Емоционалната Интелигентност

44 тази книга ще покажем, че някои основни емоционални умения могат да бъдат преподавани или усъвършенствани у децата - стига да положим съответните усилия.
Емоционална интелигентност и съдба
Имах един състудент от колежа „Амхърст“, който беше постигнал стопроцентови резултати на всички изпити, през които беше минал при завършване на средното си образование. Въпреки невероятните си интелектуални способности, той прекарваше повечето си време навън, лягаше си късно и пропускаше занятията на следващия ден. Трябваха му почти десет години, за да завърши.
Коефициентът на интелигентност далеч не е единственият елемент, който определя съдбата на хора с приблизително еднакви перспективи, образование и възможности. Когато група учени проследили жизнения път на деветдесет и пет студенти от Харвард, завършили през четиридесетте години - в епохата, когато във висшите училища от Бръшляновата лига се оказвали хора с много по-разнообразни стойности на коефициента за интелигентност в сравнение с днес, - се оказало, че онези с най-високи оценки от изпитите в колежа не били кой знае колко по-успешни от състудентите си с по-нисък успех откъм заплата, производителност или положение в обществото. Те не били по- удовлетворени от живота, не се радвали на по-добри приятелства, семейства или романтични връзки
(George Vaillant, Adaptation to Life, Boston, Little, Brown, 1977. Средната
стойност на харвардската група е 584 от максимум 800. Д-р Вайлънт,
който в момента е в Медицинския факултет на Харвардския университет,
ми каза колко слаба е връзката между успеха на изпита и успеха в живота
при тези облагодетелствани иначе хора).
Подобно проследяване било извършено и сред 450 момчета, повечето синове на имигранти, две трети от които идвали от семейства на социални помощи от Самървил, Масачусетс - по онова време квартал от бордеи само на няколко преки от Харвард. Една трета имали коефициент на интелигентност под 90. Само че тези стойности не оказали особено влияние на способността им да се справят на работното си място и в живота си като цяло - 7% от мъжете например с коефициент под 80 останали трайно безработни за десет или повече години, същото обаче се случило и със 7% от мъжете с коефициент над 100. Разбира се, съществува определена връзка между коефициента на интелигентност и социално- икономическото равнище на участниците в експеримента, навършили четиридесет и седем.
Основната разлика обаче се дължи на умението още от ранна детска възраст да се справяш с лишенията, да контролираш емоциите си и да се разбираш с околните. (К. Felsman and G. Е. Vaillant, 'Resilient Children as Adults. A 40-
Year Study", in The Invulnerable Child, edited by E. J. Anderson and B J. Cohler,

45
New York, Guilford Press, 1987.)
Да разгледаме и данните от едно проучване, което тече и в момента, сред осемдесет и един души, завършили на първо или второ място във випуска си през 1981 г. в няколко гимназии в Илинойс. Те, разбира се, са имали най- високите оценки в своите училища. Но макар и да продължават да се справят добре в колежа и да получават отлични оценки, с наближаването на тридесетата им година успехът им е спаднал до средното ниво. Десет години след завършване на гимназия само един от четирима е сред водещите имена в съответната възрастова група в избраната от него професия, а повечето са далеч зад него.
Карън Арнолд, професор по педагогика в Бостънския университет и един от организаторите на експеримента, обяснява откритието така: „Мисля, че всъщност сме открили „послушните" - хората, които знаят как да се развиват в рамките на системата. Само че тези отличници се изправят пред същите изпитания, през които сме преминали и всички ние. Самото понятие за отличник означава просто човек, който е изключително добър в онова, което се измерва с оценки. Нямаме никаква представа обаче как ще реагира той на превратностите в живота" (Карън Apнoлд, която e провела изследването

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: