Доклад за овос на инвестиционно предложение за „ Изграждане на втора варова пещ за производство на негасена вар, в землището на с. Големо Малово, община Драгоман

3.4. Земи и почви

Реализацията на проекта се предвижда да се осъществи върху вече нарушени терени.

В доклада за ОВОС ще бъде направена оценка на очакваните евентуални замърсявания на прилежащите земи в резултат от дейността на новата пещ.

3.5. Растителен и животински свят. Защитени територии. Елементи на Националната екологична мрежа

Въз основа на климатичните особености, районът на инвестиционното предложение се отнася към Европейска широколистна горска област. Попада в Илирийска провинция, Софийски окръг, Чепънско-Завалски район. Характеризира се с разнообразна флора и растителност, дължаща се на разнообразните едафични условия – варовит терен и мезоклимат. В миналото растиелността е била горска – предимно габър и горун, а на северните склонове са били формирани мезофитни фитоценози от мизийски бук. Върху варовитите терени на южните склонове са преобладавали гори с доминиране на космат дъб (Quercus pubescens). Сега хълмовете, непригодни за селско стопанство са покрити с тревни екосистеми (пасища). На варовитите терени са развити калцифилни тревни формации с доминиране на стоянова власатка (Festuca stojanovii), валезийска власатка (Festuca valesiaca), обикновена мрежеста овсига (Bromus riparius), гребеновиден житняк (Agropyron cristatum), бял пелин (Artemisia alba), планинско подъбиче (Teucrium montanum), усукан игловръх (Alyssum tortuosum), на места нисък див бадем (Amygdalus nana) и др..

Едафотопът рендзините (почвения тип) у нас е с типична ксерофитна растителност: тревна – власатка (Festuca penzesii, F. sancta), гъжва (Sesleria korabensis), храстова – люляк (Siringa vulgaris), степен бадем (Amigdalus angustifolia), теснолистно сграбиче, смрадлика,

Естествената растителност върху рендзините е с ниска продуктивност.

Имотът се намира в м. „Пуклина”. На терена има изграден варов завод и пътища.

Растителността е тревна, представена от вторични, производни ксеротермни съобщества, с преобладаване на едногодишни житни растения. Формациите се отнасят към ксерофитния екологичен тип, изцяло с производен характер. Растителността е антропогенно повлияна от паша.

Изхождайки от критериите от които се определя биоценотичната стойност на сухоземните биоценози, наличните растителни съобщества, се отнасят към биоценози под силно антропогенно влияние, с висока степен на толерантност и значителна способност за възстановяване. Същите са със сравнително бедно видово разнообразие и уникалност на съобществата.

Въздействията от реализацията на предлаганата дейност ще се изразяват в незначително, пряко унищожаване на налична производна тревна растителност в обхвата на инвестиционното предложение (имота). Въздействия ще са локални и дълготрайни и няма да се отразят съществено върху общото състояние на биотата, предвид широкото им разпространение.

В доклада за ОВОС, въз основа на проведени теренни проучвания ще бъдат оценени засегнатите растителните съобщества, степента на нарушаване на местообитанията, наличие на местообитания и видове защитени от закона.

Фауната за района е характерна за Старопланинския район, обхващащ Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение.

Наличието на защитени зони в близост предопределят и характера на фауна.

Клас Птици (Аves) За района са характерни представители, обитаващи пояса на дъба, окрайнините на горите и населените места.

Влажните ливади Раяновци и блатата включват ценни местообитания на редки и застрашени видове птици – преовлажнени ливади, пасища и блато. Установени са 196 вида птици, от които с европейско природозащитно значение (BirdLife International, 2004) са 84 вида, като в категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 6 вида, а в котегориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 – 21 и в SPEC3 – 57 вида. От видовете срещащи се тук 45 са записани в Червената книга на България. Мястото е от световно значение за гнездящия тук ливаден дърдавец /Crex crex/, както и за комплекс от 11 вида от значение за Европейския съюз, включени в приложение 1 на Директива 79/409/ЕЕС. Раяновци е едно от най-важните за страната за полската бъбрица /Anthus campestris/, белооката потапница /Aythya nyroca/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/ и градинската овесарка /Emberiza hortulana/. Поддържа значителни популации на орела змияр /Circaetus gallicus/, пъдпъдъка /Coturnix coturnix/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и горската чучулига /Lullula arborea/.

В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

- комплекс на ксерофитна и мезоксерофитна растителност в дъбовия пояс;

- комплекс на агроценозите;

- антропогенен комплекс.

В района на инвестиционното предложение има вероятност от наличие на: Бял щъркел (Ciconia ciconia); Обикновен мишелов (Buteo buteo);гугутка /Streptopelia decaocto/, обикновенна кукумявка /Athene noctua/, зелен кълвач /Picus viridis/, голям пъстър кълвач /Dendrocopus major/, селска лястовица /Hirundo rustica/, градска лястовица /Delihon urbica/, голям синигер /Parus major/, син синигер /Parus caeruleus/, обикновен скорец /Sturnus vulgaris/, сива врана /Corvus corone/, чавка /Covus monedula/, сврака /Pica pica/, домашно врабче /Passer domesticus/, полско врабче /Passer montanus/, домашна мишка /Mus musculus/, сив плъх /Rattus norvegicus/ и др.

Някои от видовете са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Територията предмет на инвестиционното предложение представлява свободна площ обрасла с ксерофитни тревни формации в рамките на антропогенно нарушен терен.

При усвояването на терена не се засяга храстова и дървесна растителност, която служи за обитаване на птици. Реализацията на проекта не предполага значима промяна в хабитатите обитавани от птиците като намаляване на тяхната площ, както и въздействие върху чувствителни видове, привързани към съответните хабитати. Основното въздействие върху орнитофауната в резултат от реализацията на инвестиционното предложение ще е свързано с фактора шум, изразяващ се в безпокойство на пребиваващите в близост птици.

Тъй като новата пещ е неразделна част от съществуващата площадка, то въздействията ще бъдат:

- локално повишаване на шумовата характеристика от строителната дейност и дейността на инсталацията,

- ограничени възможности по пътя на хранителната верига за някои от видовете, поради нарушаване на територията и засиленото човешкото присъствие.

Реализирането на проекта няма да наруши денонощните и сезонни миграции на животинските видове.

Имайки предвид, че разглежданият обект е под антропогенно влияние и установените представители на фауната са се приспособили към такава среда, не се очакват съществени изменения в тяхното състояние.

Земноводни (Amphibia) - представени са от:

Разред Безопашати (Ecaudata)

- зелена крастава жаба (Bufo viridis), защитен вид включен в Приложение № 3 на ЗБР;

- обикновена водна жаба /Rana ridibunda/,

Очаквани въздействия

Не се очаква нарушения на местообитания на земноводни.

- шипобедрена костенурка (Testudo graeca) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- смок мишкар (Elaphe longisima) включен в Приложение 3 на ЗБР;

- тънък стрелец (Coluber najadum) включен в Приложение № 3 на ЗБР;

- пепелянка (Vipera ammodytes );

- зелен гущер (Lacerta viridis);

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis);

Очаквани въздействия

Ще бъдат свързани с временно безпокоене на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

На територията на имота и в близост са възможни местообитания на някои дребни бозайници:

- Таралеж (Erinaceus concolor) Приложение 3 на ЗБР;

- Полска мишка(Apodemus agrarius);

Възможно е пряко нарушаване на местообитания на някои от посочените по-горе видове, без фатален край за самите видове.

За целите на доклада за ОВОС ще бъдат извършени теренни проучвания за установяване на местообитания на животински видове, които ще бъдат нарушени в процеса на строителните работи. Ще бъде оценена степента на въздействие върху местообитанията и популациите в това число и въздействие от безпокойство най-вече през размножителния период.
 Защитени територии

Районът на инвестиционното предложение не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

1. На известно отстояние (над 3 км) се намира ЗМ Алдомировско блато (Код в регистъра: 83). Площ: 129.4 хектара. Местоположение - Община: Сливница: с. Алдомировци. Обявена със Заповед No.506 от 09.05.1989 г.

Цели на обявяване: Опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации на 40 вида висши растения.

2. ЗМ „Драгоманско блато - на основание Заповед № РД-70/18.07.2008 г. на Директора на РИОСВ - София, и решение за обявяване на защитена местност „Драгоманско блато”. Защитена местност „Драгоманско блато” е в землищата на гр. Драгоман и с. Голямо Малово с площ 3535,947 дка. Обявява се с цел опазване на:

- консервационно значими природни местообитания по Директивата за хабитатите, Директивата за птиците и Бернската конвенция.

- местообитания на защитени биологични видове по Закона за биологичното разнообразие.

- естествените екосистеми и присъщото им биологично разнообразие.

- поддържане и развитие на природосъобразни стопански дейности.

Не се засягат пряко защитените територии и целите на опазване.

Площта на инвестиционното предложение попада в територията на защитени зони по проект НАТУРА 2000, както следва:

• 
  ЗЗ„Драгоман” с код BG 0000322 тип К, като терена на площадката е изключен от зоната;
  
• 
  ЗЗ „Раяновци” код BG0002001.
  

През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

За целите на доклада за ОВОС ще бъдат извършени проучвания и ще бъде оценена степента на въздействие върху местообитанията и популациите в това число и въздействие от безпокойство най-вече през размножителния период.