www.spiralata.net 14много отдавна. Виждаме, усещаме, докосваме, вкусваме и помирисваме не реалния свят, а драстично кондензирана негова версия, версия, която умът ни буквално измисля. Всичко останало преминава покрай нас, без изобщо да го забелязваме.
Джон Менсъл, невролог от университета Харвард, казва:
„Хората си въобразяват, че виждат това, което наистина съществува, но не е така”.
Веднъж решил коя информация да допуска, мозъкът започва да изгражда мостове между различни нервни клетки, нервните влакна започват да си взаимодействат и така се създават нервни пътища.
Средностатистическият човек има сто милиарда нервни клетки, всяка с безброй разклонения, и във всеки един мозък се изграждат различни пътища. Картата на нервните пътища във вашия мозък и тази на мозъка на Джони Деп например е толкова различна, колкото картата на щата Уисконсин в сравнение с тази на Род Айлънд.
След като
пътищата са веднъж изградени, вие преставате да пътувате из останалите части на страната. Магистрала 70, която минава през моя роден щат Канзас, е отлична метафора. Ако щете вярвайте, но в Канзас – щата, изобразен в черно и бяло във „Вълшебникът от Оз”, – всъщност се намират много геоложки забележителности. В северозападния му ъгъл например се простира миниатюрен Гранд Каньон, а в близост до град Куинтер има варовикови образувания с височината на седеметажна сграда, наречени Касъл Рок. Но тъй като хората, пътуващи през Канзас, рядко се отделят от магистрала 70, никой от тях няма ни най-малка представа за съществуването на тези образувания.
Хората буквално преминават встрани от тези прекрасни забележителности и стигат до неправилния извод, че Канзас е равен и скучен. Но действителността не е такава. Също както инженерите, които са планирали магистрала 70 така, че да мине по най-равния,
бърз и лесен участък, и ние изграждаме нервните си пътища по възможно най-лесните трасета – тези, по които вече многократно сме минавали.
Но това не ни показва действителността. Даже не се доближава до нея. Дори не започваме да виждаме онова, което съществува – само три минути и половина, сравнени с 821 години.
Пътищата и магистралите в нашия мозък се изграждат доста рано. Когато се родим, всички възможности са открити пред нас. Всяко новородено може да произнесе всеки звук на който и да е език.
Детето има потенциала да произнесе специфичното испанско „р”. Както и гърлените дифтонги в немския. Но още съвсем рано в мозъка ни се изграждат нервните пътища, които съответстват на звуците, които чуваме ежедневно, елиминирайки звуците от други езици.
Може би единствено с изключение на Барбара Уолтърс
6
, всеки, който говори английски може да произнесе фразата: Rolling Rock real y rouses Roland Ratinsky
7
. Но когато китайците се опитат да учат английски, те вече не
притежават нервните пътища, които да им позволят да произнесат звука „r”, затова много често oт fried rice се получава flied lice
8
. И за да не ме обвините в етноцентризъм, може би трябва да добавя, че съм се опитвала да произнеса някои от гърлените думи на немски, само за да установя, че немските ми нервни пътища са безвъзвратно изчезнали.
Може би най-добрият пример за това как мозъкът ви създава своя собствена виртуално-реална игра е ежедневният най-обикновен сън. Всичко ви изглеждаше съвсем реално, когато снощи Морли Сейфър
9
се появи на вратата и започна да ви задава неудобни въпроси. Но когато будилникът иззвъня, Морли и неговите виртуални „60 минути” се спукаха като сапунен мехур, какъвто в действителност са.
Нервните ни
пътища преповтарят онова, което се е случило в миналото. Също като тригодишното момиченце, което упорито иска отново и отново да гледа „Малката русалка”, ние се държим здраво за изкривените си илюзии и отказваме да ги пуснем. Махни мръсните си ръце от илюзиите ми! Въпреки че то ни кара да се чувстваме зле, предпочитаме да вярваме в нещастието, което сами сме създали.
Сподели с приятели: