Емоционалната Интелигентност
ПЪРВА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНИЯТ УМ
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| ПЪРВА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНИЯТ УМ 1. За какво служат емоциите? Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Малкият принц“ (Антоан дьо Сент-Екзюпери, Малкият принц (гл. 21), прев. Константин Константинов, Народна младеж, С. 1978. - Б.пр.) Да помислим за миг за последните минути на Гари и Мери- Джейн Чонси, семейство, напълно отдадено на единадесетгодишната си дъщеря Андреа, прикована към инвалидна количка от тежка церебрална парализа. Семейството пътува с влак, който катастрофира и пада в реката, след като една баржа е ударила и разхлабила железопътен мост в блатата на Луизиана. Първата мисъл на родителите е за детето и те правят всичко възможно, за да спасят Андреа, докато водата нахлува в потъващия влак. Те успяват някак да избутат момичето през прозореца, от където го поемат спасителите. След това влакът потъва под водата и двамата загиват (Асошиейтед прес, 15 септември 1993 г.). В историята за тези двама родители, чийто последен героичен акт е да направят всичко възможно, за да спасят детето си, има момент на почти митичен кураж. Няма съмнение, че подобни случаи на родителска саможертва в името на потомството са се повтаряли безброй пъти в човешката история и праистория, а кой знае колко още са били те по време на еволюцията на нашия вид* (Вечният характер на себеотрицателната любов се доказва от богатото ѝ присъствие в световната митология: приказките от „Джатака" например, разказвани из Азия векове наред, са посветени почти изцяло на такива сюжети за саможертва.) От гледната точка на еволюционната биология подобна родителска саможертва е в услуга на „успешното възпроизводство“, на предаването на нашите гени на следващите поколения. Но от гледната точка на родителя, който прави отчаян опит в момент на криза, тук става въпрос единствено за любов. Този пример за родителски героизъм е доказателство за целта и мощта на емоциите и свидетелства за ролята на алтруистичната любов - както и на всяка друга емоция, която изпитваме - в човешкия живот (Алтруистичната любов и човешкото оцеляване: еволюционните теории, които разглеждат адаптивните предимства на алтруизма са обобщени чудесно в Malcolm Slavin & Daniel Kriegman, The Adaptive Design of the 14 Human Psyche, New York, Guilford Press, 1992.). Той показва, че най-дълбоките ни чувства, нашите страсти и копнежи, са основни ориентири, както и че нашият вид дължи своето съществуване до голяма степен именно на тяхната власт над човешките дела. Тази власт е невероятна: само могъща любов, въплътена в стремеж да спасиш любимото си дете, може да накара един родител да презре импулса за собственото си оцеляване. От гледна точка на интелекта тяхната саможертва е практически ирационална; от гледна точка на сърцето обаче тя е единственият възможен избор. Социалните биолози подчертават властта на сърцето над ума в такива тежки моменти, когато се опитват да разберат защо еволюцията е дала на емоциите водеща роля в човешката душа. Нашите емоции, казват те, ни водят, когато се изправим пред предизвикателства и задачи, които са твърде важни, за да бъдат оставени единствено на разума - опасност, болезнена загуба, упорит стремеж към дадена цел въпреки всички лишения по пътя към нея, връзка с партньор или създаване на семейство. Всяка емоция представлява определено предразположение към някакво действие и ни насочва в посока, която и преди ни е позволявала да се справим добре с повтарящите се предизвикателства в човешкия живот (Голяма част от тази дискусия се основава на ключовия текст на Пол Екман, Paul Ekman, “An Argument for Basic Emotions”, Cognition and Emotion 6, 1992, pp. 169- 200. Приведеният тук аргумент е от текста на П. Н. Джонсън-Аеърд и К. Оутли, публикуван в същия брой на списанието). Тъй като тези вечни ситуации се повтарят непрестанно по време на еволюционната ни история, ценността на нашия емоционален репертоар за оцеляването ни се доказва с това, че той е запечатан в самите ни нерви ни под формата на вроден, автоматичен отклик на човешкото сърце. Всеки възглед за човешката природа, който си затваря очите пред властта на емоции, за съжаление е изключително късоглед. Самото име homo sapiens, което ни обозначава като мислещ биологичен индивид, е подвеждащо в светлината а новите възгледи за мястото на емоциите в нашия живот, защитавани от съвременната наука. Както всички знаем от личен опит, стигне ли се до решения и действия, чувствата са също толкова важни, колкото и мисълта - а често дори и повече. Стигнали сме твърде далеч в опитите си да подчертаваме стойността и приноса на чистия разум - на онова, което се измерва с коефициента на интелигентност - в човешкия живот. За добро или лошо, интелигентността не струва и пет пари, когато емоциите се надигнат. Когато страстите владеят разума Трагична история - и то заради грешка. Четиринадесетгодишната Матилда Крабтрий иска да се пошегува с баща си: да изскочи от гардероба и да викне 15 „Буууу!“, когато родителите ѝ се прибират в къщи в един след полунощ след среща с приятели. Само че Боби Крабтрий и съпругата му мислят, че Матилда е останала у приятели тази нощ. Когато влизат в къщата, Боби чува шум, взима едрокалибрения си пистолет и отива в стаята на Матилда, за да провери какво става. Когато дъщеря му изскача от гардероба, Крабтрий я прострелва във врата. Матилда Крабтрий умира дванадесет часа пo-къcнo. („Ню Йорк Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|