Духовната нищета

Матей 5:3

Предмет: нищета

Тема: духовната нищета

Изложение на целта: аспекти на духовната нищета

І. Осъзнаване и признаване на духовната липса

ІІ. Осъзнаване и признаване на духовното недостойнство

ІІІ. Осъзнаване и признаване на духовната зависимост

Днес искам да започнем една серия от проповеди върху блаженствата от Планинската проповед на Исус Христос.

Тя се намира в Матей 5-7 гл., а блаженствата са началото. Наречена е Проповед на планината, защото Исус я произнася на едно възвишение.

Преди това в 4 глава ни се казва, че Исус Христос проповядва, че Божието царство е дошло и призовава Своите ученици да го последват.

След като ги е призовал, Той отделя време да им представи принципите на Неговото царство. В Планинската проповед Исус представя един съвсем различен поглед върху духовността и религията, напълно революционен за времето си.

В блаженствата Той представя истинската духовност на вярващите хора.

Какво представлява духовният човек? Какво представлява истинската духовност? Кое тук на земята най-много съответства на небесната атмосфера? Кое в човешката душевност Бог издига и одобрява?

Блаженствата ни дават отговор на тези въпроси.

Какво значи „блажен“?

Гръцката дума е „μακάριος makarios“ и означава благословен, щастлив, блажен.

В класическата гръцка литература тази дума се е използвала по отношение на боговете и там е имала значението на „свободен от ежедневни грижи и тревоги“, „проспериращ“. Боговете нито са се трудили нито са страдали. Те са били „блажени“.

Това, което е пораждало блаженство в гръцката традиция са били: добродетелта, набожността, мъдростта, славата, известността.

В Библията думата „блажен“ е използвана на много места и в Стария и в Новия завет. Най-общо тя означава – щастлив, благословен.

Исус изброява 8 състояния на човека, които го правят „блажен“. Това са черти на характера, състояния, които описват истинската духовност.

Исус очаква от своите ученици, от поданиците на Божието царство да притежават тези качества. Това не са 8 различни групи от хора.

Духовността, която Исус представя тук е в пълно противоречие с нормалните очаквания и представи на хората за блажено състояние.

Хората биха разбрали блаженството, ако Исус казваше: „Блажени богатите, защото те имат изобилие от блага. Блажени веселящите се. Блажени ситите. Блажени известните.“

Но Той казва нещо съвсем различно:

В 8 проповеди ще разгледам всяко едно от блаженствата.

Днес ще спрем на първото.

Ст. 3

„Блажени нищите по дух, защото е тяхно Небесното царство.“

Нека да видим в какво се състои това блаженство. За да разберем, ще се спрем на някои от аспектите на духовната нищета. Какво означава „нищи по дух“?

Гръцката дума за нищ е „πτωχός ptochos“ и означава крайно беден. Има различни думи за беден на гръцки, но тази означава човек, лишен от всичко, човек, който няма абсолютно никакви притежания, живеещ в крайна мизерия.

Тази дума е във връзка с глагола „птасо“ – навеждам се, огъвам се. Т.е. превит от бедност човек, бедност, която се вижда и от която боли.

Представете толкова беден човек, който няма нищо. Няма дом, няма кола, няма банкова сметка, няма мебели, няма гардероб, дрехи, само това, с което е облечен.

Виждал съм във Филипините такива хора – спят на улицата, на постелка от кашон, къпят се на капчуците. Представете си, че сте толкова беден.

Ето за такава бедност говори тук Исус Христос.

Но към това беден, нищ има прибавено и определението – „по дух“.

Каня ви да разгледаме три аспекта на духовната нищета, които произлизат от самия израз „беден по дух“.

Нищите дух са онези, които осъзнават и признават своята духовна липса, духовна нищета.

Те виждат себе си като този бедняк, който няма нищо, не притежава абсолютно нищо.

Католическата църква в миналото е използвала първото блаженство, за да оправдае бедността на масите и за да препоръча доброволна бедност сред монасите. Тя е разглеждала бедността като средство за духовно израстване.

Но да си беден духом е нещо съвсем различно. Бедността може да доведе до осъзнаване на духовната нищета, но това не е задължително.

В Стария Завет често бедните са били по-склонни да се обърнат към Бог, защото физическата нищета им е помагала да видят по-ясно и своята духовна нищета. Това са били хората, които са били по-склонни да се обърнат към Бог.

Бедният, съкрушеният, нищият знае, че няма нищо и за това се обръща към Бог и търси подкрепа от Него.

Ето това е духовната нищета – да осъзнаеш, че нямаш духовна стойност, че нямаш някакви морални или религиозни заслуги, които да те препоръчат пред Бог.

Това е да знаеш, че:

Обратното – духовно извисените, богатите са хората, които смятат, че имат какво да предложат на Бог.

Те са като църквата в Лаодикия, описана в Откровение.

Откровение 3:17

Посетихме Лаодикия миналата година и видяхме това, което е останало. Бил е богат град. В църквата сигурно е имало много богати хора.

Но са страдали и от една голяма заблуда, че са духовно богати, издигнати.

Когато започнеш да си мислиш – аз съм, аз имам, аз съм постигнал вече излизаш от категорията на „блажен“, вече напускаш истинската духовност, която притежават онези, които са част от Божието царство.

Приятно ли е да си с такъв беден човек, който няма нищо?

Бог обича тези хора, приятно Му е да е с тях:

Втори аспект на духовната нищета:

Това значи освен да осъзнаеш, че нямаш, да осъзнаеш и че не можеш да заслужиш по някакъв начин.

Случвало ми се е да отида до магазина, да напълня кошницата с продукти и като стигна до касата да установя, че нямам пари. Оставям всичко и отивам за пари.

Аз „не заслужавам“, „не съм достоен“ да отнеса тези продукти в къщи. Нямам с какво да платя.

Да си достоен, това означава да си заслужил, да отговаряш на изискванията, очакванията.

Духовната нищета включва разбирането, че не можеш да отговориш на тези изисквания, очаквания, нямаш с какво да платиш.

Ето два примера:

Петър не си мисли – аз съм човек с опит, кой ако не аз е най-подходящия за тази дейност.

Този човек е можел да каже – толкова неща съм направил, заслужавам сега и на мен да се направи.

Обратното на тези два примера е примера с богатия младеж, който иска да разбере какво трябва да направи, за да наследи вечен живот:

Лука 18:18-21

Това е човек, който отива в магазина с пълен портфейл. Той казва: Аз мога да си го купя, мога да постигна вечния живот, само трябва да знам какво да направя.

Той смята, че неговият проблем не е, че не може да направи, а че не знае какво да направи. Той се страхува, да не пропусне нещо.

Той е направил до този момент толкова много – ст. 21.

Виждате ли колко различна картина за духовност представя Исус. Тя няма нищо общо с духовността на книжниците и фарисеите, с духовността на тези, които се опитват да се препоръчат на Бог за това, че правят нещо или за това, че са станали святи.

Как да преценим себе си дали осъзнаваме нашето духовно недостойнство? Пред Бог ние сме свикнали да заемаме позата: Не съм достоен! О, колко съм грешен!

Но реално можем да разберем дали сме духовно нищи когато се сравним с другите.

Помислете си: кой е алчен? О, познавате такива хора.

Кой е корумпиран? Може да изброите цели съсловия – лекарите, политиците, съдиите, полицаите.

Кой е използвач? Веднага се сещате за няколко души от вашите познати.

Кой е кариерист? Сещате ли се за някой от вашите колеги.

Кой е духовен и честен, смирен, щедър? Вие разбира се.

Нека си правим този тест до тогава, докато започнем да виждаме слабостите, грешките първо в себе си, а добродетелите първо у другите. Тогава може би сме нищи духом.

Още един аспект на духовната нищета.

Гръцката дума за беден тук „птохос“ в Гръцкия превод на Стария завет понякога превежда еврейската дума „ebyon“, която означава нуждаещ се човек, безпомощен, такъв, който зависи от помощта на някой друг.

Нищият духом осъзнава и признава своята огромна духовна нужда и зависимост. Той не се срамува да получи помощ, не отхвърля услугите на другите, не е толкова горд, че се чувства обиден, когато някой му помага.

Има хора, които по-скоро биха умрели, отколкото да признаят, че се нуждаят от чужда помощ, за да се справят.

Има семейства, които се разпадат, но съпрузите никога няма да признаят, че имат нужда от съветник, от някой, който да им помогне да уредят отношенията си. Никога няма да признаят – провалих се като съпруг, трябва ми помощ.

Има хора, които никога не биха признали, че не могат да се справят със своите професионални задължения и имат нужда от помощта на свой колега.

Спомням си едно младо семейство, родителите на момичето бяха по-заможни. Искаха да помогнат. Момчето отхвърли помощта. А живееха бедно.

Исус дава за пример децата:

Те са силен пример за нищи духом, за такива, които осъзнават и признават своята зависимост.

Като пресичаме Мими Джи ме хваща за ръката инстинктивно. Спомням си една сцена от моето детство – бях изпуснал майка ми, имаше много хора и изведнъж се оказах сам. Изпитах ужас, че съм я загубил. Сам не можех да направя нищо.

Когато беше по-малка Мими Джи питаше – кой ще ме нахрани.

Едно дете знае, че е зависимо от своите родители.

Нищият по дух осъзнава нуждата си да бъде учен, поправян. Той знае, че е нуждаещ се.

Нищият духом признава нуждата да бъде воден, той е готов да следва.

Нищият духом приема благословенията от Бог, които са даром. Той е достатъчно смирен, за да приеме Божиите благословения.

Виждали ли сте статуята на Микеланджело – Давид. Тя е огромна. В центъра на Флоренция има точно копие – на открито. Когато откриват статуята я наричат „Великанът“. Но всъщност това е детето Давид. Скулпурът си играе с крайностите – малкото дете в неговите очи е Великан. Така е и в очите на Исус – малките са големи.

Заключение:

І. Осъзнаване на духовната липса

ІІ. Осъзнаване на духовното недостойнство

ІІІ. Осъзнаване на духовната зависимост

В това блаженство има един парадокс: Блажени нищите по дух, защото е тяхно Небесното царство.

Не звучи ли това дори смешно – нямаш нищо, а се оказва, че имаш най-много.

Онези, които са толкова бедни духом, че нямат нищо всъщност имат всичко, имат най-много – Небесното царство.

Небесното царство не могат да го притежават тези, които са духовно богати, които смятат, че са такива.

Единственият начин да имаш Божието царство е преди това да загубиш всичко.

За това Исус казва на богатия младеж – иди продай всичко, иди и застани в позицията на човек, който няма с какво да се препоръча.