Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район за басейново управление



страница6/22
Дата16.10.2018
Размер2.06 Mb.
#90005
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

2.3Почви


Съгласно почвено-географското райониране на България (Глазовская, 1983, Нинов, 1997 г.) почвите в разглеждания Черноморски район за басейново управление попадат в Долно-Дунавската и Балканско-Средиземноморската почвена подобласт и в 7 почвени провинции: Дунавско-Добруджанската провинция, Провадийска провинция, Средната Предбалканска провинция, Източнобалканската провинция, Задбалканска провинция, Задбалканските полета, Среднотракийско-Тунджанска провинция, Странджанска провинция. Описанието на почвените типове според провинцията, в която се срещат, е дадено в Приложение 4.

    Съществуващи проблеми на почвите в Черноморски район са:

  • По данни от Докладите за състоянието на околната среда за 2007 и 2008 г на РИОСВ-те Шумен, Варна, Бургас, и съгласно проведен мониторинг на почвите по НАСЕМ на териториите е установено, че концентрацията на всички изследвани тежки метали - цинк, мед, олово, кадмий, никел, арсен, хром, живак в почвите е под ПДК. Извършените анализи за общ и органичен въглерод, общ азот, общ фосфор, също показват че съдържанието им в почвите е в границите на пределно допустимите концентрации (ПДК). Не се наблюдава замърсяване на почвите в разглежданите територии с органични замърсители.

  • Наблюдава се замърсяване с тежки метали на земеделски земи в района на автомагистралите като например: Варна - София; Варна - Бургас; Варна - Добрич;

  • Окончателно е решен проблема със залежалите и негодни за употреба пестициди в 14 от 15-те общини в района на РИОСВ Шумен. На територията на областта има 146 Б-Б Куба в които се съхраняват 238 030 кг твърди и 46 200 л течни вещества. Остават за решаване половината от количествата в община Шумен и някои новооткрити складове за пестициди в региона. През 2007 г. на територията на РИОСВ-Варна не са регистрирани замърсявания с негодни и с изтекъл срок на годност препарати за растителна защита. Във Варненска област проблемът със залежалите и негодни пестициди е напълно решен, като за целта са изградени централизирани складове в 6 общини, в които се съхраняват 167 000 кг твърди и 30 000 л течни препарати. Друга част от негодните и залежали пестициди са трайно прибрани в 70 стоманобетонни Б-Б кубови контейнери, в които се съхраняват общо 280 000 кг препарати. В област Добрич проблема с пестицидите е почти напълно решен, като в община Каварна в 56 Б-Б кубове са прибрани 524000 кг препарати. В лошо състояние остават складовете в с. Бенковски, с. Паскалево и с. Владимирово, общ. Добричка, като е започнал проект за прибиране на залежалите пестициди в Б-Б кубове и е определена площадка за позиционирането им. В Община Балчик има 12 броя Б-Б куба в които се съхраняват 48 000 кг негодни пестициди и опаковки. На територията на РИОСВ Бургас е решен проблема със залежалите пестициди в по- голямата си част. Окончателно е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване и увреждане на околната среда и човешкото здраве. Установено е че на 11 площадки се намират 213 броя Б-Б куба. От тях 18 контейнера са в с. Филаретово, област Сливен. В началото на 2008 г. е открит склад в с. Люляково, и складираните в него 1500 кг. негодни за употреба пестициди в момента са събрани в един Б-Б куб. Изпълнен е първи етап по одобрен проект на община Бургас, за поетапно събиране на негодните за употреба пестициди от централен склад с.Брястовец. С изнесените от склада пестициди са запълнени 9 броя Б-Б куба, които са разположени на определената площадка на Претоварна станция Бургас.

  • През 2008 на територията на РИОСВ Шумен са почистени 966 дка площи замърсени с оборска тор, строителни отпадъци и битови отпадъци. Най-много замърсени площи са почистени в Шуменска и Търговищка области в: община Шумен, община Смядово, община Търговище, община Нови Пазар, община Велики Преслав.

  • По Данни от Доклад за състояние на околната среда за 2008г. в района на област Варна се наблюдава засоляване на почвите. След 2000 година площта на засолените почви в областта се увеличава в резултат на неблагоприятни и трайни промени на климатичните и хидроложките условия, напояване с високо минерализирани подпочвени води, и влошена на структурата на обработваемите площи. Резултатите от изследваните почвени проби показват засоляване на почвите в района на с. Житница. На територията на РИОСВ-Варна са констатирани засолени почви в района на Мировското солно находище, с обща площ 40 дка, за които се прилага програма за възстановяване на стари щети, с продължителност до 2030г, като програмата е финансирана от МИ и МОСВ. По данни от Доклад за състоянието на околната среда за 2008 на територията на РИОСВ Бургас през 2008г е установено засоляването на почвите в районите на с.Рудник и с.Каменар. Почвите се определят като силно засолени - в границите слабо, средно до силно солонцовати почви спрямо относителния дял на обменен Na (натрий). Богатите наносни почви, разпространени в района се засоляват в резултат на капилярно покачване на силно минерализирани подпочвени води със състав, близък до морската вода.

  • Ежегодно в резултат на умишлени пробиви по трасетата на продуктопроводите, собственост на “Лукойл Нефтохим Бургас” се предизвикват локални почвени замърсявания с нефтопродукти, в резултат от които се замърсяват земни площи с нефтопродукти. Тези замърсявания най-често имат авариен характер и почвите се категоризират като “временно замърсени почви” като замърсителя има задължение своевременно да санира и възстанови замърсените терени. През 2008г в региона на РИОСВ Бургас не са допуснати замърсявания на почви от дейността на “Лукойл Нефтохим Бургас”. През 2008 е продължило изпълнението на Програмата за ликвидиране на щети от стари замърсявания на площадката на “Лукойл Нефтохим Бургас”АД. Завършена е дейността по био- и фиторемедиацията на 159000 кв.м замърсени площи от Основната площадка. На полигона по „еx situ” метод са третирани общо 10500 куб.м замърсени почви. Изгорени са 13000 тона отложения и замърсени почви. През 2008 г е извършено саниране на замърсен с нефтопродукти терен от 2007 година в землището на кв.Долно Езерово. Рекултивираният терен изцяло е затревен с местни тревни видове, вписващи се в околния ландшафт.

  • В разглежданите терени се наблюдава увреждане на земите и почвите от добивната промишленост – В Шуменска област през 2008 година нарушените терени са 2021 дка, от тях рекултивирани са 28 дка. В област Търговище нарушените терени са 503 дка. Общо нарушените терени от добивната промишленост на територията, контролирана от РИОСВ-Варна, които се нуждаят от рекултивация през 2007 г. са 346,53 ха. Общо рекултивирани площи през 2007 година – 63,20 ха. Фирмите-концесионери имат съгласувани от МОСВ проекти за рекултивация. След приключване на дейности по търсене и/или проучване на подземни богатства, титулярите на разрешенията извършват рекултивация на площите.

  • По данни от Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 1998 година във Варненска област се намират част от обработваемите земи които са най-силно засегнати от водна ерозия и се нуждаят от комплексна противоерозионна защита. Загубата на плодородна почва през 2004 г. от ветрова ерозия се проявява в много голяма степен в област Добрич, като тя е 3778487324 t. По данни към 31.12. 2004 година Варненска област е и една от най-силно засегнатите от свлачищни процеси – в границите от 22290 – 59860 dka. Към 31.12. 2004 година Добричка област също е една от най-силно засегнатите от свлачищни процеси – в границите от 8090-22290 dka. Трайно засегнати от водна ерозия са 43% от общата площ на Бургаска област.

  • С най-висок относителен риск за прояви на ветрова ерозия е територията на област Добрич (60- 70 % от площите), следвана от Варна, Шумен (40- 50 % от площите). За територията на област Добрич съществува риск от дефлация с интензитет 11 t/ha предвид преобладаващите постоянни ветрове с висок интензитет, в София и Бургас от 5 до 10 t/ha, а във Варна и Сливен от 3 до 5 t/ha. На ветрова ерозия са подложени около 12 % от обработваемите площи. Иригационната ерозия в Бургаска област почти не се забелязва.

  • Промяната на предназначението на земята от земеделска за неземеделски цели е проблем които има пряко значение за опазване на почвите от нарушаване и замърсяване. Това въздействие е в резултат от засиления интерес към продажбата на земя в черноморските общини и увеличено желание на инвеститорите към инвестирането. През 2007 г. на териториите контролирани от РИОСВ Варна е променен е статута на 10 198 dka земеделски земи за неземеделски нужди, от които 5 034 dka за област Варна, и 5 164 dka за област Добрич. През 2008г на териториите на РИОСВ Бургас е променено предназначението на 11012,631 dka обработваеми земи, като това са с 3650,183 dka в повече в сравнение с 2007г, когато е променено предназначението на 7362,448 dka обработваеми земи. От тях високо продуктивни - /II,III и IV kатегория/ са 3515 dka, което е с 962 dka по малко в сравнение с 2007г обработваеми земи.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница