49
напреднат достатъчно, за да ги заобичат един ден и да станат истински майстори в тях.
Възгледите на Гарднър за многообразието на интелекта продължават да се развиват. Десетина години след публикуването на теорията си Гарднър обобщава личната интелигентност така:
„Междуличностната интелигентност е способността ни да разбираме другите хора: какво ги мотивира, как действат и как самите ние да си сътрудничим с тях. Успешните търговци, политици, учители, лекари и религиозни водачи обикновено са хора с високо ниво на междуличностна интелигентност. Вътреличностната интелигентност от друга страна е умението ни да се взираме навътре, да си създадем точен, правдоподобен модел на самите себе си и да сме в
състояние да го използваме, за да се справяме ефективно в живота.
В друго свое изказване Гарднър отбелязва, че самата същност на междуличностната интелигентност включва
„способността да различаваме настроенията, темпераментите, мотивациите и желанията на другите хора и да реагираме адекватно". Част от вътреличностната интелигентност,
ключът към себепознанието, е и „достъпът до собствените ни чувства, умението да ги отличаваме едни от други и да черпим от тях, за да насочваме поведението си.
(Howard Gardner and Thomas Hatch, “Multiple Intelligences Go to School", Educational Researcher 18, 8, 1989.) Господин Спок и Данни: когато само знание не стига
Има едно измерение на
личната интелигентност, за което Гарднър често намеква, но така и не изследва в своята трактовка: ролята на емоциите. Може би това се дължи на факта, че работата му се основава предимно на модела на ума, създаден от когнитивната наука. Заради това и възгледите му за интелигентността наблягат на познанието - на
разбирането на самите нас и на другите, когато става въпрос за
мотиви и трудови навици, и на прилагането на това разбиране в живота и в общуването с останалите. Но също както в областта на кинестетиката физическите умения се изразяват невербално, царството на емоциите на свой ред също отива далеч отвъд границите на езика и познанието.
Макар че в описанията на „личната интелигентност“ на Гарднър се обръща достатъчно внимание на емоциите и на тяхното овладяване, нито той, нито неговите сътрудници са обърнали особено внимание на ролята на
чувствата за тази интелигентност, като вместо това са предпочели да
се съсредоточат върху процеса на опознаване на тези чувства. Подобен подход
- вероятно не нарочно - оставя без внимание неизбродимото море от емоции, които правят вътрешния ни живот и общуването ни с другите толкова
50 трудни, толкова предизвикателни, а нерядко - и толкова озадачаващи.
Напълно неизследвани остават въпросите за
това до каква степен изобщо Сподели с приятели: