Докладчик: Вероник Дьо Кайзьор pr ini съдържание страница
Пътят на Южен Судан към независимостта и продължаване на осъществяване на целите на ВМС
Изтегляне 270 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Икономическо и човешко развитие
- 3. Сигурност, хуманитарна помощ, права на човека и установяване на правова държава
- 4. Заключение
- СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
1. Пътят на Южен Судан към независимостта и продължаване на осъществяване на целите на ВМС В мирното споразумение от Найваша (познато като „Всестранно мирно споразумение“ или ВМС), с което през 2005 г. се сложи край на 22–годишната гражданска война в Судан, се предвиждаше в срок от четири години да се проведат общи избори (те се проведоха със закъснение през юли 2009 г.), а в южната част на Судан да се проведе референдум за самоопределяне. Цялата международна общност подкрепи подписването на ВМС и пое ангажимента да подпомага мирния процес до края и да предостави финансиране за изборите и за референдума. Същото се отнася и за Европейския съюз, който изпрати мисия за наблюдение на изборите и отдели значителни финансови средства за предоставяне на техническа подкрепа на първите свободни избори в Судан от 20 години насам. На референдума южносуданските граждани масово гласуваха за независимост, без да е постигнато съгласие по никой от основните въпроси за решаване между Северен и Южен Судан и особено относно определянето на границите. Заключението в окончателния доклад на мисията за наблюдение на изборите беше за заслужаващ доверие процес на провеждане на референдума, въпреки някои сериозни недостатъци, и за забележително политическо и организационно осъществяване предвид кратките срокове. Но референдумът в южната част на Судан не беше единственото изискване, поставено във ВМС. ВМС предвиждаше също референдум за статута на Абией (гранична зона в Южен Курдуфан с много нефтени залежи) и разрешаване на конфликтите в две от провинциите в Судан – Южен Курдуфан и Сини Нил. Конфликтите все още продължават, референдумът в Абией не успя да се осъществи и обществените консултации са преустановени към момента. Впрочем ВМС задължаваше също двете страни, в случай че държавата бъде разделена, да уредят спорните въпроси относно гражданството, разделението на властта, разделението на богатството, особено приходите от нефт, разделението на дълга, и да сключат споразумения относно ангажиментите за осигуряване на безопасност и т.н. Напредъкът и по тези въпроси е твърде слаб. Следователно предвиденото във ВМС все още не е изпълнено изцяло и международната общност има още работа. Две години след независимостта на Южен Судан, целта на този доклад е да се направи равносметка на състоянието на новата държава и на трудностите, пред които е изправена. От това зависи стабилността на цялата територия на Африканския рог. Достатъчно ли прави Европа в това отношение? Достатъчно видими ли са действията й? Избира ли добре приоритетите си? Тя далеч не е единствената, предприела действия в района, тъй като ООН изпрати мисии както в северната, така и в южната част на страната, разположи мисии (UNMIS, UNMISS) и предостави значителни ресурси за стабилизиране на конфликтните зони като Абией (UNISFA) и Дарфур (UNAMID). Африканският съюз също е действащо лице от първостепенно значение. Сключването на 27 септември 2012 г. в Адис Абеба на споразуменията за сътрудничество и 8 допълнителни споразумения (относно нефта, търговията, граничните въпроси, банковите операции, статутите на съответните национални органи, пенсиите, някои икономически въпроси и мерките за сигурност) и след това подписването на 12 март 2013 г. на плана за прилагане на споразуменията станаха възможни благодарение на намесата на групата на високо равнище на Африканския съюз (AUHIP), съставена от бившия президент на Южна Африка Табо Мбеки в качеството на председател и от бившите президенти Пиер Буйоя — на Бурунди и Абдулсалами Абубакар — на Нигерия. Европейският съюз подкрепя финансово групата. Тези споразумения позволиха по-специално да бъдат отново отворени и да се използват — след прекъсване от повече от година — южносуданските нефтени кладенци, които са изцяло зависими от инфраструктурите в Судан (нефтопроводи и др.), но споразуменията остават изключително нестабилни и биха могли да бъдат използвани като средство за принуда от страна на Судан, както стана ясно от скорошното отмятане на президента Ел-Башир от поетите ангажименти (на 9 юни 2013 г.). Международната общност продължава да следи събитията и Съединените щати, Европейският съюз, Норвегия и 40 други правителства и международни организации се събраха на форум във Вашингтон на 16 април 2013 г. Този форум отбелязва началото на партньорство за укрепване на управлението, политическото приобщаване и устойчивото развитие на Южен Судан и постигнатия напредък от началото на обявяване на независимостта му. В този контекст Европейският съюз (заедно с тройката САЩ, Великобритания, Норвегия) имаше ключова роля в подготовката на пътна карта за установяването на Ново партньорство за Южен Судан, което ще се прояви в „споразумение за нов път“ („New Deal Compact“), основано на взаимни ангажименти и което вероятно ще получи подкрепа по време на Конференцията за инвестиции на високо равнище, която ще се проведе по-късно през 2013 г. Южен Судан ще трябва да удовлетвори определени критерии за подобряване на икономическото и политическото си управление, финансовото управление на публичния сектор, управлението на природните ресурси и борбата срещу корупцията, в замяна на финансова помощ от международните си партньори, която включва: бюджетно подпомагане от страна на международни финансови институции, договор с Европейския съюз за изграждане на държавни структури и „Фонд за партньорство с различни донори за Южен Судан“. 2. Икономическо и човешко развитие Южен Судан е една от най-бедните държави в света, като 50,6 % от населението живее под прага на бедността според критериите, установени в Целите на хилядолетието за развитие. Достъпът до качествена питейна вода е често срещан проблем по време на сухите сезони. Системата на здравеопазването също има много недостатъци и държавата е печално известна с един от най-лошите здравни показатели в света; например детската смъртност е 153,5 на всеки 1 000 деца, а процентът на майчина смъртност достигна 2 053 смъртни случая на всеки 10 000 жени през 2010 г. според данните на УНИЦЕФ. Що се отнася до образованието, трябва да бъде постигнат огромен напредък за справяне с неграмотността (която засяга 80 % от населението), най-вече сред жените — процентът на неграмотност сред жените е най-високият в света — също и с отсъствието от училище на децата между 6 и 11-годишна възраст (над 1 милион или 64 %), с недостига на учители и недостатъците в областта на професионалното обучение. Икономиката на Южен Судан, която остава нестабилна и все още силно зависима от нефта, е засегната от ограничено местно производство и силна зависимост от вноса. Държавата страда от недостиг на квалифицирана работна ръка във всички стратегически сектори на икономиката. Въпреки че има изобилие на природни ресурси (нефт, желязна, медна, хромова, златна и цинкова руда, диаманти, волфрам, слюда, твърда дървесина, водна енергия и т.н.), те не предоставят достатъчно стабилна основа за осъществяване на структурни промени, откъдето идва и невъзможността за извличане на максимална полза от тях. Следователно икономическата диверсификация е слаба и следва да се положат всички усилия за намаляване на зависимостта от въглеводородите чрез стратегии за устойчиво развитие и приобщаващ растеж. Увеличаването на местното производство на хранителни продукти и развитието на хранително-вкусовата и експортната промишленост са сред начините за диверсификация, заедно със строителството на транспортни инфраструктури (пътища, канали, железопътен и въздушен транспорт), които обуславят тази диверсификация и ще засилят достъпа до пазарите. Но икономическото развитие остава изцяло зависимо от политическите събития в държавата и по-специално от отношенията между Севера и Юга. През януари 2012 г. Югът спря подаването на нефт към Севера, като по този начин се постави в опасност предвид пълната си зависимост от международната общност. Конференцията във Вашингтон се опита да мобилизира международна подкрепа с цел да се избегне социално-икономически срив с тежки политически последствия. Въпреки че преговорите доведоха до ново споразумение за възобновяване на доставките на нефт към Севера, през юни 2013 г. те бяха прекъснати още веднъж, този път от страна на Севера. Нефтеното оръжие, използвано ту от Севера, ту от Юга е знак единствено за липсата на нормализиране на отношенията между двете държави. Това със сигурност е по-добре, отколкото да се възобнови войната, но води до икономическа зависимост от международната общност, която последната трудно понася. Проучват се проекти за пренасочване на рафинирането и износа на нефта през Кения и Етиопия, но това би било само средносрочно решение за Южен Судан и ще се нуждае от инвеститори, каквито към настоящия момент все още липсват. Понастоящем Китай остава най-големият партньор на Южен Судан в тази област. Политическите въпроси не са единствената пречка за развитието на Южен Судан: доброто управление, борбата срещу корупцията, доброто функциониране на администрациите и изграждането на инфраструктури са сред предпоставките за устойчиво икономическо развитие. Именно по отношение на тези области Европейският съюз и неговите държави членки дадоха решаващ принос. През декември 2011 г. Съветът прие стратегия за реакция за Южен Судан1. В рамките на 9-ия ЕФР вече бяха заделени 285 милиона евро за тази цел, с което цялостният принос на ЕС достигна 830 милиона евро. Това финансиране ще служи за осигуряване на продоволствената сигурност, като взема предвид въпроси, свързани с природните ресурси, здравеопазването, образованието, правовата държава, водното снабдяване и хигиенните условия в младата държава. 3. Сигурност, хуманитарна помощ, права на човека и установяване на правова държава Наред с политическото напрежение и настоящото отсъствие на добре конституирана държава, сигурността остава едно от основните предизвикателства за младата държава, както и че е постоянен фактор за дестабилизация, която предизвиква сериозни хуманитарни проблеми. Понастоящем в Южен Судан съществуват няколко зони на нестабилност, без да споменаваме конфликтите с въоръжените сили на Судан: - граничният (богат на нефт) регион Абией, който е предмет на спор между Южен Судан и Северен Судан (и е контролиран от UNISFA) и където в момента продължава силното напрежение между Динка Нгок и Мисерия. Следва да се отбележи, че от май 2011 г. достъпът на хуманитарните организации до Абией е изключително ограничен и че никоя от тези организации няма достъп до зоните в северната част на региона Абией. - междуплеменните или междуетническите конфликти в южносуданската провинция Джонглей (главно между Мюрл и Лу Нюер) и вражеските действия между SPLA и силите на Давид Яу Яу (SSDM/A) също бяха причина за масово изселване на населението и предизвикаха сериозно безпокойство за защитата на цивилното население. Проблемите със сигурността в провинция Юнити са същите (например кражби на животни между провинция Лейк и провинция Юнити, борба за достъп до ресурси и т.н.). В зоните, контролирани от SSDA, достъпът за хуманитарни организации не беше възпрепятстван от органите на гражданската власт. Европейският съюз продължава да предоставя на Южен Судан хуманитарна помощ в значителен размер в рамките на решенията за финансиране в световен мащаб и годишните хуманитарни планове за изпълнение (ХПИ), в допълнение към финансирането на помощта за развитие, предоставяно по схемата ОПВР (обвързване между помощ, възстановяване и развитие), но като се има предвид трансграничния характер на хуманитарните кризи, данните, предоставени от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ включват както Судан, така и Южен Судан — 140 милиона за 2011 г. и 157 милиона за 2012 г. (през 2012 г. 110 милиона са били предназначени само за Южен Судан). Все пак въздействието на тези въоръжени конфликти върху гражданското население, масовите изселвания, преследванията на активисти за правата на човека, на журналисти, кражбите на добитък и природни ресурси и т.н. показаха острата необходимост да се установи контрол и ефективна защита на границите в Южен Судан. Въпреки усилията, които южносуданските органи вече положиха в тази насока, благодарение на значителната външна подкрепа (като установяването, наред с другото, на Служба за национална полиция в Южен Судан (СНПЮС), Съвет за национална сигурност и разоръжаване (СНСР) и Съвет за демобилизация и реинтеграция (СДР), кампании за разоръжаване, програма за намаляване на наличния състав на армията и пренасочване на членовете й към службите на затворите, служба за защита на дивата флора и фауна и пожарни бригади), все пак остават много предизвикателства за преодоляване, особено по отношение на засилването на управлението на границите и на миграцията, организирането на кампании за гражданско разоръжаване, изпълнителни мерки за контрол и регистриране на малки оръжия и леки въоръжения и засилване на съответното законодателство, мерки за борба с домашното насилие и т.н. Развитието на капацитета на Южен Судан по отношение на правосъдието и на правовата държава е друг ключов елемент за стабилизиране и изграждане на държавни структури. Държавата страда от сериозна липса на основни обществени услуги и доверието в южносуданската правосъдна система, която е обхваната от корупция, е на изключително ниско равнище. Нужно е справяне със сериозни предизвикателства, като степента, в която обичайното право е залегнало в правната система и множеството неравенства (в частност основани на пола), които продължават да съществуват в резултат на това, силно ограничения достъп до правосъдие за гражданите, както и недостига на кадри за някои професии, най-вече съдии и адвокати. Същото важи и за необходимостта от професионализация и обучение на работещите в правната система, на държавните служители и на гражданското общество в Судан относно правните средства, международните норми и нормите в областта на правата на човека. Целта на Европейския съюз в тази връзка е да гарантира, че Южен Судан ще стане устойчива държава с приобщаващо развитие, която ще концентрира своите усилия в три направления: дневен ред за изграждане на държавни структури, дневен ред за изграждане на нация и дневен ред за регионална интеграция. 4. Заключение В светлината на този кратък преглед на напредъка на Южен Судан и предизвикателствата, пред които е изправен той, е очевидно, че Европа съвсем не е изоставила тази млада държава след референдума през 2011 г. и е поела сериозен ангажимент към нея, също както и цялата международна общност. Въпреки това остават въпроси, на които докладът следва да се опита да даде отговори:
Подписването на преразгледаните споразумения от Котону би улеснило възможността да се окаже помощ на Южен Судан, но би усложнило отношенията му със Судан, като се има предвид заповедта за арест на суданския президент Ел-Башир. Как бихме могли да разрешим този проблем? СТАНОВИЩЕ Докладчик по становище: Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения: – като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно техническо съдействие и изграждане на капацитет за Южен Судан в областта на правата на човека, приета на 27 юни 2013 г., A. като има предвид, че за пояса, който се простира от Сахел до Африканския рог и се характеризира от несигурност, изоставане в развитието и лошо управление, могат да се предприемат мерки единствено в рамките на един всеобхватен подход; Б. като има предвид, че са предприети определени мерки в контекста на сектора на сигурността, като например създаването на Служба за национална полиция в Южен Судан , Съвет за национална сигурност и разоръжаване и Съвет за демобилизация и реинтеграция; В. като има предвид, че 98 % от приходите в националния бюджет на Южен Судан са от производство на петрол, което прави Южен Судан силно зависим от петрола; като има предвид, че националното производство е ограничено и съществува силна зависимост от вноса; като има предвид, че за износа си на петрол Южен Судан все още зависи от намиращия се на север Порт Судан; Г. като има предвид, че перспективите за по-дългосрочно развитие и изграждане на държавните структури в Южен Судан са неразривно свързани с регионалната взаимозависимост в Африканския рог, не на последно място при разглеждането на проблемите на сигурността със съседен Судан (включително в регионите на Дарфур, Курдуфан и Сини Нил) и чрез инвестиране в икономическата интеграция с други регионални партньори; Д. като има предвид, че необходимата трайна стабилност в Африканския рог може да се изгради единствено със силни институции, с отреждането на дължимата роля и пространство на гражданското общество, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, по-специално свободата на изразяване, и при по-добри икономически перспективи за обществото като цяло; като има предвид, че според наличните сведения разделянето на Судан и Южен Судан доведе до конфликт на религиозна основа, като има предвид, че голяма бежанска вълна се насочи от Судан към предимно християнския Южен Судан; като има предвид, че броят на бежанците, отишли от Судан в Южен Судан през юни 2013 г., се изчислява на 263 000 души1; 1. подновява подкрепата си за регионалния ангажимент на Европейския съюз, поет в съответствие със Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог, както и в рамките на всеобхватния подход за Судан и Южен Судан; отбелязва освен това географското припокриване в региона на Сахел и свързаните с това политически, икономически и социални предизвикателства; следователно призовава Европейския съюз да координира по-ефикасно своята стратегия в по-широкия регион, по-конкретно чрез обвързването на целите и обхвата на Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог с тези от Стратегията на ЕС за сигурност и развитие в Сахел; насърчава внимателното разглеждане на правата на човека в рамките и на двата инструмента; освен това призовава Европейския съюз да работи заедно, освен със специалния представител на ЕС за Африканския рог, и със специалните представители на Европейския съюз за Сахел и правата на човека при разглеждане на оставащите предизвикателства в този район и да се включи в широкообхватен диалог с регионалните партньори с цел по-добро сътрудничество и развитие; 2. подчертава, че е важно да се оказва подкрепа на новата държава Южен Судан, по-специално в осъществяването на мирния процес със Судан и в изграждането на демократични и подлежащи на отчетност институции, които да гарантират принципите на правовата държава, правата на човека, развитието и устойчивото управление на ресурсите на страната в полза и на двете населения; подчертава факта, че конфликтът и несигурността продължават да бъдат основни причини за човешкото страдание, особено за най-уязвимите, и подкопават перспективите за развитие; 3. призовава органите на властта в Южен Судан да спазват Резолюция 2109 на Съвета за сигурност на ООН, да подкрепят принципите на правовата държава, да изпълняват своите отговорности за защита на цивилното население и за зачитане на основните права на гражданите; също така призовава органите на Южен Судан да увеличат усилията си за справяне с масовите насилствени кражба на добитък, които обикновено се извършват в селските райони на страната; 4. подчертава значението на Европейския съюз, който работи с многостранни партньори и донори, при подкрепата на пътя на Южен Судан към демокрацията; в този контекст приветства приноса на Европейския съюз ( 4,9 милиона USD) за Международната организация по миграция, която ще улесни диалога и комуникацията между различни племена и кланове относно разпределянето на ограничените ресурси (вода, пасища) в условията на растящото вътрешнообщностно насилие; приветства работата на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазването на историческите архиви като важен инструмент за Южен Судан в неговия процес на изграждане на нация; настоятелно призовава правителството на Южен Судан, предвид нарастващата чувствителност на международната общност относно химическите оръжия, да подпише и ратифицира колкото е възможно по-бързо Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, както и други договори за контрол върху оръжията и за разоръжаване, включително тези, които са насочени към незаконното и неконтролирано движение на малки оръжия и леки въоръжения; 5. призовава за това Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог и нейният всеобхватен подход към Судан и Южен Судан да бъдат редовно преразглеждани с цел да се гарантира, че инструментите на политиката и съответните ресурси са конкретно съобразени с оказването на подкрепа за мирния процес и изграждането на демократични структури, включително подготовката на избори през 2015 г.; отбелязва, че бъдещите мандати, в това число решенията за сливане на постове на специалните представители на ЕС в региона, следва да се разглеждат в контекста на това преразглеждане на политиката и да отговарят на политическите реалности на място; 6. настоятелно призовава органите на Судан и на Южен Судан за пълно прилагане на Всестранното мирно споразумение (ВМС), което приканва двете държави за справяне с въпросите относно споделянето на властта, гражданството, приходите от петрол и споделянето на дълговете; подчертава, че въпреки значителните различия между правителствата на Хартум и Джуба, особено относно спорния референдум в Абией, който трябваше да се проведе през октомври 2013 г., съществуват положителни признаци на сътрудничество между двете правителства, като например инициативата за позволяване на трансгранично движение като подготвителна стъпка към създаването на търговските споразумения между двете страни; приветства напредъка, постигнат от Африканския съюз в обединяването на усилията на президентите на Судан и Южен за насърчаване на прилагането на споразуменията за сътрудничество; призовава Судан и Южен Судан да подновят преговорите за доставката на петрол на север; 7. призовава Европейския съюз да удължи мандата на специалния представител на ЕС за Судан и Южен Судан след 31 октомври 2013 г. поради нестабилната понастоящем обстановка между двете държави; настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност на ЕС да положи по-задълбочени дипломатични усилия за подобряване на търговските отношения между Южен Судан и Судан и за предоставяне на подкрепа за оказването на помощ на бежанците; призовава международната общност, по-специално Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Африканския съюз, да си сътрудничат при осъществяването на реформата в сектора на сигурността , включително работата на Мисията на ООН в Южен Судан (UNMISS), граничния контрол и разоръжаването на цивилно население в Южен Судан; 8. подчертава значението на Споразумението за сътрудничество между Судан и Южен Судан, включително секторните споразумения, подписано в Адис Абеба на 27 септември 2012 г.; подчертава обаче своето безпокойство по повод на едностранното изявление от страна на правителството на Судан за затваряне на петролния износ от Южен Судан и замразяване на всички секторни споразумения като мярка, която ще нанесе вреди на икономиките и на двете страни и ще доведе до ескалация на напрежението в региона; призовава двете правителства да работят с изпълнителната група на високо равнище на Африканския съюз за връщане към споразумението, прекратяване на подкрепата за въоръжените бунтовнически групи, пълно спазване на споразумението за безопасна демилитаризирана гранична зона, което се наблюдава от Временните сили за сигурност на ООН за Абией, както и за подготвяне на референдум относно бъдещия статут на Абией; 9. призовава правителството на Южен Судан, съгласно препоръките на Съвета на ООН по правата на човека, да приложи всички международни и регионални инструменти за правата на човека, по които е страна, както и да подобри съдебната система и да повиши независимостта на Комисията по правата на човека на Южен Судан; освен това призовава Европейския съюз да гарантира, че насърчаването на демокрацията и установяването на среда, която позволява на организациите по правата на човека да осъществяват дейност, са съществени елементи от неговата помощ за развитие на Южен Судан; призовава Европейския съюз да гарантира, че при помощта за развитие на Южен Судан се обръща специално внимание на правата на жените и момичетата в страната, по-специално чрез подпомагане на организациите на жените, както и чрез прекратяване на практиката на детски бракове и детски труд; призовава за хармонизиране на обичайното право и на законодателството и подчертава значението на изграждането на отделна съдебна система за малолетни и непълнолетни, за да се избегне незаконното лишаване от свобода и да се защитават правата на децата; осъжда произволни арести и преследвания на журналисти, извършвани от органите на Южен Судан, според предоставяната от НПО информация, тъй като това води фактически до упражняване на цензура; призовава органите на Южен Судан за подведат под отговорност и да преследват извършителите на такива престъпления срещу журналисти; 10. отбелязва препоръката на Южноафриканския съюз към правителствата в Хартум и Джуба за провеждането през октомври 2013 г. на референдум относно спорния район Абией; призовава органите на Южен Судан да улеснят участието в консултациите на номадите от племето мисерия, без чието участие Хартум не приема провеждането на референдума; приветства декларацията на органите на Южен Судан, която припомня, че племето мисерия винаги е имало свободен достъп до водата и пасищата на Абией и че ще продължава да разполага с това право и в бъдеще; заявява намерението си да следи отблизо резултатите от срещата относно този въпрос, която се проведе на 23 септември 2013 г. в Ню Йорк между 15 държавни ръководители на държавите от Африканския съюз; 11. подчертава, че е важно на народа на Южен Судан да бъде показана стойността и ефективността на неговата нова демократична държава, включително чрез установяването на стабилно правителство, което не функционира с произволни президентски укази и гарантира разделението на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и зачита правата на човека и свободата на медиите, предприема мерки за превенция на корупцията и борба с нея и предоставя обществени услуги и инфраструктури, включително в селските райони извън Джуба; изразява съжаление във връзка с въздействието на корупцията в тази нова държава и призовава международната донорска общност, включително Европейския съюз, да оцени внимателно възможностите на Южен Судан за справяне с този въпрос; освен това призовава Южен Судан да увеличи усилията си за борба с корупцията, включително инициативите на президента Киир срещу висши длъжностни лица, като в същото време насърчава правителството да продължи прилагането на плана за развитие, включително чрез диверсификация на икономиката си, за да се избегне зависимостта от износа на петрол; 12. насърчава правителството на Южен Судан да насърчава диверсификацията на икономиката и да намали зависимостта от въглеводородите; насърчава Южен Судан да увеличи производството на местни храни, да насърчава ориентираните към износа индустрии и да развива транспортната инфраструктура, с цел да се улесни достъпът до пазари. Каталог: RegData -> seance pleniere -> textes deposes -> rapports -> 2013 2013 -> Докладчик: Oreste Rossi pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3 rapports -> Доклад за 2007 г. (2008/2242(ini)) {cont}Комисия по бюджетен контрол rapports -> Решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за пускането на продукти на пазара (com 2013 -> Доклад за 2012 г относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ес по въпроса rapports -> Доклад относно доклада за напредъка на Бившата югославска република Македония през 2007 г. 2013 -> Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (com 2013 -> Доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки Изтегляне 270 Kb. Сподели с приятели:
|