E на квадрат
Веригите, които ни връзват
Изтегляне 1.52 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Енергията-на-мислите
| Веригите, които ни връзват Твоите най-объркани и неправилни схващания, необузданото ти въображение, най-страшните ти кошмари, всички те не означават нищо. „Курс по чудеса” Преди няколко години една агенция, която организира промоции на продукти и дава награди на потребителите, раздаде 100 безплатни пътувания, като спечелилите можеха да отидат където си пожелаят. Щастливците имаха възможност да летят до Париж и да видят Айфеловата кула; да отидат до Австралия, където да се изкачат на Айерс Рок; или пък да се излежават на плажа на някой остров на Карибите. И знаете ли какво стана? Деветдесет и пет процента от печелившите избрали дестинация, която се намира на четири часа път от дома им. Четири часа. Това в голяма степен обяснява положението на хората. Там, навън, има толкова много прекрасни неща, но повечето от нас избират да останат на четири часа разстояние от своята „зона на комфорт”. Отказваме да се помръднем дори когато има достатъчно достоверни доказателства, че пропускаме нещо голямо. Без напълно да го съзнаваме, прекарваме по-голямата част от времето, през което сме будни, напълно потопени в комфортната зона на негативното. Влечението към негативното е толкова силно, че целият ден на повечето от нас преминава в скачане от една потискаща мисъл към друга. Отново се успах. Тази война е абсолютно безскрупулна. Икономиката е в пълна криза. Газта е много скъпа. Шефът ми /или детето ми /или ............... ме подлудява. Негативизмът и страхът се появяват още в мига, в който сте се родили. „Там, навън, е толкова опасно, Джими. Да не си посмял да говориш с непознати. Да не си посмял да пееш тази глупава песничка в магазина. Някой може да те чуе”. 17 Haight-Ashbury – квартал на Сан Франциско, станал център на хипи движението през 60-те години на XX в. – б. пр. www.spiralata.net 27 Научаваме се да се ограничаваме. Научаваме се да вярваме в нищетата. Научаваме, че естествената ни склонност да обичаме, да творим и да танцуваме е нещо непрактично и откачено. Родителите ни смятат, че е тяхно върховно задължение да ни научат да сме внимателни, отговорни и да се държим като възрастни. И ако по някаква причина сме извадили късмета да имаме родители, които не споделят подобни уроци, обществото бърза да ни втълпи, че целта на живота ни е да трупаме материални неща и единственият начин да се сдобием с тях е да си налягаме задните части и да се скъсаме от работа. Когато влезем в гимназията, вече сме специалисти в надпреварата, отдавна знаем как се живее в липси и страх. Но познайте какво? Всичко това е една голяма уловка, лош навик. Както съвсем ясно е казано в „Курс по чудеса”: „След като един път си изградил начина си на мислене, живееш според него и учиш и другите да живеят според него”. След като един път си стигнал до някакво убеждение, впрягаш всичките си сетива и целия си живот в неговото оцеляване. Физиците наричат този феномен „срив на вълната”. Безброй квантови частици танцуват из полето на Вселената и разпространяват вълни. В момента, в който някой погледне тези енергийни вълни, те се втвърдяват като желатин в хладилника. Вашето наблюдение е това, което ги кара да изглеждат твърди, реални, материални. Спомняте ли си сцената от филма „Снежанка” на „Дисни”, в която тя лежи на земята в гората и плаче? Има чувството, че отвсякъде я наблюдават безброй очи. И наистина десетки горски същества подскачат и подтичват наоколо. Но в момента, в който тя вдигне поглед, всички онези малки птички, катерички и сърнички се скриват зад дърветата. И единственото, което Снежанка вижда около себе си, е гъстата, неподвижна гора. В действителност нашата Вселена е движещо се подскачащо енергийно поле с безкрайни възможности, но тъй като погледът ни е настроен така, че да вижда само проблемите, имаме чувството, че това е истинската действителност. Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|