Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и



страница1/22
Дата24.07.2016
Размер6.99 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


Стефан Цанев
Б Ъ Л Г А Р С К И Х Р О Н И К И

том 3
История на нашия народ от 1878 до 1943 г.

КРАТКО ПРЕДИСЛОВИЕ


Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона.

Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на - само на крачка пред нас, само век е минал...

Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила - то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?

Тази история е била пренаписвана и нагаждана несравнимо по-грубо, защото е пролог към времето, когато през втората половина на XX век в България властваше една партия и като всяка тоталитарна партия тя обявяваше не само настоящата, но и предшестващата епоха за своя история: историята на Българската комунистическата партия се представяше за история на България.

Вършено е това без никаква милост към фактите: сложните ни отношения с царска Русия и СССР, тълкованията на различните събития, преценката на личностите - всичко е така изопачено, така фалшифицирано, така уйдурдисано - че за да се ориентираш що-годе сред мистификациите, често се налага да четеш тази история наопаки: ако се говори за диктатура - значи става дума за демокрация,ако пише терор - чети свобода, слава ли пише - чети позор, позор значи слава, предател значи герой, герой значи убиец, победата е погром, погромът - победа и т.н.

Така се стигна до обратната крайност, до обратно извращаване на историческите факти, стигна се до оглупяване от омраза.

Старах се да бъда обективен, да възстановя истината, но тъй като и на мен пристрастията не са ми чужди - въпреки юздите на мозъка, твърде вероятно е и аз да съм препуснал някъде в погрешна посока и сигурно ще разочаровам много от читателите си, други ще ядосам или ще ги разгневя, но дано причината за това да са моите грешки, а не назубрените „единствено правилни" идеи и схващания, с които е натъпкано зомбираното ни съзнание през втората половина на XX век...

За разлика от първите два тома, където в предговорите изреждах всичките си използвани източници и имената на авторите, тук няма да го направя, защото източниците сега са толкова много, че за да ги изредя, ще ми трябват много страници - а и без тях, читателю мой, книгата в ръцете ти е доста дебела.

Накрая искам отново да напомня, че моите „Хроники" не са исторически научен трактат, а поема, и неправомерни са упреците за непозволени волности, или както казва проф. Александър Бурмов за Захарий Стоянов:

Той много често прескача нормите на историческото изследване, така например твърде често си служи с пряка реч – очевидно е, при липсата на каквато и да е документация, че разговорите са съчинени...1

Че са съчинени - съчинени са. Противоречи ли обаче това на истината?

Аристотел казва: „Поезията предлага по-сериозно и по-философско познание от историята: историята се занимава с отделни факти, а поезията - с общи понятия, историята изобразява само това, което е станало, поезията - и това, което може да стане".2

Повече нямам какво да добавя.


Октомври 2008 г. Авторът


Забележка
Там, където разказът се води от мое име, спазвам нормите на съвременния правопис, но изписвам с начални главни букви Отечество и различните Революционни Комитети, както са ги изписвали навремето; тук-там, пак в духа на времето, употребявам винителен (родителен) и дателен падеж при личните имена и някои местоимения; в цитираните текстове (които са в курсив), запазвам правописа на оригиналите, включително и на преводите, направени по онова време - това е не само въпрос на коректност към авторите и преводачите, но и потребна езикова характеристика на епохата, а в текстовете на Търновската конституция и в някои други документи възстановявам, за внушаване на по-голяма достоверност, буквите и и ж, а също така ь и ъ в края на думите.


СЪДЪРЖАНИЕ3
17

КНИГА ЧЕТВЪРТА
19

Глава I. (1878-1879). Всякой робъ свободенъ става. Учредителното събрание, Търновската конституция. Какво е ставало по света в края на XIX век. Риданията след Берлинския конгрес и кой е виновен за жестоките му решения. Конспирациите на комитета „Единство" и „гимнастическите дружества". Кресненско-Разложкото въстание. Плачът на Стамболов след срещата му с княз Дондуков-Корсаков. Капитан Петко войвода срещу мистер Сенклер паша. Тъмръшката помашка република. Кой е Петко Каравелов и кой е Константин Стоилов? Консерватори и либерали. Мрачният Тодор Икономов. Страстите в Учредителното народно събрание. Защо не сме обявили република? Защо кървавият цар Александър II подарява на България най-демократичната конституция в Европа. Битката около Сената. Органическият устав на Източна Румелия. Фесът и калпакът на княз Александър Богориди - Алеко паша. Избирането на Александър Батенберг за княз на България. Ликуването на българския народ.
63

Глава II. (1879-1883). Под руски ботуш. Княз Александър Батенберг, генерал Ернрот, полковник Ремлинген, генерал Соболев. Защо княз Батенберг не харесва Търновската конституция. Какво е представлявало голямото село София. Смъртта на цар Александър II. Цар Александър III срещу либералите нихилисти в България. Княз Батенберг иска извънредни пълномощия. Руският генерал Ернрот начело на българското правителство. Раждане на русофобството в България. Великото народно събрание в Свищов и суспендирането на конституцията. Репресираните от княжеската полиция либерали бягат в „република" Източна Румелия. Драган Цанков обявен от Стамболов за светец. Генерал Соболев начело на руско правителство в България. Александър III иска руска военна диктатура в България. Опитът на генерал Соболев да арестува княз Батенберг. Княз Батенберг възстановява Търновската конституция и изгонва руските генерали.
97

Глава III. (1883-1886). Съединението прави силата. Княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов, Гавраил Кръстевич. Какво става в „република" Източна Румелия. Българският Таен Централен Революционен Комитет на Захарий Стоянов. Революцията. Свалянето на Гавраил Кръстевич. Убийството на капитан Райчо Николов. Княз Батенберг: жребието е хвърлено! Посрещането на княза в Пловдив. Александър III е бесен и отзовава руските офицери. Защо султанът се радва. Сърбите нападат България. Прехвърлянето на българските войски от турската към сръбската граница - нечуван маньовър от времето на Александър Македонски и Юлий Цезар. Княз Батенберг начело на българските войски. Сърбите са отблъснати. Австро-Унгария спира напредването на българите. Александър III заплашва княз Батенберг.
130

Глава IV. (1886). Начало на разединението. Княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов. Русофили срещу русофоби. Историята се прави от личности, а народите викат ура или ууу... Заговорът против княз Батенберг. Как е било извършено детронирането на княз Батенберг, разказано от самия княз. Стамболов започва война с телеграми срещу детронаторите. Русия се готви да окупира България. Завръщането на княз Батенберг. Унизителната телеграма на княз Батенберг до цар Александър III. Фаталният отговор. Княз Батенбергсе уплашва и абдикира.
167

Глава V. (1886-1887). Докогато не се самоубие, народът няма да умре. Генерал Каулбарс, Стефан Стамболов, Олимпий Панов. Мисията на генерал Каулбарс: сваляне на българското „антируско" правителство. Александър III изпраща на помощ военни кораби във Варненското пристанище. Планът на Стамболов за отбрана. Европа гледа сеир. Русофилите подготвят бунт, който да предизвика Русия „да освободи" България от русофобите. ЦарАлександър III се готви да стане „велик княз на България". Бунтът на капитан Набоков в Бургас. Заговорът на Олимпий Панов срещу Стамболов. Бунтовете в Силистра и Русе. Потушаването на бунтовете. Разстрелът на Олимпий Панов, Тома Кърджиев, Атанас Узунов и другите. Плачът на Стамболов. Помилването на другите заговорници. „Господа, Отечеството е спасено, нека имената на предателите останат неизвестни".
197

Глава VI. (1886-1891). Няма власт на Бога приятна. Стамболов & Фердинанд. Стамболов предлага българската корона на турския султан. Изборът на Фердинанд Максим-Илиан-Карл-Леополд-Мари Бур-бон-Орлеан Кохари Сакс-Кобург-Готски за княз наБългария. Посрещането на новия княз. Русия смята Фердинанд за узурпатор. Поетът Стефан Стамболов. Стамболов - министър-председател. Метаморфозите на Стамболов. Заговорът на майор Паница. Македонският въпрос. Народите трябва да се освободят сами - или да загинат. Разстрелът на майор Паница.
222

Притурка към глава VI. Автопортретът на Фердинанд. Из „Цар Фердинанд. Съвети към сина".
225

Глава VII. (1891-1895). Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов. Контратерорът на русофилите. Убийството на министър Белчев. Озверяването на Стамболов. Убийството на д-р Вълкович в Цариград. Предателите на Отечеството не заслужават милост. Смъртта на Захарий Стоянов. Самотата на Стамболов. Женитбата на княз Фердинанд. Всички против Стамболов. Опозоряването на Стамболов. Княз Фердинанд приема оставката на Стамболов. Хайката срещу Стамболов. Убийството на Стамболов. В деня на погребението му руският императорНиколай II приема изпратената от княз Фердинанд българска делегация. Мнението на Иван Вазов за Стефан Стамболов.
261

Притурка към глава VII. Българското икономическо чудо.
263

Глава VIII. (1895-1912). Миражът „Нова Византия". Княз Фердинанд, Константин Стоилов, Александър Малинов. Апотеозът „Le roi s'amuse". Княз Фердинанд при папата. Препокръстването на престолонаследника княз Борис в православна вяра. Русия признава княз Фердинанд. Княз Фердинанд в Цариград. Миражът „Нова Византия". Фердинанд дава и отнема властта. Клането край Дуранкулак. Македонските революционни комитети. Даме Груев и Гоце Делчев. Разногласията между Вътрешната революционна организация и Върховния комитет. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Яне Сандански и началото на македонската вендета. Младотурската революция. Обявяване независимостта на България. Тодор Александров възстановява ВМРО. Магарешките атентати. Тайните договори между България, Сърбия, Черна гора и Гърция за война срещу Турция. Фердинанд обявява войната.
313

Притурка към глава VIII. Третият (почти) златен век. Точно след 1000 години Фердинанд повтаря действията на цар Симеон Велики...
319

Глава IX. (1912-1918). От пропаст към пропаст. Цар Фердинанд, д-р Васил Радославов. Победното начало на войната. Пред Чаталджа. Фаталната атака. Опити за примирие. Подновяване на войната. Превземането на Одрин - героизъм или жертви нахалост? Съюзници - разбойници. Фаталната заповед за нападение срещу Сърбия. Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Турция срещу България. Погромът. Букурещкият мирен договор. Първата национална катастрофа. Фердинанд плаче на стълбите пред Народното събрание. Новото робство в Македония. Начало на Първата световна война. Тайна спогодба между България и Германия. Ах, тази Македония! Александър Стамболийски срещу Фердинанд. България се включва във войната на страната на Централните сили с надежда за реванш. Революцията в Русия. Пробив на нашия фронт при Добро поле. Войнишкият бунт. Радомирската република на Райко Даскалов. Потушаването на Войнишкия бунт. Ако няма абдикация, ще има детронация.Фердинанд абдикира.
372

Глава X. (1918-1923). Народният трибун и заговорът на унижените. Александър Стамболийски, цар Борис III, Александър Цанков. Новият цар Борис III. Мнението на Фердинанд за сина си. Мирната конференция в Париж. Ньойският мирен договор. Пълен погром - втора национална катастрофа. Земеделският съюз и народният трибун Стамболийски. Реформите и идеите на Стамболийски. Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. Унизителната диктатура на Стамболийски. Войната с ВМРО. Македонските убийства. Заговорът срещу правителството на Стамболийски. Народният сговор и Военният съюз. Проф. Александър Цанков. Знаел ли е цар Борис за преврата? Зверското убийство на Стамболийски.
413

Притурка към глава X. Кой уби Стамболийски? Омагьосаният кървав кръг. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, Тодор Александров или цар Борис III?
417

Глава XI. (1923-1925). България остана без Господ. Цар Борис III, Александър Цанков. Юнското въстание на земеделците. Артилерия срещу тояги и брадви. Комунистите гледат сеир. Отмъщението на ВМРО. От Москва дават заповед за въстание. Васил Коларов и Георги Димитров. Септемврийското въстание. Бягството на вождовете във Виена. Погромът на въстанието. Конфликт на ВМРО с правителството на Цанков, изгонването на Тодор Александров и генерал Протогеров от България. Връзка на ВМРО с Коминтерна - Майският манифест. Убийството на Тодор Александров. Отмъщението на Ванче Михайлов - клането в Горна Джумая. Атентатът в „Света Неделя". Кървавият терор. Бесенето с примки. Съвестта на Александър Цанков. Замесен ли е цар Борис III в убийствата?
454

Глава XII. (1926-1935). Сянката на сърпа и чука. Цар Борис III, Андрея Ляпчев, Александър Малинов, Кимон Георгиев & Дамян Велчев. Царят уволнява Цанков. Камуфлажното правителство на Ляпчев. Co кротце, со благо и со малце кютек. Нови македонски убийства. Световната икономическа криза. Народният блок печели изборите. Правителството на Малинов -Мушанов. Тоталитаризмът залива света, в България - демокрация! Лайпцигският процес и героят на века Георги Димитров. Слабостта на демокрацията. Четири заговора срещу демокрацията. Превратът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев на 19 май 1934 г. Масонското правителство. Що е тоталитарна държава. Пречупеният кръст е сянка на кръстосаните сърп и чук. Имало ли е фашизъм в България? Ясновидецът Лулчев и Учителят Петър Дънов. Атентатът в Марсилия. Цар Борис III катурва правителството на Кимон Георгиев и поема юздите на държавата.
494

Глава XIII. (1938-1943). Finita la commedia. Цар Борис III, Богдан Филов. Магарешкото перпетуум мобиле. Новите примамки. Парламентарният призрак. Богдан Филов. Молитвата на един министър. Мюнхенското споразумение. Пактът за ненападение между СССР и Германия. Да живее другарят Хитлер! Началото на Втората световна война. Хитлер ни подарява Южна Добруджа. Тристранният пакт между Италия, Германия и Япония. Присъединяването на България към Тристранния пакт. Как България обявила война на САЩ и Англия. „Новоосвободените земи" Македония и Беломорието. Царят-Обединител. Към тоталитаризъм. Народният цар. Германия напада СССР. Законна ли е била антифашистката съпротива в България? Жертвите. Окупационният корпус в Сърбия. Кой спаси евреите в България? Цар Борис в бункера на Хитлер. Загадъчната смърт на цар Борис.
552

Post scriptum.

Книга четвърта




Нас ни освободиха неподготвени за новия живот. Освобождението ни бе една революция, само че отгоре дошла, от волята на руския император, със силата на руското оръжие. А през време на революционните движения, казват умните хора, се издигали нахалите, безочливите, буйните, безскрупулните.
Добри Ганчев


1878-1879
ГЛАВА I
Всякой робъ свободенъ става
Учредителното събрание,

Търновската конституция

Както пишеше едно време на железопътните прелези, преди да преминем нататък, любезни мой читателю - нека се огледаме, нека се ослушаме: какво е ставало по света по същото това време, когато ще започне нашата нова история - какво е ставало в края на XIX век?


За последен път се огледахме и се ослушахме през 1762 година, когато Паисий пишеше своята „История славеноболгарская" - тогава под свободното небе на Европа звучала божествената музика на 6-годишното дете-чудо Волфганг Амадеус Моцарт, а 27 години по-късно, през 1789-а, избухнала Великата френска революция...

(това е добър знак, че началото на нашето Възраждане съвпада с раждането на един гений и с революцията, възвестила на света девиза на всички времена: Братство, равенство и свобода);

нататък - през 1799 година се ражда Пушкин, с когото населението на света в началото на XIX век станало 880 милиона:

Китай имал 295 милиона жители, Индия -131, Русия -33, Франция - 27, Турция - 21, Германия - 14, Британия -10, САЩ - 5 (българите тогава били 4 милиона), най-големият град в света бил Гуанджоу (Кантон) - 1,5 милиона жители (колкото днешна София), най-големият град в Европа бил Лондон - 864 000, Ню Йорк имал 60 000 (колкото днешния Кюстендил);

след като бушувал 20 години из Европа, на 18 юни 1815 година Наполеон е разгромен при Ватерло и заточен на остров Св. Елена, Бетховен оглушава, през 1824 година в Гърция загинал Байрон, а Петър Берон издал своя „Рибен буквар";

през 1847 година Иван Богоров издава първия български вестник „Български орел", година по-късно Ройтер създава информационната агенция Ройтер, Петко Рачов Славейков пише своята „Песнопойка", а Уолт Уитман - „Стръкчета трева";

през 1848-1849 година Европа се взривява: избухват революции във Франция, Италия, Германия, Унгария, Австрия, Чехия;

докато ние се борим за църковна независимост (1860—1870), в САЩ бушувала Гражданската война, американецът Ричард Гетлинг изобретил картечницата, Фердинанд Каре - хладилника, Достоевски написал „Унижените и оскърбените", Виктор Юго - „Клетниците", Толстой - „Война и мир", Чинтулов - „Вятър ечи, Балкан стене";

през 1833 година е премахнато робството в Британската империя, през 1834 е ликвидирана Инквизицията в Испания, през 1861 са освободени крепостните селяни в Русия, през 1868 е отменено робството в САЩ

(като имаме предвид, че практическото ликвидиране на крепостничеството и робството е траяло години, може да се каже, че свободата над нашето Отечество е изгряла почти едновременно със свободата в САЩ и Русия, така че няма за какво толкова да ни се перчат);

през 1861 италийските държавици се обединили в Кралство Италия, през 1867 Виена и Будапеща образували Австро-Унгарската империя, през 1871 в огледалната зала на Версайския дворец в Париж Бисмарк провъзгласил Германската империя;

по време на Априлското въстание Америка се тресяла от златна треска и когато Ахмед ага Барутанлията режел последните глави в Батак, в Дивия запад, щата Дакота, някой си Джак Маккол прострелял в тила легендарния стрелец Бил Хикок Дивия, докато оня играел покер;

и накрая, докато през януари 1878 година софиянци посрещали възторжено своя освободител руския генерал Гурко, руската полиция отвеждала 200 млади революционери на вечна каторга в снежния Сибир...1
Като споменах Сибир - това може би ти е спомнило, любезни мой читателю, заплахата на княз Дондуков-Корсаков: „Млади човече, внимавайте: такива думи отвеждат в Сибир! - след като Стамболов бе извикал в лицето му:

- По-добре да не бяхте идвали да ни освобождавате, щом не сте имали сила да защитите Санстефанска България! Под турците, но заедно, ние имахме надежда за едно по-светло бъдеще. А сега? Разсечени на пет части, убихте нашите надежди!"

Като научил за това жестоко решение на Берлинския конгрес, целият български народ викал същото. Откъм Родопите, Македония и Тракия се раздали тъжни вопли:



Потресоха се сърцата ни, разтрепериха се от ужас нашите жени и деца, когато се разпространи вестта, че линията, определяща границите на свободна България, раздели нас, нещастните, от братята ни и ни оставиха с потомството ни под властта на предишното кърваво зверство на турците... - пишат жителите на 22 села от Смолянско.

Всичкий блъгарский народ се зарадва, като видя, че желанията му се изпълниха и ний всите блъгаре в Македония съ силата на Св. Стефанский договор чекахме с голямо нетърпение освобождението си от беснующето още над нас турско варварство. Известията, че нашите места остават под турците без никаква гаранция за имота, живота и честта ни, ни докарва докрайно отчаяние...1 - пишат 21 общини от Македония.

О, не! - провиква се над всички охридският митрополит Натанаил. - Сърцето на човека, макар и загадъчно, но му предвещава добро или зло. До започването на конгреса всички българи от малки до големи и от последния просяк до най-големия богаташ ликуваха... Къде е другата половина на България? Къде са българите от Македония, тези страдалци на старозаветна България? Новите убийства, грабежи, насилие на двата пола и опустошенията продължават безнаказани, всеки християнин мисли дали ще доживее до вечерта, ако е доживял до сутринта, и ще доживее ли до сутринта, ако е доживял до вечерта...

Ридания, вопли, стенания, жалби, молби, просби, прошения и протести отвсякъде. Но вече било късно.


Както споменах в края на Книга трета, понякога сложните въпроси имат прост отговор.

Лорд Солсбъри, който представлявал Англия на Берлинския конгрес, казал на Константин Хаджикалчов:



- Както аз, така и колегите ми, много малко знаехме за българския народ и за неговата земя. Тогава в Берлин бяха надошли много сърби и гърци, които защитаваха своите земи, настояваха за раздялата на България, като твърдяха, че голяма част от България принадлежи на тях, като например Македония, а от ваша страна нямаше нито един делегат да ходатайствува за отечеството ви.

И наистина, гърците твърдели, че Филипопол е техен град, турците - че Филибе е тяхно, добре, че руските делегати споменали, че в Пловдив има и българи - затова Източна Румелия била обособена като спорна многонационална област.

А по-късно същият лорд Солсбъри ще каже на Васил Радославов:

- Ние мислехме, че сте руси и че Русия чрез вас ще се простре до стените на Одрин. Затуй трудихме се да ви задържим.2

Това е горчивата истина.


Още на първата страница в своите знаменити „Строители на съвременна България" Симеон Радев пише:

Наистина никой народ не бе минавал с тъй бърз преход от упоението на една сбъдната мечта в ужаса на една катастрофа.

Ударът, нанесен от Берлинския конгрес на нашата народна цялост... бе нещо невероятно, немислимо, чудовищно и въпреки официалния текст, българите все криеха в душата си някаква незнайна надежда, вярвайки смътно, че живеят в един лош сън, който скоро ще се разпилее...

Стамболов обаче никак не се заблуждавал, че това е един лош сън, и след като извикал онези свои горки думи в очите на руските генерали, тутакси препуснал от Одрин към Търново, посред нощ нахлул в книговезницата на стария си съратник от Гюргевския комитет и верен приятел на Левски Христо Иванов-Големия, събудили и Христо Караминков-Малкия, още не съмнало - отишли при охтичавия Любен Каравелов, който бил донесъл печатницата си от Букурещ, за да подкрепи с печат и слово нова освободена България, повикали там и братята Георги и Никола Живкови, за кадем поканили архимандрит Стефан Търновски, като съмнало, събрали още трийсетина души и на бърза ръка основали комитет

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница