Доклад за овос 1 на инвестиционно предложение 1 за изграждане на обект: 1
При изграждането и рекултивацията на депото
Изтегляне 0.73 Mb.
|
При изграждането и рекултивацията на депотоЗа изграждането и рекултивацията на депото са необходими около 10000 m3 земни маси, при което ще се изгаря дизелово гориво. Размерът на емисиите от строителната и транспортна техника е представен в следващите таблици. 
При запълването на депото За определяне размера на тези емисии е разгледан най-неблагоприятният работен годишен график по отношение транспорта на отпадъците и запълване на депото: транспортна техника - 14 курса на ден в продължение на 25 работни дни и 3 курса/дневно в продължение на 25 работни дни; 8 часа непрекъсната работа на 4 бр. строителни машини в продължение на 50 работни дни. Резултатите от направените изчисления за приетия модел са представени в следващите таблици.
Въздействието е с кумулативен ефект по отношение на съседните около депото площи(не използвани части от сгуроотвал”Искрица”) и на земите, около транспортното трасе, сред които има и частни селско стопански имоти – орни ниви(виж “Справка за имотите, през които преминава трасето за извозване на отпадъците” в част“Приложения”). 5.6.1.2.Емисии, свързани с разпрашаване на земни маси Такива емисии могат да съпровождат всички фази на инвестиционното предложение до неговата биологична рекултивация при сухо време и определени състояния на атмосферата. Всички операции свързани с изкопаване, товаро-разтоварни работи, преместване и уплътняване на земни маси могат да бъдат причина за различни по размер прахови емисии. Характерът на тези емисии е: локален; временен; периодичен; най-често с малък обсег на действие, недостигащ до близките селища; обичаен за района, предвид близостта на действащата секция на сгуроотвал”Искрица” и извършваните разкривни дейности в рудник “Трояново 3”. 5.6.1.3. Емисии, свързани с разтоварването на отпадъка и пробутването му на площадката на депото
Разтоварването на отпадъците от азбестоциментови плочи на територията на депото се съпровожда с известна емисия на прах, с възможно съдържание на азбест(различна в зависимост от степента на влажност на отпадъка, който се мокри преди транспортиране). Азбестът в състава на азбестоциментовите плочи е свързан от цимента и служи като “арматура” на същия. Процентът на цимента е висок(80 Съгласно представената от инвеститора План-програма, транспортирането на отпадъка от азбестоциментови плочи ще стане през месеците октомври 2003г. и ноември 2004 г. В продължение на 25 дни от всеки месец ще се правят по 10 курса. Прието е, че изсипването на самия отпадък ще трае 30 секунди, а ежедневно той ще се пробутва в продължение на 2 часа като масовият поток на азбеста в праха ще е 34g/h. Моделирането е направено за три дневни и две годишни вариации. В резултат са получени следните средногодишни концентрации на азбест в атмосферния въздух:
Графичен израз на горните резултати е представен на фиг.15. 5.6.1.4. Емисии, свързани с разпрашаване на отпадъка при вятър със скорост над 4-6 m/s и разкъсване на опаковка с отпадъчна термоизолация Средногодишните имисии, достигащи до най-близките населени места, изчислени при моделирането са представени на фиг. 16. Техният размер не надхвърля 0.008 g/m3. 5.6.1.5. Сравнение с нормативните изисквания Няма в действащото българско законодателство норма, определяща съдържанието на азбест в атмосферния въздух. Като канцерогенно вещество от І клас, за азбеста е определена емисия за масов поток от 0.5 g/h и повече в размер на 0.1 mg/m3 (чл.21, ал.1, т.1 от Наредба МОСВ и др. № 2/1998 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, обн.ДВ, бр.51/1998 г., изм. и доп. бр.34/1999г.) за неподвижни организирани източници. В случая изпускането е неорганизирано, а източникът може да се приравни към площен. Съгласно чл.6, ал.1, т.2 на Наредба МОСВ № 5/2003 г. за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест (обн. ДВ, бр.39/2003 г.), отстраняването на азбест и азбестосъдържащи материали, водещи до отделянето на азбестови влакна или прах се извършва по реда на Наредба МТСП, МЗ № 1/2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа (обн.ДВ, бр.32/2003 г.). В чл. 7 на последната е определена гранична стойност в размер на 0.6 хризотилови влакна в cm3 за 8-часов работен ден(30 g/m3). При моделирането са изчислени средногодишни концентрации на азбест в рамките на работната площадка под 2 g/m3, а до границите на населените места достига 0.008 g/m3.
При определяне на емисиите от действието на строителната и транспортна техника са използвани емисионни фактори от утвърдена от МОСВ Методика за определяне емисиите на вредни вещества във въздуха (разработена на базата на адаптираното за условията на България Ръководство CORINAIR-94, SNAP-94 с отчитане на националните особености по отношение на дейности, технологии, оборудване и действаща нормативна уредба за атмосферния въздух). Моделирането е извършено с програмния продукт SELMAGIS на немската фирма Lohmeyer Consulting Engineers. Избраните рецепторни точки, за които са изчислени имисиите, позволяват да се определят с необходимата точност колебанията в концентрациите на замърсителите. Те са разпределени в мрежа с различен модул. Височината на рецепторната мрежа е приета 1.50 m над земната повърхност. Необходимите метеорологични данни за дисперсионното моделиране със SELMAGIS са подготвени от специалисти на НИМХ към БАН. Представени са във вид на матрица(триизмерна роза на вятъра) за 36 сектора на посоката на вятъра, 6 дисперсионни класа, всеки от тях разделен на 9 класа за скорост на вятъра. Метеорологичната информация е за ст.Гълъбово, за последния четиригодишен период преди закриването й през 1993г.
6.1 От реализацията на инвестиционното предложение 6.1.1 Идентифициране на фактори – рискови за здравето на хората При строителството и експлоатацията на депото прахът е единственият фактор, подлежащ на оценка за евентуални въздействия върху близките селища и населението им. Забележка: По отношение на хората, осъществяващи снемане на изолациите, натрошаване, товарене, извозване, депониране на отпадъците, прахът е реален вреден фактор, освен който такива са и: шум, общи и локални вибрации, неблагоприятен микроклимат в дни и седмици и утежнени условия за почивка и поддържане на личната хигиена, поради работа на открито(тези въпроси са извън обсега на настоящия доклад за ОВОС). 6.1.2 Определяне на потенциално засегнатото население и територии, зони и/или обекти със специфичен хигиенно-охранителен статут Строителното петно на депото отстои от регулацията на най-близките населени места:
Според Наредба МЗ № 7/25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда(обн. ДВ бр. 46/1992 г,. изм. и доп. 1994-1999 г.), Приложение № 1 към чл. чл. 4 и 6, т. 337 “Депониране на опасни отпадъци със срок на експлоатация на депото до 10 години включително” изискваната хигиенно-защитна зона е 2000 m. В случая се касае за депониране на опасни (1536 тона) и строителни (5614 тона) отпадъци. Осигурена е хигиенно-защитна зона по отношение с. Медникарово и с. Мъдрец. По отношение с. Искрица депото е на по-малко разстояние с 450 m спрямо нормата. Няма засегнати извънселищни територии, зони и/или обекти със специфичен хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна защита. 6.1.3 Предполагаеми въздействия от емисии на вредни вещества, при нормална експлоатация и при извънредни ситуации Разчетите за замърсяване на околната среда с прах при транспорта и депонирането на азбестосъдържащите отпадъци, свързани с риск за въздействие върху жителите на близките до депото села, показват ограничена зона на разпространение /в близост до бъдещото депо/ и ниска степен на замърсяване (т.5.6.). Това прави споменатия риск нищожен като се има предвид че: а) Кампанията по третиране на отпадъците, обхващаща периода Х.2003-V.2005г. се осъщесвява сумарно през 4 месеца от този период, т.е. времето за емисии на прах е ограничено /при своевременно текущо покриване на отпадъците/; б) Най-близкото населено място с. Искрица /с по-малка от нормативно изискваната хигиенно-защитна зона/ е в надветрена спрямо депото страна по отношение преобладаващите въздушни течения и е екранирано спрямо разположеното в падина депо от заселено възвишение. Казаното до тук се отнася за едно правилно управление на отпадъците. В инвестиционното намерение обаче има непълноти и неприемливи от хигиенна гледна точка решения. Липсват технически схеми за обособяване на “Участък опасни отпадъци” и “Участък инертни отпадъци”, за засипване на участъците по секции (съгласно работни карти), за своевременно текущо нанасяне на горен изолационен слой върху запълнените секции /защита срещу разнасяне от въздушни течения на леки фракции отпадъци/. Изнасянето на отпадъците първоначално на място извън депото /без да се посочва къде и как – общо или по видове/, временно съхранение там /без посочване срокове относно отделните периоди на 2003-2005 г. или общо за цялата кампания/ са рискови за смесване на отпадъците, разпиляване поради липса на ред за разтоварване и несвоевременно покриване. Налагат се повторни операции за преместване от временното на постоянното място /депо/, т.е. ново “раздвижване” на отпадъците с нови емисии на прах. Не се дава организация на контрола /с вземане под внимание спецификите при изследване на азбестов прах/ относно замърсяване на околната среда при транспортиране на отпадъците и експлоатация на депото. По тези причини възниква подозрение за потенциален риск за въздействия върху населението, чийто израз и степен могат да се конкретизират само с изследване на атмосферния въздух на съответните селища. Считаме, че то може да се избегне с изпълнение на дадените препоръки. 6.2 Въздействия върху населението от ползване на природни ресурси Строителството и експлоатацията на обекта не ползва природни ресурси, с изключение на земни маси и земен участък /приблизително 8 дка/, силно антропогенно повлиян, част от бивш сгуроотвал, рекултивиран през 1998 г. Това няма неблагоприятни хигиенни и здравни последици. Напротив, по теренни и почвени характеристики, мястото от хигиенна гледна точка е подходящо за целта, а разстоянието му до населените места не позволява на формираните прахови емисии при работа със земни маси да достигнат до жителите им. 7. Описание на мерките за предотвратяване, намаляване или прекратяване на вредни въздействия върху околната среда
А. Наредба № 12/14.Х.1993 г. за санитарните правила при внос, производство и употреба на азбест и азбестосъдържащи материали и изделия (обн. ДВ бр. 98/1993г.); Б. Наредба № 1/27.02.2003г. за защита на работещите от рискове, свързани с експлоатация на азбест при работа (обн. ДВ 32/2003г.); В. Наредба № 5/15.04.2003г. за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест (обн. ДВ бр. 39/2003г.).
Представени са самостоятелно в част “Приложения” заедно с проведената кореспонденция. 9. Заключение Инвестиционното намерение е насочено към обезвреждане на опасни и строителни отпадъци. При неговата реализация не се очаква значително въздействие върху компонентите на околната среда и жителите на най-близките селища, ако тя бъде осъществена в съответствие с действащото законодателство и направените препоръки. Пловдив, юли 2003 г. 10. Описание на трудностите(технически причини, недостиг или липса на данни) при събиране на информация за изработване на доклада за ОВОС В процеса на работа изпитахме недостиг на научна литература за въздействието на този вид отпадъци върху анатомо-морфологичните, физиологичните процеси, както върху растителните така и върху животинските организми. Липсват конкретни бази данни за анализ и прогнози. Списък на експертите, изготвили доклада за ОВОС
консултант от НИМХ БАН: Юлия Кирова – матрица с триизмерна роза на вятъра за ст.Гълъбово; Милен Фичев – климатична характеристика на района. Ръководител: ....................................................................... (магистър инж. Марияна Реймер – рег.№ 021/2001 г.) Декларация на експерт, участвал при изготвянето на доклада за ОВОС
Декларатор: .......................... (доц.д-р Петър Грибачев)
Декларатор: .......................... (д-р Никола Груев)
Декларатор: .......................... (магистър инж. Йежи Реймер)
Декларатор: .......................... (инж.Владимир Минков)
Декларатор: .......................... (инж.Атанас Атанасов)
Декларатор: .......................... (инж.Васка Згуровска)
Декларатор: .......................... (инж.Даниела Бакларова-Петрова)
Декларатор: .......................... (инж.Снежана Тошева)
Декларатор: .......................... (инж.Борислава Томова)
Каталог: ovos Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|
86%) и същият много здраво е обхванал азбестовите влакна. Опасността при деградиране и механично разрушаване да се диспергират частици от влакната е малка. Въпреки това е приет модел и са направени изчисления за очакваните концентрации в атмосферния въздух.