Доклад за овос на инвестиционното предложение на фирма



страница16/20
Дата06.01.2017
Размер2.32 Mb.
#12111
ТипДоклад
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

4.10. Културно наследство


На територията на находище „Целовижда”, където ще се извършват добивни работи на доломити, няма исторически, алхеологически и архитектурни паметници на културата. Независимо от това, всички работници са инструктирани от ръководството на фирмата, че при откриване на останки от такива паметници в района на добивните участъци, трябва незабавно да се съобщи на историческия музей в София, да се прекратят добивните работи и да се проведат изследвания на разкопките от специалисти. След приключване на изследванията, добивните работи могат да продължат.

Това е абсолютно необходимо с оглед запазване на нашите исторически ценности.



4.11. Здравно - хигиенни аспекти на околната среда

4.11-1. Определяне на потенциално засегнатото население и територии


В доклада за ОВОС са представени подробни данни и картен материал за локализацията на населените места с. Опицвет и гр. Сливница до района на находище „Целовижда”. В близост няма предприятия на хранително-вкусовата, фармацевтичната и козметичната промишленост, складове за фуражи и хранителни продукти, зеленчукови и овощни градини, функциониращи риболовни бази или рибарници. Не се намират болници, санаториуми, училища, детски площадки, вилни зони, места за отдих и рекреация, курорти, исторически и архитектурни паметници.

Може да се приеме, че очакваните неблагоприятни въздействия върху околната среда при експлоатация и рекултивация на находището се състоят в следното:



  • Допълнително шумово натоварване, свързано с добива, разтрошаването и сепарирането на строителните материали от доломити, варовици и пясъчници. увеличения трафик на товарни коли за реализиране на пясъка и чакъла.

  • Сериозно въздействие на шум и вибрации свързани с взривните работи.

  • Периодично замърсяване на атмосферния въздух с взривни газове.

  • Производствен прах, съдържащ почвен прах, производствен прах и ФПЧ с високо съдържание на свободен кристален силициев диоксид, особено при сухо, ветровито време и липса на оросяване на работните площадки и на вътрешните пътища.

  • Замърсяване на въздуха на работната и околната среда с въглероден оксид, въглероден диоксид, азотни оксиди, серен диоксид, маслени аерозоли, летливи органични съединения, сажди, ФПЧ и суспендиран прах от дизелови горива . Това е от особено значение при работа с некачествени горива и неизправни двигатели. На територията на кариерата няма да има складове за взривни вещества, нефтопродукти, бензиностанция или ремонтна работилница. Поддръжката и зареждането с дизелово гориво на тежките машини и на автосамосвалите ще се извършва извън площадката на кариерата „Целовижда”.

  • Риск за работещите от злополуки и аварии. Инвестиционното предложение има част гарантираща здравословни и безопасни условия на труд и мерки за предотвратяване на травми, злополуки и аварии.

  • Има опасност за обитателите на с. Опицвет и гр. Сливница от случайно непредвидено попадане до изкопите на теритарията на кариерата по време на експлоатацията. Населеното място се намират на разстояние под 2000 m от находището.

Няма опасност от допълнително замърсяване на източници за питейно водоснабдяване или на местни кладенци на обитателите на населените места в района на инвестиционното предложение. За поддържане на хигиената, чистотата и за оросяване на промишлената площадка на кариерата ще се използва вода доставяна от водоноски. За персонала на обекта от 22 души са предвидени три фургона и ежедневно доставяне на бутилирана минерална и/ или трапезна вода за пиене. Ще бъдат осигурени две химически тоалетни, които редовно ще се почистват от наета фирма по договор. Ще има контейнери за битовите отпадъци, които периодично ще се изпразват на определеното за целта депо с разрешение от кметството на община Костинброд и РИОСВ София.

Находището попада в защитената зона „Драгоман” с код BG0000322 по Натура 2000 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Специалистите по биоразнообразие в доклада проведоха консултации със специалистите от МОСВ и са взети под внимание техните забележки и в преработения доклад са отстранени допуснатите неточности.

Според Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. (ДВ бр. 46/1992 г, изм.доп. ДВ бр. 46/1994 г, ДВ. бр. 89 ,101/1996 г, ДВ. бр. 101/1997 г, ДВ. бр. 20 и 41/1999 г, ДВ бр. 40/2002 г) т. 201 ”Добив на камък по взривен начин”, хигиенно-защитната зона е 2000 m. С. Опицвет и гр. Сливница се намират на разстояние 1050 m и 1027 m от обекта на инвестиционното предложение. Разположението им не отговаря на изискванията на Наредба № 7/1992 г. Проведени са опитни взривявания и е направена оценка на страничното въздействие при технологичните взривявания в кариерата на находище „Целовижда”. Съгласно полученото писмо от РИОКОЗ – София област, след изготвяне на подробния устройствен план, проектната документация трябва да се съгласува с инспекцията.

Фирма „ГБС – Инфраструктурно строителство” АД при провеждане на експлоатационната дейност ще се съобрази с тези разстояния и норматимвните изисквания. Тъй като хигиенно-защитната зона е по-малко от 2000 m, фирмата проведе експериментални изследвания, с които се доказа, че:



  • Безопасните разстояния при извършване на взривните работи са много по-малки от 1000 m;

  • При извършване на взривните работи не съществува опасност от разрушаване на водопроводните съоръжения около находището или нанасяне на някакви повреди;

  • Шумовото натоварване при извършване на взривните работи не е много високо, краткотрайно и периодично;

Фирма „ГБС – Инфраструктурно строителство” АД ще контролира непрекъснато провеждането на взривните работи и ще предприема адекватни мерки при извършване на добивните работи.

Съгласно Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищнната среда, Приложение 1 към чл. 4, т. 205 „Добив на камък по взривен начин при специални изисквания на зоната на въздействие”, съгласно чл. 7 от Наредбата за такива обекти се изисква минимална хигиенно-защитна зона от 1000 m. Във връзка с т. 205 от Наредбата и специалните изисквания за провеждане на добивните работи са проведени експерименталните изследвания и получените резултати напълно потвърждават тези условия, но е необходимо потвърждаване на тези разстояния от Министерството на здравеопазването като компетентен орган.

С писмо № 47-22-ПСК-0662/05.06.2009г. Министерство на здравеопазването съгласува инвестиционното предложение.


4.11-2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане на здравето на хората

Добивът на доломити, варовици и пясъчници по взривен метод създава условия за увреждане на здравето на работещите. Рисковите фактори са представени на Таблица 4.11 - 1.



Таблица 4.11 – 1.

Рискови фактори с неблагоприятно въздействие върху здравето на работещите при експлоатация и рекултивация на находище ”Целовижда”


Вид рисков фактор

Условия за вредно въздействие

Препоръки за управлението на здравния риск

Прах почвен, включително от откривката и вътрешните пътища

Товаро-разтоварващи работи при сухо и ветровито време. Запрашени пътища.

Оросяване на вътрешните пътища и работни площадки, дихателни маски.

Производствен прах, съдържащ над 2 % свободен силициев диоксид във фината респирабилна фракция

Взривни работи, добив, сепарация на ТСИ и реализация, особено при сухо, ветровито време и липса на оросяване.

Оросяване при сухо време. Употреба на лични предпазни средства (ЛПС) – дихателни маски.



Работа с взривни вещества

Неспазване на изискванията

Наемане на фирми, лицензирани за взривни работи

Токсични газови смеси, прах и ФПЧ при взривяване

Неспазване на изискванията за безопасна работа

Взривните работи да се извършват от лицензирана фирма и обучени изпълнители.

Емисии от ауспухните газове на тежките машини и автосамосвалите.

Използуване на некачествено дизелово гориво за машините и автосамосвалите

Използване на качествено дизелово гориво, изправни двигатели.

Физическо натоварване.

Товаро-разтоварителни дейности. Тежки машини

Организиране на подходящи почивки.

Шум и вибрации при взривяване, от багер, булдозер, челен товарач, при ТСИ, самосвали

Липса на периодични почивки.

Дистанционно управление на МСИ. Почивки. ЛПС – антифони.

Микроклимат

Работа на открито

Подходящо облекло и обувки. Места за почивка

Възможни аварии и злополуки

Свличания, подхлъзване, падане, нараняване. Лошо обезопасяване.

Укрепване на изкопите. Спазване на инструкциите за безопасност. Употреба на ЛПС.

ЛПС – лични предпазни средства
Предвижда се осигуряване на подходящо работно облекло според сезона, гумени ботуши, затворени обувки, шапки, каски, антифони, предпазни очила и защитни ръкавици. Ще бъдат осигурени три фургона, като единият фургон ще бъде за почивка, хранене, пушене за работниците, две химически тоалетни в района на добивните работи и обезопасяване на изкопите. За да се намали опасността от развитие на пневмокониози и силикоза е необходимо работещите да носят дихателни маски. Инвестиционното предложение трябва да предвиди оросяване на работните площадките и вътрешните пътища при сухо и ветровито време.

В Таблици 4.11 – 2 и 4.11 – 3 са дадени граничните стойности на опасните химични агенти във въздуха на работната среда (Наредба № 13 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, ДВ бр. 8/2004 г, изм. ДВ бр. 71/2006 г, ДВ бр. 67/2007 г) и пределно-допустимите концентрации на опасните вещества в атмосферния въздух на населените места (Наредба № 14 за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, ДВ, бр. 88 от 1997 г).



Таблица 4.11 – 2

Гранични стойности (ГС) на опасните химични агенти във въздуха на работната среда ( Наредба № 13, ДВ бр. 8/2003 г)


Опасен химичен агент при работа

ГС в mg/m3

Средносменна

Краткотрайно максимална

Азотен диоксид

4.0




Азотен оксид

20.0




Въглероден оксид

40.0

200.0

Въглероден диоксид

9000




Серен диоксид

5.0

10.0

Сероводород

14.0

21.0

Газьол (нафта) – петролеев дестилат

1600.0




Масла - минерални нефтени

5.0




Амониев нитрат с фосфати (комбиниран тор)

5.0




Прах неразтворим съдържащ под 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция (откривка, утайки от утаителите):

  • Инхалабилна фракция

  • Респирабилна фракция

10.0

4.0





Прах смесен, съдържащ над 2 % свободен кристален силициев диоксид в респирабилна фракция (баластра, пясък, чакъл):

  • Инхалабилна фракция

  • Респирабилна фракция

5.0

0.07х100/Z (%)



Z-съдържание на свободен силициев диоксид



Таблица 4.11 – 3.

Пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух по Наредба № 14/1997 г

Вредно

вещество

ПДК в mg/m3

Средногодишна

Средноденонощна

Максимално еднократна

Сероводород

0.008

0.008

0.008

Общ суспендиран прах

0.15

0.25

0.50

С Наредба № 9 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух се отменят т.т. 1, 2, 102 и 122 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 на Наредба № 14/1997. Стойностите на нормите за азотни оксиди, серен диоксид, фини прахови частици (ФПЧ 10 и ФПЧ 2.5) и олово се отнасят за опазване на човешкото здраве и за екосистемите в зависимост от въздействията на атмосферните замърсители. На Таблица 4.11 - 4 са дадени нормите за опазване на здравето на населението.

Таблица 4.11 – 4

Норми за опазване на човешкото здраве от замърсители на атмосферния въздух по Наредба № 9/1999 г

Атмосферен замърсител

Норма

Период на осредняване

Стойност, g/m3

Начална дата за спазване

Азотен оксид и диоксид

Средночасова

1 час

200 NO2

01.01.2010 г

Азотен оксид и диоксид

Средногодишна

1 година

40 NO2

01.01.2010 г

Серен диоксид

Средночасова

1 час

350

01.01.2005 г

Серен диоксид

Среднодено-нощна

24 часа

125

01.01.2005 г

ФПЧ10

Среднодено-нощна

24 часа

50

31.12.2008 г

ФПЧ10

Средногодишна

1 година

30

31.12.2008 г

ФПЧ2.5

Среднодено-нощна

24 часа

40

31.12.2008 г

ФПЧ2.5

Средногодишна

1 година

20

31.12.2008 г

Олово

Средногодишна

1 година

0.5

01.01.2005 г

В Наредба № 1/2004 г са дадени граничните стойности за замърсяване на атмосферния въздух с бензен и въглероден оксид.

В района на находището се намират значим брой карстови извори, от които по-важните са Опицветските, Бистрецкият, Безденските и Драговищенският. Опицветските извори дават начало на р. Блато и се използват за водоснабдяването на гр. Сливница, гр. Костинброд, с. Опицвет, с. Петърч, с. Богьовци и завода ”КОКА КОЛА”. Изворите се намират на около 2000 m северно от находище ”Целовижда”. Взривният метод на експлоатация на находището може да създаде проблеми по отношение на водоснабдяването и качеството на подземните води от Опицвет-Драговищенския карстов басейн. По повод на това инвеститорът е предоставил ”Експертиза за хидро-геоложките условия в обсега на находище за ломен камък ”Целовижда” на ”ГБС – Инфраструктурно строителство” АД в землището на с. Опицвет, община Костинброд и очакваното въздействие върху карстовите извори от Опицвет-Драговищенския карстов басейн” изпълнена от „”ХИДРО-ГЕО-ПРОЕКТ” ООД – София (септември, 2008 г). Заключението на експертите е, че използваният метод на групово взривяване няма да окаже неблагоприятно въздействие върху карстовите извори, както по отношение на дебита, така и по отношение на неблагоприятни изменения в качеството на водите.

Тъй като близо до границите на находището се намират изравнител и трасе на водопровод на ”В и К” ЕООД – София, при провеждането на взривните работи е необходимо да се предвиди пункт за наблюдение на сеизмичното въздействие. От значение е при експлоатацията да се спазват стриктно границите на находището в северна посока, където преминава водопровода.

В близост до находище ”Целовижда” няма източници на минерални води.Река Блато протича от северната страна на находището, а р. Сливнишка – от южната му страна.

      1. Здравно състояние на засегнатото население



Демографско състояние на населението. Находище „Целовижда” се намира в землището на с. Опицвет в община Костинброд, област София. Показателите за демографското състояние и естественото движение на населението за 2006 г за района на инвестиционното предложение (“Здравеопазване 2007” (НСИ и НЦЗИ, 2008, София) са представени на Таблица 4.11 - 6.

Таблица 4.11 - 5

Демографски показатели за естествено движение на населението в област София и община Костинброд за 2006 г (на 1000 души от населението)

Средногодишен брой на население за 2006 г


Живородени деца Раждаемост

Общо умрели Обща смъртност

Умрели деца на възраст под 1 г

Брой



Брой



Брой



Област София

209694


2564

12.2

2909

13.9

32

12.5

Община Костинброд

17641


120

6.80

279

15.81

2

16.6

Р България 7679290


73978

9.63

113438

14.77

720

9.73

В сравнение със средните стойности за Р България, в област София раждаемостта е по-висока, а общата смъртност е малко по-ниска. Детската смъртност е по-висока от средната за страната. За община Костинброд индексите за демографското състояние не са добри: раждаемостта е значително по-ниска, а общата смъртност е по-висока от средната за страната и от тази за област София. Детската смъртност е висока. Естественият прираст за Р България през 2005 г е минус 5.2 %о. Естественият прираст на населението в област София е отрицателен - минус 1.7 %о, но е по-благоприятен от средния за страната. Естественият прираст на населението в община Костинброд е отрицателен - минус 9.01 %о и също е по-благоприятен от средния за страната и от естественият прираст за област София..

Тенденцията за малко по-висок относителен дял на жените в сравнение с мъжете се отнася за изследваните райони и за цялата страна. Относителният дял на лицата под трудоспособна възраст е по-нисък от лицата над трудоспособна възраст за област София и за община Костинброд. Тази неблагоприятна тенденция е характерна за всички населени места в страната.



Механичното движение на населението има значение, защото то се променя динамично под действието на условията, създаващи възможности за намиране на подходяща работа и по-добри социално - битови условия. Данните за област София, разпределени по пол за 2006 г показват, че броят на изселените лица превишава значително броят на заселените, особено за сметка на жените. Информацията за наличие на отрицателен механичен прираст за сметка на мъжете и на жените е неблагоприятна. Това показва, че социално-икономическото развитие в областта, възможностите за намиране на подходяща работа и задоволителен стил на живот не стимулират заселването на ново население в този район на страната.

Смъртността е интегрален показател, който дава индиректна информация за заболеваемостта на населението. Броят на умрелите и относителният дял на смъртността за 100 000 от населението в област София за 2006 г по причини за смъртността според Международната класификация на болестите (МКБ) са представени в публикуваната книга “Здравеопазване 2007” (2008, НСИ и НЦЗИ, София) и Таблица 4.11 - 6. Изброени са болестите, които са свързани предимно и с неблагоприятните фактори на средата за обитаване.

Таблица 4.11 – 6

Умрели по причини за смъртта на 100 000 души от населението през 2006 г за област София. Някои болести, които са свързани и с въздействието на факторите на средата за обитаване

Причини за смъртта по Международна класификация на болестите

На 100 000 души

Общо умрели на 100 000 души от населението

1654.6

Новообразувания общо

270.5

Злокачествени новообразувания на дихателните органи

58.3

Злокачествени новообразувания храносмилателните органи

99.9 *

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата

16.2

Болести на кръвта и кръвотворните органи

0.8

Психични и поведенчески разстройства

3.1 *

Болести на нервната система

11.1

Болести на органите на кръвообращението

1169.5 *

Болести на дихателната система

38.6

Болести на храносмилателната система

33.6

Болести на кожата и подкожната тъкан

0.4

Бременност, раждане и послеродов период

0.4

Вродени аномалии

3.1

Транспортни злополуки

17.4

Умишлено самонараняване

17.7

* - Стандартизираният показател за смъртност от дадения вид заболявания е сравнително по-висок

Стандартизираните показатели за смъртността по заболявания не се различават значимо от статистическите данни за смъртността в другите области на страната с подобна демографска характеристика, които не са идентифицирани като “горещи точки” поради неблагоприятно въздействие на факторите на околната среда по данни на МОСВ и МЗ. Причините за над 90 % от умиранията в областта се дължат на 4 класа болести: на първо място са болестите на органите на кръвообращението (главно мозъчно-съдова болест, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест и остър инфаркт на миокарда); на второ място са злокачествените новообразувания (главно на храносмилателните и на дихателните органи); на трето място са болестите на дихателната система и на четвърто място са болестите на храносмилателната система.

Това може да се обясни с недостатъчното внимание по отношение на промоцията на здравето и развитието на навици, гарантиращи здравословно хранене, стил на живот и поведение (намалено тютюнопушене, ограничена консумация на алкохолни напитки, здравословно хранене, ограничение на затлъстяването). Висок е стандартизираният показател за смъртността, свързана с транспортни злополуки.

За социалното и икономическо състояние на населението се съди по заболеваемостта от активна туберкулоза и някои други инфекциозни болести. За въздействието на нейонизиращите лъчения се следи по данните за заболеваемостта от злокачествени заболявания на кожата, по-специално от меланом на кожата. Съвременните епидемиологични проучвания на рискови групи от населението сочат, че ракът на гръдната жлеза може да бъде свързан с намаление на имунната защита и въздействието върху ендокринната регулация на някои опасни замърсители в средата за обитаване – полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили, отработени нефтени масла. Известно е, че водещо значение за развитието на злокачествените новообразувания на дихателната система има тютюнопушенето и замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ и устойчиви органични замърсители.



Полово предаваните заболявания са свързани с рисково поведение на населението и с пропуските в областта на дейностите свързани с промоция на здравето. Регистрираните заболявания от социално значими болести през 2006 г (“Здравеопазване 2007”, 2008, НСИ и НЦЗИ, София) за област София са представени на Таблица 4.11 - 7.

Таблица 4.11 – 7

Регистрирани заболявания от социално значими болести през 2006 г за

област София

Социално значими заболявания сред населението

На 100 000 души

Злокачествени новообразования

Общо злокачествени новообразувания

2505.6

Злокачествени новообразувания на храносмилателните органи

355.7

Злокачествени новообразувания на дихателните органи

159.7

Меланом и други злокачествени новообразувания на кожата

427.1

Злокачествени новообразувания на млечната жлеза

851.9

Злокачествени новообразувания на женските полови органи

99.7

Злокачествени новообразувания на мъжките полови органи

245.1

Злокачествени новообразувания на ендокринните жлези, включително и на щитовидната жлеза

33.6

Злокачествени новообразувания на лимфна и кръвотворна тъкани

92.6

Левкемия

32.8

Заразни болести, подлежащи на задължително съобщаване




Скарлатина

33.2

Активна туберкулоза

145.1

Дизентерия

7.3

Вирусен хепатит

158.2 *

Лаймска борелиоза

1.9

Кожно - венерологични болести

Сифилис

-

Гонорея

5.0

Болни под наблюдение в психиатрични заведения

Психични и поведенчески разстройства,

дължащи се употребата на алкохол



299.9

Шизофрения и шизотопно разстройство

485.7

Маниен епизод и биполярно афективно разстройство

159.4

Умствена изостаналост

548.0

Епилепсия

336.7



* - Стандартизираният показател за дадения вид заболявания е сравнително по-висок
Стандартизираните показатели за заболеваемостта по обращаемост от социално значими болести в област София не се различават съществено от стойностите на останалите области с подобно социално-икономическо и демографско състояние на населението. Трябва да се подчертае високият относителен дял заболяванията от вирусен хепатит. Проблемите с канализацията, нерегламентираните сметища, ромските гета в населените места от област София са вероятната причина за високия относителен дял на заболяванията от остър вирусен хепатит. Това е болест, характерна за населените места с ниска хигиена.

До 31.12.2006 г според статистическите данни, област София има 15 лечебни заведения за болнична помощ с 1655 легла, от които 8 са многопрофилни болници и разполага с 52 лечебни заведения за извънболнична помощ. В област София има 32 детски ясли, с 682 места. Медицинското обслужване на населението е добре организирано. Населението е осигурено с медицински персонал, квалифицирани лекари и възможност за даване на спешна медицинска помощ. В община Костинброд има регистрирани индивидуални практики за лекарска и стоматологична медицинска помощ.



Първично инвалидизираните лица под 16 годишна възраст през 2006 г за област София са 114. Инвалидизираните лица над 16 годишна възраст през 2006 г са за област София са 4738. Преобладава относителният дял на лицата със загуба на трудоспособност над 70 %.

Данните за заетостта и безработицата (Таблица 4.11 – 8) са взети от изданието на Националния статистически институт (“Заетост и безработица основни данни. 4/2007” НИСИ, София, 2008. Работната сила включва лицата на възраст от 15 до 64 навършени години. През 2007 г броят на заетите лица в област София е бил 10360 души. Таблица 4.11 – 8



Работна сила, заети и безработни лица в Югозападния район за планиране спрямо данните за Р България за 2007 г, Коефициенти (К) в %


Показатели

К икономическа активност, %

К на заетост,

%

К безработица, %

Общо за Р България

53.0

49.8

6.1

Общо Югозападен район на планиране

58.7

56.7

3.5

Мъже Югозападен район на планиране

64.3

62.1

3.3

Жени Югозападен район на планиране

53.7

51.7

3.7

Градове в Югозападен район на планиране

60.7

58.6

3.4

Села в Югозападен район на планиране

50.1

48.1

3.9

Данните показват, че в Югозападния район на планиране коефициентите на икономическа активност и на заетост са по-високи от средните стойности за страната. Коефициентът на безработица е значително по-нисък от средната му стойност за страната. Разпределението по пол разкрива, че за Югозападния район на планиране коефициентът на безработица е малко по-нисък при жените в сравнение с мъжете. Има разлика между градското и селското население. Коефициентите на икономическа активност и на заетост в селата са по-ниски в сравнение с градовете. Може да се очаква, че реализирането на инвестиционното предложение ще има положително въздействие, тъй като ще се открият 22 работни места за период от 25 години.




4.11.4. Оценка на здравния риск


Литературните данни, здравното и екологичното законодателство, и събраната информация дават основание за следната оценка за здравния риск за хората, свързани с инвестиционното предложение:

Териториален обхват. Ограничен в рамките на находището с площ 438.4 dka.

Степен на въздействие. Доказаните геоложки запаси на доломити, варовици и пясъчници се намират на площ 322 dka със средна дебелина 28.88 m до 45.03 m. Дебелината на откривката е 0.46 m до 0.97 m. Средно годишно ще се добиват 100000 m3 строителни материали. Оптималната дневна производителност на кариерата е определена на 400 m3 инертни строителни материали.

Предвиден е персонал от 22 души. Въздействието върху здравето на работещите би било значително, ако не се спазват изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 124/ 1997 г, изм. бр. 86/1999 г, бр. 64 и 92 / 2000 г, бр. 25 и 111/ 2001 г, изм. и доп. бр. 18 и 114/ 2003 г, бр. 70/ 2004 г, бр. 76/2005 г) и препоръките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в инвестиционното предложение. Здравният риск свързан с развитие на пневмокониози и белодробни заболявания сред персонала поради съдържанието на свободен кристален силициев диоксид над 2 % в респирабилната част на производствения прах от пясъчниците е сериозен. Строителните материали ще се добиват по взривен начин, което създава допълнителни опасности. Предвижда се мобилната ТСИ да има прахоуловителни съоръжения, но това ще елиминира отчасти риска за здравето на работещите. Необходимо е оросяване на вътрешните пътища и на работни площадки при сухо и ветровито време. За пресонала трябва да бъдат осигурени дихателни маски. Инвеститорът ”ГБС – Инфраструктурно строителство” АД – гр. София е предвидил фургон за почивка и хранене, подходящо облекло и ЛПС за намаление на въздействието на производствения шум, вибрации и неблагоприятният микроклимат при работа на открито. При силни бури, дъждове и снеговалежи работата на кариерата ще се преустановява. Изкопите ще бъдат обезопасени.

С. Опицвет и гр. Сливница се намират на съответно на 1050 m и 1027 m от границите на находището, което не е достатъчно при условие, че според Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. (ДВ бр. 46/1992 г, изм.доп. ДВ бр. 46/1994 г, ДВ. бр. 89 ,101/1996 г, ДВ. бр. 101/1997 г, ДВ. бр. 20 и 41/1999 г, ДВ бр. 40/2002 г) т. 201 ”Добив на камък по взривен начин”, хигиенно-защитната зона е 2000 m. Необходимо е да се спазват нормативните изисквания и да се спазват условията при провеждане на взривните работи, особено за участъците в близост до населените места.

Във връзка с очакваното въздействие върху населението при взривните работи, инвеститорът е предоставил експертна оценка ”Контрол и мониторинг на взривно-сеизмичното въздействие върху околната среда при технологични взривявания на кариера ”Целовжда”, с. Опицвет, община Костинброд” на ”ХИДРЕКС” ООД – София (октомври, 2008 г). Извършено е технологично взривяване в района на кариерата чрез сондажи и взривното вещество, което се използва при добива на скалната маса. Очакваното въздействие от взривяването е проследено в жилищната сграда на Стефчо Миланов Алексов в с. Опицвет на разстояние около 1300 m от взривното поле. Взривно-сеизмичното въздействие измерено с необходимата апаратура е определено под стойността, която създава дискомфорт. То е класифицирано като ”незабележимо”. Въздействието на ударно-въздушната вълна е измерено в зоната на шумовата граница и е възприето от присъстващите на експеримента лица, като слаб, далечен ”гръмотевичен звук”. То е определено значително под нивото на препоръчваната гранична стойност от Nitro Consult за населени места.

Инвеститорът трябва да запознае местната администрация и представители на обитателите на тези населени с резултатите от изпитанията и консултациите. Предоставените данни биха предотвратили и намалили недоволството на населението, което би могло да се очаква от взривния начин за добив на строителни материали.

Според чл. 4 (1) на Наредба № 7/1992 г с нейните изменения и допълнения, намаляването на хигиенно-защитните зони на обектите на инвестиционните предложения се разрешава от Министерството на здравеопазването въз основа на становище на РИОКОЗ София и изготвен Доклад за ОВОС, изясняващ здравно- хигиенните аспекти на местоположението на обекта. За тази цел са проведени експериментални изследвания за взривните работи, на базата на които е доказано, че при тяхното правилно провеждане, не оказват значително въздействие върху жизнената среда в района. Това е от съществено значение за населението от района. Резултатите от тези изследвания трябва да се предоставят на местната администрация. Възложителят трябва стриктно да контролира провеждането на взривните работи и шумовото натоварване няма да доведе до натоварване на жизнената среда.



Продължителност на въздействие. Етапната експлоатация с рекултивация на находище „Целовижда” ще бъде за срок от 25 г, 265 дни в годината, за 12 месеца, 5 дни от седмицата, при дневна смяна от 8 h.

Кумулативни и комбинирани въздействия. Комбинирано действие имат физичните фактори на средата, производственият прах със съдържание на свободен силициев диоксид значително над 2 %, шумът и вибрациите особено при взривен метод на добив на пясък и чакъл, взривните газове, газовете от дизелово гориво, отделяни от тежките машини и самосвалите, физическото натоварване, психо-сензоран стрес за населението при взривния метод за добив на строителните материали и опасността от злополуки при работещите. Обитателите на с. Опицвет и гр. Сливница трябва да бъдат информирани за проведените консултации на експертно ниво, с които се установява, че взривният метод за добив на доломити няма да окаже неблагоприятно въздействие върху подземните карстови водоизточници и ще има незначително допълнително натоварване на средата за обитаване с шум и вибрации.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница