E на квадрат
Изтегляне 1.52 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Енергията-на-мислите
| Господ като терорист Не знам дали Господ съществува, но за репутацията му определено щеше да е по-добре, ако не съществуваше. Жул Ренар, френски писател Едва бях научила азбуката, когато ми беше казано, че аз, малката Пами Сю Граут, съм нещастна грешница и съм недостойна за милостта на Господ. Това беше също толкова вярно, колкото, че две плюс две прави четири и че а-б-в-г-д не е една буква от азбуката. Единствената успокоителна част в този така важен урок бе, че поне не съм сама. Оказа се, че всички останали хора също са грешници. Дори госпожа Бекуит, състрадателната ми учителка от детската градина, която ми позволяваше да нося в клас домашния си любимец – костенурката Поуки, всеки втори понеделник. Лошото на това да си грешник е, че си осигуряваш еднопосочен билет за Ада. Като се има предвид, че не бях пътувала по-далече от границата на Канзас, ми беше малко трудно да разбера какво е това Ад. Но според баща ми адът не бе сред местата, на които човек би искал да се озове. 12 Оригинално заглавие – Skinnybones, детски роман, написан от името на главния герой Алекс – б. р. www.spiralata.net 22 Там било по-топло, отколкото в къщата на леля Гуен и чичо Тед от Тексас през онова лято, когато климатикът им се развали. И за разлика от онази ваканция, която траеше само четири дни, в Ада оставаш цяла вечност. За да разбереш какво значи цяла вечност, каза ми той, си спомни как се чувстваше на 26 декември, когато започна да чакаш следващата Коледа. Изходът от това положение е, че можеш „да бъдеш спасен”. И така, когато бях на четири години, закрачих към олтара на малката ни методистка църква в Кантон, Канзас, под звуците на органа, отпуснах се на пухкавите си четиригодишни колене и помолих добрия Господ да „ми прости за греховете”. Цялото семейство, което от поколения принадлежи към методистката църква, въздъхна с облекчение. Още същата вечер мама и татко се обадиха на всички лели и чичовци, за да им съобщят добрата новина. – Е, най-голямата ни вече официално е спасена – похвалиха се гордо. – Сега поне можем да сме сигурни, че Пам ще отиде в Рая. Според тях най-хубавото беше, че моето официално приемане на вярата ще даде добър пример на сестра ми Беки, която тогава беше на две години, и на брат ми Боби, който беше само на три месеца, макар че тайно се надявах да му дадат време, докато стане достатъчно голям, че да говори. Разбира се, човек не иска да поема рискове. Все пак Христос би могъл да се върне по всяко време – ден или нощ. Беше като крадец през нощта. А може да дойде и сутрин, докато правиш кръгчета с лъжицата в купичката с овесени ядки. Или в някое междучасие, докато висиш с главата надолу от лоста. Може да дойде дори в два посред нощ, докато още спиш, което си е голям проблем, ако си от хората, които не се будят лесно. Исус може да те грабне, преди да си се разбудил напълно. А за онова вече дори не искаш и да мислиш. Нали разбирате, в къщата на леля Гуен и чичо Тед наистина беше горещо. По същото време, по което се учех да приемам истинската си греховна същност, непрекъснато чувах, че „Бог е любов”. Нищо че църквата го представяше като скрита камера, която наблюдава всичко, което върша. Нямаше никаква логика. Но аз бях само на четири. Какво изобщо разбирах? Макар да бях опасно близо до образа на идеалното дете (получавах само отлични оценки, опитвах се да не се карам с брат ми и сестра ми, не посягах към алкохола и наркотиците и дори си оправях леглото, без някой да ми напомня), имах усещането, че непрекъснато съм критикувана от онзи „любящ Бог”, който си седи горе на небето и доволно потрива ръце, когато се издъня. Което, бога ми (опа, ето че отново използвам името Му напразно!), явно се случваше доста често. Какво наследство за едно невинно дете! Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|