Емоционалната Интелигентност

115 жестикулация. Знаят какво изпитват, но не могат да го предадат. Както отбелязват авторите и на двете статии, увредените зони в мозъчната кора на тези хора са тясно свързани с лимбичната система.
Лесли Брадърс, психиатър в Калифорнийския технологичен институт, използва тези материали като основа за преломния си труд върху биологията на емпатията (Leslie Brothers, “A Biological Perspective on Empathy”,
American Journal of Psychiatry 146,1,1989.). Брадърс пресява неврологичните открития и сравнителните изследвания върху животни и така посочва амигдалата и връзките ѝ с асоциативните зони в зрителната кора като ключов механизъм в мозъка, пораждащ емпатията.
Повечето изследвания в тази област са проведени върху животни и по- специално върху примати. Фактът, че приматите демонстрират емпатия (или
„емоционално общуване“, както предпочита да я нарича Брадърс), се доказва не само от недостоверни разкази на очевидци, но и от научни изследвания. При едно от тях маймуни-резус се научават да реагират с уплаха на определен тон, тъй като го чуват и едновременно с това получават електрически удар. След това се научават да избягват електричеството, като натискат определен лост всеки път, щом чуят звука. Двойки маймуни се поставят в отделни клетки, като могат да се виждат една друга на телевизионен екран. Експериментът се състои в следното: едната маймуна чува плашещия звук и съответно реагира с изплашено изражение. В този момент втората маймуна, след като вижда страха на първата, натиска лоста, който предотвратява електрическия удар. Дори да не можем да наречем подобно поведение „алтруизъм“, то със сигурност е форма на емпатия.
След като установяват, че приматите са в състояние да разчитат емоции по лицата на други примети, изследователите внимателно въвеждат дълги, остри електроди в мозъците на маймуните. Тези електроди им позволяват да записват активността на отделни неврони. Електродите, свързани с неврони в зрителната кора и амигдалата сочат, че когато едната маймуна види лицето на другата, информацията възбужда първо зрителната кора и след това амигдалата. Този невронен път, разбира се, е стандартен за всяка емоционално значима информация. Изненадващото обаче е, че изследванията успяват да идентифицират неврони, които реагират
единствено в отговор на определени изражения или жестове, например заплашително озъбване, страхлива гримаса или навеждане в знак на подчинение. Тези неврони се отличават от другите в същата зона, които разпознават познати лица. Това като че ли означава, че мозъкът по природа е проектиран така, че да реагира на определени емоции - с други думи, че емпатията е биологична даденост.
Според Брадърс има и други доказателства за ключовата роля на връзката между амигдалата и мозъчната кора при разчитането на емоции и реакциите спрямо тях. Те са плод на изследвания, в които при маймуни, живеещи в дивата природа, тази връзка е прекъсната. Когато се връщат в своите групи, тези маймуни са в състояние да се справят с обичайни действия като хранене или катерене по дърветата. Те обаче са изгубили всякакъв усет за това как

116 да реагират емоционално спрямо своите събратя. Дори друга маймуна да ги доближи с приятелски намерения, те бягат, и в крайна сметка живеят като отшелници, лишени от всякакъв контакт със собственото си стадо.
Брадърс отбелязва, че именно зоните в кората, където са съсредоточени специализираните „емоционални“ неврони, са и най-плътно свързани с амигдалата; разчитането на емоции предполага връзка между амигдалата и кората, която на свой ред играе ключова роля в координирането на подходящите реакции. „Значението на тази система за оцеляването при приматите е напълно очевидно - отбелязва той. - След като индивидът забележи намерението на друг индивид да влезе във взаимодействие с него, той трябва да реагира физиологично, и то незабавно, в зависимост от това дали намерението на другия е да хапе, да го пощи или да се съвкупява“

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: