Доклад за овос и ос на инвестиционно предложение „
Изтегляне 1.03 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Горно-кредна серия
- Кватернерна система
- 4.2. Тектоника на района
- 4.3. Геоложка характеристика на находището
- Кайлъшка свита
4.1. Литология на районаДолно-кредна серияРоманската свита (rmK1ap-a). Долната граница на свитата представлява бърз постепенен преход от Сумерската свита. Разкрива се южно, източно и западно от проучваната площ в долината на р. Искър. В скалния състав на свитата преобладават пясъчниците. Те са полимиктови, литокластични, слюдести, варовити или глинести. Срещат се често сравнително дебелослойни от гравелити и конгломерати. Те са изградени от различни добре заоблени късове от пясъчници, варовици и алевролити. Мергелите и алевролитите от разреза на свитата изграждат средно дебели пачки сред пясъците. В последните често се среща овъглен растителен детритус под формата на малки лещи. В състава на свитата участват още тънки неиздържани прослойки от песъчливи варовици, глинесто-варовити алевролити, слабо алевролитови глинести скали и алевролитови варовити глини до глинести мергели. Горно-кредна серияКаленската зоогенно-варовикова свита (kK2st). Долната граница на свитата има трансгресивен, но конкордантен характер спрямо Романската и Малопещенската свита. Литоложкия състав на Каленската свита включва конгломерати, пясъчници, алевролити и по-рядко глини. На места в основата на свитата има конгломератна прослойка с дебелина от 5 до 60 cm. Нагоре конгломератите постепенно преминават в сивобели варовици, съдържащи останки от миди. В района дебелината е от 2 до 25 m. Новаченска мергелно-варовикова свита (nK2cp). С постепен преход следва от Клаленската свита и прехожда в Румянцевската свита. Състои се от гълъбово сиви песъчливи варовици с глауконит, които в горната част преминават към глинести варовици с ядки от черен флинт. Румянцевска варовикова свита ( rK2cr). Горната й граница е бърз преход към Дърманската свита. Изградена е от светло сиви неясно слоести варовици с неравномерно съдържание на глауконит и редки фосфоритови и варовито-кремъчни конкреции. Дебелината й е около 2-10m. Дърманска глауконитово-песъчливо-варовикова свита (dmK2cp-m). Свитата е представена от глауконитни и глауконит съдържащи пясъчници, прехождащи в ядчести или микрозърнести глауконит съдържащи варовици. Дебелината и е 1.5-7.0m. Кунинска варовикова свита (knK2m). С рязък литоложки преход следва Дърманската и прехожда в Мездренската свита. Изградена е от светлосиви неясно слоисти варовици, в които често се срещат иноцерамуси, морски гъби и по-рядко амонити. Дебелината й е 10-12m. Мездренска кремъчно-карбонатна свита (mzK1cp-m). Литоложки Мездренската свита е представена от сиви, светлосиви, тънкопластови или неяснослоисти варовици, съдържащи изключително много кремъчни конкреции с тъмносив до черен или по-светъл до белезникав цвят. Дебелината на Мездренската свита е от 30 до 150 m.
Варовиците от Кайлъшката свита са типични стилолитни с характерни текстуро-структурни особености, които са от определяща важност за проучваното полезно изкопаемо. Текстуро-структурната характеристика се променя в пространството и това предопределя прехода на варовиците от масивни и в тънкопластови и силно развитата на места паралелепипеда и плочеста напуканост. Кватернерна системаПредставена е от алувиални образувания (aQh) съсредоточени в по-широките участъци от речната долина на р. Искър и делувиални наслаги. За находището последните са от значение и те са предимно свързани с латеритното изветряване на варовиците. Те се изявяват като червено до тъмно кафяви латеритни глини, чиято дебелина на места достига над 10м и слабо споени едрокъсови брекчи, като късовете като правило достигат и надвишават 2.0m. 4.2. Тектоника на районаПроучваната площ е разположено в най-източните части на Каменополската синклинала, в нейното северно бедро. Наклона на пластовете в района е 8 – 100 със западане на юг. Те са слабо напукани в две взаимно перпендикулярни системи пукнатини. Пукнатините са субвертикални с наклони 80-850. В района не са установени големи дизюнктивни нарушения. Основните тектонски структури са гънкови. Формирани са по време на Алпийския тектонски цикъл, като са засегнали скалите с Кредна възраст и по-стари от тях. Каменополската синклинала е плитка и разлята. Южното й бедро е значително по-стръмно от северното, което е южно бедро на Белоградчишката антиклинала. Последното се намира на север от проучваната площ. 4.3. Геоложка характеристика на находището4.3.1. Литология и стратиграфияВ ареала на площта за търсене и проучване, респективно на находището се разкриват само седиментите на Кайлъшката свита и кватернерни образувания, резултат от тяхното изветряване. Кайлъшка свитаВ северната, северозападната и югозападната част на проучваната площ се разкриват коренни скали – варовици. Те са тънкопластови светло сиво бежови до кремави дребнозърнести, плътни, кристалинни варовици. Между сиво-бежовите и бежовите се наблюдава добре обособен пласт от дребнозърнести, относително масивни бели варовици. Като цяло, варовиците са пластови, с порцеланов изглед, мидест лом и са звънки. Дебелината на пластовете варира в диапазона 5-40 cm. Напукването им е паралелепипедно плочесто или призматично. Това им качество е използвано за техния добив за строителни цели. Разкритата мощност на варовици надвишава 100-150m. На юг и изток следват площи без разкрития. В билните части, площта е заета от кватернерни наслаги. В овразите се разкрива почва и преди всичко почвоподобна кафява латеритна глина с дебелина надвишаваща 3m. На цвят варовиците са кремави с жълтокафяви до кафяви стилолити, преминаващи с рязка граница обикновено незакономерно към светлосиви с тъмносиви стилолити . По наблюдения извън района на проучване светлосивите варовици на места оформят неиздържани пластове с дебелина достигаща 2-3 m. Чести са случаите на неоформени обеми, понякога изометрични от светло сив варовик с размери от сантиметри до 3-4 m. В ядковите сондажи не са установени интервали от светло сиви варовици.. Интензивността на сивия цвят се променя от светлосивобежов до сив. Границата между кремавите и сивите варовици е предимно рязка и по-рядко постепенна. Характерен белег за проучваните варовици са стилолитите. В зависимост от ситуирането им в кремавите или сивите варовици веществото от което са изградени е с охрено-кафяв цвят, дължащ се набогатяване на железни хидроокиси и сиви до тъмносиви, което се дължи на набогатяване на органично вещество. Някои от тях не са запълнени цялостно или частично и при тях се нарушава целостта на скалния масив. Проучваните варовици имат масивна текстурата. Петрографски са определени за органогенни-биодетритусни варовици с микрит и или спойка. Скалата е плътна и здрава. Ломът е неравен, ръбест. Първичните минерали са представени от калцит (биогенен и минимално количество хемогенен). Вторичните минерали са калцит. Алохемите са представени от силно заоблени ораганогенни и биокластични останки. Основните скалообразуващи са останки от криноиди и бриозои. Рядко се срещат форми от гастроподи и бивалвии и по-често прерези от фораминифери. Варовикът има ниска степен на прекристализация. Микроструктурните особености са запазени в значителна степен. Най-добре са запазени в ясно обособените прослоики от черупчести варовици. Масивните варовици са силно излужени, въпреки че на повърхността преобладават разкрития на заоблени скални маси. На места често се наблюдават множество кари и карстови ями, които често са затлачени и в зимния период запълнени с вода. Карите се проследяват на 15-20cm, широки са 1-4cm и дълбоки - до 5-8cm. Окарстяването в самия скален масив е неравномерно развито. То навлиза в дълбочина по вертикални каверни с ширина 0.5-1.0 m изцяло или частично запълнени с кафява латеритна глина. От тях тръгват субхоризонтални каверни паралелни на пластовостта с ширина до 5-10cm, които изклинват в скалния масив на разстояния надвишаващи 4.0 m. Понякога те са запълнени с кафява латеритна глина на места с късчета варовик. Каверни запълнени със суглини са установени в повечето сондажи на дълбочина надвишаваща 8 m. Каталог: ovos Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|