Лъжа №4. Господ възнаграждава страданията и ни дава червени точки за жертвите, които сме направили (по-известна като „Животът е гаден и после умираш”.) Мнозина мислят, че животът е нещо като тренировъчен лагер за Рая. Вярваме, че краткият ни живот е „само тест” за Рая, който евентуално ще си заслужим. Ако успеем да издържим, един ден ще преминем през портите му и ще бъдем щастливи. Това погрешно мислене се е превърнало в начин на живот. За нас няма нищо по-ясно от неизбежността на мъката и страданията. Ами ако всичко това не е необходимо? Ако няма причина да сме бедни? Или болни? Или да правим каквото и да е друго, освен да живеем вълнуващо и в изобилие? Ами ако трагичният, труден живот не е нищо друго, освен поредният слух, създаден от църквата и запечатан в съзнанието ни благодарение на убеждаването, продължило години и години наред? Това, което имам предвид, е, че Раят, който очаквате, е достъпен сега. И че до този момент са ви пробутвали торба лъжи за това кои сте и какво е възможно. Лъжа №5: Господ е толкова взискателен. Полето от възможности не съди. Не ни наказва. Не си мисли: „Вчера Сами беше добро момче, защото помогна на старата дама да пресече улицата. Май ще взема да са отзова на молитвата му за печалба от лотарията”. Подобни мисли са по-скоро в стила на Кларънс Томас 14 . ПВ не се нуждае от нищо. То не изисква нищо от нас. Няма никакви претенции. То не харесва Майка Тереза повече от Селин Дион. Само зле информираните човешки същества, които отчаяно се стремят да разберат смисъла на живота, вярват в някакъв Бог, който си играе на „онче- бонче” с нашия живот, Бог, който харесва и не харесва същите хора, които харесваме и не харесваме ние самите. Страхът ни е вкарал в кутия, която ограничава възприятията ни. 13 Малкото зайче Фу-Фу е герой от популярно детско стихотворение, който удря по главата полските мишки и накрая е наказан от Добрата фея – б. пр. 14 Член на Върховния съд на САЩ, заслужил си славата на най-консервативен сред съдиите. – б. пр.
