Причини, заради които включваме програми, които не харесваме Живеем в свят, който обожава ограниченията. Тама Кийвс, автор на „Този път ще танцувам!” 10 1. Не присъстваме истински тук – не и в „този момент”. Настоящият момент е властова точка. Ето защо е толкова лесно за един йога, който съзнателно прочиства умствената статичност, да промени сърдечния си ритъм, пулса и другите функции на тялото си. Ако не присъствате истински тук, умът ви не е на ваше разположение, за да направи това, което искате от него. Задължително е да се упражнявате в преднамерено осъзнаване на всеки един момент. В противен случай действате, водени от старите закостенели убеждения, които сте възприели още преди да навършите пет години. Наистина ли искате едно петгодишно дете да управлява живота ви? Когато усетя, че съзнанието ми действа извън „настоящия момент”, което, за съжаление, се случва в голяма част от времето, много внимателно си припомням следната аналогия: куриерът току-що ми е доставил абсолютно всичко, за което някога съм мечтала, но тъй като съм излязла от сградата, нямам ни най-малка представа за това. Навън съм и търся някакви долнокачествени заместители. Всичко е точно тук, достатъчно е да насоча съзнанието си към безвремието на настоящия момент. 2. Решили сме, че е трудно. Способността да създаваме с мислите си е фасулска работа. Това дори не подлежи на обсъждане. Но продължаваме да убеждаваме приятелите си и особено самите себе си, че е трудно и че все още се опитваме да го постигнем. Просто в следващите няколко дни забележете колко често твърдите, че е „трудно” или „истинско предизвикателство”. Обърнете внимание колко често казвате: „Нещата винаги са били такива” или „Това се предава в семейството”. Прекарваме толкова много време в мисли за нещата, които не работят, че пропускаме най-важното, а именно, че имаме силата да създадем нещо, което наистина работи. 10 Оригинално заглавие – This Time I Dance! – б. р.
