Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Петров. П, География на България, 1997 г.), изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България ландшафтната система включва 4 класа (равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински ландшафти) и техните 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти.
В разглеждания Черноморски район се срещат ландшафти от класовете равнинни ландшафти (разпределени в 4 типа и 11 групи), междупланински равнинно-низинни ландшафти (разпределени в 2 типа и 7 групи), котловинни ландшафти (разпределени в 1 типа и 3 групи) и планински ландшафти (разпределени в 2 типа и 13 групи). Описание на типовете и групите ландшафти, които се срещат в района е дадено в Приложение 4.
Съществуващите проблеми по отношение на ландшафтите в Черноморски район са:
-
Нарушаването и замърсяването на ландшафтните компоненти в Черноморски район е свързано със замърсяване и нарушаването на почвите, растителността, местообитанията с тежки метали, изкуствен торове и препарати за растителна защита, миграция на замърсителите по хранителните вериги, увреждане на компонентите на ландшафтите при пожари, наводнения, от инфилтрата на нерегламентирани сметища.
-
Проблем за опазване на ландшафтите в Черноморски район е нарушаване и замърсяване на съществуващите ландшафти от миннодобивната дейност, при засилената антропогенизация на района и създаване на нови типове антропогенни, техногенни, промишлени, селищни и комуникационни ландшафти. Те имат неблагоприятно визуално-естетическо въздействие, заместват естествените ландшафти и се увеличават като площи с всяка следваща година.
-
Проблемите за опазване на ландшафтите в района са свързани с наличието на ерозионни процеси. За постигането на най-добър екологичен ефект, трябва да се извърши укрепване и залесяване на ерозираните склонове. За целта се използват местни видове, които ще предпазят почвите, ще създадат нови места за гнездене, хранене, укрития, нощувка на видовете птици, срещащи се в районите.
-
Проблемите с опазване на ландшафтните компоненти в района от нарушаване и замърсяване, както и запазването на ландшафтните структури, и увеличаване на техния потенциал за самовъзстановяване и самоочистване са свързани не само с необходимостта да бъдат рекултивирани нарушените площи при експлоатацията на сметищата, кариерите и миннодобивните дейности, но и да се разшири дейността по тяхното залесяване и провеждането на противоерозионни мероприятия. Разностранното хидроенергийно, пътно и курортно строителство следва да бъдат съобразени със запазване на екологично равновесие на екосистемите и създаване на обекти, които с тяхното визуално-естетическото въздействие успешно да се вписват в околните ландшафти.
2.5Биологично разнообразие, флора, фауна;
Флора
Флората в разглеждания район попада в 2 горскорастителни области – Европейска широколистна горска област и Евроазиатска степнаи лесостепна област, 4 провинции, 7 окръга и 14 флористични района. Подробно описание на флората в разглеждания район е дадено в Приложение 4.
I. Европейска широколистна горска област.
-
Евксинска провинция - От тази провинция в разглеждания район попадат следните 3 окръга:
-
Странджански окръг – В този окръг силно е изразено участието на южноевксинските флорни елементи и южноевксинската растителна покривка. Този окръг се разделя на два геоботанически района - Район Велека и Район Факия .
-
Източностаропланински окръг - Този окръг се разделя на два района - Камчийски район и район Момино плато
-
Западнокрайбрежен Черноморски окръг – Този окръг се поделя на два района - Южно крайбрежие и район Северно крайбрежие
-
Илирйска (Балканска) провинция - От тази провинция в разглеждания район попада 1 окръг:
-
Котленско-Преславски окръг – Този окръг се поделя на два района - Котленско-Сливенски район и Герлово-сланнишки район.
-
Македоно-Тракийска провинция - От тази провинция в разглеждания район попада 1 окръг:
-
Стралджанско-Айтоски окръг - В този окръг освен по-широко разпространените видове растения са налице и някои специфични за него диагностични видове, най-голям брой от които са македоно-тракийските флорни елементи, включително и български, и балкански ендемити. От този окръг в Черноморския район попадат един геоботанически район - Айтоски район.
I. Евроазиатска степна и лесостепна област.
-
Долнодунавска провинция - От тази провинция в разглеждания район попадат 2 окръга:
-
Добруджански окръг - В окръга са установени български и балкански ендемити, най-вече от македоно-тракийските флорни елементи (17 вида) и 2 вида илирийски балкански ендемити. Най-голяма обаче е групата на степните флорни елементи (20 вида). Този окръг се разделя на 3 района Силистренски район, Кардамски район и Добрички район.
-
Новопазарски окръг - От флорните елементи най-голям е броят на степните елементи (17 вида), на второ място са македоно-тракийските видове (15 вида), останалите групи са представени с единични видове. Този район се разделя на 2 района - Франгенски район и Каспичанско-Шуменски район.
Съществуващите проблеми по отношение на флората в Черноморски район са:
-
Проблем на флората не само в разглеждания Черноморски район, а и в цяла България е че в резултат от интензифициране на човешката дейност в последните години, увеличаване на застрояването и антропогенизацията на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях и се получава фрагментитране на местообитанията, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са по-приспособими за живот в конкретните условия и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите;
-
В резултат от антропогенизацията на териториите се получава влошаване на състава и структурата на естествената растителност поради разширяване на участието на плевелни видове и на антропофитни съобщества и групировки в нея, което води до намаляване на продуктивността и качествата на получаваните ресурси.
-
Процентното участие на горите със специално предназначение (13%) е недостатъчно като се има предвид че голяма част от Странжданското черноморие е тясно свързана с ежегодно нарастващата курортно-туристическа дейност. По-голямата част от горите в Странджа планина (87.7%) се отнасят към категорията гори със стопанско предназначение. По-голямата част от горите със специално предназначение са защитените гори – 8% от горския фонд..
-
На територията на ПП ”Странджа” са водени предимно санитарни сечи и възобновителни сечи с ниска интензивност и дълъг период на възобновяване. За повишаване на производителността и подобряване на социално-екологичните функции на издънковите гори и качеството на дървостоите трябва да се прилагат подходящи отгледни и главни сечи чрез които по-голямата част от горите ще се превърнат в семенни.
-
За периода 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. на територията на РДГ – гр. Бургас са извършени 27697 проверки по горското законодателство. (Проверени са 18980 МПС, превозващи дървесина, 7660 ловци, 1427 риболовци и 62 проверки на пунктове за изкупуване и преработка на странични горски продукти, 584 склада за дървесина, жижни за въглища и дърводелски цехове). С констативни протоколи е установена незаконна сеч от неустановени извършители на 1.3 м3 строителна дървесина в ДЛС Граматиково, 466 пр.м3 дърва в ДГС Карнобат, 15 пр.м3 дърва в ДГС М. Търново. При ревизиите на охранителните участъци са установени неразкрити нарушения с незаконно отсечена 30 пр.м3 дърва за огрев в ДГС Айтос, 3м3 строителна дървесина и 27 пр. м3 дърва за огрев в ДГС Н. Паничарево.
-
В Странджанско-Сакарския район многогодишната антропогенизация е довела до ерозиране на много райони особено край населените места. За подобряване състоянието на терените те се подлагат на залесяване и реконструкция. За целта се използват местни растителни видове, с добри възможности за формиране на устойчиви насаждения с добро екологично състояние.
-
За 2008 г. на територията на РДГ Бургас са възникнали общо 44 пожара, като е засегната площ от 5964 дка. Опожарена е 441 дка широколистна растителност, 3090 дка иглолистна растителност, 697 дка смесена и 1132 дка треви, незалесени площи и мъртва горска постилка.
Фауна
Територията на България е разположена в две зоогеографски подобласти – Евросибирска и Средиземноморска. Разнообразния релеф и климат са причина за формиране на богата и многообразна фауна, която има характерни особености. Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт. Фауната в разглеждания район попада в части в пет от седемте зоогеографски района на България – Дунавски, Старопланински, Тракийски, Черноморски и Странджански район. Пълно описание на фауната в разглеждания район е дадено в Приложение 4.
Дунавски район. Повечето видове във фауната тук са евросибирски и европейски елементи. Сред останалите преобладават видове с холарктично и палеарктично разпространение. Ендемити сред надземната фауна почти липсват, докато при подземната са установени 2 балкански и 4 български ендемита. Добруджанската фауна може да бъде отнесена главно към степния фаунистичен комплекс, който тук се характеризира с цяла серия от типични степни елементи (многоножки, скакалци, бозайници).
Старопланински район. Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, докато средиземноморските видове са много по-малко. Палеарктичните и евросибирските видове имат значителен превес над средиземноморските във всички височинни пояси на района. Като цяло този район е много богат на ендемити. Във високите части на Централна Стара планина са установени досега 33 вида реликтни безгръбначни, повечето от които имат глациален произход. В този район подземната фауна е най-богато представена в България. Сред тях има 11 балкански и 109 български ендемита. Във фауната на района се срещат и значителен брой карпатски елементи (напр. някои охлюви, стоножки, скакалци и др.), каквито липсват в останалата територия на България. Това се дължи на палеогеографските връзки между Старопланинската верига и Карпатите.
Тракийски район. Ендемитите в района са малко и са концентрирани предимно в Източните Родопи. Подземната фауна обхваща 3 балкански и 6 български ендемита. Евросибирските и европейските видове тук са навлезли предимно от запад, и то през планините в Югозападна България.
Черноморски район. Средиземноморското влияние върху фауната е доста силно. В района се срещат около 500 вида изключително редки видове безгръбначни които се срещат само в този район на България. Характерна за района са и многото ендемити, и то почти изключително сред надземната фауна. По Южното Черноморско крайбрежие вече са установени около 120, а по Северното - 85 такива ендемични видове, и то почти изключително от безгръбначните животни - охлюви, сухоземни мокрици, паяци и бръмбари. В района са установени изключително малко реликти - само няколко вида безгръбначни.
Странджански район. Средиземноморското влияние тук е по-слабо изразено, отколкото в съседните му райони. Редките видове тук са около 180 безгръбначни, а ендемитите - около 100 вида, също безгръбначни. Сред надземната фауна това са предимно видове от охлювите, паякообразните и насекомите, докато при подземната фауна са познати досега 10 български ендемита.
Пълно фаунистично описание на ихтиофауната и земноводните, които се срещат в Черноморския район е дадено в Приложение 4.
Съществуващите проблеми по отношение на фауната в Черноморски район са:
-
Проблем на фауната не само в района, а и в цяла България е че в резултат от увеличаване на застрояването и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях, осъществява се миграция на замърсителите по хранителните вериги и се получава фрагментитране на хабитатите и местобитанията, унищожаване на местата за гнездене, безпокойство и прогонване на животински видове, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са агресивни и по-приспособими в конкретните условия за живот и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите.;
-
Съгласно Доклад за състоянието на околната среда за 2008 на РИОСВ Бургас проблем за опазване на фауната в района е незаконният улов на пойни птици с мрежи, от местните жители. За прекратяване на тази практика за улавяне на пойни птици от видовете конопарче (фанят), елхова скатия, зеленика, кадънка, и др. през 2008г. са извършени проверки и съставени актове за установяване на административно нарушение (АУАН).
-
Опазването на животинските видове на териториите контролирани от РИСОВ Бургас се осъществява чрез настаняване за лечение на защитени от Закона ранени животни в Център за размножаване и рехабилитация на редки видове (ЦРРРВ), гр. Стара Загора. След възстановяването им в ЦРРРВ те се връщат в естествената им среда за живот.
-
През 2008 година във връзка с плана за управление на поддържан резерват “Атанасовско езеро” са извършени ежегодните ловни хайки за регулиране числеността на хищници в защитени територии около гр. Бургас. Регулирането на числеността на хищниците в поддържан резерват “Атанасовско езеро” и защитена местност “Вая” по този начин дава добри резултати и осигурява защита на видовете водолюбиви птици, гнездящи в тези защитени територии.
Сподели с приятели: |
