За съответните площи на инвестиционните обекти (подлежащи на реконструкция инфраструктурни съоръжения на други ведомства, съпътстващи магистралното трасе) има изработени парцеларни планове. Всички данни в парцеларните планове са съгласно действащия план за земеразделяне, а за реконструкциите в регулацията на гр. Перник и с. Голямо Бучино – съгласно действащия кадастрален план.
3.Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа
Отелните подобекти на инвестиционното предложение се намират извън защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и извън защитени зони, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове (включително птици), предмет на опазване в най-близките защитени зони.
Не се очаква реконструкцията на съоръженията, попадащи в регулация да се отрази негативно на близко живеещото население. Дискомфорт за населението се очаква единствено при извършване на СМР по реконструкциите, като въздействието ще бъде с кратковременен и локален характер.
Реконструкцията на пътна връзка Виадукт при км 12+000, пътна варианта на път IV-18017 „София – Голямо Бучино” засяга воден обект – река Бучинска. Издадено е Разрешително за ползване на воден обект № 42170018/07.08.2007 г. с цел: Строителство на виадукт от км 11+711.65 до км 12+187.35 над р. Бучинска, на кота дъно 824.22 м, издадено от Басейнова дирекция Западнобеломорски район. В разрешителното са поставени съответните условия, гарантиращи минимизиране на негативното въздействие върху водния обект.
Реконструкциите не засягат вододобивни съоръжения за подземни питейни води и не пресичат маркирани на терена санитарно-охранителни зони около такива водоизочници.
В предвидените площи, необходими за реконструиране на комуникациите няма данни за регистрирани обекти на културно-историческото наследство. Въпреки това, по време на СМР свързани с реконструкциите, които ще се извършват успоредно със строителството на АМ „Люлин”, е необходимо да бъдат осигурени наблюдения от археолог.
4а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси
Реализацията на инвестиционното предложение не предполага ползване на природни ресурси.
Комуникациите, подлежащи на реконструкция не попадат в чувствителни и уязвими зони. При огледа на терените и в близост до тях не са установени редки и застрашени видове растителност. Не е установено наличие на паметници на културата. Геоложката основа и почвеното покритие, които ще се нарушат за целите на реконструкциите на отделните подобекти не подлежат на регенерация. След завършване на строителните дейности, ще бъде изпълнен цялостен ландшафтно-устройствен проект.
Замърсяване на повърхнастни и подземните води, геоложката основа и почвата може да възникне единствено вследствие аварии на превозни средства (строителна техника), което е непредсказуемо.
4.Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение
Алтернативи за местоположението на съответните комуникации няма, тъй като те са съществуващи и е необходимо да бъдат реконструирани за целите на строителството на АМ „Люлин” по приет от МОСВ „син + кафяв” вариант с Решение по ОВОС № 17-7/2004 г., за който са изработени технически и работен проект.
ІV. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВСЛЕДСТВИЕ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ): 5.Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми 6.Въздействие върху атмосферата и атмосферния въздух
Разглежданият район подада в Европейско-континенталната климатична област, умерено-континентална климатична подобласт, климатичен район на високите полета на Западна Средна България и припланински и нископланински климатичен район в Западна Средна България.
Климатът на изследвания район се формира под въздействието на радиационния и циркулационния фактор, които от своя страна са подложени на активното трансформиращо въздействие на физикогеографската обстановка.
От природогеографските фактори, обуславящи климатичната специфика на територията между градовете Перник и София решаващо значение има котловинният характер на подстилащата повърхност. В резултат от трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, проучваният район се характеризира с по-голяма честота на западните и югозападни ветрове, термични инверсии, радиационни мъгли и инверсионна облачност през студеното полугодие.
През летните месеци, стойностите на слънчевото греене са между 250 и 300 часа, а максимумът е изместен от юни към юли по циркулационни причини. Намаляването на общата облачност през август и септември поради доминирането на антициклонални състояния на атмосферата води до увеличение на продължителността на слънчевото греене спрямо юни и май, въпреки че през тези месеци продължителността на деня е по-голяма.
През зимните месеци сезонната сума на действителното слънчево греене е по-малка от юлската.
Относителното слънчево греене има максимум през август (около65%) и минимум през декември - около 20%.
Средногодишната температура на въздуха в изследвания район е в интервала 9 - 9,50С. В годишният ход на средномесечните температури на въздуха наблюдаваме максимум през юли и минимум през януари. Юлските температури са в интервала 19 - 20,00С, а януарските - минус 2,0 - минус 2,40С. През зимата средномесечните температури са около и под нулата, а през летните - в диапазона 17,5 - 20,00С.
Годишният ход на температурите, отчетени в станциите Перник (700 m н.в.), София 1 (пл. "Левски" - 550 m н.в.), София 2 (ХМС - 552 m н.в.), София 3 (Метеорологична обсерватория - 584 m н.в.), Банкя (640 m н.в.) и Божурище (554 m н.в.) подчертава умерено-континенталния характер на климата.
Средна месечна и годишна температура на въздуха (°С)
(Климатичен справочник за НРБългария, т.З)
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
Х
|
XI
|
XII
|
Год
|
Перник*
|
-2.0
|
0.2
|
3.7
|
9.7
|
14.2
|
17.5
|
19.6
|
19.2
|
15.4
|
10.2
|
5.6
|
0.5
|
9.5
|
София 1**
|
-1.7
|
0.8
|
4.8
|
10.8
|
15.6
|
19.0
|
21.2
|
20.6
|
16.7
|
11.3
|
5.9
|
0.8
|
10.5
|
София 2**
|
- 1.9
|
0.6
|
4.4
|
10.4
|
14.9
|
18.3
|
20.5
|
20.0
|
16.1
|
10.3
|
5.5
|
0.7
|
10.0
|
София 3**
|
-2.4
|
-0.1
|
3.9
|
10.0
|
14.6
|
18.0
|
20.2
|
20.2
|
16.5
|
11.0
|
5.2
|
0.1
|
9.8
|
Банкя***
|
-2.1
|
0.2
|
3.7
|
9.6
|
14.2
|
17.6
|
19.8
|
19.4
|
15.4
|
10.4
|
5.4
|
0.4
|
9.5
|
Божурище***
|
-2.6
|
0.0
|
3.9
|
9.9
|
14.8
|
18.1
|
20.4
|
20.2
|
16.2
|
10.6
|
5.4
|
0.0
|
9.7
|
Не се наблюдават значителни различия между средномесечните температури в котловинното дъно*, откритото котловинно поле** и подножието на Люлин***.
Интерес представляват и годишния ход на валежите по десетдневия, въпреки ,че средните суми нямат необходимата състоятелност. Най-значими количества отбелязваме през последната десетдневка на май и първите две на юни, както и през първата на ноември и първата на декември. С най-малки количества се отличават първата десетдневка на август, но също и последната десетдневка на септември и първата на октомври.
Количеството и видът на валежите също са зависими от орографското разположение на района.
Средна месечна, сезонна и годишна сума на валежите Климатичен справочник. Валежи в България)
|
(mm)
|
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
Х
|
XI
|
XII
|
зима
|
прол
|
лято
|
есен
|
год
|
Перник
|
43
|
57
|
37
|
53
|
71
|
77
|
48
|
39
|
43
|
52
|
56
|
48
|
128
|
162
|
165
|
152
|
606
|
Банкя
|
52
|
43
|
44
|
58
|
80
|
87
|
55
|
44
|
45
|
57
|
64
|
59
|
154
|
182
|
186
|
166
|
688
|
Г.баня
|
57
|
45
|
51
|
69
|
94
|
103
|
67
|
48
|
49
|
63
|
72
|
65
|
168
|
215
|
219
|
184
|
786
|
Божурище
|
37
|
31
|
31
|
50
|
74
|
83
|
53
|
43
|
43
|
50
|
51
|
44
|
112
|
155
|
179
|
144
|
590
|
О.купел
|
45
|
39
|
46
|
59
|
88
|
93
|
56
|
47
|
49
|
55
|
60
|
52
|
137
|
194
|
197
|
165
|
693
|
София- 2
|
29
|
30
|
36
|
51
|
83
|
84
|
63
|
44
|
44
|
40
|
47
|
38
|
97
|
168
|
195
|
146
|
636
|
Броят на дните със снежна покривка се изменя значително по профила Филиповци - Мало Бучино - Даскалово и в рамките между 35 и 45 дни от началото на декември до втората десетдневка на март. Най-голям е броят на дните със снежна покривка през януари - с-едно 18-22 дни. Това показва, че снежната покривка многократно са формира и стопява през зимата, което потвърждава нетрайния и характер. Средната десетдневна височина на снежната покривка е най-голяма (8 -- 10 см) през втората и третата десетдневка на януари и първата десетдневка на февруари.
Брой на дни със снежна покривка по десетдневия
(Климатичен справочник за НРБългария, т.2)
Станция
|
XII
|
I
|
II
|
III
|
|
1
|
2
|
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
Горни Лозен
|
3
|
3
|
5
|
6
|
6
|
7
|
6
|
5
|
3
|
3
|
2
|
|
София - 1
|
2
|
3
|
5
|
6
|
6
|
6
|
5
|
5
|
2
|
2
|
|
|
Божурище
|
|
3
|
5
|
6
|
7
|
8
|
6
|
5
|
4
|
3
|
|
|
Видно е, че снежната покривка в Софийската котловина се задържа сравнително дълго време -до 50 дни, което се свързва с относително високата надморска височина и многото случаи на снеговалеж.
Вятърът се характеризира с посока и скорост, но поради несъвършенната инструментална екипировка използуваните показатели трябва да се приемат предпазливо.
Средната годишна скорост, както и режима по месеци могат най-общо да характеризират динамиката на въздушния пренос. Средногодишните скорости на ветровете са в интервала 1-3,0 м/с. Северният склон на Люлин се отличава с по-големи скорости от южния (към Перник). С най-високи средномесечни скорости са месеците от февруари до април - в интервала 2,4 - 4,0 м/с. С най-ниски средни скорости са месеците от август до октомври — 1,0 - 1,8 м/с.
Честотата на силните ветрове (над 14 м/с) е под средната за страната и в интервала 5-12 дни средногодишно.
При ориентацията на трасето североизток / югозапад населените места, намиращи се в дясно от вариантите, ще са естествено защитени през част от годината посредством циркулацията на въздушните маси, която преобладаващо ще отнася емисиите вредни вещества в посока обратна на селищата.
Честота на вятъра по посока и тихо време (%)
(Климатичен справочник за НРБългария, т.4)
посока | I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
Х
|
XI
|
XII
|
год
|
Перник
|
N
|
34,5
|
31,4
|
33,0
|
23,6
|
25,7
|
26,9
|
29,1
|
27,8
|
27,1
|
20,6
|
22,7
|
25,2
|
27,3
|
NE
|
8,3
|
11,4
|
16,4
|
14,3
|
15,9
|
14,4
|
18,5
|
16,5
|
17,2
|
19,6
|
7,9
|
8,3
|
14,1
|
Е
|
5,7
|
3,7
|
4,7
|
5,6
|
6,3
|
4,5
|
4,6
|
4,8
|
8,2
|
7,1
|
5,3
|
4,9
|
5,5
|
SE
|
9,5
|
5,8
|
4,5
|
19,6
|
5,2
|
4,1
|
4,0
|
3,8
|
4,8
|
5,7
|
10,7
|
5,8
|
5,8
|
S
|
16,6
|
23,5
|
18,0
|
11,9
|
16,0
|
11,6
|
8,7
|
8,6
|
11,1
|
20,1
|
28,9
|
33,1
|
18,0
|
SW
|
2,9
|
7,5
|
6,3
|
3,2
|
6,6
|
5,2
|
4,1
|
3,9
|
2,8
|
7,9
|
7,9
|
6,3
|
6,1
|
W
|
2,1
|
2,1
|
2,3
|
10,1
|
3,7
|
4,7
|
4,6
|
5,0
|
5,3
|
2,9
|
1,8
|
2,2
|
3,3
|
NW
|
20,4
|
14,6
|
14,9
|
16,1
|
20,7
|
28,6
|
26,5
|
29,5
|
23,6
|
16,1
|
14,8
|
14,3
|
20,0
|
тихо
|
66,4
|
59,5
|
59,3
|
59,9
|
61,6
|
63,9
|
64,5
|
69,1
|
70,6
|
71,5
|
69,6
|
68,3
|
65,4
|
Банкя
|
N
|
2,7
|
2,3
|
2,3
|
4,1
|
3,2
|
3,9
|
5,1
|
4,6
|
3,5
|
1,5
|
1,7
|
2,6
|
3,1
|
NE
|
14,3
|
8,6
|
13,1
|
8,6
|
10,7
|
7,3
|
9,3
|
10,4
|
13,1
|
14,8
|
12,1
|
15,0
|
11,4
|
Е
|
12,8
|
12,6
|
18,0
|
14,6
|
13,9
|
12,2
|
9,3
|
12,3
|
18,2
|
16,8
|
18,8
|
13,4
|
14,4
|
SE
|
1,5
|
1,0
|
1,8
|
2,6
|
5,2
|
4,3
|
3,3
|
4,5
|
4,8
|
3,9
|
2,3
|
0,6
|
3,0
|
S
|
1,1
|
1,6
|
2,3
|
4,3
|
4,4
|
3,0
|
2,6
|
2,6
|
2,3
|
4,2
|
4,3
|
1,7
|
2,9
|
SW
|
20,6
|
28,3
|
24,5
|
26,0
|
23,3
|
17,8
|
15,6
|
11,1
|
16,8
|
25,4
|
26,2
|
29,0
|
22,0
|
W
|
18,8
|
20,0
|
16,6
|
17,5
|
17,2
|
21,3
|
21,1
|
21,1
|
15,9
|
12,2
|
15,3
|
17,0
|
17,8
|
NW
|
28,3
|
25,7
|
21,4
|
22,2
|
22,1
|
30,1
|
33,8
|
33,4
|
25,3
|
21,3
|
19,4
|
20,7
|
25,3
|
тихо
|
53,9
|
44,0
|
40,7
|
47,9
|
55,7
|
58,4
|
59,7
|
63,0
|
62,7
|
56,7
|
55,9
|
58,5
|
54,9
|
Божурище
|
N
|
2,5
|
2,1
|
1,6
|
3,9
|
3,2
|
5,2
|
4,4
|
5,2
|
3,9
|
2,1
|
3,6
|
2,4
|
3,3
|
NE
|
10,7
|
9,4
|
6,2
|
11,7
|
10,3
|
8,1
|
10,6
|
11,1
|
13,4
|
13,1
|
11,7
|
13,0
|
10,8
|
Е
|
19,6
|
18,9
|
14,2
|
20,4
|
23,4
|
18,0
|
15,5
|
20,6
|
26,6
|
27,8
|
27,5
|
20,7
|
21,0
|
SE
|
3,6
|
3,7
|
2,8
|
5,1
|
6,6
|
5,5
|
5,3
|
5,2
|
6,0
|
5,7
|
5,0
|
4,1
|
4,9
|
S
|
2,4
|
3,3
|
2,4
|
4,7
|
4,4
|
3,9
|
3,2
|
3,6
|
3,7
|
3,7
|
3,2
|
3,8
|
3,5
|
SW
|
7,6
|
11,2
|
7,3
|
12,2
|
11,1
|
8,0
|
7,1
|
6,8
|
6,6
|
10,4
|
9,0
|
10,1
|
9,0
|
W
|
29,6
|
28,1
|
34,3
|
22,0
|
23,4
|
26,6
|
26,9
|
24,2
|
23,8
|
22,1
|
21,2
|
26,8
|
25,7
|
NW
|
23,9
|
23,3
|
31,3
|
19,9
|
17,6
|
24,8
|
27,0
|
23,2
|
16,1
|
15,1
|
18,7
|
19,0
|
21,7
|
тихо
|
37,2
|
28,9
|
16,1
|
29,1
|
33,9
|
34,3
|
37,7
|
38,7
|
41,2
|
39,2
|
37,9
|
39,7
|
33,7
|
Разсейването на емисиите на вредни вещества зависи не само от посоката, но и от скоростта на вятъра. Средната скорост на вятъра в разглеждания регион на проектни трасета на АМ "Люлин" е под 3 m/s, като през месеците август, септември и октомври спада до 0,9 m/s (ст.Перник). Този факт показва, че опасността от задържане на замърсители в атмосферния въздух е голяма, независимо, че има и дни със силен вятър (14 m/s) и техният брой е най-голям през месеците февруари, март и април. Планинско-долинните ветрове, проявяващи се по оградните склонове, създават условия за слабо прочистване на въздуха и проветряване на котловинното дъно към по-ниските Софийска и Радомирска котловини. През студеното полугодие ветровете са по-силни, а през топлото - скоростта им намалява.
Случаите с тихо време за Перник и Банкя са повече от половината от годината и са предпоставка за възникване на термични инверсии, при които (особено през зимата) замърсителите се задържат трайно в приземния въздушен слой.
Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m / s)
(Климатичен справочник за НРБългария, т.4)
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
Х
|
XI
|
XII
|
год
|
Перник
|
1.1
|
1,5
|
1,4
|
1,4
|
1,2
|
1,2
|
1-1
|
0,9
|
0,9
|
0,9
|
1,0
|
1,1
|
1,1
|
Банкя
|
2.1
|
2,6
|
2,6
|
2,2
|
1,8
|
1,6
|
1:5
|
1,4
|
1,4
|
1,8
|
1,9
|
1,9
|
1,9
|
Божурище
|
3.1
|
4,1
|
3,9
|
3,6
|
2,9
|
2,4
|
2, 2
|
2,1
|
2,2
|
2,5
|
2,6
|
2.9
|
2,9
|
Облачността в разглежданата територия следва режим, типичен и за останалите припланински части на страната - най-високите стойности (от 5,3 до 7,5 бала) тя има през зимата и пролетта, докато през втората част на лятото рязко намалява (2,8 бала за август).
Средна месечна и годишна облачност (бала)
(Климатичен справочник за НРБългария, т.2)
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
Х
|
XI
|
XII
|
год
|
Перник
|
6,8
|
6,0
|
5,7
|
5,3
|
4,9
|
4,4
|
3,2
|
2,8
|
3,2
|
4,4
|
6,4
|
6,6
|
5,0
|
Банкя
|
7,1
|
6,4
|
6,0
|
5,6
|
5,6
|
4,8
|
3,4
|
2,8
|
3,3
|
4,8
|
6,8
|
6,8
|
5,3
|
Божурище
|
7,5
|
7,0
|
6,7
|
6,4
|
6,4
|
5,6
|
4,1
|
3,4
|
3,9
|
5,3
|
7,0
|
7,4
|
5,9
|
Мъглите са типично явление, обусловено от приземната кондензация на водните пари. Средногодишно в изследвания район наблюдаваме около 28-30 дни с мъгла. В годишния ход се очертава изразителен максимум през декември и минимум от юни до септември.
За климатичните условия на района, в който ще се извършват предвидените реконструкции може да се обобщи, че:
-
Реализацията на инвестиционното предложение за реконструкция на комуникации не би могло да окаже въздействие върху климата или върху режима и пространственото разпределение на стойностите на климатичните елементи на прилежащите територии;
-
Пребладаващите ветрове са от западната четвърт на хоризонта, а местните ветрове като фьон и планинско-долинен духат предимно от югозапад. В случая вредните емисии ще се отнасят в посока към гр. София, като предвид СМР по реконструкциите, не се очаква те да се разпространят извън строителните площадки.
-
Що се отнася до синоптични обстановки в безградиентно барично поле или в условията на антициклон, то формиращите се термични инверсии ще създават условия за изтегляне на замърсения въздух по посока на кв. Филиповци и по на север.
Въздействие върху атмосферния въздух по време на строителство:
По време на строителството ще се отделят неорганизирани емисии от прах и изгорели газове от строителната и транспортната техника. Предвид открития характер на всички площадки на отделните обекти, замърсяването на атмосферния въздух ще е незначително и локално.
В този период ще се извършват различни по вид дейности, като: - изкопни работи, отнемане на хумусен слой и земни маси по новото трасе на съответния линеен обект (канал. водопровод, газопровод, подземни ел. линии и пр.); - транспорт и депониране на отнетия хумусен слой и земни маси; - обратно засипване на земни маси след полагане на съответните съоръжения; - строително-монтажни дейности, при изграждане на каналите, проходите и укрепването им под платната на магистралата; - транспорт на строителни материали и оборудване; - товарене и изнасяне на излишните земни маси и строителните отпадъци, след приключване на процеса на строителство.
Замърсяването на въздуха по време на строителството ще се дължи на:
- Изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните, монтажните и транспортните дейности. Използването на такива машини ще е свързано и с изхвърлянето на отработени газове, в чийто състав основните типове емитирани замърсители: азотни оксиди; летливи органични съединения; метан; въглероден оксид; въглероден окис; двуазотен оксид; серен диоксид; амоняк; кадмий; олово; полициклични ароматни въглеводороди; диоксини и фурани; както и частици (сажди) при изгаряне на дизелово гориво. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.
- Прахови частици при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), големина и относително тегло на праховите частици и фракционен състав. При отнемане на земни маси и разтоварването им на депо основните емисии са от прах и от отпадъчни газове от работата на двигателите “на място”. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (2-10 микрона) ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата. Основни източници на респираторни частици ще бъдат отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене на земекопната техника и транспортните средства.
Строителните и изкопните машини са подвижни източници на емисии на замърсителите, които ще работят с различна продължителност при различните по дължина и обем изкопни и строително- монтажни работи. Като цяло се очакват незначителни емисии на замърсители, тъй като работата свързана с реконструкциите е малка по обем.
Отстоянията от населени места и обекти подлежащи на здравна защита са както следва:
-
Западно от трасето на магистралата са най-близките 2 сгради (крайните източни къщи) на с. Голямо Бучино.Те са на отстояние от 250-300 м при пресичане на АМ „Люлин” при км 14+200 (реконструкция на ел. провод 20 кV „Драгичево”).
-
При км 15+013 (реконструкция на същия ел.провод), на 200 м западно от АМ също има две сгради, които са най-близко отстоящи от обекта на реконструкция.
-
Пак в този район, при реконструкция на електропровод 0,25 кV при км 15+100 отстоянието на обекта е на около 250 м от същите къщи.
-
Реконструкцията на електропровод с 0,25 кV отстои на 250 м от най-близките сгради и при Перник на км 18+500 при пътен възел „Даскалово”.
Предвид посочените разстояния, не се очаква по време на строителните работи да се наблюдават концентрации на замърсители в атмосферния въздух на населените места над ПДК.
Периодът на строителните работи е съизмерим със строителството на магистралата, но количеството на самите СМР е много по-малко, което определя кумулативния ефект като незначителен. Замърсяването на атмосферния въздух през този период ще бъде незначително, в локален мащаб и без каквото и да е въздействие върху останалите компоненти на околната среда. Тези емисии не само, че са ограничени по време и количество, но и са локални за съответните места, на които се налагат реконструкции, тъй като строително-монтажните работи ще се извършват последователно и в посочените места от магистралата. По време на строително изкопните и строително монтажните работи не се предвиждат източници на организирани емисии.
Въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията:
В периода на експлоатация на линейните обекти, няма източници на замърсяване на атмосферния въздух, тъй като тези инфраструктурни съоръжения не представляват източник на емисии. Поддържането, ремонта или почистването на напоителните и отводнителните канали ще се извършва на сравнително големи периоди от време и няма да бъде сериозен източник на замърсяване.
Експлоатацията на инфраструктурните съоръжения не е свързана с отрицателни въздействия върху атмосферния въздух, поради отсъствието на всякакви източници на емисии на вредни вещества (организирани и неорганизирани).
Сподели с приятели: |