Доклад за периода 20. 10. 2015-31. 03. 2016 г. Април 2016 г. Съдържание

Още в първия си работен ден се срещнах с животновъди от сдружение с нестопанска цел „Старият Балкан“, град Карлово. Овцевъдите представиха пред мен редица проблеми, свързани с разпределението на пасищата на територията на Национален парк „Централен Балкан” за 2015 г., които им създават трудности при отглеждането на стадата. Посочени бяха недопустими практики на контролните органи на парка при налагане на административни санкции. В резултат на моето посредничество беше създадена междуведомствена работна група с представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и животновъди, която ще предложи регламентиране разпределяне на ползването на пасища в защитени територии до 100 хектара.

Отправих препоръка до кмета на град Пловдив за спазване принципите на добро управление във връзка с протести на гражданите срещу изграждане на пасарелка над ж.п. линия. По случая са сезирани и генералният директор на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В резултат е гласувано решение на сесия на Общинския съвет Пловдив за отпускане на 50 000 лв. за проектиране на подлез в квартал в съответния квартал.

Обърнах се препоръка към министъра на земеделието и храните да предприеме необходимите административни и организационни мерки за облекчаване на достъпа на гражданите до услугите, свързаните с упражняването на правото на собственост върху земеделски и горски имоти по картата на възстановената собственост. Предложих да се обявят в интернет правила за улеснено издаване на скици, както и за извършване на други административни услуги, включително онлайн без да е необходимо посещаването на общинските служби по земеделие. Повечето от собствениците на земеделски земи и горски имоти не живеят в населеното място, където е седалището на общинската служба по земеделие. При по-голяма отдалеченост разходите за транспорт на практика са препятствие гражданите да се снабдят със скици, или да получат други административни услуги от общинските служби по земеделие и да упражнят правата си като собственици на земеделски и горски имоти. Като резултат от моите действия, Министерството на земеделието и храните ще разработи указания за публикуване на банковите сметки на областните дирекции „Земеделие“ на интернет страниците им, както и ще инициира нормативни промени, в резултат на които да се заявяват „от разстояние“ административни услуги, предоставяни от органите по поземлена собственост, при съответните гаранции за правото на собственост.

В докладите си до Народното събрание и по конкретни жалби институцията на омбудсмана препоръча да се възстанови изричната забрана общините да се разпореждат със земеделските земи, останали след възстановяването на правата и прогласени за общинска собственост по силата на закона (т. нар. „земи“ по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи). Проблемът е актуален, защото чрез безконтролната продажба на имоти от остатъчния поземлен фонд общините посягат на земеделските земи, предназначени по закон за довършване на поземлената реституция и обезщетяването на собствениците със земя. Пример за такова драстично нарушение е разпореждането през 2014 г. с всички земи от общинския поземлен фонд в община Белово, оповестено и от средствата за масово осведомяване.Резултатът от инициативите на омбудсмана е, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за опазването на земеделските земи, (обн., ДВ, бр. 100 от 18.12.2015 г.), беше предвидена забрана за разпореждане за срок от 5 години със земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, освен за целите на земеделската реституция, както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. Оценявам законовата промяна като важна гаранция за правата на собствениците на земеделски земи.

Запознах се с жалби за неприключили реституционни процедури в зони по § 4 постъпват за земи, разположени в различни области на страната (Шумен, Плевен, Сливен, Варна, Бургас и др.). Причината за неизпълнение на предписаните от закона технически и административни дейности за приключване на реституционните процедури е неосигуряването на бюджетни средства за изготвянето на помощните планове и на плановете на новообразуваните имоти, без които не е възможно установяването на границите на имотите, които се възстановяват на собствениците, или се придобиват в собственост от ползвателите в зоните по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Предвид данните за прекомерно забавяне на реституционните дейности, омбудсманът се обърна към председателя на Народното събрание и към министър-председателя на Република България. Изтъкна растящото недоволство и изчерпващите се търпение и доверие към институциите на собствениците и ползвателите на земеделски имоти от забавянето на възстановяването на правата в зоните по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чиито неблагоприятни последици държавата изцяло е прехвърлила върху гражданите, без да имат вина за забавянето. Напомни, че прекомерното забавяне на поземлената реституция се определя в практиката на Европейския съд по правата на човека като нарушение на чл. 1 от Протокол №1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и води до ангажиране на отговорността на държавата. Съдът определя това нарушение като системен проблем и за преодоляването му препоръчва на държавата общи мерки, гарантиращи довършването на поземлената реституция. Изразих позицията си, че с продължителното неприключване на възстановяването на собствеността на гражданите с признати реституционни права се създават условия за нарастване на присъдените от Европейския съд по правата на човека обезщетения, дължими за сметка на всички данъкоплатци. Неоправдана е и противоречи на изискването за ефективно разходване на бюджетните средства понасяната от държавния бюджет тежест на санкциите през годините за неспазване на Конвенцията.

Във връзка с оплакване от липсата на достъп и излаз на улица до урегулиран поземлен имот в малко населено място – село Долна Диканя, от община Радомир беше извършена своевременна проверка по моя препоръка. Ръководството на община Ихтиман изрази становище, че ще бъдат предприети действия за осигуряване на регламентиран транспортен достъп и достъп до електропреносната мрежа и питейна вода на всички урегулирани имоти в селото.

Околната среда, като естествено обкръжение на човека, продължи да бъде повод за загриженост в отправените до омбудсмана жалби и сигнали през периода 20.10.2015 г. – 30.03.2016 г. Част от оплакванията бяха за шумово замърсяване на жизнената среда, предизвикано от различни източници. Имаше и такива срещу базови станции за комуникация, монтирани в населени места.

Гражданите се обърнаха към мен за съдействие по проблеми свързани с наличие на безстопанствени кучета, нарушаващи правото им да се придвижват свободно и без страх по улиците; за безотговорно поведение на стопани на домашни любимци и липса на адекватни мерки и ефективен контрол от отговорните институции; за нехуманно отношение към животни и за злоупотреба и липса на прозрачност при управлението на средствата отпускани за решаване на проблемите с бездомните животни. Имаше и оплаквания срещу животновъдни обекти, които поради това, че осъществяват дейността си на територията на населени места създават неудобства на гражданите живеещи в близост до тях.

През януари 2016 г. постъпиха оплаквания срещу предложения за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, съгласно който се въвеждат глоби от 300 до 1 000 лева за всеки, който изземва съдържанието на съдовете за смет. Гражданите негодуваха, че т. нар. такса „клошар“ е реално несъбираема, тъй като хората които ровят по кофите за смет са основно хора без дом и доходи. Според тях тази законова промяна обслужва единствено интересите на дружествата по сметосъбиране и сметоизвозване. След среща, проведена с граждани и представители на сдружения излязох със становище, което изпратих на министъра на околната среда и водите, като предложих тези текстове да бъдат заличени.

Имаше жалби срещу определената със заповед на министъра на околната среда и водите санитарно-охранителна зона около язовир Тича. Гражданите негодуваха, че с въвеждането на санитарно-охранителната зона реално се забранява къмпингуването в района на язовира и ползването на лодки с двигатели с вътрешно горене. В отговор на обществената потребност осъществих поредица от срещи с гражданите, с министъра на околната среда и водите, с областния управител на област Шумен, с кмета на община Шумен, както и с представители на други институции имащи отношение по случая. В хода на разговорите всички се обединиха около идеята, че санитарно-охранителна зона трябва да има и че качеството на питейната вода черпена от язовир Тича трябва да бъде съхранено. В един от разговорите беше коментирана и възможността ВиК – Шумен да изготви до министъра на околната среда и водите предложение за изменение на негова заповед, с което да бъде допуснато къмпингуването в трети пояс на СОЗ. Няколко седмици след проведеното обсъждане постъпи жалба и от жители на община Шумен, които настояваха да се предприемат мерки за осигуряване на качествена питейна вода в региона.

През отчетния период бяха приключени проверките по 48 жалби. В 22 от случаите оплакванията бяха срещу общински органи и техните администрации, а 19 срещу държавни органи, като Министерство на околната среда и водите, Регионалните инспекции по околна среда и водите, Българска агенция по безопасност на храните, Министерство на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции.

От анализа на жалбите и сигналите на гражданите в сферата, резултатът от проверките на омбудсмана по тях и осъщественото наблюдение на дейността на институциите, ангажирани с опазването на околната среда, могат да се изведат следните по-важни констатации:

• 
  Все още се подценяват проблемите с шумовото замърсяване на околната среда и вредата, която оказва върху човешкото здраве;
  
• 
  Не се предоставя достатъчна информация на гражданите, свързана с инвестиционни намерения, с цел постигане на обществен консенсус по въпроси от регионално значение и за гарантиране на опазването на околната среда и здравето на хората;
  
• 
  Не се осигурява нужният контрол при съхранението на излезлите от употреба препарати за растителна защита;
  
• 
  Все още липсва доверие на гражданите към институциите по отношение на начина, по който се управляват средствата, отпускани за решаване на проблемите с безстопанствените животни.
  

През октомври 2015 г. участвах в конференция „Жените, мира и сигурността. Какво правят и защо е от значение?“, посветена на 15 годишнината от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН.

Една от темите, които стои във фокуса на моето внимание е превенцията и защитата, основано на полов признак и домашното насилие. Важен инструмент за това е Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция от 2011 г. 19 са държавите, които са я ратифицирали, а 20 са я подписали. За съжаление България не попада в нито една от двете групи. Ето защо през ноември 2015 г. под моя патронаж беше проведена международна конференция, посветена на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. В рамките на ангажиментите, които поех на нея, изпратих до министър-председателя на Република България препоръка за предприемане на действия за подписването и ратифицирането на Истанбулската конвенция. Във връзка с работата по Истанбулската конвенция, в началото на тази година организирах широка обществена дискусия по внесения от Министерския съвет в Народното събрание законопроект за равнопоставеност на жените и мъжете, тъй като той е необходимо условие за предприемане на действия по ратификация на Конвенцията. Изказаните по време на форума мнения, заедно с нашето становище, оформих като предложения, които изпратих до Комисията по труда, социалната и демографска политика към Народното събрание, за да бъдат разгледани между първо и второ четене на проекта на закон.

Отделно от това отправих препоръки за присъединяване на страната ни към Конвенцията за достъп до официални документи и Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване.

В края на 2015 г. се срещнах с делегация на Конференцията на неправителствените организации на Съвета на Европа, водена от нейния президент г-жа Анна Рурка. На срещата изложих вижданията си относно работата на омбудсмана с неправителствения сектор и представих резултати от съвместната ни дейност до този момент.

На 5 и 6 април 2016 г. участвах в Конференцията за правата на детето, организирана от Съвета на Европа във връзка с председателството на Комитета на министрите от страна на България. В рамките на това събитие изнесох доклад по темата за детското правосъдие. Замесник-омбудсманът, г-жа Диана Ковачева, изнесе доклад по повод насилието върху деца.