Емоционалната Интелигентност

132 удовлетворителни връзки. Значително по-здравословно е, разбира се, да се балансира между верността към самия себе си и определени социални умения, прилагани напълно почтено.
Социалните хамелеони обаче нямат нищо против това да говорят едно, а да вършат друго, стига това да им донесе обществено одобрение. Те просто се научават да живеят с пропастта между публичния си образ и личната си реалност. Психоаналитикът Хелена Дойч нарича подобни хора „привидни личности“, тъй като са способни да сменят маската си с невероятна пластичност, веднага щом уловят съответните сигнали от околните. „При някои хора - каза ми Снайдър - публичната и частната личност се съгласуват сравнително добре, докато при други виждаме единствено калейдоскоп от редуващи се привидни личности. Те са като онзи прословут персонаж на
Уди Алън, Зелиг, който истерично се опитва да се уподоби на всеки, с когото се срещне“.
Тези хора се опитват да открият и най-малкия намек за това какво се иска от тях, преди да реагират, вместо просто да заявяват онова, което всъщност чувстват. За да върви общуването гладко и за да ги харесват, те са готови да накарат неприятни иначе хора да вярват, че са техни приятели. Освен това използват социалните си умения, за да действат по инерция в драматично отличаващи се една от друга ситуации, и дори може да се стигне до там, че да се държат като съвсем различни хора - от душата на компанията до същински айсберг - в зависимост от това с кого са в дадения момент. Разбира се, тъй като подобни способности позволяват отличен контрол върху впечатленията на другите, те се ценят високо в определени професии - например сред актьорите, адвокатите, търговците, дипломатите и политиците.
Друга, може би още по-важна способност за самонаблюдение, прокарва ясна граница между социалните хамелеони, носещи се без път и посока в океана на популярността, опитвайки се да впечатлят всички, и хората, които са в състояние да използват социалното си лустро, без същевременно да се отричат от истинските си чувства. Това е умението да бъдеш верен на себе си - умение, което ни позволява да действаме в съгласие с най-дълбоките си чувства и ценности, независимо какви ще бъдат социалните последствия от това. Такава емоционална почтеност може да ни накара например нарочно да предизвикаме сблъсък, за да се справим с нечие лицемерие - опит за прочистване на атмосферата, който един социален хамелеон никога не би направил.
Как се ражда социалната некомпетентност
Нямало капка съмнение, че Сесил е блестящ: отлична диплома по езикознание, невероятен преводач. Само дето имало важни неща, в които бил кръгла нула. Като че ли му липсвали всякакви социални умения.

133
Смущавал се при непринудени разговори на чаша кафе и направо се съсипвал, когато трябвало да убие няколко часа свободно време; казано накратко, бил неспособен дори на най-простото социално общуване. Тъй като този недостатък се проявявал най-вече в женска компания, Сесил се обърнал към терапевт, защото решил, че има „неосъзнавани хомосексуални наклонности“, макар и да нямал подобни фантазии.
Сесил доверил на терапевта си и истинския проблем - боял се, че каквото и да каже, то няма да заинтригува когото и да е. Този страх само засилвал ефекта от липсата на социални умения. Нервността му при срещи с други хора го карала да се кикоти в най-неподходящите моменти, а когато някой казвал нещо наистина смешно, не бил в състояние да изтръгне от себе си дори лека усмивка. Непохватността му се кореняла още в детството: през целия си живот се чувствал добре в компания единствено в присъствието на по-големия си брат, който с поведението си улеснявал контактите му. Но след като той напуснал дома на семейството, неспособността на Сесил да общува взела връх - той се оказал социално парализиран.
Този разказ дължим на Лейкин Филипс, психолог от университета
„Джордж Вашингтон“, според когото мъките на Сесил се дължат на това, че като дете не е усвоил най-важните уроци, посветени на социалното взаимодействие:

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: