Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Таймс“, 11 ноември 1994) Един от еволюционно наследените емоционални елементи е страхът, който ни мобилизира да защитим семейството си от опасност; този импулс подтиква Боби Крабтрий да извади пистолета си и да започне да търси из къщата натрапника, който като че ли дебне там. Страхът го кара да открие огън преди още напълно да е осъзнал по какво стреля, дори преди още да е разпознал гласа на дъщеря си. Според еволюционните биолози подобни автоматични реакции са заложени в нервната ни система, тъй като в продължение на един дълъг и тежък период от човешката праистория тъкмо те са определяли дали ще оцелеем или не. Нещо повече - те са били важни и за основната задача на еволюцията, а именно да създадем поколение, което да има същите генетични предразположения - ирония по-скоро тъжна, ако вземем пред вид трагедията на семейство Крабтрий. Но ако и емоциите ни да са били чудесни водачи по дългия път на еволюцията, новите реалности на цивилизацията са нахлули толкова бързо, че бавната стъпка на биологичното развитие не е успяла да се нагоди към тях. Няма спор, че първите закони и етични кодекси - тези на Хамурапи, десетте божи заповеди на евреите или едиктите на император Ашока - могат да се разглеждат като опити за обуздаване, подчиняване и опитомяване на емоционалния живот. Както показва Фройд в „Цивилизацията и разочарованието от нея“, обществото е било принудено да наложи отвън правила, целящи да подчинят вълните на емоционалните крайности, които твърде често се надигат вътре в него. Въпреки тези социални ограничения, страстите продължават да владеят над разума. Тази даденост на човешката природа се дължи на основната архитектура на нашия умствен живот. Ако погледнем основните неврологични модели на емоцията от биологична гледна точка, ние сме родени с механизъм, който е свършил добра работа за последните 50 000 човешки поколения, но не и за последните 500 - а още по-малко за последните пет. Бавните, неумолими еволюционни сили, които са оформили нашите емоции, са си свършили работата за около милион години; последните десет хиляди години, макар и да са станали свидетели на бързото въздигане на човешката цивилизация и на демографския взрив на човечеството, нараснало от пет милиона до пет милиарда души, са оставили съвсем лек отпечатък върху биологичните ни модели за емоционален живот. За добро или лошо нашата оценка за всяка лична среща и откликът ни спрямо нея се оформят не само от рационалните ни преценки или личния ни опит, но и от далечното ни минало. Това залага у нас някои доста трагични 16 склонности, както доказват тъжните събития у семейство Крабтрий. Накратко казано, ние твърде често се изправяме пред постмодерни дилеми с емоционални оръжия, създадени за предизвикателствата на плейстоцена. Тъкмо този проблем лежи в основата на настоящата книга. Подтик към действие Една сутрин в началото на пролетта пътувах по магистралата през планински поход в Колорадо, когато внезапно извила се снежна буря изведнъж скри от поглед колата пред мен. Колкото и да се взирах, не можех да различа нищо; прехвърчащия сняг се беше превърнал в непроницаема бяла пелена. Докато натисках спирачката, усетих как тревога изпълва тялото ми. Сърцето ми заби оглушително. Тревогата прерасна в смразяващ страх. Отбих встрани и изчаках бурята да отмине. Половин час по-късно снегът спря, видимостта се върна, и аз продължих напред - само за да спра няколко стотин ярда по-напред, където санитари от спряла край пътя линейка се опитваха да извадят пътник от кола, ударила друга, по-бавна кола отпред. Катастрофата беше препречила магистралата. Ако бях продължил напред в снега, вероятно щях да се ударя в тях. Предпазливостта, наложена ми от страха онзи ден, може би ми спаси живота. Като заек, замръзнал от ужас при вида на преминаваща лисица - или като примитивен бозайник на една ръка разстояние от бродещ динозавър - аз бях обзет от вътрешно състояние, което ме принуди да спра, да застана нащрек и да обърна внимание на приближаващата опасност. По своята същност емоциите са подтици към определено действие, мигновени команди за управление на живота, които еволюцията е инсталирала вътре в нас. Самият корен на думата „емоция" идва от латинското movere, „движа се“, с представка, която променя значението на „отдалечавам се“. Така склонността към действие е вътрешно присъща на всяка емоция. Фактът, че емоциите водят до действия, личи най-ясно у животните и децата: едва у „цивилизованите“ възрастни можем да срещнем огромната аномалия в животинското царство: емоциите, тези най-основни импулси за действие, да не водят автоматично до видима реакция. Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|