Емоционалната Интелигентност



Pdf просмотр
страница62/172
Дата28.02.2022
Размер2.25 Mb.
#113652
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   172
emoc intelig
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
етика са заети от Hoffman, “Empathy, Social Cognition, and Moral Action”).
Живот без емпатия: умът на педофила и моралът на социопата
Ерик Екарт извършил отвратително престъпление: като бодигард на фигуристката Тоня Хардинг той поръчал да пребият Нанси Керигън, основната съперничка на Хардинг за златния медал по фигурно пързаляно на олимпийските игри през 1994 г. При нападението биячите наранили тежко коляното на Керигън и тя не могла да тренира през жизнено важните месеци преди олимпиадата. Но когато Екарт видял разплаканата си жертва по телевизията, той внезапно почувствал пристъп на угризения, потърсил свой приятел, на който да разкрие срамната си тайна, и в крайна сметка поставил началото на поредица от събития, която довела до арестуването на нападателите. Ето каква е силата на емпатията.
За съжаление обаче - и тъкмо в това е трагедията - тя липсва напълно у онези, които извършват най-злостните престъпления. Изнасилвачите, педофилите и много мъже, прибягващи до домашно насилие, имат един и същ психологически недостатък: неспособност да изпитват емпатия. Това, че не могат да усетят болката на жертвата си, им позволява да казват на самите себе си лъжи, които само насърчават престъплението. От изнасилвани можем да чуем, че „жените всъщност искат да бъдат изнасилвани“, или пък „ако се съпротивлява, само се прави на недостъпна“.
Педофилите повтарят: „Ама аз нищо не правя на детето, само показвам любовта си", или пък „Това е просто друга форма на привързаност“.
Жестоките родители пък говорят за „добра дисциплина“. Тези оправдания са събрани от устата на хора, които се лекуват от подобни проблеми. Точно това са си казвали, когато са наранявали жертвите си или са се готвели да го направят.
Заличаването на емпатията в момента, в който такива хора се нахвърлят върху жертвите си, почти винаги е част от емоционалния цикъл, който води до подобни жестоки актове на насилие. Да вземем например емоционалната последователност, причиняваща сексуални престъпления срещу деца.


119
(Писах за емоционалния цикъл, който води до сексуални престъпления, в
„Ню Йорк Таймс“, 14 април 1992 г. Източникът е Уилям Пи- търс, психолог
от Службата за лишаване от свобода във Върмонт.) Цикълът започва, когато педофилът се чувства зле - гневен, депресиран, самотен. Подобни чувства могат да бъдат отключени от гледката на щастливо семейство по телевизията, която само да задълбочи чувството за самота. След това педофилът търси утеха в някоя любима своя фантазия, например за близко приятелство с дете. Фантазията скоро придобива сексуални окраски и завършва с мастурбация. В резултат на това педофилът изпитва временно облекчение от тъгата, но то не трае кой знае колко дълго; депресията и чувството за самота се завръщат - и този път са по-силни от всякога.
Насилникът започва да мисли как да осъществи фантазията си и непрекъснато намира нови и нови оправдания: „Няма нищо лошо, ако в крайна сметка не нараня физически детето“, или пък „Ако детето наистина не иска да прави секс с мен, може да ме спре по всяко време".
В такъв момент педофилът вижда детето през очите на перверзната си фантазия и не може да прояви емпатия към действителните му чувства в подобна ситуация. Тази емоционална дистанцираност бележи всичко, което следва от тук нататък - от внимателния план как да сгащи детето само, през подробната репетиция на всяко действие, до действителното изпълнение на плана. Тук детето сякаш няма свои чувства - насилникът проектира върху него сътрудничеството, което получава и във фантазията си. Истинските чувства - отвращение, страх, погнуса - изобщо не се регистрират. Ако се появят, само ще развалят удоволствието.
Тази пълна липса на емпатия към жертвите е един от аспектите, върху които се съсредоточават новите методи за лечение на педофили и други престъпници от същия калибър, В една от най-обещаващите лечебни програми насилниците четат сърцераздирателни описания на подобни престъпления, разказани от гледната точка на жертвата. Освен това гледат видеозаписи на жертви, които през сълзи разказват какво е да те изнасилят на такава крехка възраст. След това престъпниците описват собственото си престъпление от гледната точка на жертвата и си представят какво може да е чувствала тя. После четат разказа си пред терапевтична група и се опитват да отговарят на въпроси, свързани с нападението - отново от гледната точка на жертвата. Накрая преминават през възстановка на събитията, като в този случай играят ролята на жертвата.
Уилям Питърс, психолог от затвора във Върмонт, който е разработил тази терапия със смяна на перспективата, ми каза, че емпатията към жертвата променя възприятието по такъв начин, че отричането на болката, дори и във фантазиите, да стане изключително трудно, и така да помогне на насилника да се пребори с перверзните си социални инстинкти. Сексуалните престъпници, преминали през програмата в затвора, се връщат към същия тип престъпления два пъти по рядко в сравнение с онези, които не са били лекувани с този метод. Без тази първоначална мотивация, определена от емпатията, никакво друго лечение няма да свърши работа.


120
Докато все пак има някаква малка надежда да вдъхнем емпатия на престъпници като педофилите, при друг криминален тип надежда няма.
Става въпрос за психопатите (напоследък се използва терминът „социопати“ като психиатрична диагноза). Психопатите са прословути с това, че са едновременно очарователни и напълно лишени от всякакви угризения, дори когато става въпрос за най-жестоки и безсърдечни действия. Психопатията
- неспособността да изпитваш Каквато и да е емпатия или състрадание, както и угризения на съвестта - е един от най-непроницаемите емоционални дефекти. Студенината на психопата като че ли се дължи на неспособността му да стигне отвъд съвсем повърхностните емоционални връзки. Най- жестоките престъпници, например садистичните серийни убийци, които се наслаждават на страданията на жертвите си преди смъртта да ги освободи от тях, са най-типичното въплъщение на психопатията (Естеството на


Сподели с приятели:
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   172




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница