища в североизточната част на селото, понастоящем със статут на ниви – орна земя и изоставена орна земя: имоти с номера: 101.10, 101.11, 101.12, 101.13, 101.14, 101.15, 101.16, 101.17, 101.18, 0.104 и 0,116 (местообитание с висока степен на пригодност с обща площ 135,485 дка). Урбанизацията на тези територии трайно ще промени в негативно отношение естествените характеристики на потенциалното местообитание на вида, поради което оценяваме въздействието като слабо – степен 1. Това въздействие териториално е извън ЗЗ, но засяга вид, предмет на опазване в националната мрежа на Натура 2000. 2635 Пъстър пор Vormela peregusna Разпространение и биология: Рядък вид, разпространен в цялата страна. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. Предпочита сухи и открити местообитания, тревисти ландшафти, ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия. Населява и по-гористи храсталачни места. Предпочитани са райони, обитавани от едри колониални гризачи. Състояние на вида в ЗЗ: Видът не е регистриран. Поради скрития му начин на живот, отсъствието на данни за него в границите на ЗЗ и на територията на община Опан не трябва да се разглеждат като основание за неговото отсъствие. Оценка на въздействието: Нито една УЗ или ИП не засягат потенциални местообитания на вида в ЗЗ. Част от УЗ попадат върху потенциално местообитание на пъстрия пор извън границите на ЗЗ, но без доказателства за неговото присъствие в тях. Това са следните УЗ за жилищни нужди с НТП „Естествени ливади”, „Дерета” и „Пасища, мери”: с. Опан, пасища в североизточната част на селото, понастоящем със статут на ниви – орна земя и изоставена орна земя: имоти с номера: 101.10, 101.11, 101.12, 101.13, 101.14, 101.15, 101.16, 101.17, 101.18, 0.104 и 0,116 (местообитание с обща площ 135,485 дка). Урбанизацията на тези територии трайно ще промени в негативно отношение естествените характеристики на потенциалното местообитание на вида, поради което оценяваме въздействието със слаба степен – 1. Това въздействие, макар териториално да се проявява извън ЗЗ, засяга вид, предмет на опазване в националната мрежа на Натура 2000. Земноводни и влечуги Предмет на опазване са шест вида: 1188 Червенокоремна бумка Bombina bombina Разпространение и биология: Среща се в низините, равнините и хълмистите райони, до около 250 m н.в. (в редки случаи и по-високо): Дунавската равнина, Тракийската низина, Северното Черноморие, спорадично по Южното Черноморие и Предбалкана. Обитава блата, езера, язовири, временни локви, бавно течащи реки, канали и др. Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водата, но при пресъхване на водоемите или разселване на малките може да измине значително разстояние. Храни се с различни дребни безгръбначни животни. Размножителният период обикновено е през втората половина на април и май. Женската снася от 80 до 300 яйца, които прикрепя към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи. Зимува от ноември до март – април. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е често срещан в ЗЗ. Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 511,88 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 254,77 ha (33,23% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 174,01 ha (22,70%); 3) Пригодни (клас 2): 232,55 ha (30,33%) и 4) Оптимални (клас 3): 105,30 ha (13,74%). Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Река Мартинка“ е 454,07 ha. Територията на ЗЗ е с добра свързаност на местообитанията. Установеното обилие по време на теренните изследвания по проект “Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ е 11,561 екз. на 1000 m. Общата оценка на ПС е оценена на „неблагорилятно – незадоволително” поради фрагментиране на местообитанието от линейни структури (пътища). По останалите критерии и параметри ПС на вида е благоприятно. Оценка на въздействието: УЗ не попадат върху потенциално местообитание на вида и са без пряко или косвено въздействие върху популацията в ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 5194 Пъстър смок Elaphe sauromates = Ивичест смок Elaphe quatuorlineata (Elaphe quatuorlineata ssp. sauromates = Elaphe sauromates) Разпространение и биология: Среща се в равнините и ниските части на планините в Южна България (източно от Пазарджик), Черноморието, Дунавската равнина, източната част на Предбалкана и Добруджа. Обитава открити терени със степна растителност, разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Храни се с гризачи, земеровки, дребни птици и яйца, по изключение и с гущери. Ловува в дупки на гризачи или на повърхността и често се катери по дърветата. Задушава жертвата като се увива около нея. Размножаването у нас не е проучено. В източните части на ареала копулацията е през май, а яйцата се снасят през юни-юли. Малките се излюпват в края на лятото. Половата зрялост настъпва на третата или четвъртата година. Състояние на вида в ЗЗ: Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 646,75 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 119,90 ha (15,64% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 328,27 ha (42,82%); 3) Пригодни (клас 2): 186,10 ha (24,27%) и 4) Оптимални(клас 3): 132,38 ha (17,27%). Видът е рядък в ЗЗ и няма достоверни данни за намирането му през последните осем години. Като цяло, местообитанията на вида са с добра свързаност. Общата оценка на ПС е оценена на „неблагорилятно-незадоволително” поради фрагментиране на местообитанието от линейни структури (пътища) и отсъствие на данни за намирането му през последните години. По останалите критерии и параметри ПС на вида е благопирятно. Оценка на въздействието: УЗ не попадат върху потенциално местообитание на вида и са без пряко или косвено въздействие върху популацията в ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 1220 Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis Разпространение и биология: Придържа се по бреговете на водоемите и рядко се отдалечава от водата. Храни се с водни безгръбначни животни, по-рядко с риби, жаби и ларвите им, понякога поглъща и растителна храна. Яйцата се снасят обикновено през юни, като за целта женските могат значително да се отдалечат от водоемите. Малките се излюпват през септември. Зимува на дъното на водоемите. Състояние на вида в ЗЗ: Видът е често срещан. Установеното обилие е 1,17 екз. на 1000 m. Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 549,21 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 217,44 ha (28,36% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 80,53 ha (10,50%); 3) Пригодни (клас 2): 202,65 ha (26,43%) и 4) Оптимални (клас 3): 266,04 ha (34,70%). Общата оценка на ПС на вида в зоната е „Благоприятно”. Оценка на въздействието: УЗ не попадат върху потенциално местообитание на вида и са без пряко или косвено въздействие върху популацията в ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Разпространение и биология: Среща се в цялата страна до около 1300 m н.в., с изключение на Северозападна България и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Обитава както и открити пространства с разпръсната дървесна и храстовидна растителност, така и разредени гори и храсталаци. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места се наблюдават сезонни миграции – в началото на лятото към по-гористи места, а в края на лятото към по-открити. Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Яйцата се снасят в началото на лятото, а малките се излюпват в края на лятото или началото на есента. Състояние на вида в ЗЗ: Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 398,18 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 368,47 ha (48,06% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 393,28 ha (51,30%); 3) Пригодни (клас 2): 4,90 ha (0,64%) и 4) Оптимални (клас 3): 0,00 ha (0,00%). В границите на ЗЗ отсъстват данни за присъствието на вида, поради което общата оценка на неговото ПС и „неблагоприятно – незадоволително”. Оценка на въздействието: УЗ и ИП не засягат потенциално или ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ и са без пряко въздействие върху индивиди. Незначителни площи от устройствени зони за жилищни нужди с НТП „пасища, мери” и „ниви – орна земя” в землищата на селата, Васил Левски, Пъстрен, Средец и Ястребово представляват потенциално местообитание на вида, но те са с много слаба или напълно отсъстваща свързаност както със ЗЗ, така и помежду си. Близостта на тези зони до изброените селища е още един фактор за практическото отсъствие на Шипобедрената костенурка в тях поради силната степен на безпокойство от непосредственото човешко присъствие и вероятно пълното отнемане на индивидите тук. Въздействието от прилагането на ОУП е косвено и се изразява единствено в промяна на естествените характеристики на потенциално местообитание на вида вследствие на урбанизацията, но извън границите на ЗЗ в територии където отсъстват съвременни данни за присъствие на вида. Поради тези причини оценяваме въздействието върху популацията на вида като слабо – степен 1. 1217 Шипоопашата костенурка Testudo hermanni) Разпространение и биология: Среща се в цялата страна до около 1400 м н.в., с изключение на Добруджа и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Обитава широколистни гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати дървета и храсти и др. Най-многочислена е в разредени дъбови гори в хълмисти и нископланински райони. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места през лятото се наблюдават ежедневни миграции – към „дъното“ на речните долини (сутрин) и обратно към по-високите части на склоновете (привечер). Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Обикновено се размножава двукратно през годината. Малките са излюпват в края на лятото или през есента. Състояние на вида в ЗЗ: Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 518,24 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 248,41 ha (32,40% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 479,50 ha (62,54%); 3) Пригодни (клас 2): 38,74ha (5,05%) и 4) Оптимални: 0,00 ha (0,00%). В границите на ЗЗ отсъстват данни за присъствието на вида, поради което общата оценка на неговото ПС е „неблагоприятно – незадоволително”. Оценка на въздействието: УЗ и ИП не засягат потенциално или ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ и са без пряко въздействие върху индивиди. Незначителни площи от устройствени зони за жилищни нужди с НТП „пасища, мери” и „ниви – орна земя” в землищата на селата, Васил Левски, Пъстрен, Средец и Ястребово представляват потенциално местообитание на вида, но те са с много слаба или напълно отсъстваща свързаност както със ЗЗ, така и помежду си. Близостта на тези зони до изброените селища е още един фактор за практическото отсъствие на шипоопашатата костенурка в тях поради силната степен на безпокойство от непосредственото човешко присъствие и вероятно пълното отнемане на индивидите тук. Въздействието от прилагането на ОУПО е косвено и се изразява единствено в промяна на естествените характеристики на потенциално местообитание на вида вследствие на урбанизацията, но извън границите на ЗЗ в територии, където отсъстват съвременни данни за присъствие на вида. Поради тези причини оценяваме въздействието върху популацията на вида като слабо – степен 1. 1171 Голям гребенест тритон Triturus karelinii Разпространение и биология: Активен е обикновено от началото на март до края на октомври. Храни се главно с дребни безгръбначни животни. Размножителният период е през пролетта, след което повечето възрастни напускат водоемите. Зимува както във водата, така и на сушата. Обитава всевъзможни водоеми със застояла вода (много рядко бавно течащи реки и потоци) и техните околности (широколистни и смесени гори, храсталаци, ливади и др.). Състояние на популацията в ЗЗ: Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 487,41 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва: 1) Отсъствие (клас 0): 279,24 ha (36,42% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 285,20 ha (37,20%); 3) Пригодни (клас 2): 108,88 ha (14,20%) и 4) Оптимални (клас 3): 93,33 ha (12,17%). Отсъстват данни за присъствието на вида в границите на ЗЗ, а свързаността на местообитанията му е оценена като слаба, поради което общата оценка на неговото ПС е „неблагоприятно – незадоволително”. Оценка на въздействието: УЗ не попадат върху потенциално местообитание на вида и са без пряко или косвено въздействие върху популацията в ЗЗ. Без въздействие – степен 0. Риби Предмет на опазване в ЗЗ са два вида риби. Според информацията от проект “Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ в зоната се срещат още два вида риби, предмет на опазване в националната мрежа на Натура 2000: 1149 Обикновен щипок (Cobitis taenia) и 1146 Балкански щипок (Sabanejewia aurata). Нито една УЗ, ИП, или какъвто и да било елемент на ОУП не засягат пряко или косвено местообитания на видовете риби или техни индивиди, предмет на опазване в ЗЗ „Река Мартинка” (1149 Обикновен щипок – Cobitis taenia, 1146 Балкански щипок – Sabanejewia aurata, 1137 Маришка мряна – Barbus bergi и 1134 Европейска горчивка – Rhodeus sericeus amarus), поради което прилагането на ОУП на община Опан е без въздействие върху тях – степен 0.
Предмет на опазване са шест вида безгръбначни: 1032 Бисерна мида Unio crassus Разпространение и биология: Обитава долните течения на реките, предимно дълбоки, богати на кислород чисти течащи водоеми с пясъчно дъно. В България обитава реките както в Черноморския, така и в Егейския басейн. Предпочита песъкливо-тинесто-глинест характер на дъното. Състояние на популацията в ЗЗ: Видът присъства в зоната, като досега е установено едно геореферирано находище. Средната стойност на обилието на вида в зоната е 0,005 екз./m2. Общата площ на потенциалните местообитания е 115,05 ha. Предпочитаните от вида хабитати с песъкливо-тинест-глинест характер на дъното заемат около 70 % от общата дължина на реката в ЗЗ. Повече от 90 % от потенциалните местообитания са в благоприятно състояние. Общата оценка на ПС е оценена на „благоприятно”. Оценка на въздействието: УЗ не попадат върху потенциално местообитание на вида и са без пряко или косвено въздействие върху популацията в ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 4045 Ценагрион Coenagrion ornatum Разпространение и биология: Източномедитерански вид, добре представен у нас. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми. Разпространен е предимно в низините, но се изкачва и до около 1200 м н.в. в планините. Дребно равнокрило водно конче със синьо тяло на черни ивици и петна. Летят от май до юли и имат едно поколение годишно, но не е изключено да се намери през август и дори и през септември, в зависимост от годината. Ларвити се развиват по подводната част на растения, като Изправена Берула (Berula erecta), Блатна перуника (Iris pseudocorus), Ежова главица (Sparganium erectum) и други. Състояние на популацията в ЗЗ: Досега видът не е регистриран, но съществуват благоприятни условия за неговото съществуване. Общата площ на потенциалните местообитания е 478,69 ha (62,44 % от общата площ на зоната). Обобщената оценка на ПС е „Благориятно”. Оценка на въздействието: Нито една УЗ или ИП не засягат потенциално местообитание на вида в границите на ЗЗ. Новопредложените устройствени зони не засягат потенциално местообитание на вида. Без въздействие – степен 0. 1088 Обикновен сечко Cerambyx cerdo Разпространение и биология: Развива се предимно по дъбове. Както ларвата, така и възрастното са свързани с наличието на стари, загниващи, но все още живи дъбови дървета. Възрастното лети през май – август, активно е привечер или през ранните часове на нощта. Среща се в цялата страна. Състояние на популацията в ЗЗ: Досега видът не е регистриран. Зоната предоставя много ограничени условия за съществуването на вида. Общата площ на подходящите местообитания е 9.45 ha. Общата площ на потенциалните местообитания е 46.63 ha. Общото природозащитно състояние на вида е оценена на „неблагоприятно – незадоволително” поради отсъствие на известни находища. По останалите критерии и параметри ПС е „благоприятно”. Оценка на въздействието: Оптимални потенциални местообитания на вида в територията на общината съществуват източно от с. Тракия в дъбов горски масив, но тук не се предвиждат нови устройствени зони. Нито едно ИП, елемент или устройствена зона на ОУП не засягат потенциално местообитание на вида и са извън границите на ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 1083 Бръмбар рогач Lucanus cervus Разпространение и биология: Намиран във всички части на страната. В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 m, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 m надморска височина. Обитава най-често покрайнините (екотоните) на просветлени широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 – 6 години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus и други видове широколистни Състояние на популацията в ЗЗ: Досега видът не е регистриран. Зоната предоставя много ограничени условия за съществуването на вида. Общата площ на потенциалните местообитания е 23.40 ha. Общата площ на подходящите местообитания е 3.55 ha. Общото природозащитно състояние на вида е оценено на „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на известни находища и ниската стойност на ЗЗ като потенциално местообитание. Оценка на въздействието: Оптимални потенциални местообитания на вида в територията на общината съществуват източно от с. Тракия в дъбов горски масив, но тук не се предвиждат нови устройствени зони. Нито едно ИП, елемент или устройствена зона на ОУПО не засягат потенциално местообитание на вида и са извън границите на ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 1089 Буков сечко Morimus asper funereus Разпространение и биология. Обитава широколистни и смесени гори. Микрохабитат – върху, във или под гниеща, влажна дървесина (стволове, трупи, дънери, пънове, кори от дървета), лежаща на земната повърхност, най-често на Fagus, Quercus, Populus, Castanea и Abies. Ларвите се развиват под кората на дървета. Възрастното се среща през април – септември. Пиковете в числеността му през първата половина са май и втората половина на юни. Състояние на популацията в ЗЗ: Досега видът не е регистриран. Зоната предоставя много ограничени условия за съществуването на вида. Общата площ на подходящите местообитания е 6.19 ha. Общата площ на потенциалните местообитания е 12.61 ha. Общото природозащитно състояние на вида е оценена на „неблагоприятно – незадоволително” поради отсъствие на известни находища. По останалите критерии и параметри ПС е „благоприятно”. Оценка на въздействието: Оптимални потенциални местообитания на вида в територията на общината съществуват източно от с. Тракия в дъбов горски масив, но тук не се предвиждат нови устройствени зони. Нито едно ИП, елемент или устройствена зона на ОУП не засягат потенциално местообитание на вида и са извън границите на ЗЗ. Без въздействие – степен 0. 1087 Алпийска розалиа Rosalia alpina Разпространение и биология. Среща се в цялата страна, основно в зоната на разпространение на буковите гори. Възрастните се срещат по стоящи стари дървета с ясни симптоми на загниване, дънери от стоящи мъртви дървета или изкоренени големи дървета, паднали по земята. Състояние на популацията в ЗЗ: Съгласно резултатите от проекта “Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ зоната е с неподходящи за вида местообитания, границите на зоната почти плътно следват коритото на реката. Горите като цяло са рудерализирани, липсват предпочитаните от вида дървесни видове. По резултати от теренното изследване и по данни от крайната карта на общото местообитание липсват подходящи местообитания за вида в BG0000442. Срещането на 1087 Rosalia alpina в зоната следва да се изключи от стандартния формуляр до намирането на доказателствен материал. Оценка на въздействието: На териториятана община Опан отсъстват подходящи местообитания за вида. Без въздействие – степен 0. Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|