Доклад за овос и ос на инвестиционно предложение „

Обемен рандеман

Съгласно горскорастителното райониране на страната, обектът попада в Мизийската горскорастителна област.

От дървесните и храстови видове на територията на обекта се срещат цер Quercus cerris, келяв габър Carpinus orientalis, обикновен бук (Fagus silvatica), бял ясен (мъждрян), обикновена шипка Rosa canina, бодлива шипка Rosa myriacantha, трънка Prunus spinosa, глог Crataegus monogyna и полски бряст Ulmus minor.

Срещат се и екземпляри от цер (Quercus cerris), горун (Quercus petraea), единични дървета летен дъб (Quercus robur) и космат дъб (Quercus pubescens).

В затревените части на находището съобществото е съставено от формация на садина Chrysopogon gryllus, белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/и власатка Festuca pratensis. Участват още , бял равнец Achillea millefolium, глухарче Taraxacum serotinum, детелина Trifolium pratense, паричка Bellis perennis, овчарска торбичка Capsella bursa-pastoris ветрогон Eryngium campestre, камшик Agrimonia eupatoria, кукуряк Helleborus odorus, млечка Euphorbia cyparissias, ежова главица Dactylis glomerata и пр.

На територията на разработваните участъци от исканата за концесия площ – кариерата, депата и вътрешните пътища, растителната покривка ще бъде напълно унищожена. Прилежащите до кариерата земи ще бъдат вторично замърсени от утаяване на прахови емисии. При рекултивация с използване на местни видове, въздействието върху растителността ще бъде смекчено. Положително мероприятие е, че рекултивацията ще паралелно с добивната дейност.

За а територията на ИП, като най-характерни могат да бъдат посочени следните видове, например: клас птици(Aves) – полска чучулига(Alauda arvensis), качулата чучулига(Galerida cristata), полска овесарка(Emberiza calandra), червеногърба сврачка(Lanius collurio), обикновен скорец(Sturnus vulgaris) – хранещи се в тревостоя индивиди, в т. ч. и на ята, яребица(Perdix perdix), пъдпъдък(Coturnix coturnix) и др.; клас влечуги(Reptilia) – кримски гущер(Podaryis taurica), зелен гущер(Lacerta viridis), стенен гущер(Podaryis muralis), голям стрелец(Coluber jugularis(C. caspius)); клас бозайници (Mammalia) – обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis), горска мишка(Sylvaemus sylvaticus), полска мишка(Apodemus agraius), черен пор(Mustela putorius), невестулка(Mustela nivalis), бялка(Martes foina), лисица(Vulpes vulpes), чакал(Canis aureus), скитащи кучета(Canis fammiliaris), сърна(Capreolus capreolus) – индивиди по-често посещават района през есенно-зимния период. Поради липсата на водни площи със стоящи води и на достатъчно постоянни водни течения, върху площадката, липсват и видове от класовете Земноводни(Amphibia) и риби(Osteichthyes, Pisces).

Характерното за такива територии е това, че в тях през различни периоди и годишни сезони и особено през есенно-зимния при птиците се концентрират и изхранват голям брой индивиди (вкл. на големи ята) от видовете кадънка, обикновено конопарче, елшова скатия, обикновена чинка, планинска чинка, домашно врабче, полско врабче, жълта овесарка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др.

Територията е с ограничена площ –404, 250 дка. Поради това не може да се очаква значимо въздействие върху животинския свят в района. При разкриване на находището съществува опасност само за индивидите от дребни и бавно подвижни видове. Останалите ще напуснат местообитанията си и ще потърсят нови такива. След приключване на дейността и правилно провеждане на биологичната рекултивация с местни видове, територията ще бъде отново заселена.

Проектоконцесионната площ на находище „Врачански варовик” с размер 404, 250 дка попада изцяло в границите на защитена зона „Карлуковски карст”, с код BG 0000332, определена по чл.6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД – 788/29.10.2008 год. на МОСВ,ДВ, бр. 105/2008 год. и в границите на защитена зона „Карлуково”, с код BG0001014, определена по чл. 6, ал.1, т.1 и 2 от ЗБР за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в списъка със защитени зони, приет с Решение на Министерски съвет № 122/ 02.03.2007 год. ( Карта – Приложение №2).

Реализирането на инвестиционното предложение е допустимо спрямо режима на дейностите, определен със заповедта за обявяване на защитена зона „Карлуковски карст” – Заповед №РД -788/29.10.2008 год. на МОСВ,ДВ, бр. 105/2008 год.

Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Зоната е съществена за опазване и на приоритетни местообитания, свързани с термофилните варовикови склонове – Панонски гори с Quercus pubescens (91H0), Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества (40А0), Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (6210), Субпанонски степни тревни съобщества (6240).

Ихтиофауната е особено богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видра). Три от установените видове са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. Това прави зоната една от най-ценните за опазването на ихтиофауната и естествените местообитания. Зоната е важен стъпков био-коридор по долината на Искър за видовете риби, но също така и за термофилната фауна – в някои части на зоната все още има съхранени жизнени популации на Testudo hermanni и Spermophilus citellus. В зоната са най-високо разположените (посока юг) по долината на Искър находища на местообитание 91F0 (Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки) и на вида Mustela eversmanni. В зоната е раположен един от най-големите пещерни комплески с богата прилепна фауна.
Защитена Зона „Карлуковски Карст”, с код BG0000332, тип J, е обявена по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици. Зоната е с площ 14208.69 ha. Тя се намира в Северозападна България, в Предбалкана, между град Червен бряг от север и долината на река Косматица и Искърския пролом на юг. От запад на изток обхваща териториите от землищата на селата Драшан, Камено поле и Долна Бешовица до град Луковит. Мястото е разположено в хълмист карстов район, прорязан от каньоновидни речни долини. Скалната основа е от триаски и юрски варовици, открита на много места в скални венци, стени, каменисти плата, понори, пещери и други. Голям процент от територията е заета от открити тревни пространства от сухолюбиви и топлолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и др. Срещат се и малки участъци с мезофилни ливади с ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, ливадна тимотейка /Alopecurus pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/, както и храсталаци главно от келяв габър /Carpinus orientalis/. От горските местообитания с най-голяма площ са широколистните гори. Преобладават смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. На места горите са примесени и с келяв габър и космат дъб /Q. pubescens/ (Бондев, 1991).

„Карлуковски карст” е важно гнездово местообитание на много петрофилни видове птици. Установени са 128 вида, от които 25 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 57 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 37 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 41 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Карлуковски карст е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/, осояда /Pernis apivorus/, земеродното рибарче /Alcedo atthis/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/, които гнездят тук в значителна численост. Мястото е с европейско значение и за обикновената ветрушка /Falco tinnunculus/, която има много плътна гнездова популация в района. Карлуковски карст поддържа представителни за България гнездови популации на полската бъбрица /Anthus campestris/, черния /Ciconia nigra/ и белия /Ciconia ciconia/ щъркел. Два световно застрашени вида се срещат редовно в района – ливадния дърдавец /Crex crex/, който гнезди тук, и малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/ по време на миграция.

• 
  Определяне на същността и степента на очакваното въздействие от експлоатацията на находището върху типовете природни местообитания, предмет на опазване в защитена зона „Карлуково”,като степента на загуба, увреждане, и/или фрагментация да бъде изчислена спрямо числеността на видовете и представителността им в защитената зона и в мрежата като цяло.
  
• 
  Определяне на същността и степента на очакваното въздействие от експлоатацията на обекта върху популациите и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона, като степента на загуба, увреждане, и / или фрагментация да бъде изчислена спрямо числеността на видовете и представителността им в защитените зони и в мрежата като цяло.
  
• 
  Определяне на същността и степента на очакваното въздействие от експлоатацията на обекта върху популациите и местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в защитена зона „Карлуковски карст”, като степента на загуба, увреждане, и/или фрагментация да бъде изчислена спрямо числеността на видовете и представителността им в защитената зона и в мрежата като цяло.
  
• 
  Определяне на същността и степента на очакваното въздействие по отношение на създаването на условия за миграция на видовете.
  
• 
  Анализ на въздействието ( пряко и косвено ) на инвестиционното предложение върху целостта, структурата и функциите на защитените зони.
  
• 
  Описание и оценка на съществуващи други обекти, планове , програми, проекти или инвестиционни предложения, които в комбинация с инвестиционното предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона. Необходимо е да се определи степента на кумулативния ефект за защитените зони от реализацията на инвестиционното предложение.
  
• 
  Необходимо е в доклада да бъдат разгледани и да се оценят алтернативни решения и възможности за реализиране на инвестиционното предложение, по отношение на технологията на добив, пространственото разположение на елементите на инвестиционното предложение и т.н., с цел минимално въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони.
  
• 
  Да се предложат смекчаващи мерки с оглед природозащитните цели на зоните.
  
• 
  Да се предложат възможности за възстановителни и/или компенсиращи мерки в резултат от реализирането на инвестиционното предложение.
  

Според ландшафното райониране на България, територията на района на площ „Врачански варовик” спада към хълмистия, горско-ливаден ландшафт, в зависимост от природогеографските и фитогеографски условия. Площта за инвестиционното предложение се намира в Мизийската платформа и е разположено в горните части на северния долинен склон на р.Искър. В морфоложко отношение тя е част от система от ниски и средно високи ридове. Централната и южните части на площта заемат билните, равнинни части на хълма Виса. Най-високата точка е с кота 385,5 m. Северната част обхваща стръмния склон. В северната и западната част има формирани плитки оврази. Най-ниската част на площта е в нейния югозападен ъгъл – 312 m.

В близост до площта на ИП се наблюдават множество понори и карстови долини. Районът се намира във водосборния басейн на р. Искър, която протича южно от площта. В нея няма постоянно течащи води.

Основната част от земите в обхвата на ИП са покрити от ливади и ниви, а малка част са заети от гори от бук и габър, но на места се разкрива коренната скала. Това дава преобладание на естествените ландшафти - гори, ливади и скални терени пред изкуствените земеделски ландшафти – ниви.

В северната част на района е разположена малка изоставена кариера за добив на строителен камък за местни нужди, която следва да се причисли към техногенните ландшафти.

Въздействието, което ще оказва експлоатацията на кариерата върху релефа, е необратимо. В резултат на добива, естествените позитивни земни форми в края на експлоатацията се превръщат в нова релефна форма – “котлован”. Така на мястото на добитите и транспортирани извън контура на кариерата откривка, отпадък и стоков варовик, се образува празно пространство със значителни размери, а откривката и отпадъкът се отлагат на външни насипища, разположени в близост до кариерата.

В становището си Инициативен комитет от с. Реселец (Справка за проведените консултации по обхвата на ДОВОС- писмо изх. № 92 – 00 -80/ 09.06.2010 год. от Кметството на с. Реселец) по отношение на компонента ландшафт се посочва, че «въздействието, което ще окаже експлоатацията върху релефа е необратимо. В резултат на добива на естествените земни форми ще се превърнат в нова микроповърхностна форма – „котлован”. Така на мястото на добитите извън контура на кариерата откривка, отпадък и стоков варовик ще се образува празно пространство със значителни размери, а разкривката и отпадъкът се отлагат на външно насипище, което напълно ще промени релефа, флората и фауната в радиус от 404 205 кв.м. Предвид на това, и като се вземе под внимание, че ще бъде нарушена инфраструктурата и замърсена околната среда и водите се дава становище, да не бъде разрешен добива на скално – облицовъчни материали от находище „Врачански варовик”.

В резултат от реализирането на инвестиционното предложение, ландшафтът в района на находището ще бъде антропогенно повлиян. Неблагоприятното антропогенно изменение ще засегне релефа, почвената покривка, растителността. Въздействието ще има малък териториален обхват и ще бъде значително по степен на въздействие. Ще бъде постоянно за периода на концесионния срок, с комплексен характер. Това са характерните техногенни антропогенни ландшафти от добив на полезни изкопаеми.

В ИП са предвидени мерки по отношение на ландшафта:

- Работите в кариерата да се ограничават в контура на проучените запаси;

- Насипищата да се оразмеряват по такъв начин, че да заемат възможно най-малки площи, като се създава възможност и за насипване на вътрешно насипище след 20-та експлоатационна година.

- След завършване на експлоатацията на кариерата, да се извърши подравняване и рекултивация на хоризонталните площадки в котлована и насипищата.

Нарушеният ландшафт ще се възстановява максимално бързо след приключване работата на съответния участък от кариерата. Така максимална част от рекултивационните мероприятия ще се изпълнят още по време на добива и ще се създаде възможност за ускорено възстановяване на околната среда съгласно плана за разработка на находището.

Проекта за рекултивация ще се изготви в съответствие с изискванията на Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабо продуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ бр. 89/1996 г, изм. бр. 30/2002 г).

Не са идентифицирани паметници на културата в проучената площ „Врачански варовик”. Националният институт за недвижимо културно наследство, с писмо изх.№ 4909 от 04.06.2010 год. уведомява, че регистрираните археологически недвижими културни ценности се намират в близост, но не попадат непосредствено на територия на площадка „Врачански варовик” и няма възражения по предложените мерки за опазване на недвижимото културно наследство, а именно спазването на изискванията на чл.160, ал.2 от ЗКП (виж Справка за проведени консултации).

Поради характера на предвиденти с ИП дейности (отсъствие на взривни работи), не считаме, че съществува значителен риск за увреждане на археологически обекти при разработка на находището. Не се очакват въздействия на наднормени емисии, които да повлияят културни паметници в района.

Независимо от това, работещите на обекта ще бъдат инструктирани за необходимите действия при откриване на археологически обект при минните работи.

Очакваните прогнозни шумови нива на отделни работни места са около допустимата норма. Шумовото натоварване ще е разсредоточено по работни места и ще се акумулира в рамките на обекта. Пряко засегнат от шумовото натоварване ще бъде обслужващия персонал на кариерата.

Шумово въздействие ще има и върху околните територии. Населените места, които са ситуирани на разстояние повече от 2000 метра, не се очаква да бъдат засегнати. Пътното трасе за извозване на добития материал следва съществуващи пътища; готовата продукция ще се извозва по полски пътища и пътища от общинската пътна мрежа.

При разработването на ДОВОС да бъдат спазени указанията на РИОСВ - гр. Плевен, посочени в писмо изх. № 2303/11.06.2010 год. при проведените консултации по обхвата на доклада (Справка за проведени консултации по обхвата и съдържанието на ДОВОС):

• 
  Закон за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС – ДВ 74/2005 год.);
  
• 
  Наредба №2/05.04.2006 год. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда (обн. ДВ 37/2006 год.);
  
• 
  Наредба №6/26.06.2006 год. за показателите за шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите на оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението ( обн.ДВ бр.58/2006 год);
  
• 
  Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчена в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие, утвърдена със Заповед №РД – 199/ 19.03.2007 год. на МОСВ.
  

Площта на бъдещата концесия се намира 3510 м от с.Реселец и на 2340 м от с. Кунино. (Приложение№ 2 –Местоположение на инв. предложение (концесионна площ) спрямо най-близко разположените населени места).

С писмо изх.№ 1118/07.06.2010 год. РИОКОЗ - гр. Враца уведомява, че съгласно Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищна среда, изд. от МЗ, обнародвана в ДВ бр.46/1992 год.,т.196 от Приложение №1 и според технологията за добив на скално – облицовъчни материали /варовици/ по открит кариерен способ без взривни работи и без преработвателна инсталация, хигиенно – защитната зона ( ХХЗ) е 300 m, т.е. жилищната зона е далече от избраната площадка.

За насипищата ХЗЗ е определена на 1000 m – раздел ІІІ т. 187 “Табани, насипища на земни маси” от Наредба № 7.

Тeзи изисквания са удовлетворени по отношение отстояния на концесионната площ от регулационните граници на двете най-близки селища – с. Кунино и с. Реселец.

Експлоатацията на находището – минно-добивни работи, товаро-разтоварна и транспортна дейност, депониране на скални и земни маси са свързани с неорганизирано отделяне на газово-прахови емисии, шум и вибрации, което обуславя влошаване на санитарно – хигиенните уславия за работещия персонал. Замърсяването е с ограничен териториален обхват и ще е локализирано в и около площта на кариерата. Въздействията върху работната среда ще са сравнително краткосрочни и с различна честота на повтаряне. Тези въздействия не крият сериозни рискове за здравето на персонала при стриктно спазване на вътрешните правила и заповеди относно охрана на труда.

Въздействие върху населението от производствената дейност не може да се очаква, поради отдалечеността на обекта.

От кариерните дейности ще бъдат засегнати предимно работещите в кариерата. Възможни са и следните опасности: от свличания на земни и скални маси; от движещи се машини и машинни части; от режещи часи; от товарно-разтоварни и транспортни операции.

Работещите ще бъдат повлияни от следните вредности:

- прахоотделяне в резултат от добивните работи и товаренето на отбитата скална маса и блоковете;

- щум от добивните и транспортни машини;

- вибрации при работа с резачна, транспортна и добивна техника;

- атмосферни влияния, тъй като дейностите ще се извършват на открито.

В проекта за разработване на кариерата трябва да се включат отделни части с инструкции и мерки за избягване на опасностите при кариерните и транспортни дейности. Да се предвидят мероприятия, които да осигурят снижаване до приемливи нива на здравния риск за работещите в кариерата: съвременна техника, която е гарантирана откъм прахоулавяне, шумови и вибрационни характеристики; овлажняване на кариерните пътища и изнасяни материали в сухи периоди; подходящо работно облекло и лични предпазни средства за работниците.

По време на разработване и експлоатация на кариерата, основна отправна точка за минимизиране на здравния риск за работещите ще бъде спазването на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Д. В. бр. 124 от 1997 г.)(МЗ).

Отчитайки фактът, че българското законодателство изисква задължителна оценка на здравния риск за работещите в такива стопански обекти от Службите по трудова медицина (СТМ,) инвеститорът е задължен да сключи договор със СТМ за медицинско обслужване на обекта и работещите в него, то следва да се счита, че условията на работа ще бъдат контролирани, с оглед безопасността им за човешкото здраве.

• 
  Да се изясни в избраната площадка попадат ли Санитарно – охранителни зони и водоизточници за питейно – битово водоснабдяване и какви мерки ще се предприемат при евентуално наличие за намаляване на вредното въздействие върху тях от отделящия се прах на всички етапи на производствения процес – от подготвителните работи за откриване на площадката, експлоатацията й и закриването и рекултивацията й.
  
• 
  Да се опишат предприетите мерки за намаляване на вредното въздействие на отделящия се при добива прах върху околната и жилищната зона на всички етапи на производствения процес – от подготвителните работи за откриване на площадката, експлоатацията й и закриването и рекултивацията й.
  
• 
  Да се направи прецизна преценка на нивото на шума и запрашеността в работната среда и подробно да се опишат предприетите мерки за намаляване на вредното им въздействие върху работещите на площадката.
  
• 
  Да се опишат създадените условия за санитарно – битово обслужване на работещите на площадката – подслон и място на почивка и възстановяване при различните метеорологични условия.
  
• 
  Да се вземат прецизни мерки за предпазване на работещите на площадката с използване на лични предпазни средства и подходящо работно облекло и периодични медицински прегледи.