Дворецът на бълхите
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №7: АЗ Събудих се по обяд. Грабнах папката със записките си и книгите на Киркегор [1] , които Едже няколко пъти ми поиска вместо да си ги купи, и хукнах. Когото излизах, съседката от апартамент №8 тъкмо се прибираше. Всеки път, като я срещнех, все беше някак притеснена. Нещо бе правила на косата си. Предпочитах предишния й вид, но и така изглеждаше доста добре. Кимна с глава и без да продума, отклони поглед. Но преди това ме погледна, хванах я. Не беше толкова плашлива, колкото изглеждаше. Нито пък толкова апатична. Когато стигнах до партера, видях, че вратата на апартамент № 4 е отворена. Онази неприятна жена беше застанала на прага и караше Мерйем да й купи някои неща. Щом ме видя, на лицето й се появи дежурна усмивка и попита: — Чухте ли новината? Оказва се, че в градината ни има светец, а ние да не знаем. Съвсем бях забравил. — Не съм изненадан — отвърнах аз, без да променя изражението на лицето си. — Много добре знаем, че из Истанбул са пръснати безчет гробове от византийско и османско време — добавих аз, поглеждайки часовника си. — Можем ли да твърдим, че те са в границите на досега съществуващите гробища. Разбира се, че не! Вероятно има още хиляди неоткрити гробове. И какво по естествено от това да са на хора, които народът смята за светци. Огледа ме от главата до петите, за да прецени дали не й се подигравам. Между двете й вежди се появиха няколко бръчици, които по-скоро издаваха напрежение, отколкото годините й. — Ние с вас сме колеги — каза тя и сякаш с тези думи разговорът се бе обърнал в нейна полза. Кръстоса ръце пред гърдите си и замълча. Аз също млъкнах. Пронизващият поглед на Зерен Огненотемпераментова се отмести от мен и се насочи към Мерйем. Аз също погледнах към нея. Устните й бяха здраво стиснати, като че ли се притесняваше да не изпусне случайно някоя дума и в същото време, докато слушаше 244 нашия разговор, сякаш се стараеше да не издаде някоя тайна. По едно време ми се стори, че съзрях в очите й смях. Но веднага след това тя рязко тръсна глава, като че ли искаше да ни разкара, взе листа с поръчките, мина пред мен и излезе. [1] Датски философ и теолог от XIX в., често посочван като първия философ екзистенциалист. — Бел.пр. ↑ |