Участък М4 Благоевград – Кресна

В м. "Каменска чука", непосредствено на левия бряг на р. Струма, на 1 km югоизточно от селото, има многослойно праисторическо селище. То е разположено върху природно защитен хълм, доминиращ над околността. Регистрирани са материали от късния неолит, халколита, БЕ и РЖЕ. От север и северозапад има укрепителна система с дължина 35 m. Предварителните резултати от разкопките на Американския университет и ИМ Благоевград на Каменска чука – къснобронзов емпорион са публикувани в подробен отчет на английски в сборника, посветен на Дж. Гол. Данните са твърде обемни, за да се резюмират тук.

Литература: Д. Стоянова-Серафимова. "Праисторическото селище край Благоевград", Археология, 1970, кн.2,

Надгробна могила от некропола на тракийското селище в самия кв. Струмско. Насипът е от културни останки от праисторическото селище.

Литература: Д. Стоянова-Серафимова, "Праисторическото селище край Благоевград",
Археология, 1970, кн.2,

През императорската епоха е имало тракийско селище - Скаптопара. Съществуването му е засвидетелствано с прочутия надпис от времето на Гордиан III от 238 г. Открит е през 1868 г. в м.”Грамади”, над с. Грамада (дн. квартал на Благоевград). Надписът указва местоположението на селото, в което или непосредствено до което са били минералните извори. Надписът съобщава, че селото се намира между два военни лагера. Единият от тях е при Сапарева баня с кастели при Гълъбник и Тополница.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ
ФФ, иУ, 1961,

При с. Грамада (дн. кв. на Благоевград) има тракийски могилен некропол. С течение на времето могилите са почти обезличени.

Литература: Б. Геров. "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ, LІV, 1961, 3. с. 155;

В с. Струмски чифлик, в старото тракийско селище Скаптопара, близо до манастирището били намерени 1 сребърна драхма от Александър Велики, 1 бронзова монета от Диоклециан и 1 бронзова монета от Константин Велики.

Литература: Н. Мушмов, "Колективни находки на монети 1921 -1922", ИБАИ І, 1921-1922, св.2, с.242

Открити са част от надгробна плоча от времето на Антоним и глава от надгробна плоча от времето на Галиен.

В м. "Телкиев дол" ("Асарлъшкото градище"), на 4 - 4,5 km северно от града, преди 1912 г. били открити два жертвеника с надписи. Голямата телкиева могила е разкопана през 1929 - 1930 г. от местно археологическо дружество.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ, LIV, 1961, 3, с. 155;

В м. "Боларбаши" на 3 km западно от Благоевград при прокопаване на напоителна система през 1958 г. е открита тракийска гробница с богат инвентар.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУФФ,LIV, 1961,3,с.155

В м. "Боларбаши", на 4 km северно от града, има антично и средновековно селище и некропол. На запад от селището са открити горели човешки кости, глинени съдове и римска императорска монета от 4 век. Наоколо личат и няколко надгробни могили.

В северозападната част на града, при "Сапунджийското дере", има античен некро-пол. От същия район произхожда и колективна находка от 30 римски императорски монети.

На 4 km северно от града в м. "Талкъ дере" ("Телкиев дол"), известна още и като"Асарлъшкото градище", има антична и средновековна крепост. Разположена е на възвишение,издигащо се до стария път Благоевград-София. Простира се на територия от над 1500 m². Тук се пресичат три важни пътя: Сердика-Солун; от долината на Струма за Тракия и за Брегалница. Тук са откривани долиуми, тежести за стан, керамични фрагменти от предримската и римската епохи и вероятно и от средновековието, монети на Антонин Пий (138-161) и Максимилиян (305-314). тук се е намирало тракийското селище Скаптопара.

В съвременната "Орлин махала" има две местности "Машатлък" (гробища на

Литература: И. Йовков, "Една тайна, забулена във вековете", в-к "Пиринско дело", бр.2, 5.01. 1988;

В кв. Струмско (с. Струмски чифлик), в м. "Манастирището", има останки от епископска църква, вероятно част от манастирски комплекс. Датировката е 4-5 век, но вероятно е съществувал и през средновековието. Тук са открити сребърна драхма на Александър Велики, бронзова монета на Диоклециан и бронзова монета на Константин Велики, както и на Теодосий и Аркадий. Възможно е църквата да е била построена върху по-старо светилище. Сега на мястото има жилищен блок.

Литература: Д. Стоянова-Серафимова, "Новооткрита епископска църква в Струмско от 4 век", в-к "Пиринско дело", бр. 88, 3.08.1965; ИБАД1. 1921-1922, с. 242.

На 2 km северозападно от селото, в м. "Побит камък" на левия бряг на Покровнишка-та река, има праисторическо селище, 1 дка, върху скален терен. Датирано в КБЕ и началото на РЖЕ.

В м. "Кладенецо" през 1962 г. са открити 488 медни корубести монети от Мануил I Комнин, Исак П Ангел, Алексий III Комнин, Тодор I Ласкарис.

Литература: Т. Герасимов, "Монетни съкровища, намерени в България през 1962 и 1963 г.", ИАИ XXVII, 1964, с. 239-240.

Тракийски могилен некропол на десния бряг на Струма. Едната могила е била разкопана. В нея са открити две гробници.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ, LIV, 1961, 3, с. 155.

На 1 km северно от селото в м. "Ширините", на десния бряг на Струма, има антично селище и могилен некропол.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 1987, с. 101-102.

Долно Церово

На 8 km южно от Благоевград, на шосето София - Кулата, на левия бряг на Струма върху две тераси на скалист рид, се намира м. "Градището". Там има неолитно селище, антична и средновековна крепост. През 1959 и 1960 г. тук са проведени археологически разкопки. Открити са и 13 монети от Септимий Север до Юстиниан, а най-късната монета е на Йоан Цимисхи. Селището е споменато и в Рилската грамота на цар Иван Шишман като “Градище Церово”, т. е. възможно е селището да е съществувало и през 14 век.

Литература: Д. Стоянова-Серафимова, "Разкопки на крепостта при с. Долно Церово, Благоевградско", Археология, кн.4, 1963, с. 19-27; Й. Иванов, "Български старини из Македония", 1938, с. 598; Ж. Въжарова, "Славянски и славянобългарски селища в българските земи от края на 6-9 век", 1965, с. 140-141.

Симитли

На 5 km североизточно от града, в бившата махала Горно Ораново, непосредствено до училището и църквата, има късноантично селище. В църквата се намира жертвеник, употребен за олтарна маса, който вероятно е взет от селището.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 1987, с. 116.

На около 6-7 km североизточно от града, над бившата махала Горно Ораново, има средновековна крепост. По повърхността не са открити археологически материали. Вероятно крепостта е късносредновековна.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг",1987. с. Пб, обр. 87-88.

При построяване на жп линия били открити много медни монети от Юстиниан. В дол, близо до града деца, открили много медни монети от Юстиниан и Анастасий, които били раздадени на местните жители.

На около 300 m южно от селото, на левия бряг на Струма и успоредно на ж. п ли-нията, има път и селище. Пътят е разкрит на дължина около 40 m. Направен е от речни камъни, като на места са сложени и големи каменни блокове (над 1 m). Пътят е с ширина 2, 5 до 3 m. В непосредствена близост има останки от разрушени жилища.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг",
1987, с. 102.
Черниче

В м. "Костово орнище" северозападно от селото има средновековен некропол от 9-11 век. Проведени са археологически разкопки и са проучени общо 32 гроба.

В източната част на селото в близост до р. Струма има късноантично селище и средновековен некропол. На това място са откривани монети на Констанций (337-350), оловни тръби от водопроводи и др. Интерес представлява сграда, градена от речни камъни, споени с бял хоросан, снабдена с хипокаустна система - стенно и подово отопление. Някои от мъртвите са полагани в дървени ковчези, но има и гробни съоръжения, градени от тухли и със стрехоаидно покритие. Тук се е намирало и оброчище, където през 17 век, когато селото е било потурчено, е била издигната джамия, която впоследствие също била разрушена.

В м. "Боро" преди години е била открита подземна стая - вероятно гробница

Литература: С. Станчев, "Триконхална църква в с. Крупник", Археология, 1960, кн. З, с. 43-44

На 2,5 km югозападно от селото, върху конусообразно възвишение, част от Огражден, има местност “Градището”. Там има късноантична и средновековна крепост. Сега тук е изграден параклисът "Св. Илия" с материали, взети от руините на крепостта. Тази крепост е контролирала подхода към Кресненското дефиле.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг" 1987, с. 80, обр. 52; С. Станчев, "Триконхална църква в с. Крупник", Археология, 1960, кн. З, с. 43.

На 1,5 km северозападно от селото в м. "Св. Георги" през 1934 г. е открита късноантична гробница. Състои се от едно централно правоъгълно помещение, около което са наредени 5 други помещения с почти еднакви размери. Стените и сводовете са градени от тухли. По стените в петте помещения има оформени правоъгълни, малки ниши. В гробницата са открити няколко скелета и една монета на Прокопий (365-366). Датировката е 4-5 век.

Литература; А. Рашенов, "Гробница при с. Крупник", ИАИ. VIII, 1934, с. 434-438,

В м. "Беглика" на 1, 5 km северно от селото, в парцела на цех, е открит римски некропол. Проучени са около 2 400 m². Датировката е 1-2 век.

Литература: Ю. Божинова, "Римски некропол е .м. "Беглика", с. Крупник". АОР за 1988, 1989-90.

На около 600 m югоизточно от центъра на селото се намира средновековна епископска църква. Тя е куполна, с форма на равнораменен латински кръст. Вътре са установени два пласта стенописи. Датировката е 14 - 17 век. В 15 век Крупник е епископски център. През 15 и 16 век владиците му с щедри дарители на църкви и манастири по долината.

Литература: С. Станчев, "Триконхална църква в с. Крупник". Археология, 1960, кн. З, с. 43-49.

Непосредствено до крайните къщи в западната част на града, в квартал "Моравcка", ма антично и късноантично селище. Мястото представлява склон, обърнат на изток към р. Струма, в подножието на т. нар. "Люти връх". Личат основи, градени от ломени камъни, споени с глина. По повърхността има керамични фрагменти с висока концентрация, както и тухли и керемиди. Тук са намирали монети от 2 - 4 век. В близост е намерена "очилата" фибула и бронзова монета от 3 в. пр. н. е. В границите на съвременния град е било изровено малко каменно саркофагче, което принадлежи на некропола на споменатото селище. Сега върху цялата площ има лозя.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 1987

2. Селище

На 3 km източно от града в махалата Ново село, която вече е почти изоставена, има селище. Разположено е върху склон от Пирин. При подравняване на терена с булдозер са били изровени солидни основи от камъни, споени с хоросан. В насипа е имало фрагменти от тухли и керемиди.

Литература; Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг"1987г.

Сливница

1. Антично светилище

На десния бряг на Струма, на рида северозападно от селото, вероятно има светилище на Артемида. Оттам произхождат 4 оброчни плочи с нейния образ.

Литература: Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време", ГСУ ФФ,LIV !961.

Долна Градешннца

1. Антично светилище

На 3 km югоизточно от селото, в м. "Метлището" има трако-римско селище. Местността представлява ниско плато, част от западните склонове на Пирин. На места има натрупани камъни от разрушени сгради, както и много фрагменти от тухли и керемиди. По повърхността има керамични фрагменти с висока концентрация. На мястото има обработен мраморен блок, наподобяващ жертвеник. Цялата площ на селището се обработва.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 1957.
2. Античен некропол

От селото произхожда надгробна плоча с четири бюста от времето на Флавиите. Мястото на намиране с неизвестно.

Литература: Д. П. Димитров, "Портретът върху античните надгробни плочи от римско време в Североизточна Македония". ИБАИ ХІІІ, 1939, с. 11-12. обр. 5

Горна Градешница (Илинденци)

1. Голям античен център (вер. град Нейне), селище и светилище.

На 5 kmюгоизточно от село Г. Градешница, между това село и село Илинденци, се намират м. "Хилядница" и "Рукалото". Там върху възвишение с дължина около 600 m и ширина 70 m се намира голям античен център. Д. Дечев отбелязва, че между двете местности е имало масивна стена, от която сега няма видими следи. От това място произхождат много находки: оброчни плочи на Тракийския конник, на Артемида, Зевс и Хера, подставка от статуя на Дионис, фрагменти от мраморна арка, различни архитектурни детайли, монети и др. Освен това там са открити и 10 надписа на старогръцки език от 1 - III в. Особен интерес представлява един надпис, от който се разбира, че селището е имало градска структура. От друг строителен надпис, в който се говори за светилище на Изида и Серапи,с се разбира, че градът се е наричал Нечие. Надписът е датиран в 78г. Допуска се, че в началото на II век тук са се заселили римски колонисти. Градът е просъществувал от втората половина на I век до средата на III век, когато е бил разрушен. Сега по целия терен има останки от древния град: речни ломени камъни със следи от хоросан, фрагменти от строителна и битова керамика с висока концентрация, части от архитектурни детайли.

Литература: В. Велков, "Един античен град в долината на Средна Струма ", ИАИ ХХVІ, 1963, с. 141-} 56; Б. Геров, "Проучвания върху западнотракийските земи през римско време". ГСУ ФФ, LIV , 1961, 3, с.254 и сл.; В. Герасимова, "Към религията на източните божества в долината наСредна Струма II - Ш век". Векове, 1978, кн.З, с.67-69: В. Герасимова- Томова, Б. Цветков. "Името на един античен град", МПК, 1980, кн.2, с .24-31; Д. Дечев, "Антични надписи", ГНМУ, 1926. с. 161-162. обр. 1 8: Д. Дечев. "Антични паметници". ИАИ XII, 1938. с. 281-294, обр. 1 4 и 8; Д. Дечев, "Антични паметници ", ГНМ VII, 1942, с. 54-56, обр. 29 1 4; Д. Дечев, "Антични надписи от областта на Средна Струма", ГПлНМП. 1950, с. 51-58, 1 4. 5.6;Н.Николов,"Новооткрити паметници от Сандански и околността му от римската епоха", ИАИ XXXII, 1970, с. 290-292,обр. 13 и 14;G.Mihailov,IGB, 1966, IV, р.343; Д. П. Димитров, "Портретът върху античните надгробни плочи от римско време в североизточна Македония", ИБАИ ХШ, 1939, с. 11-12; Г. Кузманов, В. Петков, Д. Манджовски, "Спасителни разкопки на сграда от римската епоха при с. Градешница, община Кресна ", АОР за 1988, 1989, с. 104

2. Некропол

В м. "Хилядница" и "Щавенска скала" има античен некропол. По време на селскостопански работи са открити няколко гроба. Гробните съоръжения са градени от каменни плочи и имат формата на паралелепипед. Мъртвите са били полагани в тях заедно с гробни дарове - амфори, паници, канички и др. Открити са монети на императорите Проб (276 - 282), Максимин (286-305) и др. Тук са открити и надгробни плочи с бюстове на починалите. Некрополът най-вероятно е принадлежал на град Нейне, описан по-горе.

Литература: Д, П. Димитров, "Портретът върху античните надгробни плочи от римско време
североизточна Македония", ИБАИ XIII, 1939, с. 110, обр. 5; Н. Николов, "Новооткрити паметници от Сандански и околността му от римската епоха", ИАИ XXXII, 1970, с. 290 и сл., обр. 13; Н. Николов, "Новооткрити паметници от Сандански и околността му от римската епоха", МПК, 1973, кн. !, с. 8-14; Б. Цветков, "Два новооткрити паметника в областта на Средна Струма", МПК, 1973, кн. 4, с.15; Цв. Дремсизова-Нелчинова. "Археологически паметници в Благоевградски окръг". 1987, с. 60, обр. 30

Илинденци (Белица)

1. Праисторическо селище

При обход през 1991 г. в землището на селото е регистриран неолитен обект.

Литература: Г. Нейкова, А. Божкова, С. Пищалов, "Теренни обхождания в Кресненската котловина", АОР за 1991, 1992. с. 140-141.

2. Антично селище

В стопанския двор на селото и на запад от него има антично селище и некропол. При строежи и селскостопанска дейност се откриват останки от сгради, градени от камъни, споени с хоросан. Изровени са и колони. По терена, част от който се обработва има висока концентрация на фрагменти от битова и строителна керамика. Оттук вероятно произхожда и една оброчна плочка на Тракийския конник. В близост са открити и няколко гроба. Погребалният обряд е трупополагане. Намерена е и надгробна плоча с изображение на починали.

Литература: Ив. Велков, "Археологически материали ", ГНМ VI. 1932-1934. с. 90, обр. 80а и 806;

Ив. Велков, "Находки и вести от разни места", ШИ XIV. 1940-1942, с. 280, обр. 386; В. Кънчов,"Избрани произведения", т. I, 1970, с. 158; Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг". /957, с. 72.

На 2 km североизточно от селото, в м. "Град каяси" или "Костенурката" (последното название идва от възвишение, което наподобява костенурка), има антично, късноантично и средновековно селище- На възвишението се откриват фрагменти от строителна керамика. Не личат останки от зидове, но е възможно тук да се е издигало малко укрепление - стражеви пункт. На изток следва плитък дол, а по-нататьк ниско плато. Върху последното се наблюдава висока концентрация на фрагменти от битова и строителна керамика, характерни за периода III - V век и за Средновековието; Явно на това място е съществувало значително селище. Оттук произхождат оброчни плочки на тракийския конник и на Артемида, което предполага възможността да е имало и трако-римско светилище.

Литература: Хр. Караманджуков, "Стари градища и развалини в южна Тракия ", ИБАД VII, 1919-1920, с. 144; Я. Младенова, "Новопостъпили оброчни паметници в Археологиче-ския музей в София", Археология, 1963, кн.4, с. 27, обр. I; Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологическипаметници в Благоевградски окръг", 1987, с. 72, обр. 42; Д. Дечев. "Антични паметници", ГНМ VII, 1942, с. 56, обр. 29

4. Некропол

На 2 km югоизточно от селото в м. "Темния дол" има античен некропол. По време на оран са открити няколко гроба. Гробните съоръжения са градени от каменни плочи и имат формата на паралелепипед. Мъртвите са били полагани в тях, но липсват сведения за наличието на гробни дарове. Датировката в случая е условна.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 1987.

5. Църква

На 2 km североизточно от селото, в м. "Грамадите", има средновековна църква. На равно място, което сега се използва за пасище, личат останките на сграда, ориентирана изток - запад. Градежът е от ломени камъни. Размерите й са 7 х 18 m. Наоколо се намират фрагменти от строителна керамика. Сред населението тя е известна под името църква "Св. Архангел". Възможно е тя да е свързана със средновековното селище, разположено в близост до нея и описано в 1. 2.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова, "Археологически паметници в Благоевградски окръг", 3987. с. 72.

Микрево

1. Късноантично селище

Намира се на около 2 km югозападно от селото, в м. "Връчвите". Представлява плато с полегати склонове. По повърхността има рушевини от строежи, предимно камъни и строителна керамика, а по южния склон се очертават основи. Изобилни културни останки (късове от тухли, керемиди и керамични съдове) са разхвърляни по терена. Датировка - IV-VI в.

Литература: Цв-Дремсизока-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг. С., 1957.

2. Късноантичен некропол

Непосредствено югозападно от селото, над последните къщи, случайно по врече на стопанска дейност, е бил открит некропол, изграден от тухли, споени с хоросан. Погребението, извършено чрез трупополагане, е на възрастен индивид. В гроба е бил поставен керамичен съд. Откритият гроб свидетелства, че на това място е имало некропол.

Литература: Цв. Дремсизова-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг. С; 1957.

Коментар: Касае се за местността "Турлин баир". Представлява плато с надморска

Местността "Белуха", на 1 km южно от "Градището" и на 1,5 km западно от селото, са открити следи от селище. Разположено е върху първата надзаливна речна тераса. Представлява плато с полегати склонове. Върху повърхността на терена се откриват фрагменти от глинени съдове. Слаба концентрация на керамични материали. Датировка - РЖЕ-КЖЕ.

Местността "Долно градище" отстои на 2,5 km северозападно от селото. Обектът е изследван чрез археологически разкопки 1995-1996 г. Разкрита е трикорабна базилика с нартекс, баптистерий и полихромна подова мозайка. Регистрирани са два строителни периода. Датировка - втората половина на V в.

Литература:Vladimir Petkov unter Mitarbeit von Viktoria Christova und Olga Somova. Die fruhchrisliche Kirche beim Dorf Mikrevo, Bezirk Sandanski. – In: Mitteilungen zur christlichen archaologie., Wien, 4, 1998, р.23-30. Beatrx Asamer – Zimmermann. Die Mosaiken der fruhcrsichen Kirche bei Mikrevo/Sandanski. – In: Mitteilungen zur christlichen archaologie., Wien,4, 1998. р.31-44.

5. Средновековен некропол

Открит в местността "Подина" - отстои на 0,5 km югозападно от селото. При изкопни работи са намирани стъклени и метални гривни в гробове.

Местността "Вртен чукар". Намира се на 1,325 km югозападно от селото, по пътя на село Цапарево. Възвишение, кота 281,0. Площ 5 дка. По северния и западния склон се намират фрагменти от глинени съдове, строителна керамика и струпвания от камъни. Средна степен на концентрация на находките. Западния склон е пасище, а източния е частна земеделска земя с лозови насаждения. Върху възвишението са намирани монети от имп. Константин. Датировка: КБЕ - късна античност.