Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район за басейново управление

4.2.5Проблеми, свързани с качеството на водите:

• 
  Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа, в градовете са обхванати 80-98 % от отпадъчните води, но в селата това е около и под 50%. Все още има селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;
  
• 
  Непречистени отпадъчни води се заустват в Повърхностните Водни Тела (ПВТ)
  
• 
  Не всички производства са съоръжени с ЛПСОВ, а и на много места не са в добро състояние за да пречистват ефективно.
  
• 
  Заустване на отпадъчни води от селищни колектори и от производствени предприятия като например: Шумен в р.Мандра, Айтос – в р.Айтоска, също така в Мандренското езеро, в Белославското езеро и т.н.
  
• 
  Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро, амортизирана е и допуска течове.
  
• 
  Липса на достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела/обекти;
  
• 
  Единадесет ПСОВ заустват директно в Черно море. Заустване във водни обекти чрез канализационни системи, без изградена ПСОВ се осъществява в 20 населени места. В басейновия район функционират 103 индустриални обекта, 77 от тях са определени като значими източници на отпадъчни води
  
• 
  Състоянието на някои от съществуващите ПСОВ не е добро - сега в Черноморския басейнов район функционират 33 пречиствателни станции за отпадъчни води от населени места и курортни комплекси, като 10 от тях са с механично третиране, а останалите са и с биологично пречистване. Тези ПСОВ са били изградени основно през 70-те и 80-те години на миналия век и в много от тях все още не е направена пълна смяна на оборудването, понякога не работят или не пречистват достатъчно, поради което се налага разширение, реконструкция и модернизация (РРМ), пречистването не е неефективно по отношение на азот и фосфор и от тях се заустват води превишаващи нормите за ІІ^-ра категория водоприемник на амониев азот, нитритен азот и фосфати.
  
• 
  Неподдържане на речните легла, поради което части от речните корита са превърнати в нерегламентирани сметища за битови отпадъци или в обработваеми терени (включително и в границите на заливаемите тераси на реките ).
  
• 
  Липсва на контрол върху наторяването
  
• 
  Водите в участъците от реките, в които се извършва добив на баластрови материали, са в незадоволително състояние по химичен и хидроморфологичен статус
  
• 
  Липсва контрол за вида, количеството и начина на използуваните торове.
  
• 
  Тралирането на морското дъното с цел улов на рапани влияе силно негативно на дънните съобщества като директно разрушава повърхностния слой на седимента, където са концентрирани дънните организми. Въпреки, че дейността е забранена (чл. 35 от Закона за рибовъдството и аквакултурите), все още голяма част от улова се добива по този начин. Въвеждането на не черноморски видове чрез морските води, използвани като баласт, вече сериозно е променило екосистемата на Черно море и продължава да е една от основните заплахи.
  
• 
  Констатирано е развитие на инвазивни видове, като например неместен (интродуциран) вид мида – Dreisena polymorpha (Мида – зебра). Видът е регистриран засега само в един воден обект - яз. „Тича”. Условията в язовира се оказали благоприятни за масовото му развитие и през 2006г. той причинил сериозни проблеми, свързани с експлоатацията на хидротехническите съоръжения. Понастоящем проблемът се счита за овладян, но е необходимо наблюдение във връзка с евентуално бъдещо развитие на популацията и свързаните с това последствия.
  

4.2.6Хидроморфологични изменения и Защита от вредното въздействие на водите

• 
  Недобро подържане на микроязовирите като цяло и особено земно-насипните стени.
  
• 
  Неподдържане на лагуните от свинекомплексите
  
• 
  Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове)
  
• 
  Поддържането проводимостта на речните легла не във всички участъци и достатъчно (например река Суха ВТ BGDO 600R009 в пресъхващия участък между селата Самуилово и Златия речното корита е превърнато в обработваема територия) Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;
  
• 
  Начинът на изземане на инертни материали в действителност води до нарушаване на речните легла и водна ерозия, а също и до образуване на езера, вследствие удълбочаване в определения участък на речното корито или в крайречната зона.
  

4.2.7Информационни проблеми:

• 
  За голям брой ВТ липсва или е недостатъчна информацията за оценка на статуса им
  
• 
  Затруднения при обмена на информация и координация между институциите;
  
• 
  Липсва и информация за прилежащите към транспортните линии площи, които са подложени на различен натиск в следствие на атмосферни отлагания от тях, както и разликите в "натиска", поради различната натовареност на пътищата
  
• 
  Липса на информация за точния брой и площта на нерегламентираните сметища, както количеството и вида на депонираните отпадъци, поради което липсва информация за качеството и количеството замърсени води от тях по директен или индиректен път биха постъпили във ВТ.
  
• 
  За редица точкови източници на замърсяване данните са съвсем оскъдни – има обекти, за които са налични еднократни и единични данни от провеждани физико-химични анализи, което не позволява тези данни да бъдат сравнени с някаква поредица и да се проследи трайна тенденция в концентрациите на заустваните замърсители.
  
• 
  Липса на мониторинг на Повърхностни водни тела- естествени езера
  
• 
  За не всички идентифицирани ВТ има информация за оценки на статуса.
  
• 
  Липса или слаба информираност на обществеността, свързана с водите
  

Изтегляне 2.06 Mb.

Сподели с приятели: