Емоционалната Интелигентност

52 интелигентност са се опитвали да въведат емоциите в царството на интелекта, вместо да ги разглеждат като напълно противоречащи си явления. Така например Е, Л. Торндайк, виден психолог, изиграл важна роля за популяризирането на понятието за IQ през двадесетте и тридесетте години, в една своя статия казва, че един аспект на емоционалната интелигентност - а именно т.нар. „социална“ интелигентност или способността да разбираме другите и да „действаме мъдро в човешките взаимоотношения“ - сама по себе си е едно от измеренията на човешкия интелект. Други психолози от онази епоха разглеждат социалната интелигентност от по-цинична гледна точка и я възприемат като набор от умения за манипулиране на другите, начин да ги накараме да направят онова, което искаме, независимо дали са съгласни или не. Нито една от тези формулировки обаче не заема солидни позиции сред теоретиците на коефициента на интелигентност и през 1960 г. един от основните трудове на тази тема обявява социалната интелигентност за „безполезна“ идея.
Само че личната интелигентност не може просто да бъде отхвърлена. Тя се доказва интуитивно и отговаря на очакванията на здравия разум. Когато
Робърт Стърнбърг, също психолог в Йейл, иска от участниците в един експеримент да опишат какво разбират под „интелигентен човек“, практическите умения са сред основните изброени черти. По- систематичните изследвания водят и Стърнбърг до заключението на
Торндайк: социалната интелигентност се отличава от академичните способности, като същевременно играе ключова роля за справянето с практическите житейски проблеми. Една от основните характеристики на интелекта, които се ценят изключително високо на работното място например, е чувствителността, която позволява на ефективния мениджър да улавя мълчаливи послания. (Robert J. Sternberg, Beyond I.Q., New York,
Cambridge University Press, 1985.)
През последните години една все по-голяма група психолози достигна до подобни заключения, в съзвучие с убеждението на Гарднър, че старите представи за коефициент на интелигентност са се въртяли основно около тесен набор от езикови и математически умения, и че справянето с тестовете е пряк индикатор за успех в класната стая или в научната кариера, но върши все по-малко работа в ситуациите, отдалечаващи се прогресивно от академичния живот. Тези психолози (сред тях са и Стърнбърг и Салови) възприемат един по-широк възглед за интелигентността и се опитват да я предефинират с оглед на това какво е необходимо за успех в живота. Тази линия на изследване ги води отново до неизмеримата важност на „личната“ или емоционалната интелигентност.
Салови включва списъка на Гарднър в собствената си дефиниция за емоционална интелигентност, която обхваща пет основни области:
(Основната дефиниция на емоционалната интелигентност е дадена у
Salovey and Mayer. "Emotional Intelligence” p. 189.)
1.
Познаване на собствените ни емоции. Самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов

53 елемент от емоционалната интелигентност. Както ще видим в четвърта глава, способността ни да наблюдаваме чувствата си във всеки един момент е от особена важност за психологическите умения и себепознанието. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения - от избора на спътник в живота до избора на работа.
2.
Управление на емоциите. Контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта. В глава пета ще разгледаме начините да утешаваме себе си, да се отърсваме от пълзящата тревога, мъка или раздразнителност - както и какво става, ако не успеем да се справим с тези основни емоционални проблеми. Хора със слаби заложби в тази област непрекъснато се борят с чувства на дистрес, докато онези, които ги владеят майсторски, могат да се възстановяват много по- бързо от превратностите в живота.
3.

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: