Доклад за овос и ос на инвестиционно предложение „

Дейностите, предвидени в кариерата, съгласно инвестиционното предложение, са свързани с употреба на опасни вещества, както следва:

- От групата на нефтопродуктите - дизелово гориво и моторни, хидравлични и компресорни масла, използвани съответно за гориво и техниката в кариерата;

Дизеловото гориво ще се доставя в мобилна цистерна, за която трябва да се предвидят нужните мерки за безопасен престой. С инвестиционното предложение не се предвиждат дейности по съхранение и работа с опасни вещества в количества, изискващи издаване на разрешително по чл.104 от ЗООС.

Изпълнението на дейностите, предвидени с Инвестиционното предложение, предполагат генерирането на следните видове отпадъци:

Изкопни земни маси – откривката и технологичен отпадък – варовик от продуктивния пласт, негоден за нуждите на индустрията за скално-облицовъчни материали, откривка и нестандартна скална маса.

Общото количество на отпадните скални маси е 2 158 000 m ³. Те се разпределят по видове както следва:

- скална откривка от силно напукан варовик - 640 000 m³;

- едроблоков скален отпадък - 1 518 000 m³.

По своя характер, това е инертен отпадък, включващ варовици от откривката и технологичен отпадък – варовик от продуктивния пласт, негоден за нуждите на индустрията за скално-облицовъчни материали. Същите ще бъдат депонирани в площта на инвестиционното предложение съгласно Цялостен проект за добив на СОМ от находище ‘Врачански Варовик’. По -голямата част от този отпадък ще бъде върната в котлована на кариерата в периода на разработка на находището. Това ще стане възможно благодарение на системата за добив с обратно запълване, при която обемите в които е иззето полезното изкопаемо се запълват с материал от следващите добивни площи. По този начин се гарантира оставането на местните материали in sito, като не се допуска привнасяне на нетипични за района материали. По този метод силно се ограничава площта засегната от добивните и съпътстващите ги дейности.

Предвижда се малка част от формирания инертен отпадък, след допълнителна обработка да бъде реализиран като „трошен камък”.

• 
  Хумусни и почвени материали – от отнемане на почвения слой със средна мощност 0,25 m - 150 000 m³. Ще се събират селективно и ще се складират на временно депо, с оглед последващото им използване за рекултивация на нарушените от минно-добивните работи терени.
  

• 
  Части от ремонт и поддръжка на техниката – черни метали (скрап). Ще се събират в рамките на кариерата и ще се предават на лицензиран оператор периодично;
  
• 
  Излезли от употреба гуми от кариерната техника. Ще се предоставят на лицензиран оператор. Към тях ще се присъединяват и отпадъците от гумени транспортни ленти.
  

• 
  Нехлорирани моторни, смазочни масла, и масла за зъбни предавки на минерална основа от поддръжка на кариерната техника;
  
• 
  Нехлорирани хидравлични масла на минерална основа от кариерната техника;
  

Смесени битови отпадъци от жизнената дейност на персонала, работещ на кариерата и охранителите. Ще се събират в контейнер и извозват до най-близкото селищно депо по договор с Общината.

• 
  Подробно да са обхванати очакваните генерирани отпадъци по видове, кодове и количества, както и методите на третирането им.
  
• 
  Необходимо е да се спазят изискванията на :
  

Технологичните води от рязането на блоковете носят шлам, чийто варовикови частици се утаяват на разстояние до 10 m. Те ще се събират в утаителни басейни и след утаяване на механичните частици ще се извеждат чрез помпи за повторно използване.

За събиране на фекалните води на обекта са предвидени санитарни клетки (химична тоалетна), която ще се обслужва от специализирана фирма.

Отпадъчните битови води – миене и хигиенен душ- от административно-битовата сграда ще се събират в непропусклива изгребна шахта, която периодично ще се почиства от специализирана фирма.

Голяма част от дъждовните води и от водите, получени в резултат на снеготопенето, поради специфичната структура на масива, ще инфилтрират в него. При събиране на води в котлована, същите с помпа ще бъдат подавани за използване в резачните машини.

Замърсяване на повърхностните и подземните води вследствие водни емисии при нормални експлоатационни условия не се очаква.

Източници на замърсяване на въздуха ще бъдат откривната, добивната, товаро-разтоварната и транспортна дейност на кариерата. Изброените дейности са източник основно на неорганизирани прахови емисии в атмосферния въздух. Газовите емисии са застъпени в по-малка степен.

В рамките на кариерното поле основни източници емисии ще бъдат челните товарачи и самосвали. Предвидените диамантени въжени резачки ще работят с водно охлаждане, което значително снижава емисиите на прах към околната среда. Бордовите коли за товарене на готовата продукция ще изпълняват максимум 3 курса не повече от 2-3 дена в седмицата.
Таблица 3.3.Основни замърсители на въздуха, емитирани от производствената дейност

Прахът е основния замърсител на атмосферния въздух при строителството, експлоатацията, закриването и рекултивацията на минни обекти с открит добив.

Инвентаризацията на емисиите в атмосферата от обекта позволява да се идентифицират следните видове източници на емисии:

• 
  площни: прах при снемане и депониране на откривката, добив на скално-облицовъчни материали и натоварване на готова продукция и рекултивация; газови емисии от ДВГ на кариерна техника и транспортни слредства;
  
• 
  линейни: прах и газови емисии от ДВГ на тежкотоварен транспорт за превоз на готова продукция по извозващия път ;
  

Почвите могат да бъдат повлияни от кариерните дейности, както следва:

- Увреждане при изгребване на почвения слой по време на откривните работи на кариерата. Ще бъдат иззети около 150 000 m³ почвени материали. Същите се предвижда да бъдат съхранени на депо с цел оползотворяване в бъдещи рекултивационни дейности.

- Увреждане при разполагане на депата за откривка и почвени материали, пътища, складове за добита продукция.

Замърсяване на почвите при реализацията на Инвестиционното предложение може да се получи по следните причини:

- от отлагане на прах в следствие добивни и транспортни дейности. Предлаганата технология включва мерки за мокро рязане и оросяване, които снижават в значителна степен праховото замърсяване на почвите;

- от нефтопродукти при аварийни разливи на горива и смазочни материали от обслужващата техника. При съблюдаване на инструкциите за експлоатация на кариерната техника и при правилната й и редовна поддръжка, рискът от това замърсяване е минимален.

В ДОВОС да се направи преглед и оценка на дейностите и потенциалните емисии, които могат да засегнат пряко или косвено почвите в рамките на площадката на ИП и прилежащите й земи. Да се вземат предвид всички етапи на осъществяване на предложението.
3.5. Очаквани емисии на шум, вибрации, лъчения и др.

Източници на шум при реализиране на Инвестиционното предложение ще бъдат машините и транспортните средства при осъществяване на откривните, добивните, товаро-разтоварните и транспортни дейности. Шумовото натоварване ще е разсредоточено по работни места и ще се акумулира в рамките на обекта. Пряко засегнат от шумовото натоварване ще бъде обслужващия персонал на кариерните машини.

Населените места в разглеждания район са отдалечени от кариерното поле и няма да бъдат засегнати от шумовото натоварване, генерирано в кариерата. Трасето на пътя, по който ще се извозва добитата продукция (каменни блокове), няма да преминава през населени места, ако се реализира вариант ІІ на пътното трасе (виж т. 1.2. по –горе). При валиант І колите ще преминават през с. Кунино. Транспортният график ще включва до 3 курса 2-3 дни седмично, само в дневния период.

Източници на вибрации са минно-добивните и транспортни машини. Измерените нива на вибрации по работните места ще са около ПДН, тъй като ще се използват машини със съвременни вибрационни и шумови характеристики.

Кариерата не се явява източник на вредни лъчения. Няма природни предпоставки, както и такива в резултат от реализиране на инвестиционното предложение, за наличие и поява на вредни за здравето на хората лъчения.

При разработването на ДОВОС да бъдат спазени указанията на РИОСВ - гр. Плевен, посочени в писмо изх. № 2303/11.06.2010 год. при проведените консултации по обхвата на доклада (Справка за проведени консултации по обхвата и съдържанието на ДОВОС):

При анализа на очакваните емисии от шум в околната среда да се посочат :

• 
  основните дейности, инсталации и съоръжения, представляващи източници на шум в околната среда, както за фазата на разкривно - подготвителните работи, така и при фактическото добиване ( при рязане, товарене, транспортиране и др. извършвани дейности);
  
• 
  местоположение на основните източници на шум и разстояние до най-близкото място на въздействие – устойчива зона или територия с нормативно изискване за спазване на гранични стойности на нива на шум, съгл. Таблица №2 от Приложение №2 към чл.6 от Наредба №6 (обн. ДВ бр. 58/2006 г.);
  
• 
  очаквани емисионни нива на шум ( при източника) за основните източници на шум;
  
• 
  очаквани имисионни нива на шум ( в местата на въздействие).
  

Реализацията на ИП е свързана със следните вредности и опасности, характерни за експлоатацията на открити минни обекти:

 Вредности:

• 
  токсични газове от двигателите на работещата механизация и при ПВР;
  
• 
  прах при движение на транспортните средства и при товарно-разтоварни работи;
  
• 
  шум и вибрации от работещата механизация.
  

• 
  опасност от падане на хора и машини от стъпалата;
  
• 
  опасност от движещи се машини;
  
• 
  опасност от преминаване на хора от стъпало на стъпало;
  
• 
  опасност от въртящи се, движещи се и режещи части на машините;
  
• 
  опасност от замърсяване и наводняване на пътищата;
  
• 
  опасност при товарно-разтоварни и транспортни операции.
  

• 
  “Инструкция за съдържанието на част БХТПБ към проектните разработки" от 1983 г. и влезлите в сила допълнения към нея.
  
• 
  Изискванията на нормативните документи по БХТПБ.
  
• 
  Разпоредбите на “Правилник за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин” - София, 1996 год. и допълненията към него.
  

На този етап е проучена площ „Врачански варовик” и са установени запаси на полезно изкопаемо- варовици, подходящи за скално-облицовъчни материали. Запасите са утвърдени от СЕК на МОСВ и Инвеститорът е заявил намерения за получаване на търговско откритие. В последствие ще бъдат предприети действия за получаване на концесия за добив на полезното изкопаемо.

Местоположението на бъдещата концесия е установено на база проучени и утвърдени геоложки запаси, което практически определя мястото на реализацията на проекта без други алтернативи.

Спазени са хигиенните отстояния спрямо регулационните граници на най-близките населени места – с. Кунино, община Роман и с. Реселец, община Червен бряг.

В проекта не са обсъждани алтеранативи за местоположение на депата за откривка и напукани варовици, и за хумусни материали. Обемът на подлежащите на депониране скални материали е значителен, което е породено от същността на ИП - изваждане на блокове с качества, подходящи за получаване на скално-облицовъчни продукти. Разположението на депото от некондицоинни варовици и откривка е предвидено да бъде в северната част на концесионната площ, което от гледна точка на релефа и предвидената технология за добив и обратно засипване е най-подходяща. За хумусното депо е избрано местоположение между участъци „Централен” и „Западен”, тъй като те ще бъда разработвани последователно един след друг от началото на концесията и последователно ще бъдат рекултивирани.

В инвестиционното предложение са обсъдени две алтернативи за трасе на извозващ път от кариерата, по който ще става транспортиране на добитите скални блокове.

Със Заповед № РД – 970/ 2003 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на чувствителните зони във водните обекти, издадена на основание на чл.12 от Наредба №6/2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр.97 от 2000 г.), в района на бъдещата концесия като чувствителни зони се определят река Искър и другите повърхностни водни обекти – нейни притоци. Дейностите, предвидени с инвестиционното предложение, няма да доведат до нарушение на имисионното им състояние.

ИП ще бъде разположено върху терени, част от които се категоризират като земеделски земи и съответно се определят като уязвима зона по отношение замърсяване на водите с нитрати от земеделски източници съгласно Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. Самото инвестиционно предложение не представлява „земеделски източник” по смисъла на горната заповед и не подлежи на режимите, предвидени в нея.

Извън площта на проученото находище, на разстояния 1600, 2800, 4000 и 4800 метра се намират водоизточници за питейно – битово водоснабдяване на населението. За същите няма учредени СОЗ. Находището не попада в териториите на СОЗ, регламентирани, съгласно изискванията на Наредба № 3/2000 година, отнасяща се за санитарно – охранителните зони за питейни водоизточници и минерални води, (Справка за проведени консултации по обхвата на ДОВОС - по информация на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен, „ВиК” ООД гр. Враца, „ВиК”ЕООД гр. Плевен). От това следва, че не се налага спазването на забрани и ограничения за предвидените с ИП дейности във връзка с наличието извън площта на водоизточници за питейно и битово водоснабдяване.

Посочените обстоятелства не налагат разглеждане на алтернативи за място и технология на ИП по отношение на водите.

Дейностите, предвидени с инвестиционното предложение, не предполагат трансгранични въздействия върху компоненти и фактори на околната среда.

Проучената площ попада в границите на защитени зони по НАТУРА 2000, но считаме, че инвестиционното предложение няма да доведе до значителна загуба, фрагментация или увреждане/унищожаване на природни местообитания, местообоитания на видове и видове предмет на опазване в зоните, което няма да доведе до промяна в целите на опазване в защитените зони. За изясняване на потенциалното въздействие върху видовете от зоните и техните местообитания, и налагане на компенсиращи мерки, ще бъде изготвен Доклад за оценка на оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони „Карлуковски карст”, с код BG 0000332 за опазване на дивите птици и „Карлуково”, с код BG0001014 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

Резултатите от тази оценка ще послужат за крайни изводи относно алтернативите по местоположение за инвестиционното предложение.

Избраната технология за открита разработка на находището с формиране на котлован и отнемане на полезното изкопаемо на стъпала е продиктувана от релефа и минно-техническите условия в находището. Тя е общоприета стандартна практика на минното строителство.

Методът на добив на полезното изкопаемо е предопределен от целите на ИП - получаване на блокове варовик, годен за скално-облицовъчни материали. Рязането на блокове с диаментени въжета е общоприета технология в бранша. Обсъждан е вариант за използване на пробивно-взривни работи за отстраняване на откривката, напуканите варовици и едрогабаритните късове, което би облекчило разкриването на материалите, годни за изваждане на блокове. Тази алтернатива отпада в най-ранен етап поради възражения, изразени от местното население и компетентните ортани (виж Справка за проведени консултации – становище с изх. № 08-11-77/09.06.2010 г. от Кметство Реселец и писмо изх.№ 465/14.06.2010 г. на „Водоснабдяване и канализация”ООД гр.Враца).

След получаване на концесията, в цялостния проект за разработка на находището, ще бъдат разгледани алтернативи за последователност на отработените площи в отделните участъци, последователност на изграждане на насипищата и обратното засипване, организацията на вътрешните пътни връзки и пр.

Дейностите, предвидени с инвестиционното предложение, не предполагат наднормени нива на емисии към околната среда.

На база гореизложеното считаме, че „Нулева алтернатива” не се налага.

1. 
   Атмосферен въздух
   

Територията на находище „Врачански варовик” се намира в преходен район между Дунавската равнина и Предбалкана, което определя и климата му като смекчен умерено-континентален, липсват екстремните летни горещини и зимни студове, които са характерни за рязко изразения умерено-континентален климат на Дунавската равнина. Характеризира се с пролетно-летен максимум и зимен минимум на валежите и сравнително устойчива снежна покривка. Средната годишна температура е около 9.3С, средната юлска 21.4С, а средната януарска температура е минус 1.5С.

Средногодишното количество на валежите за Предбалкана се колебае от 620 до 750 mm. Измерената минимална годишна валежна сума е 397 mm, а максималната – 1121 mm. Сезонното разделение на валежите е неравномерно, тъй като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е над 100, което отнася разглеждания район към слабозасушените зони.

Динамиката на въздушния пренос в приземния слой се характеризира с розата на вятъра - скоростта и посоката на вятъра, измерени в осемте стандартни румба: четирите основни посоки - север (N), изток (E), юг (S), запад (W) и междинните - североизток (NE), югоизток (SE), югозапад (SW), северозапад (NW). По експертна оценка е построена розата на вятъра за района на община Роман - през цялата година преобладават западните (22.9%) и северозападните (18.8%) ветрове, следвани от източните (14.4%) и югоизточните (13.5%). Само в 45.1% от случаите скоростта на вятъра е до 1m/s – така нареченото тихо време – Фиг. 2.

За оценка на възможното замърсяване на въздуха се използва понятието “потенциал на замърсяване на въздуха”. Той се явява функция на процентите тихо време, когато скоростта на вятъра е до 1m/s. Различават се четири степени на потенциал на замърсяване:

1. 
   нисък – честота на тихо време между 0-25%;
   
2. 
   среден – честота на тихо време между 26 –50%;
   
3. 
   средно висок – честота на тихо време между 51-75%;
   
4. 
   висок– честота на тихо време между 76-100%.
   

Източници на замърсяване на въздуха при осъществяване на ИП ще бъдат откривната, добивната, товаро-разтоварната и транспортна дейност на бъдещата кариера “Врачански варовик”. Изброените дейности ще генерират основно прахови емисии в атмосферния въздух. Газовите емисии ще са застъпени в по-малка степен. По своя произход и характер на разпространяване, емисиите от горепосочените дейности са неорганизирани.

Линеен източник се явявя извозващият път за добития материал от кариерата.

Замърсяването с токсични газове вследствие добивната, товаро-разтоварната и транспортна дейност ще бъде периодично, в рамките на работната смяна. Общото въздействие на газовите емисии ще има локален характер и няма да се отрази съществено на качеството на атмосферния въздух в района. В находище „Врачански варовик” не се предвиждат взривни работи, така че не очаква кумулация по отношение замърсяването на атмосферния въздух с кариерата при с. Кунино.

Ще се употребяват съвременни резачни машини с диамантени въжета, с водно охлаждане, което улавя отделения прах. Системно ще се оросяват кариерните пътища. По този начин се постига ограничаване на праховите емисии, вследствие на което съдържанието на прах във въздуха на работната среда се очаква да не надминава нормираните нива.

Паралелно с общия прах, при всички процеси на прахоотделяне в кариерата ще се емитира и фин прах. Не се очаква да бъдат засегнати най-близките населени места поради тяхната отдалеченост, местоположение и характерът на преобладаващите ветрове в района.

В хидрографско отношение проучваната площ попада в долното течение на р. Искър, която протича на около 3 километра южно при с. Кунино. Като цяло, режимът на оттока следва режима на валежите с ясно изразена доминация на снежно подхранване на реката. Речният отток се характеризира с главен максимум през м. март – м. май, а в периода м. юли до м. септември водните количества са минимални. Оттокът във водосбора е променен с изградените язовири, като яз. Искър, яз. Огняново, яз. Бебреш и други по – малки. Ретензионното влияние на язовир „Искър” се изразява в „заглаждане” на максималните и минимални екстремни части на ходовата крива на годишното разпределение на речния отток. Хидрографската мрежа включва и реките Малък Искър, Зл. Панега, Ръчене и Големия дол, като последните две реки са най – близките водни течения до находището. Местоположениета на находището във високата част на северния склон на хълма Виса - най-висока кота 385,5 m, определя отсъствието на повърхностни водни течения и езера. Геоложкият строеж и литоложките свойства на скалите определят карстовия режим на повърхностния отток, характерен с отсъствие на постоянен отток и бърза филтрация на падналите валежи.

Със Заповед № РД – 970/2003 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на чувствителните зони във водните обекти, издадена на основание на чл.12 от Наредба №6/2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ, бр.97 от 2000 г.), като чувствителни зони се определят всички водни обекти, попадащи във водосбора на р. Дунав, включително и тези в района на находище «Врачански варовик”.

Съгласно т. 11.5 от Заповед РД –272/ 03.05.2001 на министъра на околната среда и водите за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях, р. Искър от с. Елисейна до вливането в р. Дунав е ІІІ проектна категория водоприемник. В съответствие с т. 46 на заповедта, р. Ръчене и р. Големия дол, към створа на разглеждания обект, може да се определят като повърхностни води ІІ категория.

Находището е разположено върху терени, част от които се определят като уязвима зона по отношение замърсяване на водите с нитрати от земеделски източници, съгласно Заповед №РД-795/10.08.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. Изискванията на заповедта не се отнасят за настоящото инвестиционно предложение, тъй като то не представлява земеделски източник.

За обекта са предвидени санитарни клетки (химична тоалетна), която ще се обслужва от специализирана фирма.

Битовите води от битовите помещения ще се заустват в изгребна непропусклива шахта, която ще се почиства периодично от специализирана фирма.

Инвестиционното предложение при нормална експлоатация не представлява източник на въздействие върху повърхностните води. За улавяне на суспендирани частици от технологичните води, получаващи се при рязане с диамантеното въже, ще служат негативните части на котлована.

Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен (писмо изх. № ЗДОИ - 216 гр.Плевен 23.02. 2010 г.) предоставя информация Относно качествата на повърхностните води на р. Искър в пунктовете в района на гр. Роман и гр. Червен бряг:

Пунктове за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води, които попадат в този регион, са:

• 
  Мониторингов пункт BG1IS00031MS080, на р. Искър преди гр.Роман, водно тяло BG1IS135R026
  
• 
  Мониторингов пункт BG1IS00021MS050, р. Малък Искър при гр.Роман, водно тяло BG1IS200R023
  
• 
  Мониторингов пункт BG1IS00016MS040, р. Златна Панега преди вливането и в река Искър, при гр.Червен бряг, водно тялоBG1IS100R024
  

За водно тяло BG1IS100R024, което се формира от водата на р. Златна Панега, преди вливането и в р.Искър, екологичното състояние е добро. В този участък реката е чиста, има измерен висок биотичен индекс, високо съдържание на кислород и няма замърсявания с биогенни замърсители.

Трите, посочени по – горе водни тела, намиращи се на тази територия имат добро химично състояние. Не са открити замърсявания с приоритетни вещества, органични и специфични замърсители - виж обобщаваща таблица ІІІ.2.1.
Таблица ІІІ.2.1

№	Код на водното тяло	Име на реката	Код на типа	Описание	Екологично състояние/потенциал	Химично състояние
1	BG1IS200R023	Малък Искър	BGTR13	р.Малък Искър от с.Своге до вливане в р.Искър	лош	добро
2	BG1IS100R024	Златна Панега	BGTR12	р.Златна Панега до вливане в р.Искър	добър	добро
3.	BG1IS135R026	Искър	BGTR11	р.Искър от яз.Панчарево до с.Крушовене	лош	добро

В таблица таблица ІІІ.2.2 са представени стойностите на някой индикативни показатели, характеризиращи качеството на водата в поречието на р.Искър за 2009 г.

Както беше посочено по – горе, от трите повърхностни водни тела, отношение към ИП има само р. Искър и съответно - пункта за мониторинг при гр. Роман BG1IS00031MS080.

Водоносна структура в района на инвестиционното предложение е т.н. Каменополски карстов басейн – Хр. Антонов и др. , 1975 г. Карстовият поток се формира в Горнокредните мастрихтски варовици. Подхранването е от валежи и при снеготопене през разнообразните карстови форми. Водообилността се оценява като средна. Дренирането на потока се извършва в долините на реките Искър, Ръчене, Големия дол и други при достигане на Долнокредните водоупорни слоеве. Изходищата на подземния поток имат дебити от 3 до 7 l/s, минерализация до 0,6 g/l и хидрокарбонатен, калциев състав.

При прокарването на геологопроучвателните сондажи в находището не е установено наличието на подземни води на дълбочина до 30 m от ниво терен. Независимо от окарстяването, поради установеното с геоложкото проучване запълване на карстовите празнини от глинест материал, възможностите за замърсяване от повърхностни източници са снижени.

Воден ресурс от близки водоизточници ще се ползва в ограничено количество за промишлени цели – за охлаждане на режещото въже и за оросяване на пътища и площадки. Работниците ще бъдат снабдявани с бутилирана вода за пиене.

Предвид характера на инвестиционното предложение, не се очакват негативни ефекти върху количественото и качественото състояние на подземните води.

В Справката за проведени консултации по обхвата на ДОВОС са педоставени данни за подземните води в района на ИП:

Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен (Справка за проведените консултации- писмо изх. № ЗДОИ - 216 гр.Плевен 23.02. 2010 г.) предоставя информация за намиращите се близо до площта на ИП, водоизточници за питейно-битово водоснабдяване:

- На около 1600 m югозападно от площта, в землището на с. Кунино, общ. Роман, се намират два водоизточника на „ВиК” ООД гр. Враца:

• 
  Каптиран извор - КИ „Граджовска воденица” и
  
• 
  КИ „Дяволската воденица”
  

- На около 2800 m северо-източно от площта, в землището на с. Реселец, общ. Червен бряг, се намира един водоизточник на „ВиК” ЕООД гр. Плевен – КИ „Скока”.

- На около 4800 m юго-източно от площта, в землището на с. Карлуково, общ. Луковит, се намира един водоизточник на „ВиК” АД гр. Ловеч – КИ „Григора”.

За съществуващите в района на инвестиционното предложение водоизточници на „ВиК” ООД гр. Враца, „ВиК” ЕООД гр. Плевен и „ВиК” АД гр. Ловеч няма определени санитарно-охранителни зони около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване по реда на Наредба № 3/ 16.10.2000 г.

По отношение на наличие на водоизточници за собствени потребности на населението, след проверка в регистъра на кладенците Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен информира, че има регистрирани кладенци за собствени потребности в землището на с. Реселец.

По отношение на качествата на подземните води в Сенонския водоносен хоризонт в района на ИП: Подземно водно тяло с код BG1G0000K2m047 обособява водите в сенонския (мастрихтския) водоносен хоризонт в района на площадката на ИП. Водите на това тяло са в добро химическо състояние, определени съгласно Наредба №1/2007г. за проучването, ползването и опазването на подземните води - приложение №1. Не се наблюдава превишаване на средно годишните концентрации над стандарта за качество съгласно приложение 1 на наредбата. Водите в това тяло са класифицирани като “не в риск” по отношение на количествено състояние.

С писмо изх.№ 1229/09.06.2010 год. „Водоснабдяване и канализация”ЕООД – гр.Плевен уведомява, че най-близките до контура на находището водоизточници, експлоатирани от „ВиК”ЕООД-Плевен са дренаж „Пладнището” и каптаж „Скока” с географски координати:

N E

Каптаж „Скока” 43 14 23,47 24 00 59,66

Посочените водоизточници нямат определена санитарно – охранителна зона /СОЗ/ по реда на Наредба №3/2000 г. с актуализирани граници на пояси ІІ и ІІІ на СОЗ.
По отношение на повърхностните и подземните води от компетентните органи и засегнатите лица са дадени следните мнения:

• 
  „Водоснабдяване и канализация”ООД гр.Враца с писмо изх.№ 465/14.06.2010 год. съгласува инвестиционното предложение при следната забележка: Поради близостта му с водоизточниците за с.Кунино, а именно „Дяволска воденица” и „Граджорска воденица” не се дава категорично съгласие за масово взривяване и на единични пробивно-взривни работи.
  
• 
  С писмо изх. № 92–00-80/ 09.06.2010 год. Кметство на с.Реселец информира, че в кметството е постъпило възражение с Вх.№ 12/11.12.2009 год., съдържащо подписка от 526 човека от инициативен комитет, които не са съгласни с изграждане на кариера за добив на скално – облицовъчни материали в землището на с.Реселец. По отношение на водите възражението счита, че силно замърсени ще бъдат „подпочвените води и водата на р.Ръчене”.
  

По отношение на повърхностните и подземните води от компетентните органи и засегнатите лица са постъпили следните предложения за съдържанието и обхвата на ДОВОС:

2. Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр.Плевен (писмо изх. №2526 от 07.06.2010 год.):. Да се включат в доклада по ОВОС:

• 
  Оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение спрямо Плана за управление на речните басейни /ПУРБ/ на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район;
  
• 
  Оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху повърхностните и подземни води;
  
• 
  Определяне на мониторинг на водните тела, засегнати от инвестиционното предложение.
  
• 
  Предложения за мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяването на инвестиционното предложение, което се явява дифузионен източник за замърсяване на повърхностните водни тела и точков за подземните водни тела;
  
• 
  Програмата от мерки за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда да изпълнява целите за опазване на околната среда и заложените мерки на засегнатите от инвестиционното предложение водни тела в ПУРБ;
  
• 
  Да се допълни коректно информацията за инвестиционното предложение, както следва: от къде ще се доставя вода за технологични нужди,вкл. за оросяване на пътищата и работните площадки; къде ще бъдат отведени отпадъчните води след производствения цикъл; оператор, извършващ рециклирането и обезвреждането на отпадъците от площадката на кариерата.
  

• 
  Инвестиционното предложение попада в зона за защита на питейни води от подземни водни тела - BG1DGW0000К2s037, която е в добро състояние съгласно ПУРБ. Необходимо е да се извърши обстойно геоложко и хидрогеоложко проучване на района на инвестиционното предложение, с цел достоверна оценка на вероятността на замърсяване и влошаване състоянието на подземните води от водно тяло BG1G0000К2s037 – карстови води в Предбалкана, което е зона за защита на питейни води. Карстовите води са незащитени от замърсители, постъпващи от повърхността, особено в местата с открити карстови форми -понори и долини, каквито се наблюдават в района на инвестиционното предложение;
  
• 
  Инвестиционното предложение се намира на отстояние около 1550 m северо-източно от най-близките водоизточници за питейно-битово водоснабдяване на „ВиК” – Враца – каптирани извори „Граджовска воденица” и „Дяволска воденица” в землището на с.Кунино, в ската на левия бряг на р. Големия дол, ляв приток на р.Искър. За двата каптирани извора няма определени санитарно-охранителни зони /СОЗ/ по Наредба №3/2000 г. с актуализирани граници на пояси ІІ и ІІІ на СОЗ;
  
• 
  Инвестиционното предложение попада в защитена зона /ЗЗ/ по Директива за местообитанията BG0001014 „Карлуково” и ЗЗ по Директива за птиците – BG0000332 „Карлуковски карст”;
  
• 
  Предлага се определяне на мониторинг на зоните за защита на водите, засегнати от инвестиционното предложение.
  
• 
  Програмата от мерки за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда да изпълнява целите за опазване на околната среда и заложените мерки на засегнатите от инвестиционното предложение зони за защита на водата в ПУРБ.
  

5. РИОСВ гр.Плевен с писмо изх. № 2303/11.06.2010 год. уведомява за изискванията, които следва да се имат предвид при изготвяне на заданието на ДОВОС в част „Води”. Необходимо е в ДОВОС да се включи информация относно :

• 
  Повърхностни водни обекти, СОЗ на водоизточници за ПБВ и разстоянията до площадката на ИП.
  
• 
  Водоизточници за производствени нужди – рязане на скални блокове, оросяване на вътрешни кариерни пътища, необходими водни количества.
  
• 
  Битови отпадъчни води, третиране на водите от химическата тоалетна.
  
• 
  Производствени отпадъчни води – количество и замърсяване, пречиствателни съоръжения, място на заустване.
  
• 
  Дъждовни води от кариерата – мястото на заустване
  
• 
  Необходими разрешителни -необходимо е да се вземат предвид изискванията на Закона за водите.
  

В района на ИП доминират тъмносивите горски почви със значителна глинеста фракция, които се отличават с ниско плодородие. Средната дебелина на почвения слой е 25 сантиметра, като на много места същият отсъства. Почвите са бедни на хумус. Слаба е запасеността им и с основните хранителни елементи азот, фосфор и калий.

Инвестиционното предложение ще се реализира върху земи в землището на с. Кунино, общ. Роман, обл. Враца и с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен, които понастоящем са с начин на трайно ползване – ливади, гори и ниви (извадки от КВС на с. Кунино и с. Реселец – Приложение №.2). Основната част от земите в площта са покрити от зле поддържани ливади и ниви, а малка част са заети от гори от бук и габър, като на места се разкрива коренната скала. С писмо изх. №2600 – 165/1/ от 11.06.2010 год. Кметът на с. Кунино уведомява, че имотите, в които попада находището, се намират до стара изоставена кариера и в момента не се използват със земеделска цел. Представляват частни имоти – ливади и пасища, общински имоти няма.

„Садас” ООД е изяснило по надлежен ред списъка на имотите, които ще бъдат засегнати при реализация на инвестиционното предложение. Извадката от КВС на с. Кунино показва, че в обхвата на бъдещата концесионна площ попадат и земи –общинска собственост.

Дейността по реализацията на ИП ще се осъществява само в имоти - собственост на дружеството или наети под наем, като постепенно то ще придобие собственост върху цялата площ, съгласно изискванията на чл. 75 от ЗПБ.

За целта на ИП ще бъде променено предназначението на земите.

Както беше посочено, неблагоприятни въздействия върху почвите при реализация на ИП могат да се проявят чрез увреждане и замърсяване.

Увреждане ще настъпи при изгребване на почвения слой по време на откривните работи на кариерата и при разполагане на депата за откривка и почвени материали, пътища, складове за продукция. Ще бъдат иззети около 150 000 m³ почвени материали. Същите се предвижда да бъдат съхранени на депо с цел оползотворяване в бъдещи рекултивационни дейности.

Замърсяване на почвите при реализацията на Инвестиционното предложение може да се получи по следните причини:

- от отлагане на прах в следствие добивни, транспортни и товарни дейности. Предлаганата технология включва мерки (оросяване), които снижават в значителна степен праховото замърсяване на почвите.

- от нефтопродукти при аварийни разливи на горива и смазочни материали от обслужващата техника. При съблюдаване на инструкциите за експлоатация на кариерната техника и при правилната й и редовна поддръжка, рискът от това замърсяване е минимален.

Химическият и минералният състав на експлоатираните варовици показват, че отделяните минимални прахови емисии не могат да променят съществено минералния състав и химическите свойства на почвите от земите, разположени в близост до кариерата, поради което не се очакват деградационни процеси.

- заложено да се добият максимални количества от запасите и ресурсите при възможно най-малко количество нарушени терени;

- границите на кариерата при оконтуряването стриктно следват контура на запасите;

- почвеният слой от засегнатите площи ще се отделя и складира на временно депо за по-късно използване при рекултивационните работи. Ще се извършва селективно събиране;

-ще се работи с технически изправни машини и съоръжения при спазване на работната и технологична дисциплина, с което се избягват пораженията от транспортната и производствената механизация и замърсявания от горива и смазочни материали. В случай на възникване на такова замърсяване, замърсеният слой ще бъде отстранен и депониран по подходящ начин.

Мерките за възстановяване на околната среда след приключване на добива се състоят в изготвянето и реализирането на проекти за рекултивация, запълване и покриване на нарушените участъци и възстановяване на почвено - хумусния слой с депонирания във временни депа материал.

Рекултивационните мероприятия ще се изпълняват поетапно, след приключване на добивните насипищни работи във всеки участък. Така се създава възможност за намаляване срока на негативните въздействия и предсрочно освобождаване на площи.

Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр.Плевен с писмо изх.№2526 от 07.06.2010 год. по отношение на почвите прави предложение да се извършва „Периодичен мониторинг на показателите на почвите, съгласно План за мониторинг /чл.29 от Закона за почвите/, по време на експлоатацията на депата, кариери и суровини, изземване на инертни материали от реки и водоеми за опазване на почвите от замърсяване, включително Приложения 1 и 2 на ЗООС”.

0. 
   В ДОВОС следва да се направи подробен преглед на видовете почви в обхвата и в прилежащите на ИП територии; да се посочат потенциалните източници на замърсяване на почвите и да се направи оценка на въздействиието на всички дейности върху състоянието на почвите в района.