E на квадрат

www.spiralata.net

32
Едуин нямала пари за подобно пътешествие, затова написала желанието си, както тя самата казва,
„на шега”. Но си помислила: „Защо пък не!”. Дори отишла в една туристическа агенция, разгледала брошурите и направила предварителна резервация за след три месеца, точно за датата, на която искала да пътува.
– Реших, че най-лошото, което може да ми се случи, е да изпадна в неудобно положение пред служителя на агенцията, като кажа, че не мога да платя – каза ми Едуин.
– Това е само защото не се чувстваш богата – обяснил учителят й. – Вибрациите ти не са като на богат човек.
– Това си го знам и сама – отвърнала Едуин. – Поглеждал ли си банковата ми сметка напоследък?
Ще имам проблем да платя дори сметката за тока.
– Именно затова е необходимо да излезеш и да направиш нещо, което ще те накара да се почувстваш богата – настоял учителят й.
Едуин решила, че най-голямото предизвикателство пред нея е супермаркетът.
– Бях една от тези, които купуват само най-необходимите неща – боб, царевичен хляб, брашно, само най-основното – разказва тя. – Не си позволявах да похарча нито цент за нещо по така, от рода на соли за вана. Имах строго определен бюджет.
Следващия път, когато отишла в супермаркета, решила да надникне на щанда за деликатеси, само да види какво има там. Забелязала бурканче маслини, пълнени с бадеми. Хвърлила му един поглед и веднага разбрала, че богатите хора ядат точно такива неща. Затова го купила, занесла покупките си у дома и се обадила на приятелката си Лана.
– Лана, идвам при теб. Ще седнем край басейна ти, ще извадим новите кристални чаши за вино и ще изпием бутилката, която току-що си купила. Ще изядем маслините, за които похарчих цяло състояние, и ще си представяме, че сме на екзотична ваканция в Мексико Сити.
– Моля? – отвърнала Лана.
Накрая се съгласила да участва в това начинание. И както можете да си представите, двете седнали край басейна на Лана, пили вино, яли маслини, смели се и си представяли, че са на екскурзия в
Мексико.
– Е, мила, коя пирамида ще посетим утре? – попитала Едуин. – Или може би предпочиташ да отидем на плажа?
А Лана отговорила:
– Да направим и двете, а след това ще се разходим из пазара и ще послушаме мариачите.
Толкова много се забавлявали, че и Лана решила, че й се ходи в Мексико. На следващия ден отишла в същата туристическа агенция и си направила резервация.
След седмица майката на Лана се обадила и й казала:
– Знаеш ли какво? Бих искала да платя билета ти до Мексико.
– А аз бях тази, която се упражняваше с утвърждения – шегува се Едуин днес.
След няколко седмици от агенцията съобщили на Едуин, че ако не плати билета си още същия ден, няма да може да пътува.
– Добре, идвам – отвърнала тя, макар че в момента се чувствала точно като онази бабка от детската песничка, чиито шкафове били съвсем празни.
Качила се в колата и решила, че е време съвсем сериозно да си поговори с Бог.
– Господи – казала тя, – направих всичко, което ми беше известно. Написах списък. Потвърдих желанията си. Държа се като богата жена. Струва ми се, че всичко останало зависи от теб. И виж какво, шефе, тъй като от туристическата агенция ми се обадиха, аз отивам при тях, а ти най-добре се погрижи парите да са там.
На път към агенцията изведнъж й се приискало да се отбие при майка си.
– Сега се познавам достатъчно добре и знам, че тогава вероятно съм мислела, че ако разкажа на майка ми, че майката на Лана й е купила билет до Мексико Сити, може би тя ще се съгласи да ми даде парите за моя билет – признава си Еуин. Отишла при майка си, държала се много мило и й разказала за екскурзията, която двете с Лана били планирали. Свършила разказа си, вдигнала поглед към майка си и казала:
– И знаеш ли какво? Майката на Лана дори се съгласи да й плати билета, не е ли чудесно?
– Чудесно е – отвърнала майката на Едуин и попитала: – А ти какво ще правиш?
Обезкуражена, Едуин приключила посещението и тръгнала към вратата, когато майка й я помолила да отиде до пощенската кутия и да й донесе пощата.

www.spiralata.net

33
Алеята, която водела от къщата на майката до пощенската кутия, била доста дълга, Едуин подритвала камъчетата и ругаела под носа си. На връщане решила да прегледа пощата.
Забелязала писмо, адресирано до нея.
– Разбираш ли, не живеех при майка ми от петнайсет години и от петнайсет години не бях получавала поща там – казва тя.
Едуин нямала никаква представа кой е човекът, чието име е написано върху плика като подател, но отворила писмото. И какво да види, писмото било от една стара съквартирантка, с която Едуин живяла заедно преди петнайсет години и която по-късно се омъжила. По онова време двете били млади, бедни и принудени да се обзавеждат с мебели от „ранния период на Армията на спасението”, по думите на самата Едуин.
Три месеца след като заживели заедно, Едуин заминала да преподава в чужбина и оставила на съквартирантката си апартамента и старите мебели.
Ето какво пишело в писмото:
Мила Едуин, онзи ден намерих адреса на родителите ти в телефонния указател на Хюстън.
Искам да ти съобщя, че се омъжих и заедно със съпруга ми се преместихме в една красива нова
къща. Обзаведохме къщата с нови мебели, затова продадох мебелите, които с теб бяхме купили преди
петнайсет години. И можеш ли да повярваш, оказа се, че някои от тях са доста ценни. Реших, че няма
да е правилно да задържа цялата сума, защото с теб положихме доста усилия, за да обзаведем онази
квартира. Моля те, приеми чека за твоята половина от парите.
– И знаеш ли какво? – каза Едуин. – Сумата беше точно толкова, колкото ми трябваше да си платя билета, плюс още сто долара за харчене.
Едуин разказа и забавния завършек на историята. Разбира се, двете с Лана прекарали страхотно в
Мексико Сити. Пазарували, излежавали се край басейна, посетили пирамидите и се разхождали из пазаритe. – И навсякъде, където отидехме, Лана получаваше цветя – продължи Едуин. – Разхождаме се из пазара, мариачите спират да свирят и един от тях подарява на Лана гардения.
Пътуваме с автобус, някакъв тип скача в него, подава на Лана роза и слиза. Една вечер по време на вечерята донасят на масата ни голяма бяла кутия. Лана я отваря и в нея има дузина орхидеи. В този момент се почувствах леко пренебрегната. Обърнах се към Господ и му казах: „Виж какво, приятелче, имам нужда от знак, че някой обича и мен”.
След по-малко от петнайсет минути келнерът им носи ордьоврите.
– И Бог има такова чувство за хумор – смее се Едуин. – Знаеш ли какво донесе келнерът?
Маслини с бадеми.

Изтегляне 1.52 Mb.

Сподели с приятели: