Доклад за овос 1 на инвестиционно предложение 1 за изграждане на обект: 1
Изтегляне 0.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Азотен диоксид
- Сероводород
- Заключение
Серен диоксидАнализ на данните за 2002 г. Не е превишавана средночасовата норма за опазване на човешкото здраве. Средноденонощната е превишена еднократно (при позволени 24 пъти годишно) през м.юни като е била регистрирана концентрация в размер на 163.5 g/m3 - със 17% над СДН+ДО. За 2002 г. е изчислена средногодишна концентрация в размер на 23,2 g/m3, което е само с 16% над нормата за опазване на природните екосистеми, въпреки че пунктът се намира в селището. Максималната средночасова концентрация е измерена през месец юни в размер на 262.3 g/m3 (0,60 пъти СЧН). Анализ на данните за 2003 г. За първите шест месеца от годината е изчислена средна концентрация в размер на 26 g/m3. Не са установени средноденонощни и средночасови концентрации с наднормени стойности. Най-високата средночасова концентрация за периода възлиза на 91,3 g/m3 на 19 май 2003 г. От анализа на предоставените данни за периода 2002-2003г. няма данни за регистрирани наднормени концентрации на серен диоксид в мониторинговия пункт в с.Медникарово. Азотен диоксидАнализ на данните за 2002 г. Не е превишена средногодишната норма. За 2002 г. е изчислена средногодишна концентрация в размер на 0,4 g/m3 (0.01 пъти СГН за опазване на човешкото здраве). Не са регистрирани превишения на средночасовата норма през цялата 2002 г. Измерените най-високи средночасови концентрации са десетки пъти по-малки от СЧН – най-високата СЧК е измерена през месец октомври в размер на 13.6 g/m3 (0,05 пъти СЧН). Анализ на данните за 2003 г. Данните за първите шест месеца от годината не се различават от тези през 2002 г. Няма регистрирани наднормени концентрации. От анализа на предоставените данни за периода 2002-2003г. се установява, че в мониторинговия пункт в с.Медникарово концентрациите на азотния диоксид са изключително ниски за един промишлен район. Концентрации от този порядък се измерват във фонова станция “Рожен”.
Средногодишната концентрация е в размер на 0,00056mg/m3. Не са регистрирани превишения на средноденонощната норма през цялата 2002 г. Измерена е еднократно през януари най-висока максимална концентрации, възлизаща на 0,006 mg/m3, с 20% по-висока от ПДКмакс.ед. Анализ на данните за 2003 г. Средната концентрация за първите шест месеца от годината е 0,0003 mg/m3. Не е отчетена концентрация със стойност над ПДКмакс.ед. и ПДКср.ден. Олово Средногодишната концентрация през 2002 г. е в размер на 0,139 g/m3 – 17% от СГН за опазване на човешкото здраве. През първите шест месеца на 2003 г. средната концентрация е 0,165 g/m3 – 24% от СГН за опазване на човешкото здраве. Стойностите на средномесечните концентрации за периода 2002-2003 г. са под 50% от СГН за опазване на човешкото здраве. Наблюдения върху качеството на атмосферния въздух са правени през март 2000 г. с мобилната автоматична станция на РИОСВ-Стара Загора на площадката на НЕК-ЕАД ТЕЦ”Марица Изток 3”-с.Медникарово. От наблюдаваните показатели: озон, серен и азотен диоксид, азотен оксид, амоняк, сероводород и прах(общ) са измерени високи максимално еднократни концентрации по отношение на сероводорода достигащи до 32 пъти ПДКмакс.ед. и наднормени средноденонощни концентрации на прах – от 1.15 до 10 пъти ПДКср.ден. За останалите показатели не са констатирани наднормени концентрации. ЗаключениеРезултатите от контрола на атмосферния въздух в мониторинговия пункт в с.Медникарово показват, че концентрациите на наблюдаваните замърсители са значително под нормите и няма данни за трайно увреждане. В резултат от реализацията на разглежданото инвестиционно намерение са възможни емисии на прах, съдържащ азбест. Няма наблюдения за съдържанието на азбест в измервания общ прах при контрола на атмосферния въздух, провеждан от РИОСВ-Стара Загора. При включването му в мониторинга би могло да се констатира впоследствие наличието или липсата на промени под влиянието на разглеждания обект. 4. Описание и анализ на факторите, които замърсяват или увреждат околната среда 4.1.Естествени и антропогенни вещества Потенциално рискови за замърсяване на околната среда са: 4.1.1 Хризотил-азбест - природен хидросиликат на магнезия, съдържащ 42,06% SiO2, 40,77% MgO, 13% Н2О (кристална) и примеси от окиси на Fe, Ca, Al; Химическа формула H4Mg3Si2O9, кристалохимическа Mg6 Общопризнати от съвременната наука са следните специфични заболявания от въздействия на азбеста:
а-1) Рак на белия дроб при начална белодробна азбестоза - установените заболявания са при производствени условия; Няма данни за зачестявания на белодробен рак сред населението на селища, където се установява замърсявания с азбест (при всички случаи последните са по-слаби от тези при производствени условия); а-2) Мезетелиом на плеврата или перитонеума - установен (главно на плеврата) в други страни, като редки но зачестяващи случаи сред население без професионален контакт, около източници на замърсяване с азбест; У нас не е установен (Дертлиев, Бурилков и др. – прегледи на жителите на 32 села с ендемична плеврална азбестоза).
Следователно за населението незаето професионално с добив и обработка на азбест вниманието е към заболяванията по т.т. “b”, “a-2”. 4.1.2. Стъклена вата - тя е един от видовете разгледани в т.1 отпадъци; Снопове, пластове от стъклени нишки; Стъклото е аморфен, изотропен силикатен продукт; В състава му основно е силициев диоксид (75%) заедно с други метални окиси на: Са, Аl, Fе, Na, B; Има голяма твърдост и висока якост; Устойчиво е на химични въздействия (инертен материал); При пряк контакт с тази вата (ръчна работа) фини стъклени иглички се забиват в кожата, причинявайки сърбеж; Дразни лигавиците на очите (конюнктивит), горните дихателни пътища (катарални прияви); Проникнал по-надълбоко в дихателните пътища е причина за бронхит, бронхопневмония; Спорен е въпроса за причиняване фиброза на белия дроб и неопластични процеси; Здравният риск на стъклената вата е много по-малък от този при въздействие на азбест; 4.1.3 Газьол - нефтен продукт, смес от въглеводороди: парафино-нафтенови, ароматни и примеси на S-, N-, O- съдържащи хетероциклени въглеводороди; Номер по списъка на ООН 1202; Клас на опасност 3; Гориво за замекопни машини и МПС; Прозрачна, жълтеникава течност, леснозапалима – пламна температура 45-60 0С; Пожароопасен продукт; Възможни са ограничени, локални замърсявания на почвата при случайно или преднамерено изливане на газьол по време на строителството и експлоатацията на депото за отпадъци. 4.2. Отпадъци По време на строителството на депото не се получават отпадъци. 4.3. Рискови енергийни източници 4.3.1. Източници на шум Такива са машините изграждащи депото, осъществяващи депониране на отпадъци и направа на горен изолационен слой – земекопно-транспортни машини: булдозер, багер, автокран “Краз” х 1 бр. и самосвали “Камаз” и “Татра” – 5 бр. Нивото на генерирания шум при първите е 103-105 dB(A), при следващите – до 90-92 dB(A), често и силно променливо във времето. Машините са в действие само денем:
При очаквано еквивалентно шумово ниво на работната площадка, Lекв.=88-90 dB(A),намаляване на същото ниво в зависимост от разстоянието до населените места (изчислителна точка на 2000 m), Lразст. = 30 dB(A), намаляване на същото ниво от екраниращи естествени възвишения и зелени насаждения, Lекр 35-40 dB(A), то еквивалентното ниво на шума в изчислителната точка, Lтер ще е значително под ниво 55 dB(A), което е ПДН на звука за съществуващи части на жилищни зони и територии, съгласно точка 1”а” на табл. 2 от Хигиенни норми номер 0-64 за ПДН на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони(обн. ДВ брой 87/72г., изм. и доп. бр. 16/75г.). 4.3.2 Източници на вибрации Посочените в т. 3.3.1 машини генерират средно – и нискочестотни вибрации и тласъци, разпространияващи се на къси разстояния около местопребиваването им и са без значение за околните населени места. 4.3.3 Източници на радиации Такива няма.
5.1. Геоложка основа При реализацията на инвестиционното намерение въздействието върху геоложката основа се изразява в натрупването на три нови, изкуствено създадени насипни пластове, положени върху геоложката основа от долу нагоре както следва:
Строителните отпадъци и изолационните слоеве ще доведат до натоварване върху земната основа, предизвикано от техния товар. То ще се разпредели от установените в геоложкия разрез пластове в площадката, от които с най-ниско изчислително натоварване е пласт 2 - пепелина – R0=0,08 MРa. Въздействието върху геоложката среда при реализация на инвестиционното намерение ще бъде:
За изпълнение на глинестите слоеве долен изолиращ и горен запечатващ ще се ползват природни ресурси: хумус и откривка на въглищния рудник “Трояново”. Глинестите слоеве ще бъдат изградени от жълтокафяви и синьозелени песъчливи глини с карбонатни включения и глинести пясъци от насипище “Медникарово”, където има натрупани 1,3 милиарда Mg от глинестата откривка на въглищата в рудника. Емисии на вредни вещества в геоложката среда при нормална експлоатация и при извънредни ситуации при спазване на препоръките в т. 7 не се очакват. 5.2. Земи и почви При коректно изпълнение на предвидените технологични цикли (съгласно всички нормативни разпоредби) при извозването на материалите по трасето, депонирането им на площадкaта (в случай, че разстланата пепелина понесе тежестта на азбестовосъдържащите строителни отпадъци) и перфектното им изолиране от всички страни не се очаква увреждане (нарушаване, замърсяване, деградация) на почвите, намиращи се в района на сгуроотвала “Искрица”, върху част от които ще се изгради депото и около предложеното трасе за транспортиране на отпадъците. Не се налага ограничаване на земеизползването в съседните земеделски имоти. Не се очаква да възникнат проблеми по отношение на останалите компоненти на околната среда и човешкото здраве. Позитивно е и това, че не се използват за целта нови не увредени земеделски земи, което води до запазване на Общинския и Национален поземлен фонд.
С изграждането на обекта няма да настъпи промяна в структурата и функционирането на ландшафта. С последващо извършване на рекултивационните дейности ще настъпи известно позитивно изменение на ландшафта – заравняване, затревяване и озеленяване, известна промяна на микроклимата и др. 5.4. Растителен и животински свят Основен замърсител от предстоящото реализиране на предложението е прах със съдържание на азбест. Единствената възможност за намаляване на този замърсител е изграждането на предвижданото депо, както и осъществяването на биологична рекултивация в региона , а също и създаване на устойчиви полезащитни пояси. Биологичната рекултивация предполага внасянето на нови видове тревисти, храстови и дървесни растения, устойчиви спрямо условията на настоящия силно антропогенизиран район, които биха спомогнали както за ограничаване на праховите и газови замърсявания на огромни площи при неблагоприятни климатични условия, така и при подходящият подбор на видове биха допринесли за подобряване на качествата на почвата и за създаване на условия за развитие и възобновяване на местообитанията на редица местни видове от флората и фауната. В тази връзка е наложително извършването на биологична рекултивация на изграденото депо за азбестосъдържащи строителни отпадъци с подходящо подбрани според спецификата на замърсяванията и естеството на отлаганите отпадъци растителни видове, които освен, че биха спомогнали за по-бързото възстановяване на нарушените терени биха довели и до извеждането на значителна част от замърсителите от съответните екосистеми. Като цяло би се намалило замърсяването на въздуха, почвите и водите в региона на ТЕЦ “Марица Изток 3”. Препоръчва се регионът да бъде изолиран преградно от безогледната паша на случайно попаднали на територията стада домашни животни или от диви такива, с оглед по-бързо и ефективно възстановяване, както и намаляване циркулацията на замърсителите във по-високите трофични нива. Горските екосистеми не биха били повлияни от предвижданите дейности. Извършването на дейността по създаването на депо за азбестосъдържащи отпадъци и нарушаването на месторастенията на посочените растителни видове, не би нарушило биологичното разнообразие и не би повлияло върху естественият растителен генетичен фонд със сегашна или бъдеща ценност. Предвижданите дейности по изграждането на депо за азбестосъдържащи строителни отпадъци не биха довели до съществени нарушения в биологичното разнообразие и местообитанията на наличната флора и фауна. Като цяло безгръбначната и гръбначна фауна в района е бедна – нисък видов състав и численост на дивите животински организми, което е тясно свързано със силното техногенно въздействие, с намаляване плътността на растителната покривка и унищожаването на естествените местообитания . Бедните във видово и количествено отношение флора и фауна в настоящия случай благоприятства възможността за осъществяването на инвестиционното предложение за изграждане на депо за азбестови отпадъци без нанасянето на осезаеми щети върху биологичното разнообразие и хабитатите. 5.5. Води 5.5.1. Подземни води При реализация на инвестиционното намерение въздействието върху подземните води се оценява като незначително. То се обуславя от ниските филтрационни свойства на пластовете, изграждащи най-горната част на геоложкия разрез, които практически са водоупори и през тях не се очаква миграция на замърсители във водоносните хоризонти. Реализацията не изисква ползването на ресурси от подземни води. Емисии на вредни вещества в подземните води при нормална експлоатация и при извънредни ситуации не се очакват.
Строителството на депото за отпадъци, както и експлоатацията и закриването му не изискват изграждане на водоснабдителни мрежи и съоръжения. В инвестиционното предложение се предвижда единствено оросяване на отпадъка /натрошените азбестоциментови плочи, които ще се транспортират в насипно състояние, в самосвали със затворени кошове/ при натоварването и транспортирането му от площадката за временно съхранение до депото. Препоръчва се оросяване при всеки курс. Максималният брой предвидени курсове на ден, съгласно инвестиционното предложение са 14. Оросяването ще се извършва с автоцистерна, която ще се зарежда с вода за технически нужди от ТЕЦ”Марица Изток 3” с очакван разход 15m3/ден. Видовете отпадъчни води, които се очаква да се формират на територията на обекта са:
Промишлени отпадъчни води не се очакват, тъй като технологията на строителство и впоследствие на експлоатация на депото за отпадъци не изисква захранване с вода, а и характерът на отпадъците е такъв, че не се очаква да се формира инфилтрат в тялото на депото. Очакваните отпадъчни води са единствено от атмосферни валежи - дъждовни води. Те ще се формират както по време на строителство и експлоатацията, така и след преустановяване на дейността в депото, т.е след рекултивацията му. Годишните валежи в района са от 530-660 mm. Максималните месечни валежи са през м. май - 55-75 mm. По време на строителство и експлоатация на депото, атмосферни води ще се образуват в котлована на депото и извън него. Атмосферните води, извън депото се формират при оттичане на повърхностните води от намиращите се на по-високо кота от депото, терени. Имайки предвид площта на депото, както и интензивността на оразмерителния дъжд за този район, очакваните дъждовни води в котлована на депото, в количествено отношение ще са: Qдъжд= 214 dm3/s. При интензивност на оразмерявания дъжд q5=281 dm3/s.hа-при период на еднократно препълване две години; Отточен коефициент =0.95; Площ F=8дка. Инфилтриралите дъждовни води в котлована на депото ще се отвеждат чрез дренажна система върху долния изолиращ глинест екран на дъното на депото, която следва да се проектира и изпълни съгласно изискванията на Наредба №13/06.11.1998г.[4]. Около терена на депото, както и около временната площадка за съхранение на отпадъците следва да се предвидят охранителни канали за отвеждане на атмосферните води.
Реализирането на инвестиционната предложение няма да доведе до изменения в режима на повърхностните води, както и до изменения в качеството на водите в описаните водни обекти. То изисква незначително водопотребление, свързано с оросяване на отпадъците и пътищата, което няма да се отрази негативно върху режима на водните обекти. Представените по-горе данни сочат че, избистрените отработени води от сгуроотвал "Искрица" съдържат основно над допустимите концентрации: разтворени вещества, неразтворени вещества, нитрати, желязо, сулфатни йони и нефтопродукти. С включването към тях на дъждовни води от тялото на депото не се очаква повишаване на тяхната замърсеност по общи физични и неорганични химични показатели, по показатели за органично замърсяващи вещество, по показатели за неорганични вещества от промишлен произход, по показатели за органични вещества от промишлен произход, както и по биологични показатели. Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение върху течащите повърхности води и повърхностни водни обекти по своя характер са временни, краткосрочни и нямат кумулативен характер. 5.6. Атмосферен въздух Върху качеството на атмосферния въздух се очакват преки въздействия по време на строителството на депото, неговото запълване и рекултивация. Източници на емисии в атмосферния въздух:
Изграждането на депото, засипването и рекултивацията са свързани с консумация на земни маси, които са източник на прах. Използваната при отделните операции строителна и транспортна техника също емитира отпадъчни газове в атмосферния въздух.
Самият отпадък, преди запръстяване, може да бъде източник на прахови емисии със съдържание на азбест при:
5.6.1.Оценка на значимостта на въздействията - спрямо нормативните изисквания; броя, важността и чувствителността на засегнатото население, ресурсите и др.рецептори 5.6.1.1.Емисии от изпускащите устройства на двигателите на строителната и транспортна техника
Каталог: ovos Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|
(OH)8; Главен представител на серпентиновата група азбест; № по списъка на ООН 2590; Клас на опасност 9; Тънковлакнест сивозелен с копринен блясък минерал; Разцепва се на ролонни или тръбести,