E на квадрат
Изтегляне 1.52 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Енергията-на-мислите
| То е това, което не е Човешката представа за света, изградена въз основа на петте сетива, вече не е адекватна и в много случаи вече не е вярна. Шафика Карагула, психиатър от турски произход Точно в момента планетата, която наричате свой дом, се върти със скорост от приблизително 1670 км/ч и обикаля около Слънцето с невероятните 108 000 км/ч, но освен ако не сте изпили няколко бири в повече, вероятно не усещате нито едно от тези движения. Това е един съвсем малък пример за начина, по който изкривяваме действителността. Излиза, че почти всички идеи и преценки, които приемаме за истина, са изкривени. Още съвсем рано, да кажем някъде около момента на раждането ни, нашите умове изграждат модел на възприемане и след това започват да филтрират всичко друго. С други думи, ние „преживяваме” само онези неща, които не противоречат на нашите твърде ограничени възприятия. Едно момиче от Филипините ми каза, че са минали седмици, дори месеци от пристигането й в САЩ, преди да забележи, че има хора с червени коси, не забелязвала дори червенокосите, които познавала и с които редовно общувала. Червената коса просто била несъвместима с онова, което била готова да види и да очаква. Затова в продължение на няколко месеца тя съвсем субективно била сляпа за червената коса и я възприемала като кестенява, каквато често се среща в нейната култура. Сега учените знаят, че всяка секунда мозъкът ни получава 400 милиарда бита информация. За да ви дам известна представа какво означава това, ще ви кажа следното: необходими са около 600 000 средни по големина книги само за да се изпишат 400 милиарда нули. Не е нужно да подчертавам, че това е ужасно голяма по обем действителност. И какво правим ние? Започваме да сканираме. Започваме да стесняваме нещата. Ще поставя тази информация ето там и да видим какво ще стане – ето тази чудесно пасва на сериала за противоположния пол, който гледам в момента. Когато приключим с всичко това, имаме едва 2000 мизерни бита информация. Хайде сега се поклонете, защото дори това е твърде впечатляващо. Говорим за 2000 бита информация във всяка една секунда. Но там е проблемът. Това, което избираме да възприемем, е само половината от една милионна част от процента на всичко, което се предлага. Да приемем, че всяка точка, оставена от химикалка, отговаря на един бит информация. След като съм се поупражнявала, се оказва, че за една секунда не мога да направя повече от пет точки. Но да проявим великодушие и да предположим, че вие се справяте с правенето на точки по-добре от мен – да кажем, че можете да направите десет точки за една секунда. Отново приемаме, че една точка отговаря на един бит информация. За да направите толкова точки, колкото умът ви обработва за една секунда, и то при вашата изключително висока скорост от десет точки на секунда, са необходими три минути и половина. Но ако умът ви обработваше цялата налична информация (400 милиарда точки), щяха да са ви необходими 821 години! Мозъкът ни непрекъснато пресява възможностите и избира коя информация да „види” и да й повярва. Единствено от мързел това, което избираме да възприемем – и моля ви, не бъркайте… наистина е избор, е това, което вече ни е познато. Това са неща, за които сме взели решение много, www.spiralata.net 14 много отдавна. Виждаме, усещаме, докосваме, вкусваме и помирисваме не реалния свят, а драстично кондензирана негова версия, версия, която умът ни буквално измисля. Всичко останало преминава покрай нас, без изобщо да го забелязваме. Джон Менсъл, невролог от университета Харвард, казва: „Хората си въобразяват, че виждат това, което наистина съществува, но не е така”. Веднъж решил коя информация да допуска, мозъкът започва да изгражда мостове между различни нервни клетки, нервните влакна започват да си взаимодействат и така се създават нервни пътища. Средностатистическият човек има сто милиарда нервни клетки, всяка с безброй разклонения, и във всеки един мозък се изграждат различни пътища. Картата на нервните пътища във вашия мозък и тази на мозъка на Джони Деп например е толкова различна, колкото картата на щата Уисконсин в сравнение с тази на Род Айлънд. След като пътищата са веднъж изградени, вие преставате да пътувате из останалите части на страната. Магистрала 70, която минава през моя роден щат Канзас, е отлична метафора. Ако щете вярвайте, но в Канзас – щата, изобразен в черно и бяло във „Вълшебникът от Оз”, – всъщност се намират много геоложки забележителности. В северозападния му ъгъл например се простира миниатюрен Гранд Каньон, а в близост до град Куинтер има варовикови образувания с височината на седеметажна сграда, наречени Касъл Рок. Но тъй като хората, пътуващи през Канзас, рядко се отделят от магистрала 70, никой от тях няма ни най-малка представа за съществуването на тези образувания. Хората буквално преминават встрани от тези прекрасни забележителности и стигат до неправилния извод, че Канзас е равен и скучен. Но действителността не е такава. Също както инженерите, които са планирали магистрала 70 така, че да мине по най-равния, бърз и лесен участък, и ние изграждаме нервните си пътища по възможно най-лесните трасета – тези, по които вече многократно сме минавали. Но това не ни показва действителността. Даже не се доближава до нея. Дори не започваме да виждаме онова, което съществува – само три минути и половина, сравнени с 821 години. Пътищата и магистралите в нашия мозък се изграждат доста рано. Когато се родим, всички възможности са открити пред нас. Всяко новородено може да произнесе всеки звук на който и да е език. Детето има потенциала да произнесе специфичното испанско „р”. Както и гърлените дифтонги в немския. Но още съвсем рано в мозъка ни се изграждат нервните пътища, които съответстват на звуците, които чуваме ежедневно, елиминирайки звуците от други езици. Може би единствено с изключение на Барбара Уолтърс 6 , всеки, който говори английски може да произнесе фразата: Rolling Rock real y rouses Roland Ratinsky 7 . Но когато китайците се опитат да учат английски, те вече не притежават нервните пътища, които да им позволят да произнесат звука „r”, затова много често oт fried rice се получава flied lice 8 . И за да не ме обвините в етноцентризъм, може би трябва да добавя, че съм се опитвала да произнеса някои от гърлените думи на немски, само за да установя, че немските ми нервни пътища са безвъзвратно изчезнали. Може би най-добрият пример за това как мозъкът ви създава своя собствена виртуално-реална игра е ежедневният най-обикновен сън. Всичко ви изглеждаше съвсем реално, когато снощи Морли Сейфър 9 се появи на вратата и започна да ви задава неудобни въпроси. Но когато будилникът иззвъня, Морли и неговите виртуални „60 минути” се спукаха като сапунен мехур, какъвто в действителност са. Нервните ни пътища преповтарят онова, което се е случило в миналото. Също като тригодишното момиченце, което упорито иска отново и отново да гледа „Малката русалка”, ние се държим здраво за изкривените си илюзии и отказваме да ги пуснем. Махни мръсните си ръце от илюзиите ми! Въпреки че то ни кара да се чувстваме зле, предпочитаме да вярваме в нещастието, което сами сме създали. Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|