E на квадрат
Наистина изглежда като действителност (или: Ще го видиш, когато повярваш)
Изтегляне 1.52 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Енергията-на-мислите
| Наистина изглежда като действителност (или: Ще го видиш, когато повярваш) Никога няма да се освободите, докато не осъзнаете, че вие сами ковете веригите, с които сте оковани. Артен в „Изчезването на Вселената” 18 от Гари Ренард През 1970 година Колин Блейкмор и Г. Ф. Купър, учени от университета в Кеймбридж, правят един много интересен опит. Това вероятно е станало преди защитниците на правата на животните да надигнат глас, защото двамата учени взели няколко котенца и ги лишили от светлина. Само веднъж дневно, и то само за час-два, Блейкмор и Купър пропускали съвсем малко светлина така, че единственото, което котенцата можели да видят, били няколко вертикални светли и тъмни линии. Това е всичко. Няколко линии за няколко часа. Не знам дали съвестта на учените най-после заговорила, или някои от предшествениците на организацията за етично отношение към животните ПETA са започнали да им дишат във врата, но след няколко месеца двамата освободили котенцата от тъмното пространство. Това, което открили, е, че кортикалните клетки (клетките в очната ябълка за тези от вас, които не са научно надарени), които отговарят за невертикалната ориентация, са напълно неразвити. Котетата вече не можели да виждат хоризонтални линии. Те буквално се блъскали във въжетата, опънати хоризонтално пред тях. През 1961 година, когато антропологът Колин Търнбул изучавал пигмеите, той извел един от обектите на своето проучване извън гората, в която живеело племето. Тъй като никога не бил виждал открити обширни равнини, усещането за дълбочина на пигмея било изчезнало, също като кортикалните клетки на котенцата. Търнбул му посочил стадо бизони в далечината и пигмеят, чието възприятие за дълбочина било нарушено, отказал да му повярва. – Трябва да са мравки – настоявал той. Възприятията му били повлияни от онова, което бил свикнал да вижда. Като мислещи същества ние непрекъснато се опитваме да разберем света, в който живеем. Звучи добре, нали? Само че, без дори да забележим, променяме всяка информация, която не пасва на убежденията ни. Мачкаме и сплескваме всичко, докато накрая успеем да го набутаме в тясната кутия на ограничената си система от вярвания. Смятаме, че това, което възприемаме със сетивата си, е вярно, но фактът, който непрекъснато ще ви повтарям, е, че… то е само половината от една милионна от процента на всички възможности. 18 Оригинално заглавие – The Disappearance of the Universe – б. р. www.spiralata.net 28 В основата на мозъчния ствол има група клетки с големината на желиран бонбон, чиято функция е да сортират и преценяват входящата информация. Този контролен център, известен като ретикуларна активираща система, има за задача да изпраща онова, което прецени, че е спешно, към активната част на мозъка и да избутва неспешната информация назад. Но докато организира информацията, тази система също така интерпретира, прави изводи и филтрира всичко, което не съвпада с онова, в което вярваме. С други думи, ние предварително репетираме света такъв, какъвто искаме да го видим. Най-лошото е, че всички сме избрали погрешния сценарий. Простият четиридесет и осем часов експеримент ще ви докаже, че това, което виждаме в живота, е точно това, което търсим. Ще ви докаже, че е възможно да открием всичко, което търсим. И най- важното, ще ви докаже, че с промяната на това, което търсите, можете радикално да промените онова, което се появява във вашия свят. Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|