Доклад за работата на комисията по предоставяне на убежище



Дата21.01.2018
Размер151.1 Kb.
#50671
ТипДоклад



АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДОКЛАД
ЗА

РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА

ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УБЕЖИЩЕ
ЗА ПЕРИОДА

ОТ 23.01.2013 г. ДО 22.01.2014 г.

Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.“



Всеобща декларация за правата на човека – чл.14, т.1

(Приета на 10 декември 1948 година от Общото събрание на ООН)



Правото на убежище е основно човешко право, закрепено в българските Конституции.

В приетата на 16 април 1879 година Първа българска конституция (ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ) правото на свобода и закрила на всяко човешко същество е въздигнато в основно човешко право.



В чл. 61, ал. 2 от Търновската конституция е записано1:

Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия.” 



Тази традиция е продължена и в действащата Конституция на Република България от 1991 година. Съгласно чл.27, ал.2 от нея:

Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.“



С Указ № 13 от 23 януари 2012 г., на основание член 104 от Конституцията, Президентът на Р България г-н Росен Плевнелиев възложи на Вицепрезидента г-жа Маргарита Попова да упражнява правомощията по предоставяне на убежище по чл. 98, т. 10 от Конституцията на Република България.

Съдържание на доклада
Въведение…………………………………………………………......... 4 – 5

1. Нормативна уредба, регламентираща правото на убежище в Република България…………………………………………….......... 6 - 7

2. Дейност на Комисията по предоставяне на убежище за периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г. …………………………………………. 7 - 12

2.1. Проведени заседания от Комисията по предоставяне на убежище за периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г. …………………………….….7

2.2. Общ брой лица, по чиито молби за убежище Комисията по предоставяне на убежище е работила през отчетния период от

23.01.2013 г. до 22.01.2014 г. …………………………………………… 7

2.3. Брой лица, подали молби за убежище за периода от 23.01.2013 г.

до 22.01.2014 г……………………………………………………………. 8

2.4. Образувани производства по молби за убежище за периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г…………………………………………….. 9

2.5. Молби за убежище, по които Вицепрезидентът на Република България се е произнесла за периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г…………. 10



3. Сътрудничество на Комисията по предоставяне на убежище с органите на изпълнителната власт, организациите на гражданското общество и международни организации по подадени молби за убежище……………………………………………………………….. 12 - 13

Приложения:

Приложение № 1 – Видове особена закрила предоставяна от Република България

Приложение № 2 – Сравнителни данни за дейността на Комисията по предоставяне на убежище през периода от 23.01.2012 г. до 22.01.2013 г. и през периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г.


Въведение
През последните години, особено през 2012 и 2013 година, светът се сблъска, по определение на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), с „ …разрушителни, съвпадащи по време, извънредни бежански кризи в Сирия, Мали, Южен Судан и Демократична република Конго“.

По данни на ВКБООН повече от 2 350 000 сирийски граждани са напуснали Сирийската арабска република от началото на конфликта през 2011 г., като през 2013 г. техният брой е увеличен драстично.2 Кризата със сирийските бежанци е една от най-големите човешки и хуманитарни кризи в най-новата история на ВКБООН.

По данни на ВКБООН и УНИЦЕФ децата съставляват половината бежанци от сирийския конфликт, като повечето от тях са пристигнали в Ливан, Йордания, Турция, Ирак и Египет. В специално съвместно съобщение през 2013 г. ВКБООН и УНИЦЕФ обърнаха внимание на трагичната съдба на милион сирийски деца, засегнати от конфликта и заплахата за оцеляването и благосъстоянието на цяло поколение невинни деца.

Бежанските кризи в различни региони на света оказват влияние не само върху държавите, разположени в близост, но и върху целия свят.

Ситуацията в Близкия изток и в Северна Африка оказа сериозно отражение и върху миграционните потоци и броя на лицата, търсещи закрила в Република България.

Република България е страна по Женевската конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и Нюйоркския протокол към нея от 1967 г. и изпълнява поетите международни задължения за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на страната.

Особената закрила е регламентирана в чл. 1, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците и включва: убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила3.

През 2013 г. се наблюдава изключително голямо увеличение на броя на чуждите граждани, които са потърсили закрила в нашата страна и са подали молби за получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут.

По данни на Държавната агенция за бежанците през 2013 г. 7 144 лица от 52 държави са потърсили закрила и са подали молби за статут, от които 4 516 са граждани на Сирийската арабска република.

Увеличеният брой на хората, които търсят закрила и хуманитарните проблеми, свързани с осигуряване на техния подслон, храна, здравни и социални грижи, наложиха да бъдат предприети съвместни действия и мерки от страна на българските държавни институции и неправителствени организации. Измеренията на хуманитарната криза с бежанците в нашата страна през 2013 г. поставиха на преден план необходимостта от вътрешно национална солидарност и координация на ресурсите – човешки, финансови и материални - от една страна, и международната и европейска солидарност, от друга.

На национално ниво се отчита подобряване на организацията и условията за настаняване на хората, търсещи закрила и стремеж към ускоряване на процедурите по предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. По данни на Държавната агенция за бежанците през 2013 г. 2 279 лица са получили хуманитарен статут, а 183-ма чужди граждани са получили статут на бежанец.

Убежището е един от видовете особена закрила и се предоставя от Президента, съответно от Вицепрезидента, на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

През отчетния период от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г. се наблюдава увеличаване на броя на хората, които търсят убежище в Република България, но поради характера на този специфичен вид закрила, техният брой е твърде малък спрямо общия брой на лицата, търсещи особена закрила в Република България.

1. Нормативна уредба, регламентираща правото на убежище в Република България
Правото на убежище в Република България е регламентирано с Конституцията на Република България и Закона за убежището и бежанците. Конституцията определя правомощията на Президента да предоставя убежище.

Съгласно Закона за убежището и бежанците всеки чужденец може да поиска предоставяне на убежище в Република България, като изложи искането си до Президента лично и по собствена воля.

По време на производството за предоставяне на убежище и след предоставяне на убежище чужденецът не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Чужденците, подали молба за убежище или получили убежище в страната, носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците по искане на Президента на Република България длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище и оказват съдействие на администрацията на Президента.

По време на производството за предоставяне на убежище чужденците имат всички права и задължения по Закона за убежището и бежанците.

На основание чл. 31 във връзка с чл. 32, ал.1, т. 1 - 4 от Закона за убежището и бежанците, чужденец с предоставено убежище има правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:

1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;

2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;

3. да бъде военнослужещ;

4. други ограничения, изрично предвидени със закон.



2. Дейност на Комисията по предоставяне на убежище за периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г.


2.1. Проведени заседания от Комисията по предоставяне на убежище

За периода от 23.01.2013 до 22.01.2014 г. Комисията по предоставяне на убежище е подготвила и провела 26 редовни заседания по Правилата за работа на Комисията, утвърдени с Указ № 125 от 27 март 2012 г. на Президента на Република България4.

Проведени са и 21 работни срещи с представители на отделни ведомства във връзка с дейността на комисията и проучване на факти и обстоятелства по молби за предоставяне на убежище.

2.2. Общ брой лица, по чиито молби за убежище Комисията по предоставяне на убежище (КПУ) е работила през отчетния период от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г.

През отчетния период КПУ е работила по молбите за убежище на двадесет и пет лица. За сравнение през предходния отчетен период (23.01.2012 г. - 22.01.2013 г.) техният брой е бил деветнадесет.

Молбите за убежище през настоящия отчетен период (23.01.2013 г. – 22.01.2014 г.) са подадени от граждани на Ислямска република Иран, Република Азербайджан, Република Армения, Република Ирак, Република Камерун, Република Турция, Руска федерация, Сирийска арабска република, Чешка република и лица без гражданство. Най - много молби за убежище са подадени от лица без гражданство и граждани от Република Азербайджан. За сравнение през предходния отчетен период няма подадени молби за убежище от лица без гражданство, а най-много молби за убежище са подадени от граждани на Украйна, Ислямска република Иран и Република Ирак.

Очертава се тенденция за увеличаване на броя на подадените молби за убежище, като от 1 до 20 януари 2014 г. са постъпили молби за убежище от осем лица.

2.3. Брой лица, подали молби за убежище през отчетния период (23.01.2013 г. до 22.01.2014 г.)

През отчетния период в Администрацията на Президента са подадени молби за убежище от двадесет лица.



Таблица 1. Подадени молби за убежище през отчетния период

Държава на произход

Брой лица

Без гражданство

8

Република Азербайджан

6

Република Камерун

1

Република Турция

1

Руска Федерация

3

Чешка република

1

Общо:

20

Освен по посочените по-горе молби Комисията по предоставяне на убежище е работила и по молбите за убежище на пет лица, подадени през 2012 г.

Таблица 2. Подадени молби за убежище през 2012 г., по които КПУ е работила през отчетния период

Държава на произход

Брой лица

Ислямска република Иран

1

Република Ирак

2

Република Армения

1

Сирийска арабска република

1

Общо:

5

2.4. Образувани производства по молби за убежище през отчетния период (23.01.2013 г. до 22.01.2014 г.)

Комисията по предоставяне на убежище е образувала през отчетния период производства по молбите за убежище на осемнадесет лица. По молбите на 2 лица не е образувано производство, тъй като те са подали и молби за статут в Държавната агенция за бежанците, като до приключване на производствата по тях, молбите за убежище не могат да бъдат разгледани.



Таблица 3. Образувани производства по молби за убежище през отчетния период

Държава на произход

Брой лица

Без гражданство

8

Република Азербайджан

6

Република Камерун

1

Република Турция

1

Руска федерация

2

Общо:

18

Мотивите, посочени в молбите за убежище, могат да бъдат обобщени, както следва:

  • страх от преследване поради принадлежност към политическа партия, забранена или преследвана в страната на произход на кандидата;

  • убеждения против насилията и убийствата, породени от военен конфликт в страната на произход;

  • страх от изтезания или унизително отнасяне в случай на връщане в страната на произход;

  • страх от преследване поради принадлежност към етническа група в държавата на произход;

  • страх за живота и здравето на кандидата за убежище поради вътрешен въоръжен конфликт в страната на произход и насилие над гражданите;

  • желание за получаване на убежище и документи, които да позволят кандидатът да живее и работи в Република България.

2.5. Молби за убежище, по които Вицепрезидентът на Република България се е произнесла в периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г.

2.5.1. Решение на Вицепрезидента за предоставяне на убежище

През м. април 2013 г. Вицепрезидентът на Републиката е издала първия указ за предоставяне на убежище на едно лице.

Предложението е изготвено от Комисията след обсъждане и преценка на представените от лицето факти и обстоятелства и събиране на допълнителни документи и информация по молбата за убежище, като единодушно е преценила, че са налице необходимите основания, за да му бъде осигурена закрила чрез предоставяне на убежище.

По случая Комисията е работила в сътрудничество с Представителството в България на Върховния комисар на ООН за бежанците и с други организации и институции с компетенции в тази област.



2.5.2. Решения на Вицепрезидента за отказ за предоставяне на убежище

Таблица 4. Решения за отказ за предоставяне на убежище

Държава на произход

Брой лица

Република Армения

1

Република Ирак

2

Общо:

3

Мотивите за отказ по всяка молба са индивидуални, но като цяло е констатирано, че не са били налице доказателства за преследване поради убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, като например право на живот, свобода от изтезания или жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание и другите международно признати права и свободи.

Молбите на трите лица, по които е взето решение за отказ, са преценени като неоснователни, като:

- в хода на производството по две от молбите не са установени от Комисията по предоставяне на убежище доказателства за преследване на лицата във връзка с техните убеждения и дейност в защита на международно признати права и свободи;

- по третата молба, в хода на производството, Комисията по предоставяне на убежище е установила, че исканията на лицето са свързани с уреждане на статута на пребиваване в Република България; в молбата за убежище и по време на проведено производство, не са установени факти и доказателства за преследване на лицето заради неговите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

За сравнение, през предходния отчетен период Вицепрезидентът на Република България е отказала предоставяне на убежище по молбите общо на десет лица, граждани на Ислямска република Афганистан, Народна република Бангладеш, Ислямска република Иран, Федерална република Нигерия, Руската федерация и Украйна. По-големият брой откази през този период се дължи на факта, че е взето решение за отказ и по пет молби, подадени през 2011 г.

2.5.3. Решения за прекратяване

През периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г. Вицепрезидентът на Република България е взела решение за прекратяване на производството по молбите на две лица от Ислямска република Иран и Република Камерун, тъй като лицата не са представили необходимата и поискана в хода на производството информация или документи, подкрепящи твърденията в молбите им за убежище.

През предходния отчетен период (23.01.2012 г. – 22.01.2013 г.) Вицепрезидентът е взела решение за прекратяване на производството също по молбите на две лица от Ислямска република Иран и Украйна.

През периода от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г. Комисията по предоставяне на убежище е работила по молби за убежище на общо двадесет и пет лица, от които двадесет лица са подали молби за убежище през отчетния период, а пет лица са подали молби за убежище през 2012 г.

През отчетния период не е образувано производство по молбите на две лица.

Вицепрезидентът на Република България е взела решение по молбите на шест лица:

- на едно лице е предоставено убежище;

- на три лица е отказано предоставяне на убежище;

- две молби за убежище са прекратени.

Към 23 януари 2014 г. комисията продължава да работи по молбите на седемнадесет лица - граждани на Република Азербайджан, Република Турция, Руска федерация и лица без гражданство.


3. Сътрудничество на Комисията по предоставяне на убежище с органите на изпълнителната власт, организациите на гражданското общество и международни организации по подадени молби за убежище

Комисията по предоставяне на убежище работи в сътрудничество и взаимодействие с различни компетентни ведомства: Министерство на вътрешните работи: дирекция „Миграция”, главна дирекция „Гранична полиция”, дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, с Държавната агенция за бежанците при МС, с Държавна агенция „Национална сигурност”, с Главния прокурор, с Министерството на правосъдието: дирекция „Регистри”, дирекция „Българско гражданство” и други.

През отчетния период от 23.01.2013 г. до 22.01.2014 г. Комисията по предоставяне на убежище продължи успешно да си сътрудничи с Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) в България, с редица неправителствени организации: Български Червен кръст, Български съвет за бежанци и мигранти, Български хелзинкски комитет, Каритас България, Съвет на жените - бежанки в България и други.

На 20 юни 2013 г. - Световния ден на бежанците, под патронажа на Вицепрезидента на Република България – г-жа Маргарита Попова, Комисията по предоставяне на убежище организира конференция на тема „Национална система за закрила на чужденци в Република България“. По време на конференцията се обсъдиха актуални проблеми и координацията между отделните участници и бяха подписани две Споразумения за сътрудничество:

- с Българския Червен кръст и

- с Държавната агенция за бежанците при МС,

които се изпълняват съвместно с Комисията.

В периода от 19 до 27 юни 2013 г. Комисията по предоставяне на убежище и Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет организираха в сградата на Администрацията на президента изложба на картини, рисувани от деца-бежанци.

На 18 септември 2013 г. Комисията организира по инициатива на Вицепрезидента на Република България – г-жа Маргарита Попова, Работна среща за обсъждане на положението на децата и жените, търсещи или получили закрила в страната. На срещата участваха представители на Върховния Комисар на ООН за бежанците, Детския фонд на ООН - УНИЦЕФ, държавни институции, местната власт и организации на гражданското общество. Участниците в срещата обсъдиха условията на настаняване, медицинските грижи, достъпа до образование и последваща интеграция на децата, търсещи или получили закрила в Република България.

На 4 ноември 2013 г. под патронажа на г-жа Маргарита Попова – Вицепрезидент на Република България, бе организирана от Комисията по предоставяне на убежище, Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците в България и Българския съвет за бежанци и мигранти Кръгла маса на тема "Националната система за закрила на чужденци в Република България и ролята на висшето образование". На срещата взеха участие представители на ръководствата и преподаватели от висши училища и институти за повишаване на квалификацията, представители на изпълнителната власт, неправителствени организации с дейност в областта на убежището и закрилата.



През 2013 г. представители на Комисията участваха в различни форуми по въпросите на закрилата на чужденци в Република България, организирани от Представителството в Република България на Върховния Комисар на ООН за бежанците, от изпълнителната власт и неправителствени организации.

1 http://www.parliament.bg/bg/17


2 Източник: UNHCR, available: http://data.unhcr.org/syrianrefugees/regional.php

3 Приложение № 1: Видове особена закрила, предоставяна от Република България

4 http://www.president.bg/docs/1351451539.pdf





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница