Емоционалната Интелигентност
Бърза, но неточна реакция
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
| Бърза, но неточна реакция
Емоционалният ум е много по-бърз от рационалния и се впуска в действие, без да спре дори за миг, за да помисли какво всъщност прави. Скоростта, с която действа, е сериозна пречка пред аналитичните разсъждения, така характерни за рационалния ум. В еволюцията тази скорост вероятно е засягала основни решения - например на какво да се обърне внимание, - а след като вече сме застанали нащрек и вече сме изправени например пред друго животно, да решим дали ние ще го изядем, или то нас. Организмите, които са спирали, за да разсъждават по тези въпроси, едва ли са успявали да създадат достатъчно поколение, на което да предадат бавно реагиращите си гени. Действията, обусловени от емоционалния мозък, са придружени от особено силна увереност, страничен продукт от праволинейната и опростенческа гледна точка, която може да се окаже напълно непонятна за рационалния ум. Когато прахът се слегне, та дори и по средата на действието пред нас може да се появи с цялата си сила въпросът: „Какво, по дяволите, правя?“ - знак, че рационалният ум се е разбудил, макар и не чак толкова бързо, колкото емоционалният. Тъй като интервалът между дразнителя и емоцията може да бъде само миг, механизмът, който оценява възприятията, трябва да е в състояние да реагира светкавично дори и за стандартите на мозъка, които се измерват с хилядни от секундата. Тази оценка на нуждата от действие трябва да бъде автоматична и толкова бърза, че да не може да влезе в съзнанието (Ibid., р. 187.) Тази разновидност на емоционалната реакция ни мобилизира преди още да разберем какво става. Това светкавично възприятие жертва точността в името на скоростта, разчита на първи впечатления, реагира спрямо общата картина или в зависимост от най-набиващите се на очи нейни детайли. Нещата се възприемат едновременно и като цяло, а реакцията не минава през рационален анализ. Най-ярките елементи могат да определят впечатлението и да потиснат внимателната оценка на детайлите. Огромното предимство в случая е, че емоционалният ум може да разчита емоционалната реалност (той ми е ядосан, тя лъже, това го натъжава) за част от секундата и така ни помага да преценим мигновено от кого да се пазим, на кого да вярваме и кой е разстроен. Емоционалният ум е нашият радар за опасност: ако ние (или нашите еволюционни предшественици) чакахме рационалният ум да направи подобна преценка, можеше не просто да сбъркаме, а да умрем. Недостатъкът е, че всички тези впечатления и интуитивни преценки могат да се окажат напълно погрешни, тъй като се правят неадекватно бързо. Пол Екман смята, че скоростта, с която емоциите ни завладяват, преди изобщо да сме ги осъзнали, е жизнено важна за невероятната им адаптивност: те ни мобилизират и ни карат да реагираме на спешни събития, без да губим време да преценяваме дали и как да действаме. С помощта на системата си за определяне на емоции по нищожни изменения в изражението на лицето Екман може да проследява микроемоции, които прелитат по него за по-малко от половин секунда. Екман и неговите сътрудници откриват, че емоционалните изражения започват да се проявяват чрез промени в лицевата мускулатура няколко хилядни от секундата след като събитието вече е отключило реакцията, както и че психологическите изменения, типични за дадена емоция - например намаляване на кръвния поток или ускоряване на пулса - също имат нужда само от стотни от секундата, за да започнат да се прилагат. Тази скорост е особено забележителна при интензивни емоции - например страх пред внезапно появила се заплаха. Екман твърди, че емоцията се разразява с пълна сила за съвсем кратко, само за няколко секунди, но в никакъв случай за минути, часове или дни. Според него би било проява на лоша адаптация, ако емоцията мобилизираше мозъка и тялото за дълго време, независимо от променящите се обстоятелства. Ако емоциите, предизвикани от дадено събитие, продължаваха да ни владеят дълго след като то е отминало и без оглед на всичко, което се случва около нас, то чувствата ни едва ли щяха да бъдат добри насоки за действие. За да трае дълго една емоция, поводът за нея трябва непрекъснато да е налице и да я извиква отново и отново, както например загубата на любим човек ни кара да скърбим много дълго време. Когато чувствата все пак траят няколко часа, то това става под приглушената форма на настроение. Настроенията определят общия тон на афекта, но в никакъв случай не определят еднозначно начина, по който възприемаме даден дразнител и реагираме на него, както го прави емоцията. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|