178
търсени професии в страната за 2010-та не са били измислени през 2004-та, а оттогава сферата на иновациите се развива с все по-ускорени темпове.
И още по-лошо, в днешните колежи расте поколение от деца, които се учат много добре,
взимат отлични дипломи, постъпват в желания от тях университет, справят се с лекота в академичната си работа, но са неудачници в живота. Те нямат представа как да постъпят със съквартиранта си мърляч, с нечий романтичен интерес, който не споделят, или със своите непрекъснато „кръжащи“ наоколо родители, които идват неканени
(„Изненада!) и следят всяка тяхна крачка.
В книгата си
Как да отгледаме възрастен Джули Литкот-Хеймс, бивш заместник-ректор на Станфордския университет, нарича такива млади хора
„екзистенциално импотентни“. Тя цитира изследвания, които показват, че по показатели като депресия и тревожност проявяват сходство с непълнолетните затворници, че приемат трудно нови идеи и са неудовлетворени от живота.
Друга неочаквана последица от прекомерната родителска грижа е впечатлението, с което израстват някои деца, че любовта на родителите им зависи от начина им на поведение.
Това води до условна самооценка – убеждението, че достойнството трябва да се заслужи. Условната самооценка може да се прояви при младата жена, която развива хранително разстройство, тъй като е свикнала да я ценят заради външността ѝ. Може да се открие и в отличничката, която учи упорито, получава високи оценки, става председател на класа (и най-вероятно влиза в престижно училище), но рухва психически след лошото си представяне на изпит. Или при спортиста, който тренира ежедневно и печели
популярност като куотърбек, но после се затваря в себе си, изпортил ключово разиграване в мач за шампионата.
Дори онези родители, които не биха стигнали толкова далече в закрилата и опеката над рожбите си, също искат те да имат здравословен, продуктивен и успешен живот. Поради това на всички ни е трудно да стоим настрана
(особено когато пътят изглежда неравен), да не се намесваме и да не се опитваме да вкарваме детето си в пътя, който смятаме за най-правилен.
Все едно колко се стараете да подсигурите успеха, щастието и безопасността на децата си,
може да сте сигурни, че ще се появят изкушения и че промяната е неизбежна. Не сте в състояние да предвидите – нито пък те
– кога ще огънат калник, ще се издънят на тест по математика, ще отидат на купон, където всеки ще се налива с бира, или дали приятелят им от училище няма да развие интерес към свиването на разни неща от магазина. Нито пък има гаранция, че записвайки детето си на уроци по китайски или на курс за
179
програмисти, той или тя ще бъде приет в желания колеж или ще постъпи на сигурна и добра работа.
В нашия все по-конкурентен и
непредсказуем свят най-доброто, което родителите могат да направят за децата си, е да ги научат на уменията, които описахме в тази книга. Емоционалната пластичност е като ваксина, която предпазва децата от опасността да рухнат психически в трудните моменти, които без съмнение животът им е подготвил. Това няма да им даде пълен имунитет, но поне ще им помогне да развият така необходимата гъвкавост и издържливост, за да преуспяват дори в тежки времена.
Сподели с приятели: