Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| 6. Най-важното умение Само веднъж в живота си съм се парализирал от страх. Поводът беше изпит по математически анализ през първата ми година в колежа, за който някак си не бях успял да се подготвя. Още си спомням стаята, в която влязох в онази пролетна сутрин, смразен от чувство за обреченост и непоносима тежест в сърцето. Бях прекарал безброй часове в същата тази аудитория, но в онзи миг не виждах нищо - нито помещението, нито панорамата пред прозорците. Погледът ми беше забит в малко парченце от пода точно пред мен, докато се добрах до едно от местата досами вратата. Когато отгърнах синята корица на теста, пулсът започна да кънти в ушите ми, а в стомаха ми започна да се събира тежката топка на паниката. Хвърлих едно око на задачите. Никакъв шанс. Цял час зяпах първата страница, а умът ми трескаво прехвърляше последствията, които щяха да се стоварят върху мен. В главата ми се въртяха непрекъснато едни и същи мисли - порочен кръг от смразяващ страх. Седях неподвижно, като животно, парализирано от отровна стрела. Най-поразяващото в онзи ужасен момент беше мисълта за това колко скован е умът ми. Не прекарах този час в отчаяни опити да сглобя някакво подобие на отговори. Дори не бях се отнесъл в мечти. Просто си седях там, с ум, прикован върху страха, и чаках мъчението да свърши. (Daniel Goleman, Vital Lies, Simple Truths: The Psychology of Self- Deception, New York, Simon and Schuster, 1985.) Този разказ е част от собствената ми биография. И до ден днешен случката си остава убедително доказателство за опустошителното влияние на емоционалния дистрес върху ясния разсъдък. Вече съм наясно, че това мъчение е пример за силата на емоционалния мозък да потиска и дори да парализира мисленето. Степента, до която емоционалните вълнения могат да повлияят на умствените способности, не е нещо ново за преподавателите. Тревожните, ядосаните и депресираните студенти не могат да учат. Хора в подобно състояние не могат да поемат ефикасно информацията, нито пък да я обработят добре. Както вече видяхме в пета глава, мощните отрицателни емоции могат да фиксират вниманието върху себе си и така да попречат на опитите ни да мислим за друго. Всъщност един от признаците, че чувствата са преминали границата на патологията, е способността им да потискат всяка друга смисъл и непрекъснато да саботират опитите на жертвата да съсредоточи вниманието си върху каквото и да е. При човек, който преживява тежък развод (включително и дете, което се опитва да преглътне развода на родителите си), умът не може да остане дълго в контакт с 90 всекидневната рутина в работата или в училище; при хора с клинична депресия самосъжалението и отчаянието, безнадеждността и чувството за безпомощност помитат всяка друга емоция. Когато чувствата надделеят над концентрацията, нашият ум губи една от способностите си, която специалистите по когнитивна наука наричат „работна памет“ - умението да съхраняваме в съзнанието си информацията, свързана с текущата ни задача. Работната памет може да е запълнена както с прозаични неща (например цифрите на телефонния номер, който набираме), така и със сложни елементи (например богати сюжетни линии, които романистът се опитва да сплете заедно). Работната памет е основният ни умствен инструмент, който прави възможни всички други интелектуални усилия - от изговарянето на изречение до разплитането на сложен силогизъм (Alan Baddeley, Working Memory, Oxford, Clarendon Press, 1986.). Префронталният кортекс е основният център на работната памет - а освен това, както може би помним, е и мястото, в което се срещат чувствата и емоциите (Patricia Goldman-Rakic, “Cellular and Circuit Basis of Working Memory in Prefrontal Cortex of Nonhuman Primates", Progress in Brain Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|