Дворецът на бълхите

1
ЕЛИФ ШАФАК
ДВОРЕЦЪТ НА БЪЛХИТЕ
Превод: Алина Караханова chitanka.info

2
Някога една от най-красивите сгради в Истанбул, днес „Дворецът на бълхите“, тъне в разруха. Пази спомените за щастливия живот на
Агрипина, а в стените й отекват дузина различни съдби.
И сред живота на пияница академик — увлечен от философията,
изпаднала еврейка — търсеща истинската любов, и наивно чаровна мадам — чието тъмно минало витае из сградата, са скрити истината за лъжата и началото в края на пътя.
Това е книга за хоризонталните и вертикалните линии в живота.

3
На майка ми
Гетото също може да бъде място, в което
се чувстваме сигурни, ала това, което го прави
гето, е, че сме принудени да живеем там. Тъй
като сега стените се рушат, можем да
прекрачим през развалините и да застанем лице в
лице с града срещу нас.
Урсула К. Легуин,
„Жените, сънищата,
драконите“

4
ВЪВЕДЕНИЕ
Казват, че имам развинтена фантазия — най-деликатният начин да кажеш „Глупости“! Сигурно имат право. Когато започна да се притеснявам или да се чудя къде кога какво трябва да кажа, когато се страхувам от погледите на хората и се опитам да не покажа, че съм се уплашил от тях, когато искам да се представя на някого, когото ми се ще да познавам, когато се правя, че не зная колко малко познавам себе си, когато миналото изгаря душата ми и когато не мога да се примиря,
че бъдещето няма да бъде по-хубаво, когато не мога да се възприема на мястото, на което се намирам, нито да бъда човекът, който изглеждам… дрънкам измислици. Измислиците са колкото далеч от действителността, толкова и от лъжата. Лъжата обръща истината наопаки. А пък измислиците я смесват с истината, така че е трудно да се разграничи едното от другото. Изглежда сложно, но всъщност е много просто. Толкова е елементарно, че може да се обясни само с една линия.
Да кажем, че истината е хоризонтална линия. Нещо такова:
хоризонтална линия.
Тогава, това, което наричаме лъжа, ще бъде вертикална линия.
А когато става дума за измислица, тя пък е нещо такова:
окръжност.
Окръжността не е нито хоризонтална, нито вертикална. Нито е край, нито е начало. Можете да влезете в окръжността отвсякъде, стига да не сметнете мястото за начало. Няма начална точка, няма край.
Откъдето и да тръгнете, винаги има минало.
Лично аз не знаех, но чух от един мъдър човек, че навремето,
когато кофите за смет в Истанбул били кръгли и с тенекиени капаци,
младежите се забавлявали с една игра. Събирали се определен брой момчета и момичета — нито прекалено много, нито пък малко, а точно колко то е необходимо и непременно четно число.
Върху кръглия тенекиен капак на кофата за боклук предварително означавали четири различни посоки. И за да отговорят

5
на въпроса кога, във всяка посока изписвали с тебешир четири различни думи: Веднага — Утре — Много скоро — Никога. Бързо завъртали капака с помощта на дръжката по средата и играчът, който е на ред, светкавично слагал пръста си в една точка и спирал кръга.
Всеки участник минавал по веднъж през този етап и така откривал за себе си кое точно е неговото време. При втория тур пишели четири отговора на въпроса на кого така, че да се паднат равномерно в средата на четирите посоки: На мен — На моята любов — На най-добрия ми приятел — На всички нас. После пак завъртали тенекиения капак,
отново един по един поставяли пръста си в една точка и кръгът спирал.
При третото завъртане идвал ред на отговора на въпроса какво ще
стане. За да бъде справедливо, в оставащите осем празни места написвали четири хубави и четири лоши думи: Любов, Брак, Щастие,
Богатство, Болест, Раздяла, Катастрофа, Смърт. Отново завъртали капака и най-после достигали до дългоочакваните отговори на въпроса