Докладчик: г-жа Margarita LÓpez almendáriz

Брюксел, 17 февруари 2010 г.

На 14 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК счита, че поетият от Мароко ангажимент за създаване на Икономически и социален съвет е от изключително значение. Комитетът се надява тази инициатива да бъде осъществена в предвидените срокове, тъй като стартирането на дейността му вече е в напреднал етап - през миналия октомври Министерският съвет прие проектозакон за новата институция, който ще бъде внесен за приемане от мароканския парламент. Очаква се Икономическият и социален съвет да започне своята дейност през следващите месеци и да е съставен от представители на жизнените и производствените сили в страната, основно социално-икономически и предприемачески организации и съответните партньорски структури. Във всеки случай ЕИСК предоставя знанията и съветите си в помощ за постигането на тази цел.

1.2ЕИСК препоръчва, в рамките на първата среща на върха ЕС-Мароко, която ще се проведе по време на испанското председателство през първото полугодие на 2010 г., държавните ръководители да предоставят мандат на ЕИСК и бъдещия ИСС на Мароко за установяване на структурирано сътрудничество, което да гарантира активното участие на организираното гражданско общество.

1.3ЕИСК признава ангажимента на правителството на Мароко за включване на достиженията на правото на ЕС в законодателството на страната, въпреки че Мароко не е член на ЕС. Това обстоятелство ще улесни по-активното участие на Мароко в единния европейски пазар в бъдеще. Включването на тези достижения би трябвало да засили ефективността на преговарящите и консултиращите институции, основани на принципите на представителност и независимост. Би трябвало да им бъдат предоставени подходящи и достатъчни средства за извършване на дейността им, като им се признае правото на достъп до информация и до необходимите за целта административни документи.

1.4В процеса, който Кралство Мароко осъществи, за да получи „статут на напреднала държава“ (решение на Съвета за асоцииране, заседание от 13 октомври 2008 г. в Люксембург), ЕИСК оценява усилията на страната да остане един от най-важните партньори на ЕС в този регион. Следвайки примера на други страни, например членките на Европейското икономическо пространство, получаването на статут на напреднала държава би могло да се окаже стимул за мароканските власти да затвърдят ангажимента си спрямо ЕС и да признаят достиженията на правото на Общността във всички области, включително социалната област и правата на човека.

1.5Въпреки че промените, които се извършват в Мароко, се приемат положително, няма съмнение, че все още предстоят много реформи, за да може Мароко да бъде призната за развита държава с всички необходими гаранции.

1.6ЕИСК счита, че потенциалът на отношенията с Мароко все още не е развит в достатъчна степен във всичките му измерения. Преди всичко следва да се вземат предвид ползите за мароканското общество. Също така Комитетът смята, че следва да се насърчат реформите за откриването на нови сектори за търговия в услугите и за инвестиции. Следва да се насърчи създаването на предприятия от двете страни, като се улеснят институционалните отношения и се създаде благоприятна среда за предприемаческа дейност и се насърчат форумите за срещи. Следва да се засили двустранното сътрудничество за външни инициативи от общ интерес, особено с останалите страни от средиземноморския регион, с оглед на по-добрата регионална икономическа и социална интеграция, както и интеграцията в областта на екологията.

1.7Освен това е от особено значение да се гарантира участието на гражданското общество в осъществяването на тези задачи. В този контекст и както беше вече споменато, ЕИСК твърдо се застъпва за създаване на консултативен Икономически и социален съвет в Мароко и в този смисъл приканва мароканските власти да проведат обществени консултации по тази тема. Този орган трябва да се основава на принципите на представителност, независимост и легитимност. Нашият опит показва, че за да се стигне до създаването на институция с подобни характеристики е особено важно различните участващи сектори на гражданското общество и мароканската администрация да съгласуват усилията си, както и да има еднакви критерии при определяне на начина, по който ще бъдат представени участващите организации. Тези организации следва свободно да избират представителите си. Създаването на Икономически и социален съвет в Мароко не би трябвало в никакъв случай да легитимира премахването на други съществуващи консултативни органи, които вече участват в консултациите с гражданското общество и които допринасят за неговата зрялост. Компетенциите на този съвет по принцип не би трябвало да изключват никоя област, по която би могло да се произнесе правителството, включително и финансовите теми.

1.8Крайната цел на ЕС трябва да бъде Мароко да се превърне в основна стратегическа отправна точка във всички аспекти - настоящи и бъдещи - на отношенията му с Евро-средиземноморския район.

1.9В този смисъл ЕИСК препоръчва създаването на Обсерватория на пазара на труда, на система за професионално обучение, на система за социална сигурност, която да включва принципа на недискриминация на жените и да засилва борбата срещу детския труд. Същевременно Комитетът препоръчва на Комисията да подкрепи участниците в социалния диалог - социалните партньори, за да се укрепи социалният диалог и да се повиши продуктивността му.

1.10Комитетът изразява съжаление, че споразумението за асоцииране между ЕС и Мароко е изготвено без предварителна консултация със социалните партньори от двете страни по отношение на сътрудничеството в областта на заетостта и социалното развитие.

1.11В този контекст ЕИСК изготвя настоящото специално становище за Мароко с цел организираното гражданско общество да бъде взето предвид в двустранните отношения и предлага нова структура за диалог между гражданските общества на двете страни.

2.Основания

2.1Мароко е привилегирован партньор на Европейския съюз, който споделя целите на външната политика на Европа - насърчаване на демокрацията и икономическото и социалното развитие. За да допринесе за постигането на тези цели, правителството на Кралство Мароко работи за задълбочаване на процеса на демократизация и за консолидиране на правовата държава, като по този начин се превръща в най-развитата държава в региона.

2.2Стратегията на ЕС в Мароко се състои в преодоляване на двата основни проблема на тази страна, които преобладават в политическата, икономическата и социалната програма на Мароко. На първо място става въпрос за продължаване на икономическия растеж и за преодоляване на безработицата, бедността и емиграцията. В областта на външните отношения целта е цялостно прилагане на Споразумението за асоцииране и на европейската политика на съседство и плановете за действие.

2.3Създадената аd hoc работна група ЕС-Мароко препоръча да се изградят по-тесни отношения между новите участници в сътрудничеството между ЕС и Мароко, по-специално между Европейския парламент и парламента на Мароко¹ и между Европейския икономически и социален комитет и Икономическия и социален съвет на Мароко, който предстои да бъде създаден.

3.Политическо положение

3.1Мароко е конституционна монархия, в която кралската институция има много важни правомощия в управлението на страната. Настоящата конституция от 1970 г., променена през 1991 г. и 1996 г., установява парламентарна система с двукамерен парламент, изрично забранява съществуването на една единствена партия и гарантира свободата на сдружаване.

3.2През последните години Кралство Мароко осъществява процес на модернизация и демократизация на политическата система, който се изразява в изготвянето на нов семеен кодекс, закон за политическите партии, укрепване на демокрацията на местно равнище, реформа на съдебната система и на местата за лишаване от свобода, както и проект за нов избирателен закон. Все пак ЕИСК счита, че социалните предизвикателства остават огромни и ще е необходимо продължително и последователно действие в дългосрочен план за социално преразпределяне, чрез което да се постигне пренастройване на показателите за човешко развитие.

4.Икономическо положение

4.1Макроикономическата рамка на Мароко се консолидира при не много благоприятни условия. Въпреки това през последните години туристическият сектор се развива бързо, с големи инвестиции, преди всичко в северната част на страната, наред с други. Започна важна реформа на селското стопанство с цел подобряване на производителността му и засилване на ролята на този сектор в борбата срещу бедността.

4.2Въпреки че конкурентоспособността и привличането на инвестиции все още се нуждаят от подобрение, преките чуждестранни инвестиции се увеличиха значително, като достигнаха равнище от 29 250 милиона щатски долара през 2006 г²., благодарение най-вече на приватизацията. От 2006 г. потоците чужди инвестиции се отделят от процеса на приватизация и се осъществяват важни дейности в сектори като туризма, недвижимите имоти, телекомуникациите, застрахователното дело, банковото дело, промишлеността и транспорта.

4.3Икономиката на Мароко е относително диверсифицирана, като приносът на сектора на услугите към БВП³ е съществен и нараства. Производственият сектор заема второ място в БВП, следван от селското стопанство⁴, чийто принос отбелязва тенденция към спад. Приносът на въгледобивната индустрия и енергетиката към БВП остава умерен.

4.4От друга страна, туризмът представлява основният източник на чужда валута за Мароко, следван от паричните преводи на мароканците, които живеят в чужбина, и износa на фосфат. Постъпленията от износ на услуги⁵ са повече от 80% от постъпленията от износ на стоки. Все повече европейци избират Мароко като място за почивка, дори за местоживеене.

4.5Осъществените през последните години макроикономически и структурни реформи допринесоха за нарастващата диверсификация на икономиката на страната и на доброто ѝ функциониране като цяло. Утвърждаването на тези реформи в средносрочен и дългосрочен план ще се осъществи с помощта на по-добро управление, на прилагане на прозрачни правила за конкуренция и на въвеждане на ефективна политика за защита на потребителите и ползвателите. Средният годишен ръст на реалния БВП на Мароко за периода 2002-2007 г. беше 4,5%⁶, поддържан от динамично вътрешно търсене и от значително увеличаване на равнището на инвестициите. През 2008 г. ръстът на мароканската икономика достигна 5,8%, въпреки известно забавяне поради по-слабото външно търсене, причинено от международната финансова и икономическа криза, както и от повишаването на цените, по-специално на петрола.

4.6Сектор селско стопанство има решаваща роля за икономическото и социалното развитие на Мароко, която надвишава реалната му тежест в БВП⁷. В сектора са заети 44%⁸ от населението в активна възраст – дял, който нараства на 80%, ако бъде отчетно и населението в активна възраст в селските райони, като се има предвид липсата на диверсификация на икономиката в тях.

Поради недостатъчното развитие на водната инфраструктура, селското стопанство продължава да бъде сектор, който зависи в голяма степен от климата и който, въпреки модернизацията си, продължава да се характеризира с остаряла структура, състояща се в по-голямата си част от малки стопанства (на малките собственици се падат около 75% от сектора) с недостатъчно оборудване, остарели производствени техники и нискоквалифицирана работна ръка. Въпреки това, отчасти благодарение на усилията на правителството и поради навлизането на чуждестранни инвеститори, през последните години се наблюдава определена промяна, като понастоящем оставащите 25% от сектора се падат на големи стопанства със съоръжения за напояване, съвременно оборудване и ясно изразена експортна ориентация, които произвеждат 80% от цитрусовите плодове, 35% от зеленчуците и 15% от зърнените култури. Като цяло става дума за 400-500 значими производители – големи производители износители, мароканското правителство и някои кооперации.

Обучението, технологичната помощ и научните изследвания са основните елементи, които трябва да присъстват в бъдещите селскостопански политики на Мароко. Подобряването на конкурентоспособността на селскостопанския сектор на Мароко минава през необходимостта от приемането на по-динамична търговска стратегия. Необходими са също нови структурни политики и стимули, които да оценяват труда на жените и да насърчават сдружаването като инструмент за развитие на предприемаческия дух, който е необходим и в селското стопанство.

4.7Кооперативите и други форми на организация на производителите могат да бъдат елемент от новата стратегия, като се превърнат в инструменти, чрез които производителите да насочат предлагането и да подобрят положението си на пазара. Мароканският кооператив на млекопроизводителите COPAG илюстрира как обединението на производителите в кооперативи може да произведе добавена стойност и да насърчи предприемаческия дух в производствения сектор, най-слабото звено от веригата.

4.8От друга страна, Зеленият план, представен от Мароко през април 2008 г., който цели развитието на селското стопанство в страната с подкрепата на частни чуждестранни инвестиции, предлага интересна нова селскостопанска стратегия в Магреба, като служи за пример за промяна в начина на мислене. В срок от десет до петнадесет години този план има за цел да превърне селското стопанство в основен двигател на националната икономика чрез значителни инвестиции на публични средства, насочени към постигане на две основни цели, по-конкретно, модерно селско стопанство с висока добавена стойност и по-добри доходи за дребните земеделски производители. В плана се предвижда приватизацията на 700 000 хектара, засети понастоящем със зърнени култури, които да бъдат отредени за по-интензивно отглеждане на плодове и зеленчуци, насърчавайки напояването. През идното десетилетие Мароко ще насочи чрез Агенцията за селскостопанско развитие близо 150 милиона дирхама за осъществяване на мерките, предвидени в Зеления план. Зa целта ще бъдат предложени 700 до 900 проекта на стойност от 10 до 15 милиона дирхама годишно.

4.9Мароко е страна със средни доходи; през 2008 г. БВП на глава от населението достигна 2 580 щатски долара⁹, което е двойно повече в сравнение с 2002 г.

4.10Населението на Мароко надхвърли 31 650 000 души през ноември 2009 г., като средният годишен прираст е 1,2%¹⁰. Населението в градовете продължава да се увеличава и е 56,4% от цялото население. През 2008 г. активното население достигна 11,5 милиона души¹¹, с 0,7% повече в сравнение с предходната година, докато процентът на заетост намаля леко, като достигна 36,8% в сравнение с 36,9% през 2007 г.

4.11Безработицата остава един от основните проблеми на страната. В градовете процентът на безработица достига 14,1%, докато в селските райони е 4,7%. Средното равнище на безработицата достигна 9,4% през 2008 г¹². или 1 077 800 работници, като се вземат предвид лицата на възраст на и над 15 години. Средната заплата в селскостопанския сектор в Мароко е 0,55-0,65 евро/час при 9-часов работен ден¹³; сезонните работници нямат никакви трудови права, а детският труд се използва широко в мароканските оранжерии.

4.12До настоящия момент международната финансова криза не се отразява съществено на икономиката на Мароко, преди всичко поради факта, че финансовият сектор на страната не е толкова интегриран в международния финансов сектор. Въпреки това международната икономическа криза със сигурност вече се отразява на някои ключови икономически сектори в страната като недвижимите имоти, туризма, текстилната и автомобилната промишленост и износа. По същия начин са засегнати потоците от чуждестранни инвестиции и парични преводи от чужбина, които се изпращат в Мароко в по-ограничени количества, отколкото преди, което предполага, че кризата в страната ще продължи по-дълго време.

4.13Мароко е определен като трето най-предпочитано място за преки чуждестранни инвестиции в Африка за 2009-2010 г. след Южна Африка и Египет¹⁴. Изследването показва, че Мароко постига добри резултати в няколко категории, като инфраструктура, стратегия по отношение на преките чуждестранни инвестиции и икономически потенциал. Но дори и тенденцията на инвестиционните потоци да е положителна, оценката на бизнес климата е критична. Въпреки това през изминалата година бяха приети Общ кодекс за управление на предприятия и специален кодекс за МСП, както и постановления за прилагането на различни изменения на Закона за акционерните дружества. През октомври 2008 г. беше приет проектозакон за създаване на Мароканска агенция за развитие на инвестициите.

4.14Мароканските власти се опитват да започнат прилагането на Евро-средиземноморската харта за предприятията, в която се призовава за консултации, консенсус и качество. Съществуват различни институции, които насърчават инвестициите на частните фирми, особено тези на МСП, като също така се поощрява достъпът до кредити чрез Централния гаранционен фонд.

4.15Въпреки всичко, перспективите¹⁵ пред мароканската икономика продължават да бъдат обнадеждаващи. За момента Мароко е защитен от световните финансови сътресения благодарение на сравнително малкия си и дългосрочен външен дълг, както и на стабилизирането на макроикономическата си политика. Икономическият растеж би трябвало да остане относително стабилен в средносрочен план, а външното салдо по текущата сметка да бъде положително, дори ако в средносрочен план бъде отбелязан малък дефицит. От своя страна мароканското правителство¹⁶ предвижда 5,8% ръст на реалния БВП за 2009 г., ръст от 15 % - на селскостопанския сектор¹⁷ и 4,1 % - на неселскостопанския сектор. Икономическите органи в страната са решени да продължат усилията за консолидиране на бюджета през последните години и да постигнат целта за поддържане на първичния бюджетен дефицит под 3% от БВП в средносрочен план.

5.Социално положение

5.1Процентът на безработицата за 2008 г. беше 9,4 %¹⁸, въпреки че през изминалата година бяха създадени 310 000 работни места, основно в секторите строителство и услуги. През първото тримесечие на 2009 г. бяха създадени 40 000 нетни работни места, резултат от 76 000 нови работни места в градовете, въпреки загубата на 36 000 работни места в селата. По сектори създаването на работни места се ограничи до секторите на услугите и строителството, които отбелязаха ръст от 5,9%, докато в останалите сектори бяха отбелязани загуби от 4,5% в промишлеността до 1,4% - в селското стопанство и рибарството.

5.2В тази област най-сериозният проблем е свързан с безработицата сред младите хора¹⁹, включително студентите, което допринася за изтичането на мозъци. Друг проблем представлява доминиращата позиция на селскостопанския сектор на пазара на труда, тъй като той има значителен дял в неофициалната заетост. Успоредно съществува сива икономика, която се основава на незаконната трудова заетост. Освен това предходният демографски взрив изправя Мароко пред проблема за поемане на работната ръка на пазара на труда.

5.3Тези данни за безработицата се отразяват пряко на домакинствата в резултат на все още съществуващите дефицити в системите за социална защита (осигуровки за безработица, здравеопазване, пенсии и т.н.).

5.4Миграционните потоци намаляват поради икономическата криза, като ЕС е основната дестинация за работниците емигранти от Мароко. Следва да се отбележат съществуващите разлики между законната и незаконната емиграция. Положението на незаконните емигранти е много по-тежко поради трудните условия на приемане. Постоянно се увеличава и професионалният обмен между двата географски района.

5.5Равнището на заетост сред жените е все още ниско. Докато равнището на заетост сред мъжете е около 80 %, заетостта сред жените е 21 % в градовете и 33 % - в селата²⁰. С изключение на продължителността на живота, показателите за социалното развитие на жените са по-ниски от тези на мъжете във всички останали области, като вид активност, професионален статус, степен на отговорност, заплата в частния сектор, процент на безработица и равнище на социална защита.

5.6Необходимо е задълбочаване в областта на заетостта и социалната сфера с цел да се постигне институционална рамка, която да позволява разработването на активни мерки и изграждането на обществени служби по заетостта, контрол на пазара на труда, за борба срещу сивата икономика, неформалния труд и недекларираната заетост, подобряване на инвестициите в човешки капитал и пригодността за заетост, увеличаване на степента на социална защита и социално приобщаване, както и прилагане на инструменти, които да предотвратяват дискриминацията при наемане на работа.

5.7Системите за социална сигурност не са адекватни за повечето марокански работници. За много семейства тази ситуация е наистина драматична, за което мароканското правителство си дава сметка и проявява политическа воля да разреши този проблем. Мароканските власти се ангажираха да засилят контрола, за да могат всички, които работят на трудов договор, да бъдат обхванати от системата за социална сигурност. В този смисъл Инспекцията по труда и „Националната каса за социална сигурност“ правят усилия да подобрят условията за социално осигуряване за работниците. При все това правителството на Мароко ще трябва да увеличи инвестициите в областта на здравеопазването и медицинското покритие, за да се улесни достъпът на мароканските граждани до обществената система на здравеопазване.

5.8Понастоящем се разработва тристранен план за прилагане на социалните разпоредби, за да се установи до каква степен мароканските предприятия спазват и изпълняват трудовото законодателство на страната. Същевременно в рамките на новото социално законодателство на Мароко се отбелязва напредък в сертифицирането на предприятията в страната, които ефективно прилагат трудовото законодателство.

5.9Преди време бяха направени първите стъпки за създаване на централизиран форум на гражданското общество, въпреки че нямаше истинска представителност. Понастоящем правителството на Мароко се ангажира с учредяването на Икономически и социален съвет преди края на 2009 г., но това все още не е осъществено официално, въпреки че е предвидено в мароканската конституция от 1997 г. ЕИСК се надява, че многообразието на организациите на гражданското общество ще бъде отразено в структурата на ИСС на Мароко, тъй като представителността на икономическите и социални съвети, гарантирана чрез ясни и справедливи критерии, е необходимо условие за тяхната ефективност, както и за независимото функциониране и разпределение на необходимите за тази цел средства. Съществуването на Икономически и социален съвет не противоречи, а допълва ролята на други съществуващи понастоящем консултативни органи в Мароко.

5.10В бизнес средите най-представителната икономическа организация е Общата конфедерация на предприятията в Мароко. Търговско-промишлената палата също има важна роля в подкрепата на предприятията, образованието, обучението, услугите за предприятията и интернационализацията. Асоциацията на жените предприемачи в Мароко, която обединява повече от 350 члена на национално равнище, се стреми да подпомогне ролята на жените в бизнеса и разполага също с регионални организации. Асоциацията „Maroc Entrepreneurs“ има за цел професионалното обучение и създаването на собствен бизнес от страна на младите хора.

5.11Основните профсъюзни организации са Съюзът на мароканските работници, Демократичната конфедерация на труда, Общият съюз на работниците в Мароко, Демократичната федерация на труда и Националният съюз на мароканските работници. Също така следва да се спомене Националният съюз на мароканските селскостопански кооперативи.

5.12Въпреки че правителството на Мароко проведе реформи в областта на трудовото право, то трябва да продължи да подобрява прилагането на трудовите права и да пристъпи към ратификация на съответните конвенции на МОТ и по-специално на Конвенция 87 относно свободата на сдружаване.

5.13Подобряването на образователната система и ограмотяването остават едни от най-сериозните предизвикателства за развитието на страната. През септември 2008 г. Министерството на образованието на Мароко представи План за действие в извънредни ситуации, имащ за цел записването на училище на момичета от селските райони, както и равнопоставения и ефективен достъп на децата до задължителното образование. Липсата на квалифицирана работна ръка е една от критичните точки при започването на собствен бизнес в Мароко, като най-трудни за попълване се оказват местата за средни техници.

5.14Правят се усилия системите за висше образование, научноизследователска дейност и професионално обучение в Мароко да се доближат до Европейското пространство за висше образование, научноизследователска дейност и професионално обучение. Тази цел ще улесни подобряването на квалификацията на мароканските студенти и на професионалните им способности за достъп до пазара на труда. Необходимо е по-голямо съответствие между професионалните квалификации и нуждите на предприятията от персонал. Би било целесъобразно да се улесни провеждането на стажове в предприятия посредством договори между университетите и бизнес организации като Общата конфедерация на предприятията в Мароко и търговските камари.

5.15ЕИСК подчертава необходимостта от прилагане на системи за взаимно признаване на академични квалификации между ЕС и Мароко, като се има предвид статутът на Мароко на напреднала държава. Един от основните проблеми, пред които се изправя страната, е големият брой безработни висшисти.

5.16В сътрудничество с ЕС се предвижда създаването на работна група²¹, съставена от представители на предприемачески организации и европейски и марокански предприемачи, с цел да се информира редовно Съвета на асоциацията за препятствията, пред които са изправени търговията и инвестициите. В споменатата група могат да участват и представители на профсъюзите.

5.17По отношение на предприетите реформи за задълбочаване на демокрацията беше постигнат напредък, тъй като бяха приети нов изборен закон, който засилва участието на жените, мерки за борба с корупцията и стратегически План за действие за институциализирането на равенството между половете. Въпреки че мароканското правителство съобщи, че оттегля резервите си по отношение на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, все още не е представило съответните инструменти в ООН²².

5.18През ноември 2008 г. Министерството на социалното развитие, семейството и солидарността започна шестата си кампания за борба срещу домашното насилие, която допринесе за увеличаване на съобщенията за случаи на насилие срещу жени на телефонния номер, определен за тази цел, макар че все още липсват достатъчно центрове за настаняване на жертвите на насилие. Освен това все още не е приет проектозакон, който да наказва домашното насилие²³, и продължават да съществуват проблеми в прилагането на Гражданския семеен кодекс.

5.19Равнището на бедността спадна до 9 %²⁴, което означава повече от два милиона бедни. Това показва, че социалното положение остава обезпокоително и че борбата срещу бедността е едно от най-важните предизвикателства, пред които е изправена страната. Споменатото увеличаване на БВП на глава от населението е все още недостатъчно за преодоляване на бедността. То се разпределя неравномерно и не допринася за очакваното повишаване на стандарта на живот на населението. Основният инструмент за успешно намаляване на бедността трябва да бъде по-висок икономически ръст и повишаване на производителността, успоредно с правата на човека, неделими от икономическите, социалните, културните и екологичните права, без които не може да се гарантира по-справедливо разпределение на богатството. Необходима е по-добра координация на различните програми за намаляване на бедността, които се провеждат в Мароко от страна на международните институции, като Организацията на обединените нации и Световната банка.

5.20Незаконната емиграция към ЕС е друг основен проблем. Наред с двата милиона мароканци, които законно пребивават в държавите от ЕС, се смята, че още един милион души пребивават незаконно. В този смисъл Мароко е една от транзитните страни за незаконна емиграция от държавите на юг от Сахара към територията на ЕС. Между ЕС и Мароко се обсъжда споразумение за обратно приемане.

6.Отношенията между Европейския съюз и Мароко

6.1Първите подписани споразумения между Европейския съюз и Мароко датират от 1969 г. и 1976 г. По-късно, в рамката на Барселонския процес от 1995 г., се подписа Споразумение за асоцииране между ЕС и Мароко, което влезе в сила през 2000 г. През последните години, и по-точно през юли 2005 г., беше приет Планът за действие ЕС Мароко в рамките на Европейската политика на съседство, за период от пет години²⁵. Понастоящем отношенията с Мароко се развиват в рамките на Съюза за Средиземноморието.

6.2Споразумението за асоцииране определя правната рамка на отношенията между Европейския съюз и Мароко, като се цели създаването на зона за свободна търговия наред с установяването на привилегировано сътрудничество в други области, като политиката, икономиката, социалната област, науката и културата.

6.3Стратегическият документ за страната установява стратегическата рамка за помощ за Мароко от страна на ЕС в периода 2007-2013 г., където са включени следните приоритетните области на сътрудничество:

• 
  развитие на социалната политика;
  
• 
  модернизиране на икономиката;
  
• 
  институционална помощ;
  
• 
  добро управление и насърчаване на правата на човека и основните свободи;
  
• 
  опазване на околната среда.
  

6.4В рамката на стратегическото сътрудничество между Африка и ЕС, Мароко участва активно в политическия диалог между ЕС и Африка, тъй като е основният отговарящ за започването на сътрудничество във връзка с изменението на климата.

6.5През октомври 2008 г. се подписа съвместен документ между ЕС и Мароко в рамките на Споразумението за асоцииране, който има за цел да укрепи двустранните отношения за постигане на статут на напреднала държава, насочен към задълбочаване на политическите отношения, интеграция на вътрешния пазар, отрасловото сътрудничество и човешкото измерение.

6.6ЕС продължава да бъде основен търговски партньор на Мароко, тъй като повече от половината закупени от чужбина стоки²⁶ са от европейски страни и три четвърти от продажбите²⁷ са насочени към ЕС. При разбивката по страни Франция е основен доставчик, следвана от Испания, Обединеното кралство, Италия и Германия. Подобни са данните и по отношение на клиентите.

6.7При разбивката по продукти между ЕС и Мароко се наблюдава нарастваща диверсификация на мароканския внос. През последните десет години значително се увеличи броят на различните европейски продукти, закупени от Мароко. Основните продукти, които Мароко внася от ЕС, са тъкани, газ, петрол и други въглеводороди, машини, различни съоръжения и химични продукти.

6.8От друга страна мароканският износ към ЕС е по-концентриран, т.е. повече от половината представлява конфекция и трикотаж (една трета от общия износ), електронни компоненти, ракообразни, мекотели, черупчести мекотели, електрически проводници и кабели.

6.9В настоящите преговори се взема предвид състоянието в някои чувствителни сектори, като се предвиди асиметрията в ангажиментите и поетапното им прилагане. Преди всичко става въпрос за либерализиране на търговията с услуги и на правото на установяване, както и на либерализиране на търговията със селскостопански стоки, преработени селскостопански продукти и рибни продукти.

6.10Настоящата икономическа криза засегна сериозно европейския селскостопански сектор и доведе до спад в доходите на селскостопанските производители (12,2% през 2009 г. по данни на ЕВРОСТАТ). В този смисъл новите търговски отстъпки, предоставени на Мароко за толкова чувствителни производства, като производството на плодове и зеленчуци, които на практика не ползват помощи от Общността, ще утежнят още повече тежкото икономическо състояние на много европейски селскостопански производители. Използването на сектора за производство на плодове и зеленчуци като разменна монета при отваряне на пазарите между ЕС и Мароко в полза на други икономически дейности, има неблагоприятни последици и компрометира бъдещето на производителите и развитието на обширни европейски райони. Ето защо следва да бъдат въведени реални компенсации посредством допълнително подпомагане, които да доведат до подобряване на конкурентоспособността в тези области.

ЕИСК отбелязва със загриженост постигнатата неотдавна договорка между Европейския съюз и Мароко за преразглеждане на търговските взаимоотношения в областта на селското стопанство в рамките на споразумението за асоцииране, предвид системното нарушаване на действащото споразумение, поради неплащане на установените митнически такси и неспазване на квотите, и без да са създадени нови механизми или да са подобрени значително съществуващите такива, за да се осигури спазването на клаузите, приети от двете страни.

6.11По отношение на преките инвестиции от ЕС²⁸, трябва да се отбележи, че Франция²⁹ е основният инвеститор в Мароко, следвана от Испания, Обединеното кралство и Германия³⁰. Основните сектори, към които се насочват инвестициите, са туризмът, недвижимите имоти, телекомуникациите, застрахователното дело, банковото дело и транспортът.

Брюксел, 17 февруари 2010 г.

_____________