Геоложка характеристика на района

Геоложка характеристика на площадката за изграждане на депото

Пласт 1 – насип

Установен е в началото на геоложкия профил – фигури от 5 до 11 вкл. Мощността варира от 0,20 до 0,80 m или средно 0,45m. Насипът е изграден като уплътнена песъчлива глина като във вид на запечатка за закриване на депото. Уплътнената плътност е 1,9 g/cm³.

Пласт 2 – пепелина

Пепелината е основен пласт в проучваната площадка № 1 (фиг.4), като е установена в почти всички проучвателни

сондажи с изключение на тези, разположени в най-западната част – фигури от 6 до 11 вкл. Дебелината е от 3,3 до 18,80 m или средно 10,76 m. Представлява черна, рохкава, слабосвързана, прахова маса. Наименованието по БДС 676/85 е дребен прахов пясък. Пепелината се характеризира със следните инженерно-геоложки показатели:

• 
  Водно съдържание средно 58,81%;
  
• 
  Обемна плътност в рахло състояние 0,76 g/cm³
  
• 
  Обемна плътност в сбито състояние 1,06 g/cm³
  
• 
  Обемна плътност в уплътнено състояние 1,50 g/cm³;
  
• 
  Ъгъл на вътрешно триене изчислителна стойност =25,61⁰
  
• 
  Кохезия изчислителна стойност С=1,92 кРа
  
• 
  Група по норми на проектиране - В(в) особени почви
  
• 
  Изчислително натоварване R₀=0,08 MРa
  

Пластът е разкрит с някои сондажи в началото на геоложкия профил (фиг. 111), а в други под пепелината. Дебелината варира от 1,7 до 11,00 m или средно 6,46 m. Наименованието по БДС 676/85 е глинест пясък. Пласт 3 се характеризира със следните инженерно-геоложки показатели:

• 
  Водно съдържание средно 16,00 %;
  
• 
  Граница на протичане средно 33,15 %;
  
• 
  Граница на източване средно 11,95 %;
  
• 
  Показател на пластичност средно 21,10 %;
  
• 
  Показател на консистенция средно 0, 789;
  
• 
  Консистенция от среднопластична до твърдопластична;
  
• 
  Оптимална плътност 1,894 g/cm³;
  
• 
  Оптимално водно съдържание 13,2 %
  
• 
  Ъгъл на вътрешно триене =28,5⁰
  
• 
  Кохезия С=27,1 кРа
  
• 
  Коефициент на филтрация Кф= 1,0.10^-10 m/s;
  
• 
  Група по норми на проектиране - Б(б).
  
• 
  Изчислително натоварване R₀=0,35 MРa
  

Пластът е основен в проучвания терен (фигури от 7 до 11 вкл.). Неговата мощност не е премината от проучвателните сондажи. Макроскопски глината е рохкава, едропесъчлива с едри пясъчни зърна, оцветено в преобладаващо жълтозеленикаво, на места сивозелено и сивобяло. Наименованието по БДС 676/85 по зърнометричен състав е песъчлива глина, а по пластичност - глина. Пласт 4 се характеризира със следните инженерно-геоложки показатели:

• 
  Водно съдържание средно 15,34 %; изчислителна стойност 15,76 %;
  
• 
  Обемна плътност средно 2,08 g/cm³; изчислителна стойност 2,064
  
• 
  Обемна плътност на скелета средно 1,81 g/cm³; изчислителна стойност 1,806 g/cm³
  
• 
  Специфична плътност средно 2,66 g/cm³; изчислителна стойност – 2,657 g/cm³
  
• 
  Граница на протичане средно 38,64 %; изчислителна стойност 38,25%
  
• 
  Граница на източване средно 12,14 %; изчислителна стойност 12,02%
  
• 
  Показател на пластичност средно 25,89 %; изчислителна стойност 25,54%
  
• 
  Показател на консистенция средно 0, 884; изчислителна стойност 0,87
  
• 
  Обем на порите средно 32,09 %; изчислителна стойност 32,79%;
  
• 
  Коефициент на порите 0,475; изчислителна стойност 0,489
  
• 
  Консистенция среднопластична, полутвърда и твърдопластична;
  
• 
  Ъгъл на вътрешно триене средно =23,42⁰ изчислителна стойност =19,5⁰
  
• 
  Кохезия средно С=26,58 кРа; изчислителна стойност С=14,77 кРа
  
• 
  Деформационни свойства:
  

• 
  Компресионен модул при вертикален товар 0,1 MN/m² – М=32,9.10⁵Pa;
  
• 
  Компресионен модул при вертикален товар 0,2 MN/m² – М=74,6.10⁵Pa
  
• 
  Компресионен модул при вертикален товар 0,3 MN/m² – М=92,15.10⁵Pa
  

• 
  Максимална плътност средно 1,79 g/cm³;
  
• 
  Оптимално водно съдържание средно 15,1 %
  
• 
  Коефициент на филтрация Кф= 2,9.10^-11 m/s;
  
• 
  Група по норми на проектиране - Б(б).
  
• 
  Изчислително натоварване R₀=0,28 MРa
  

Съгласно сеизмичното райониране, площадката на проучване попада в район с осма степен на сътресяемост за период от 1000 г (МSК-64), в близост с границата на територията с девета степен, която минава на около 2 km северозападно от нея (Бручев, Ил. и др., 1994).

По норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони установените литоложки разновидности се класифицират както следва (Попова, Н., 2001):

• 
  Пласт 1-насип – III група;
  
• 
  Пласт 2-пепелина – III група;
  
• 
  Пласт 3-пясък, заглинен, едрозърнест, кварцов, сивожълт, на места с чакъл – III група;
  
• 
  Пласт 4 – глина песъчлива, сиво до жълтозелена, на места с дребен чакъл – III група.
  

В землището на с. Медникарово, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора се предвижда изграждане на депо за строителни азбестосъдържащи отпадъци, в резултат на рехабилитацията на ТЕЦ “Марица Изток 3”. Теренът, предвиден за изграждането му е част от бивше депо за пепели от ТЕЦ-а – II секция от сгуроотвал “Искрица”. Необходимата площ за осъществяване на инвестиционното намерение е около 8 (осем) dka от вече нефункциониращото депо. В момента на повърхността на сгуроотвала се наблюдава развитие на тревиста и разредена храстовидна растителност, т.е. протекли са в някаква степен процеси на естествена (природна) рекултивация, в т.ч. биологична. Сгуроотвалът, на който се предвижда изграждането на депото се намира в имот № 154 от землището на с. Медникарово с площ 177.5 dka и в част от имот № 271-626.7dka, в землището на с. Искрица. Собственик на двата имота е ТЕЦ “Марица Изток 3”. Почвата в двата имота е категоризирана в 4-та категория – при не поливни условия – добри почви за земеделие със среден бонитетен бал 63 (долна граница на категорията).

Според разширения систематичен списък на почвите в България почвата в границите на депото се класира като: Средно излужена канелена горска почва, cмолницовидна (PО), средно до силно ерозирана (5, а на почвената карта Е”’), тежко песъчлива – глинеста (5 в знаменател), слабо камениста (1), формирана на карбонатни песъчливо-глинести отложения (4), четвърта категория при не поливни условия (4) – добра почва за земеделие със среден бонитет 63 бала. Кодираното обозначение е в следния вид 463.

В комплекс и в непосредствена близост със споменатата почва, в близост до обекта се отбелязва наличие на скали, оврази и дерета – на почвената карта 35 + 47 (фиг.13).

Посещението на сгуроотвала, запознаването с почвената покривка на мястото, резултатите от анализите и почвеното картиране, извършено от почвоведи на Института по почвознание и агроекология “Н. Пушкаров” – София, показват, че почвите в района на сгуроотвала се характеризира със:

• 
  средно мощен хумусен хоризонт – 45 cm и средномощен почвен профил (хоризонти А+В+С);
  
• 
  средно съдържание (2-3%) на хумус;
  
• 
  средно до слабо кисела реакция на почвения воден извлек – рН (Н₂О) от около 6.0 –6.5;
  
• 
  голяма влагоемност, а малка водопроницаемостта (което в случая за целите на депото играе положителна роля);
  
• 
  слаба запасеностт с минерален азот 25-30 mg/kg почва, на разтворим фосфор – средна (6-8 mg/100g почва), на усвоим калций – средна до добра (18-20 mg/100g).
  

По устойчивост на химическо замърсяване почвата в района на сгуроотвала се класира в 3-ти клас (от общо 5 класа съгласно Инструкция № РД –00-11/13.07.1994 г. на Министерството на земеделието). Според същата Инструкция, почвата в границите на сгуроотвала се класира като увредена (клас I – нарушени земи, тип на увреждане – 02 – нарушаване с твърди отпадъци, вид на увреждане 029 – хвостове (депа)).

В района на обекта – землищата на с. Медникарово и с. Искрица са разпространени и други почви:

1. 
   Излужени чернозем-cмолници, средно и тежко песъчливо-глинести, които заемат релефни части с посока от сгуроотвала към ТЕЦ и по на север и изток. За района на ТЕЦ “Марица Изток 3” те заемат първо място по
   

разпространение и са най-буферните и устойчиви на замърсяване почви;

2. 
   Алувиално-делувиални почви, глинести-песъчливи и леко песъчливо-глинести – под форма на тесни ивици покрай речните легла на р. Соколица и по-големите и притоци;
   
3. 
   Излужени ливадно-канелени почви, припокрити, леко и средно песъчливо-глинести – по поречието на р. Соколица;
   
4. 
   Канелено-подзолисти (псевдоподзолисти или планосоли по ФАО) горски почви, глинесто песъчливи до средно песъчливо-глинести – на юг и запад от депото;
   
5. 
   Силно излужени до слабо оподзолени (лесивирани) канелени горски почви, слабо ерозирани, леко до тежко песъчливо-глинести;
   
6. 
   Алувиално (делувиално) ливадни почви, средно заблатени – в близост до р. Соколица в посока към ТЕЦ-а;
   
7. 
   Ливадно-блатни почви – в близост и по трасета между ТЕЦ “Марица Изток 3” и р. Соколица;
   

За строителството на сгуроотвала отчуждените и предоставени на инвеститора (ТЕЦ “Марица Изток 3”) площи са предназначени за следните съоръжения:

• 
  сгуропроводи от ТЕЦ до сгуроотвала – 60 dka;
  
• 
  неработеща 2-ра секция на сгуроотвала 890 dka;
  
• 
  дренажен открит канал – 18 dka;
  
• 
  сгуроотвал – работеща 1-ва секция, ремонтна база и каналите до р. Соколица – 1170dka;
  
• 
  залесителен пояс – 20 dka.
  

3.3.Ландшафт - описание на главните черти на структурата и функционирането на ландшафтите в територията, засегната от инвестиционното предложение

Класификацията на ландшафта в района на обекта се основава на съчетанието на природните и антропогенни фактори на неговото формиране.

Според новата класификационна система на ландшафтите в България, по-главните черти на структурата и функционирането на ландшафта в района на сгуроотвал “Искрица”, както и числените индекси, таксономични рангове и определения са следните:

• 
  Клас 2 – междупланински равнинен ландшафт;
  
• 
  Тип 5 – ландшафт на континентално-средиземноморските ливадно-степни и междупланински низини;
  
• 
  Подтип 11 – ландшафт на гористите междупланински низини;
  
• 
  Група 22 – ландшафт на гористите междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и със средна степен на земеделско усвояване.
  

1. Смесен тип ландшафт – по антропогенни фактори на формиране и въз основа на социално-икономическите функции, които изпълнява.

4. По природни фактори на формиране на класификацията на ландшафта се изхожда от следните признаци:

4.1. По степен на континенталност на климата – преходно-континентален с елементи на континентално-субсредиземноморски;

4.2. По степен на овлажненост – автоморфен с недостатъчно атмосферно и почвено – грунтово увлажнение;

4.3. По принадлежност към морфоструктури от висок порядък равнинен (600 метра надморска височина, а на обекта е 163 метра надморска височина);

4.4. По особеностите на макрорелефа – ландшафт на хълмистите равнини (до 400 метра надморска височина, за района на обекта до 210-230 m);

4.5. По степен на разчлененост на релефа – разчленен в района на депото за азбестосъдържащи строителни отпадъци;

4.6. По биоклиматични различия – лесостепен;

4.7. По типа на геохимичния режим – елувиален;

4.8. По водещ ландшафтообразуващ фактор – cмесен тип, формиран в резултат от съчетаното проявление на много и различни природни фактори и процеси (релеф, геоморфология, хидрология, хидрография, климат, почвообразувателни процеси и др.)

5. Според стадия на формиране и развитие – ландшафтът в района на обекта и се определя в зрял стадии със стабилна структура и способност за добра саморегулация.

6.и 7.(По точка 6 и 7 са дадени в самото начало.)

8. 
   По устойчивост на антропогенни въздействия – средноустойчив ландшафт по насоченост, генезис, интензивност, характер, мащаб, продължителност на антропогенното въздействие.
   
9. 
   По степен на антропогенно изменение ландшафтът в района на обекта се определя като средно изменен, а в границите на сгуроотвала – коренно изменен, т.е. антропогенно трансформиран (модифициран).
   

3.4.Природни обекти и биологично разнообразие

Анализираната територия попада в Тракийско-Странжанската биогеографска област. Стопанското усвояване на тази територия е започнало преди около 40 години. В резултат на непрекъснатото усложняване и разширяване периметъра на човешката дейност в икономически активните земи, се наблюдават съществени изменения в качествата на околната среда. Налице е продължително натрупване на замърсители, което от своя страна води до обедняване на растителната покривка, която в някои участъци дори отсъства. Антропогенният фактор е оказал неблагоприятното си въздействие и върху фауната, която е със силно намален видов състав и малка плътност на популациите. За нуждите на техническата и производствената инфраструктура и за в бъдеще ще бъдат отнети значителни площи земя, както от селското стопанство, така и от горския фонд.
3.4.1. Растителен свят

Растителността като част от околната среда, има важна средообразуваща, водорегулираща, климатообразуваща, противоерозионна роля, както и голямо стопанско значение, но поради дългогодишна човешка дейност в този район са изменени нейните качества изразяващи се в видово обедняване на близките горски екосистеми и разпространението на космополитни за територията на Република България видове. Отсъстват ценни и застрашени представители на флората.

В района на определеният участък за депо, обект на инвестиционното предложение, растителността е от типа ливадни съобщества с единични дървесни и храстови представители(фиг.14). Цялото затревяване е в резултат на естествени природни процеси. При направения обход на площадката бяха събрани и определени 51 вида растения от 18 семейства, със които не можем да твърдим ,че е изчерпано видовото разнобразие, поради факта, че не ни е възможно да обхванем цялостно територията и всички сезони от годината, за да се направи пълно описание на флората. Пълен списък на
срещнатите видове е даден в приложение № 1(виж част”Приложения”).

Обликът на растителността е почти еднакъв на доста големи площи без ясно доминиране на едни или други видове. От посочените общо 61 вида растения, 31 вида /означени със символа ЛР/ са лечебни растения – 28 вида тревисти растения и 3 вида храсти и подлежат на опазване и устойчиво ползване по силата на Закона за лечебните растения /обн.ДВ, бр.29/2000 год/. Нямат стопанско значение поради това, че се отличават с ниска плътност на популациите, а в някои случай се срещат и като единични екземпляри. Тези видове естествено са заели съответните месторастения, което очакваме да стане и след завършване на предвидената от инвеститора биологична рекултивация.

В границите на обекта не са установени видове растения, включени в списъка на защитените /Заповед №718/20.06.1989г.на КОПС при МС за защитени върху територията на страната видове растения; Закон за биологичното разнообразие, обн. ДВ, бр.77/2002 г. и Червена книга на България т.І, Растения /1984 год./

Територията не включва месторастения с генетично модифицирани растителни организми.

Наличната растителност е под силното влияние на ТЕЦ-а, изразяващо се в отлагане на прах със силициев двуокис, но ние не разполагаме с данни въз основа, на които да преценим степента на въздействие. Индиректно въздействие би могло да се наблюдава евентуално в случаите, когато се допусне паша по тези места, което от своя страна ще доведе до намаляване прираста от мляко и месо при отглежданите животни. В случай, че в близост се отглеждат земеделски култури, отлагането на прах върху надземната част на растенията също би довело до замърсяване на фуражите и оттук произтичат неблагоприятните последици за селското стопанство.

Не бихме могли да направим оценка за значимостта на въздействието, което оказват натрупалият се прах, серен двуокис, поради липса на литературни данни за прякото въздействие на този вид замърсители.

Поради факта ,че реализирането на инвестиционното предложение ще се осъществява на няколко последователни етапа между които има промеждутък от време не считаме че би оказал неблагоприятно въздействие върху растителността.

3.4.2. Животински свят

Изследваните територии са силно антропогенизирани екосистеми, част от индустриална зона и в близост до населени места. Разглеждайки фауната се отбелязва, че тя е бедна, представена от видове с почти повсеместно разпространение за страната. Наблюдавани са единични екземпляри на по-голяма част от посочените видове. Представителите на гръбначните животни са наблюдавани в покрайнините на горските екосистеми, представени с ниска численост, отнасящо се особено за представителите на Reptilia и Aves - Ciconia ciconia Buteo buteo.

Прилежащите към разглежданите имоти пътища с интензивно движение на МПС, както и силното увреждане на показателите на околната среда препятстват възможностите за гнездене и необезпокояваното пребиваване. Няма данни за обособяването на евентуални миграционни коридори. Не са установени генномодифицирани животински организми. Липсват видове, изброени в следните нормативни документи:

1.Заповед №1021/04.11.1986 год.на КОПС при МС за защитени върху територията на страната видове бозайници /обн. ДВ, бр.94/1996 год./;

2.Заповед №729/30.07.1986 год.на КОПС при МС за защитени върху територията на страната видове земноводни и влечуги /обн. ДВ, бр.68/1986 год/.

Не са открити научни изследвания по отношение влиянието на наличните в оценявания район замърсители върху анатомо- морфологичните, физиологични и екологични показатели при изброените групи безгръбначни и гръбначни животни, но считаме че влиянието на интензивната техногенна обстановка в района в продължение на дълги години и главно в резултат на експлоатацията на сгуроотвала и на открития рудник са причина за ниското видово разнообразие и слаба представеност на животинските организми. Индиректните фактори като шума и намаляването на растителността, която при някой от представителите служи като източник на храна също оказва своето въздействие върху многообразието на фауната.

При направеният оглед бяха наблюдавани видовете, изброени в Приложение №2(виж част”Приложения”),но не считаме че този списък включва пълната систематика на фауната, поради това, че е не е направен обстоен почвен анализ.

3.4.3. Защитени територии

На територията, предвидена за изграждане на депо за отпадъци от рехабилитацията на ТЕЦ “Марица Изток 3” няма обявени защитени територии (според Закон за защитените територии, ДВ, бр. 133/1998, с изм. и доп.).

3.5.1. Хидрогеоложка характеристика на района

В хидрогеоложко отношение, проучваният терен попада в източната част на Горнотракийската депресия, наложена върху Средногорската хидрогеоложка област, в района на Маришкия каменовъглен басейн. Маришкият каменовъглен басейн в структурно отношение представлява обширно грабеново понижение, ограничено от запад от Чирпанския хорст, а от изток от Светиилийските и Манастирските височини. Грабенът е запълнен с горноеоценски, олигоценски, плиоценски и отчасти кватернерни отложения. Като цяло, районът на Маришкия каменовъглен басейн е беден на подземни води.

Плиоценските отложения са повсеместно разпространени (фиг.3). Те са представени от глини, песъчливи глини, пясъци, малко чакъли и сладководни варовици. Водоносни в плиоцена са пясъчните и чакълестите пластове. Те са прослойки сред глините и хидравлически са сложно свързани помежду си. Броят на водоносните пластове във вертикалния разрез на плиоцена е различен, което е валидно и за тяхната мощност от1 до 10 m, рядко повече (Антонов, Хр., и др., 1980).

Подземните води, акумулирани в плиоценските водоносни седименти са напорни под местния ерозионен базис и ненапорни над него. В проучвания район преобладават напорните (артезиански) води. Те са порови по тип на колектора. Изграждат сложен слоест водоносен комплекс. Водата от дренираните водоносни пластове дава началото на многобройни извори с дебит от 0,02 до 1 dm³/s и рядко по-големи. Малките дебити на изворите са доказателство за слабата водообилност на дренираните водоносни пластове.

По долините на р. Сазлийка и р. Соколица напорната вода от сондажите излиза на самоизлив с дебит от 0,3 до 8 dm³/s. Коефициентът на филтрация варира от 0,4 до 40 m/d, средно 8-10 m/d. Напорният хидравличен характер на подземните води е една от причините за проява на физико-геоложките явления “кални вулкани” в района. Динамичният разход на подземните води в Източномаришкия басейн не е голям. При черпене на около 50 dm³/s сумарен дебит от сондажите за осушаване на находището и понижаване на напора в рудник “Трояново” се е получило изтощаване на водоносния комплекс, което се е изразило в снижаване на пиезометричния напор на хоризонта и прекратяване на самоизлива на съществуващите сондажи. Напорният характер на подземните води е един от факторите, създаващ допълнително напрежение в масива, неустойчивост на откосите и подувания на дъното на откритите рудници.

Подхранването на напорния плиоценски водоносен комплекс става главно от подземния поток, формиран в пролувиалните отложения на Новозагорското поле, и в по-малка степен от дрениране на подземни води от скалната подложка в грабена.

Подземните води в подвъглищния хоризонт са с минерализация 0,5-3 g/l като преобладаващите стойности са 0,7-1,2 g/l. При с.Трояново подземните води са хидрокарбонотно-хлоридно натриеви с минерализация 0,94 g/l.

Плиткозалягащите напорни и ненапорни води са с пъстър химичен състав. В зоната на гипсообразуването, водите са предимно гипсови и имат твърдост 12 mg-eqv/l.

Напорните води в изолираните пластове имат много слаб водообмен и са главно погребани езерни плиоценски води. Първоначалният състав съответствал на плиоценските води, който след погребването се е изменил в резултат на сложни биохимични, химични, обменни и други процеси, довели до метаморфозиране на погребаните подземни води. Във водоносните слоеве със слаб водообмен водите са със смесен генезис – сингенетичен и инфилтрационен. Водите в дренираните пластове са инфилтрационни по произход.

Водообилността на плиоценският водоносен комплекс е малка. Използват се ограничено за местни водоснабдявания главно пресните подземни води.

Кватернерът в района е представен от алувиалните отложения на р. Соколица. Те са маломощни 4-6 m, като пясъчния слой е с дебелина 0,5-2 m. Формиралият се слабонапорен поток е с малки водни ресурси и се използва за местни водоснабдявания.

3.5.2. Хидрогеоложка характеристика на площадката за изграждане на депото

При инженерно-геоложкото проучване е установено ниво на подземните води от 4,35 до 16,80 m, а в участъка на проучването е от 7 до 7,9 m – фигури 6,7,8.

Подземните води са образувани при инфилтрация на валежни води през пепелината. Те са акумулирани в долната част на безотточния котлован, в който е депонирана пепелината и са практически без водообмен поради ниските филтрационни свойства на пласт 4, представен от песъчлива глина с лабораторно определен коефициент на филтрация Кф= 2,9.10^-11 m/s и пласт 3, представен от глинест пясък с коефициент на филтрация Кф= 1,0.10^-10 m/s, върху които заляга пепелината – фигури 9, 10, 11 (Попова, Н., 2001). Във филтрационно отношение, при определените стойности за коефициента на филтрация, пластове 3 и 4 могат да се разглеждат практически като водоупорни слоеве, които препятстват понирането на установените подземни води в котлована на по-голяма дълбочина в земните недра.

Хидрохимичните изследвания на подземните води установяват висока минерализация – 2924,82 mg/l, обща твърдост 35,16 mg-eqv/l, съдържание на сулфати 1936 mg/l. Водите са слабо кисели, по тип сулфатно-калциеви (виж част”Приложения”):

По приложение № 3 на Наредба № 1/07.07.2000 г. подземните води се определят по предназначение в четвърта категория води, които не са пригодни за ползване и чието качество не може да бъде възстановено до втора категория с прилагането на мерки, които са икономически осъществими. Състоянието на подземните води се определя като много лошо екологично състояние, или води, при които е настъпило увреждане.

При интерпретация на данните от локалния мониторинг на “ТЕЦ 3”, провеждан в три водоизточника – кладенци №№1, 2, 3, разположени извън проучваната площадка, се установява, че някои показатели като разтворени вещества, сулфатни йони, амониеви йони, фосфатни йони са със съдържания, надхвърлящи екологичния праг на замърсяване, което доказва, че и в района, в близост до проучвания участък, подземните води са в лошо екологично състояние. Аналогичен е извода относно съдържанието на манган по данни от контролните изследвания на РИОСВ гр.Стара Загора (виж протоколите от анализите в част”Приложения”).
3.5.3. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водите във водните обекти
Депото за отпадъци ще се изгради върху площ от около 8дка в секция ІІ на сгуроотвал "Искрица". В непосредствена близост до него, ще се организира площадка за временно съхраняване на отпадъците. Върху предложения терен за изграждане на депо, както и на площадката за временно съхранение на отпадъците, няма повърхностни водни обекти. Самият сгуроотвал е разположен в долината на р. Червена река, която е много малка, практически няма собствен водосбор. Долината й е заета от І и ІІ секция на сгуроотвала, насипище "Медникарово" и язовир "Червена река". Последният се намира на приблизително 1.5 km от депото за отпадъци. В близост до основната стена на сгуроотвала, на приблизително 2 km, северно, протича р.Соколица, която се влива в язовир "Розов кладенец". Река Соколица е ІІ проектна категория. Показателите и нормите за определяне качеството на течащите повърхностни води са регламентиране в Наредба №7/1986(обн.ДВ, бр.96/1986 г.) и са представени в табл.1 към част “Приложения”.

В р.Соколица заустват отпадъчните води от ТЕЦ “Марица Изток 3” и сгуроотвал "Искрица". Качествените показатели на водите в р.Соколица, преди заустване на отпадъчните води от ТЕЦ и сгуроотвал"Искрица", съгласно данни от мониторинга на изпитвателна лаборатория към ТЕЦ”Марица Изток 3” за 2002 година са представени в таблици 2, 3, 4(виж част “Приложения”). Те сочат че, имисионната характеристика на р.Соколица по показатели: нефтопродукти и амониев азот е над пределно допустимите концентрации.

Описаните по-горе водни обекти няма да бъдат засегнати от предвижданията на инвестиционното предложение, тъй като те няма да са пряк приемник на отпадъчните води от депото за отпадъци. Отпадъчните води от депото ще се включват към съществуващите промишлено-дъждовен колектор и колектор за обработени избистрени води на сгуроотвала.

В промишлено-дъждовния колектор в момента се включват, чрез система от отводнителни повърхностни канали, дъждовните скатни води, които се улавят преди да са влезли в контакт с пепелината и се извеждат от площадката на сгуроотвала преди да са се замърсили. В него, съгласно инвестиционното предложение ще заустват атмосферните води, извън котлована на депото за отпадъци, както и тези от площадката за временно съхранение на отпадъци.

В колектора за обработени избистрени води на сгуроотвала ще се включват атмосферните води от котлована на депото. Падналите атмосферни води ще се отвеждат чрез съществуващата водоотливна кула и дренажна система на секция ІІ на сгуроотвал"Искрица". Водоотливната кула и дренажната система са елементи на оборотната система, обслужваща хидротранспорта към секция І и секция ІІ на сгуроотвала.

Схемата на оборотното водоснабдяване е следната:

От помпена станция за избистрени води /ПСИВ/, водата се подава към хидротранспорта за транспортиране на сгуропепелината. Отпадъчните води от хидротранспорта постъпват последователно в отделните подсекции на секцияІ на сгуроотвал "Искрица". Всяка подсекция изпълнява последователно функции на утаителен басейн. В нея отпадъчните води от хидротранспорта се смесват, утаяват и избистрят. Всяка секция има своя самостоятелна дренажна система. Отводняването на подсекциите се извършва чрез техните водоотливни кули, свързани с общ колектор. Колекторът на сгуроотвала е безнапорен и оразмерен за 1000 л/сек избистрени води. В колекторът се включват както избистрените отпадни води от хидротранспорта, така и падналите атмосферни валежи. По колектора избистрените води се връщат към помпена станция избистрени води /ПСИВ/, от където отново се включват към хидротранспорта. Излишните избистрени води от сгуроотвала се отвеждат чрез колектор за преливни води в р.Соколица. Една част от водите на р.Соколица се насочват към яз. Розов кладенец, а другата кым р. Марица. При паднали обилни валежи, излишното водно количество избистрени води, разредени с дъждовни води, също прелива и се отвежда към р. Соколица. Дренажните и дебалансните води от сгуроотвала се явяват основния приток отпадъчна вода от сгуроотвала, респективно ТЕЦ”Марица Изток 3” и източник за замърсяване на водните обекти - р. Соколица и яз. Розов кладенец.

Индивидуалните емисионни ограничения на отпадъчните води от ТЕЦ”Марици Изток 3” са представени в табл.5(част”Приложения”) и са съгласно Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №0270/18.10.2001г и №0523/20.06.2002на МОСВ.

Качествената характеристика на обработените избистрени води, изпускани в р.Соколица са дадени в табл.6,7,8(част”Приложения”). Данните са от проведен мониторинг за 2002 г. на изпитвателна лаборатория към ТЕЦ “Марица Изток 3”.
3.6.Климатични и метеорологични условия и качество на атмосферния въздух в района на предложението
3.6.1. Кратка климатична характеристика

Териториално проучваният район е в Преходно-континенталната подобласт, но е твърде близко до границата с Континентално-средиземноморската климатична област. Това е очевидно в режима на отделните климатични елементи.

табл. 1 Средномесечна и годишна температура на въздуха в ^оС

	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
Ст. 1	0.1	2.1	6.4	12.1	16.9	21.5	24.2	23.8	19.7	13.8	8.0	2.4	12.6
Ст. 2	0.3	3.0	6.5	12.4	17.2	21.1	23.8	23.7	19.5	13.5	8.3	3.1	12.7

Забележка: ст.1 - с. Любенова махала, ст.2 – Харманли

През зимата с най-голямо участие са дните с преход на температурата на въздуха през 0°С - до 49%, немразовитото време е до 27% и мразовитото - едва с 22%. През топлото полугодие засушливото време е с доминиращо участие - до 45%, следва малко облачно (незасушливо) с 32% и валежните дни са до 20-25%.

Разпределението на валежите през годината е под все по-засилващо се медитеранско влияние в югоизточна посока. За цялата територия главният максимум на валежите настъпва през декември, а вторичният - през юни. Главният минимум е през август, което идва да потвърди още един път доминирането на медитеранската валежна вълна.

За хидротехническата практика и за експлоатацията на обекти с голяма площ представляват определен интерес т.н. интензивни валежи. В проучвания район наблюдения върху интензитета на валежите се извършват в климатична станция "Гълъбово" (при ведомство "Язовири и каскади"). В таблици 3, 4,5 са поместени резултатите от разработката на набираната информация (април-октомври 1961-76г.).
табл.З. Максимално валежно количество (mm) с различно времетраене

	Времетраене min
	5	10	15	20	25	30	40	50	60	Над 60
Валеж mm	10.9	15.7	21.6	26.7	28.5	29.9	32.4	35.7	33.5	36.9

табл.4. Интензитет (dm³/s/hа) на дъждове с различно времетраене

табл. 5. Максимален интензитет (dm³/s/hа) на дъждове с разл. времетраене

Наблюдения върху режима на ветровото поле в района на с.Медникарово не са извършвани. Климатични станции през различни периоди са работили в Гълъбово, Харманли, Елхово. Като база за ориентировъчно проучване са използвани последните две станции и разработките на П. Иванов (1991г.) за разпределението на преобладаващия вятър в България. Информацията от ст. Гълъбово, която би била най-представителна за проучвания район, не е публикувана в климатичните справочници. Сравнителният анализ показва, че розите на вятъра от Харманли и Елхово имат пълна сходимост с картите на П.Иванов. Вторият извод е, че по-подходяща за района на Медникарово е информацията от ст. Харманли. Преобладаващ е вятърът от северозапад през цялата година, а на второ място по честота е посоката югоизток. С най-ниска повторяемост е южната компонента на ветровото поле. Сезонните изменения на честотата на доминиращия вятър не надхвърлят 10% (от 27.1% през есента до 36.6% през зимата). Втората характеристика на ветровото поле е скоростта. Месечно усреднените стойности не дават пълна картина за този параметър. През зимата и пролетта максималните стойности са между 3.3 и 3.4 m/s, а минималните - 2.5 до 2.6 m/s.

табл. 7 Средномесечна и годишна скорост на вятъра m/s, ст. Харманли

В табл. 8 се вижда, че в отделните климатични срокове средните скорости достигат 4.2 - 4.5 m/s, а във вечерните часове на есента пада до 1.8 m/s

Силните ветрове (скорост над 14 m/s) са обикновено привързани към посоката на преобладаващия вятър (от северозапад) и честотата им за тази посока е почти 26%.

табл. 10. Брой на дни със силен вятър (над 14 m/s) ст. Харманли

От табл. 10 се вижда, че през годината има едва 6 дни със силен вятър. В табл. 11 е поместена информация за обезпечеността на възможните максимални скорости на вятъра.

Наложително е да припомним, че дефлационните процеси при оголена от растителност почвена покривка, започват при скорост на вятъра 4 до 6 m/s, в зависимост от нейното овлажнение.

Разработена е матрица - триизмерна роза на вятъра от специалисти на НИМХ БАН София по данни от ст.Гълъбово за периода 1989-1993 г., която е използвана при моделиране разпространението на замърсителите в атмосферния въздух.
3.6.2. Качество на атмосферния въздух

За определяне качеството на атмосферния въздух са използвани данни от мониторингов пункт на РИОСВ-Стара Загора в с. Медникарово за периода 2002-2003 г., получени по искане на инвеститора “Традекс”АД-Димитровград с писмо изх.№74/18.06.2003 г.(виж част “Приложения”). В този пункт се наблюдават показателите: прах(общ суспендиран), серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, олово и метеорологичните параметри: температура и атмосферно налягане. В приложението са изнесени данни за средногодишни и средномесечни концентрации, измерена най-висока концентрация, брой дни с превишения на нормите, както и графики с движението на средноденонощните концентрации за следените показатели. Цитирани са нормите по показатели съгласно:

• 
  за прах - т.113 и за сероводород – т.119 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 на Наредба МЗ, МОСВ № 14/1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места(обн. ДВ, бр.88/1997 г. с посл. изм. и доп., бр.8/2002 г.);
  
• 
  за серен диоксид, азотен диоксид и олово – приложения №№ 1, 2 и 5 на Наредба МОСВ, МЗ № 9/1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух(обн. ДВ, бр.46/1999 г.).
  

Няма превишаване на средногодишната норма за общ суспендиран прах съгласно цитираните по-горе норми. За 2002 г. е изчислена средногодишна концентрация в размер на 0,051 mg/m³ (0.34 пъти ПДКср.год.=0,150 mg/m³). Не са регистрирани превишения на средноденонощната и максимално еднократната ПДК през цялата 2002 г. Максималната концентрация е измерена през месец юли в размер на 0,200 mg/m³ (0,40 пъти ПДКмакс.ед.).

Данните са за първите шест месеца от годината. За периода е изчислена средна концентрация в размер на 0,052mg/m³. Не са установени средноденонощни концентрации с наднормени стойности. Максималната измерена концентрация за периода възлиза на 0.221 mg/m³ и е отчетена на 17 април 2003г.

От анализа на предоставените данни за периода 2002-2003 г. се установява, че в мониторинговия пункт в с.Медникарово не са регистрирани наднормени концентрации по отношение на праха.