Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| присъства интелект в емоциите и как е възможно интелектът да стане част от тези емоции. Ударението, което Гарднер поставя върху когнитивните елементи на личната интелигентност, отразява духа на епохата в психологията, оформила неговите възгледи. Прекаленото взиране в познавателния процес дори в областта на емоциите се дължи отчасти на един поврат в историята на науката. В средата на двадесети век академичната психология е доминирана от бихейвиористите на Б. Ф. Скинър, който смята, че само обективно регистрираното поведение може да бъде изучавано с научна прецизност. Бихейвиористите са убедени, че целият ни вътрешен живот, включително и емоциите, са извън обхвата на науката. Сетне, с разразилата се през шестдесетте години „когнитивна революция", фокусът на психологическата наука се пренася върху начина, по който мозъкът регистрира и складира информация, и върху естеството на интелекта. Емоциите обаче си остават същински Див Запад. Дълбоко окопалият се възглед на когнитивистите гласи, че интелектът представлява студена, безстрастна оценка на даден факт. Той е свръхрационален, нещо като прословутия персонаж от „Стар Трек“ господин Спок - архетипът за хладен ум, незамърсен от никакви чувства, въплъщение на идеята, че емоциите нямат място в интелигентността и само зацапват картината на умствения ни живот. Когнитивистите, възприели подобни възгледи, са изкушени от компютъра като оперативен модел на мозъка. Те обаче забравят, че биологичните „платки“ на мозъка са потопени в мърляв, пулсиращ поток от неврохимикали, и нямат нищо общо с неподвижния, чистичък силикон, който се е превърнал в основна метафора за ума. Основните модели за това как умът обработва информация си остават далеч от представата, че чувствата ръководят рационалността и понякога напълно я потъпкват. В това отношение когнитивният модел е една доста бедна схема, която не може да обясни емоционалните бури, вдъхващи истински живот на интелекта. За да защитят подобен възглед, самите учени са били принудени да отрекат колко важни са за техните модели на ума собствените им надежди и страхове, дребните им семейни проблеми и професионалната ревност - все чувства, които придават на живота вкус и целеустременост и във всеки един момент изкривяват - за добро или лошо - начините, по които се обработва информацията. Едностранчивият научен възглед за лишен от емоции умствен живот - същински фар в морето от посветени на интелигентността изследвания през последните осемдесет години - започва постепенно да отстъпва, а психологията е на път да признае основополагащата роля на чувствата за мисленето. Също като подобния на господин Спок персонаж от „Стар Трек: Следващото поколение", удачно кръстен „Данни", психологията започва да оценява силата и достойнствата на емоциите в умствения живот - както и 51 опасностите, свързани с тях. Нима Данни не вижда за свой ужас (така де, стига да можеше да изпитва ужас), че хладната му логика не е в състояние да предложи правилно човешко решение? Човечността ни личи най-вече в нашите чувства - а Данни се опитва да чувства с ясното съзнание, че е пропуснал нещо важно. Иска да изпитва приятелски чувства и лоялност; също като Тенекиения човек от „Магьосникът от Оз“ и той има нужда от сърце. Без лиричния усет на емоцията Данни може да свири или да пише поезия с небивала виртуозност, но не и да ги възприеме пълноценно. Урокът, който можем да си извлечем от копнежа на Данни по копнежа изобщо е, че висшите ценности на човешкото сърце - вяра, надежда, отдаденост, любов - отсъстват напълно от хладния когнитивен възглед. Емоциите обогатяват, а всеки модел на ума, който не ги взима под внимание, е изключително беден. Когато обърнах внимание на Гарднър, че набляга основно върху мислите по отношение на чувствата, или на т.нар. метапознание, вместо на самите чувства, той призна, че разглежда интелигентността от познавателна гледна точка, но все пак добави: „Когато за пръв път започнах да пиша за личната интелигентност, аз всъщност говорех именно за емоциите, и по-конкретно за собствената си гледна точка към вътреличностната интелигентност като начин да живееш в хармония със себе си. За този вид интелигентност е изключително важно онова, което чувстваш „под лъжичката". Но при практическата разработка на теорията за множествената интелигентност бяхме принудени да се съсредоточим основно върху метапознанието (т.е. върху осъзнаването на умствените процеси, б.м., Д.Г.), вместо върху пълния набор от емоционални умения". Дори и при тези обстоятелства Гарднър осъзнава колко важни са уменията да се справяме с емоциите и връзките си сред житейските бури. Той подчертава, че „много хора с коефициент на интелигентност 160 работят за хора с коефициент под сто, особено ако първите са с ниска междуличностна интелигентност. А в ежедневието ни няма по-важна интелигентност от междуличностната. Ако не сте я развили, няма да изберете удачно нито партньора си в живота, нито работата си, нито каквото и да е друго. Ето на какво трябва да учим децата в училище". Могат ли емоциите да бъдат интелигентни? За да разберем как може да изглежда едно такова обучение, ще трябва да се обърнем към други теоретици, поели по стъпките на Гарднър, и най-вече към Питър Салови, който е описал изключително подробно как можем да внесем интелигентност в чувствата си. (Моделът за емоционалната Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|