Доклад използваме



Дата23.11.2017
Размер155.84 Kb.

11/23/2017 /


Въведение в научните методи

Английски за научни работници;Фран Цимерман;Отворено Общество;София;1992 год.

Разбирането на научната литература изисква познаването на основните методи,използвани от учените.

Науката постепенно е изграждала своите теории от древността до наше време.

Съвременната наука се отдава на хора отворени към новите идеи,които могат да правят преценки въз основа на фактите,които могат да се проверяват с експерименти.Процедурата известна като научен метод е разработена за събиране и проверка на информация.

Подобен подход е много полезен в ежедневната работа на инженерно-техническия персонал,за да може ясно да формулира проблемите и да търси логически решения.


При изготвянето на доклад използваме описание на темата,като започваме с определение.

Определението включва класификация и специфични характеристики на обекта.

След това даваме примери,за да изясним понятията.

Използваме сравнения,за да разширим представата за нещата.

Търсим причинно-следствени връзки,за да обясним събитията и да изградим хипотези и прогнози за бъдещето поведение,като представяме доказателства по методите на /индукция или дедукция/ на базата на експерименти и изчисления.

Завършваме с изводи,заключения и препоръки.


Стъпки при използване на научните методи в работата:

  1. Възникване на идеята – даване на определение.

  2. Формулиране - описание.

  3. Класифициране и сравнение,за да видим към кой раздел от познанието да я причислим.

  4. Даване на примери,за да я изясним.

  5. Изготвяние на хипотеза.

  6. Доказване с експерименти,разсъждения и изчисления.

  7. Откриване на причинно-следствени връзки.

  8. Даване на прогнози.

  9. Изводи и препоръки.

  10. Оформяне на целия процес в доклад,за да споделим опита си с другите хора.



І.КЛАСИФИЦИРАНЕ.


В древността учените са изследвали природата,като са правели наблюдения и са събирали информация.Все пак простото събиране на фактите не е достатъчно.

Тези факти трябва да се подредят и класифицират,като се открие взаимовръзката между тях.

Думата класификация произлиза от корена – клас и означава групиране на неща,които притежават важен /съществен/ общ елемент.

Пример:На земята има милиони видове животни и растения и е невъзможно да се изследват детайлно всичките.Чрез класификация едно животно се причислява към определена група със сходни качества и учените биолози могат да прогнозират неговите характеристики.Подобно е положението при химическите елементи,при помпите и в много други области на познанието.

Класификацията на помпите може да се извърши по различни признаци:според принципа на действие;вида на преместваната течност;областта на приложение;източника на енергия и др.

Според принципа на действие помпите биват:динамични,обемни и специални.

Динамичните помпи се делят на турбо помпи /лопатъчни/ и вихрови помпи.

В зависимост от посоката на движение на течността през работното колело турбопомпите биват:центробежни;диагонални и осови.

Центробежните помпи се делят на едно и многостъпални;с едностранно и двустранно засмукване;хоризонтални и вертикални;за сух монтаж и потопяеми.

Класификацията включва:



  • Обща класификация;

  • Специфичен тип или вид;

  • Основата за класификация често не се споменава,защото се подразбира.

Може да се използват и други принципи за класификация – например химични свойства;жива и нежива материя.

Класификацията може да се извърши от общите качества към специфичните.От големите групи към подгрупите или обратно – определено вещество или вид да се причисли към подгрупа и от там да се определи в коя група попада.


Как да напишем параграф от класификация?

  1. Посочете основната идея.

  2. Описанието да е достатъчно обхватно,за да покрива цялостно темата.

  3. Да е специфично,за да обхваща главната идея без разводняване.

Останалите изречения трябва да подкрепят идеята,да я изясняват в подробности.

Винаги препрочитай параграфа,след като е изминало известно време.Провери дали всички изречения са във връзка с основната тема.



ІІ.СРАВНЕНИЕ.


Учените се опитват да организират информацията,като търсят взаимовръзки.

Класификацията е един от начините за подреждане на информацията.

Сравнението е друг начин.Сравнението не само подрежда информацията,но и я разширява.Често сравнението ни помага да решим проблемите си.

Например при определяне какъв материал да използваме за ел.проводници ние сравняваме ел.проводимостта с цената,наличността на материала и др.

Сравнението дава нов поглед към информацията.

Например водата е единствената течност в природата,която при превръщането си в лед се разширява.

Като сравняваме два или повече предмета ние откриваме техните прилики и разлики.След сравнението можем да подреждаме материалите по определен признак,като използваме таблици или графики.

Добър подход при сравнението е в началото да се отбележат общите черти и след това различията.

При сравнението се използват думи:като;подобно на;за разлика от и др.

При сравнението не казвайте просто колата А е по-добра от колата В.

Добре е да се опише точно в кои показатели колата А превъзхожда колата В – мощност,здравина,цена,икономичност и др.

Съществуват два метода за сравнение:



  1. Описание характеристиките на първия предмет и след това характеристиките на втория.

  2. Сравнение характеристиките на двата предмета едновременно.

Пример за описание какво е аналогова и какво дискретна величина.

Има два начина да опишем позицията на един асансьор:



  1. Асансьорът е на 35 метра над земята – аналогова величина.

  2. Асансьорът е на осмия етаж – дискретна величина.

Докато отстоянието от земята се променя непрекъснато при движението на асансьора,то преминаването през етажите става на стъпки.

Често за да открием повреда в ел.табло, ние сравняваме схемата на работещия участък с неизправния и търсим къде е разликата.



ІІІ.ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ.


Процесът на откриване на взаимовръзки между научните факти включва търсенето на причинно – следствени връзки.

От древността се е смятало,че за всяко природно явление има естествена причина.

Например нещо кара ябълката да пада,планетите да стоят в орбита,слънцето да излъчва енергия и др.

Все пак трябва да внимаваме,когато приемаме,че едно явление е причина за появата на друго,само защото те са се появили едно след друго.

Не винаги двете събития са свързани.

Пример – След като отрязали стотния крак на стоножката и я накарали да измине определено разстояние,тя спряла да чува.

Понякога ефекта от 1 събитие става причина за второ събитие,а ефекта от второто събитие става причина за трето.

Подобна верижна реакция се наблюдава при разпадането на атома.

Резултатът е една непрекъсната верижна реакция от причини и следствия.

Задачата на учените е да открият причинно-следствените връзки и по този начин да обяснят възникването на събитията.

Причината обяснява защо нещо се е случило.Ефекта обяснява последствията.

Един резултат може да се получи от множество причини и една причина може да предизвика множество ефекти.

Понякога има връзка между две събития,когато едното събитие винаги е съпътствано с друго.

Въпреки това може да липсва причинно-следствена връзка между тях.

Причинно следствените връзки ни позволяват да правим прогнози.

Причините за едно събитие понякога са по-важни от самото събитие.

Пронякога причините са няколко,но една от тях е основна,а другите са допълнителни /второстепенни/ за възникването на едно събитие.

Например причината ускореното износване помпата е кавитацията.



ІV.ХИПОТЕЗА.


Когато един учен открие връзка,която изглежда вярна без изключение,той може да формулира хипотеза.

Хипотезата е временно решение на специфичен проблем или едно обяснение,защо нещо се е случило.

Въпреки,че хипотезата се изгражда в началото,тя се основава на наблюдения или на факти.

Не винаги една хипотеза се оказва вярна.

След време,тя може да бъде отхвърлена или да бъде доказано противоположното твърдение.

Прогресът включва непрекъснато предефиниране на хипотезите,при разширение на познанието.Когато се съберат доказателства в подкрепа на една хипотеза и те се приемат от научния свят,то тя се превръща в теория.

Например теорията на относителността.

Когато една теория обяснява огромен дял от познанието,тя се превръща в принцип или природен закон.Например закона за гравитацията.

Често в практиката заместваме понятията теория и хипотеза.

По начина по който формулираме една хипотеза може да покажем доколко вярваме в нея.Използват се думите може,трябва,има,вероятно е,изглежда,вярва се,предполага се,доколкото ни е известно,изглежда,би могло и др.

Например - вероятната причината ускореното износване помпата е кавитацията.
Писане на параграф с хипотеза

Започнете с изказване на хипотезата.

След това дайте обяснения,защо подкрепяте хипотезата.

Накрая напишете заключително изречение,което изразява значимостта на хипотезата.



V.ОПРЕДЕЛЕНИЕ.


Когато изграждат хипотези учените трябва да са сигурни,че ще бъдат разбрани от другите изследователи.Недоразумения се получават,когато има двусмислия.

Едно определение отговаря на въпроса Какво е това?

Понякога определението е необходимо,защото една дума или фраза има няколко значения.В друг случай дефиницията е необходима,защото терминът се използва по специален начин.

Дефиницията трябва да е достатъчно пълна,да включва всички съществени свойства и достатъчно тясна,за да елиминира понятия,които не принадлежат към категорията,която описваме.

Комуникацията между изследователите зависи от точността на определенията за концепциите,процесите,идеите и субстанциите.

Добрата дефиниция трябва да включва обща класификация на термина плюс специфична характеристика,която го отличава от останалите членове в неговия клас.Например:Жирафът е африканско животно с много дълъг врат.

Или - помпите са машини,предназначени за транспортиране на течности.

Как да пишем добри дефиниции?



  1. Определете към кой клас се причислява термина.Може да се използват примери,описания или сравнения,но те не могат да заменят класифицирането.

  2. Бъдете точен.Ако кажем,че въглеродния двуокис е газ не е достатъчно.Необходимо е да се продължи с това,което е специфично за CO2,различно от другите газове.

  3. Проверете дали не използвате тавталогия.

Например:Агрономът е човек,който се занимава с агрономия.Това определение не казва нищо,защото едно понятие се обяснява със същото понятие.

  1. Проверете дали определението не е по-сложно от термина,който дефинира.Определението трябва да пояснява,а не да води до объркване.

  2. Използвайте отрицанието,когато мислите,че хората се заблуждават,но след това задължително им кажете кое е вярното твърдение.

  3. Бъдете по-обстоятелствен.Ако кажете,че пицата е нещо хубаво за ядене,това нищо няма да говори на човек,който не е виждал пица през живота си.

  4. Добър начин да разберете дали дефиницията е пълна е да обърнете словореда.Пример:Слонът е животно – става Животното е слон – вижда се,че това определение не е пълно.


Разширена дефиниция

Една дефиниция може да се състои от едно изречение,а може да е и с обема на една книга.

Когато концепцията е твърде сложна,за да се дефинира с едно,две изречения е необходима разширена дефиниция.Тя включва основна част – клас плюс характеристики,а така също и допълнителни описания,примери,класификация,

сравнения,обяснения и други подробности.

Например разширената дефиниция на една машина може да включва:


  • Външния вид,форма,размер,цвят и др.

  • От какъв материал е изработена.

  • Обяснение на принципа на работа и начина на действие.

  • Начин на действие и употреба,схеми,чертежи,обслужване и др.



VІ.ДАВАНЕ НА ПРИМЕРИ.


След като дадем определение най-добрият начин да осветлим въпросът е като дадем пример.

Един добър пример струва повече от сто обяснения.

Един пример дава на едно общо,абстрактно понятие реален и конкретен образ.

Например едно е да се каже,че пушенето е вредно за здравето,а съвсем друго е да се каже,че редовният пушач съкращава с 5.5 минути живота си след всяка изпушена цигара.

Примерът прави понятието по-интересно и по-лесно за запомняне.

Той също убеждава и дава доказателства за твърдението.

Учените дават примери,за да обяснят и изяснят твърденията си.Ако не може да се представи пример,който да подкрепи твърдението,това поражда съмнение за верността му.

Примерите също се използват за илюстрация на условия.

Например:Медта е един пример за метал – е едновременно пример и класификация.

Понякога примерите са вплетени в контекста на параграфа.

Примерите обикновено се дават след определението.
Даване на примери

Даването на примери е един от най-полезните начини да се обясни понятието.Общото понятие често нито е интересно нито е убедително.

Примерите ни помагат да се прехвърлим от абстрактното понятие към конкретното ниво и да визуализираме гледната точка на автора.

Примера убеждава читателите във верността на твърдението.Той се помни по-лесно,защото прави сложните неща по-ясни и разбираеми.

Ако дадете няколко примера в подкрепа на една идея,подредете ги в ред с нарастващо значение.Това ще придаде по-голяма сила и убедителност на вашето изложение.

VІІ.ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.


След като се изгради една хипотеза,винаги следва въпросът:

Къде е доказателството?

Доказателството обикновено е резултат от наблюдение или експеримент,комбиниран с разсъждение.

Приемлива е тази теория,която има силни доказателства.Теорията става съмнителна,ако нови доказателства и явления и се противопоставят.

Учените винаги приемат теориите със съмнения и известни резерви.

Научните доказателства трябва да се основават на факти,а не на мнения.

Много научни хипотези са недоказуеми.

На базата на доказателства може да направим изводи.

Може да дадем и оценка на доказателствата,доколко те са правилни и логични.

Учените използват два метода,за да се придвижат от доказателствата към изводите:



  1. Дедуктивен – изхождаме от общото и правим извод за специфичното.

Пример:Всички метали са добри проводници.Цинкът е метал.Следователна цинкът е добър проводник.

  1. Индуктивен – от частният случай правим извод за общото.

Пример:Въздухът се разширява и заема целият обем на един съд.Въздухът е газ.

Следователно газовете имат подобно свойство да заемат целия обем на съда.

Това твърдение в случая е вярно.

Ако е правилно построено дедуктивното доказателство винаги е вярно.

Индуктивния метод в някой случай може да доведе до грешни изводи.

Пример:Една гъба е отровна.Печурката е гъба.Следователно печурката е отровна.

Въпреки риска от грешки този подход също се използва от учените,за да изграждат хипотези,които впоследствие се стремят да отхвърлят или докажат.

Ако са построени неправилно дори и дедуктивните доказателства може да ни подведат.

Пример:Всички газове текат.Всички течности текат.

Следователно всички газове са течности.

В случая изводът е грешен,защото не може само по една обща характеристика да поставим знак на равенство между различни предмети или обекти.

Понякога примерите не са всеобхващащи и подходящи.

Понякога изводът не следва от представените доказателства.

Ако представим грешно доказателство,това също може да доведе до грешен извод.


Писмени умения

Научните материали изискват идеите да се подкрепят с доказателства.

Има различни форми на доказателства:факти,статистика,наблюдения,

изпитания,резултати от изследвания,мнение на експерти и др.

Първо се изказва твърдението,след това се представят доказателствата и накрая се правят изводи,като се препоръчва какви действия трябва да предприемат читателите.

VІІІ.ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ.


Само въз основа на расъждения и логика не може да се докаже нещо.Необходимо е да се проведе експеримент,за да сме сигурни,че твърдението е вярно.

Когато проверяваме хипотези,правим всякакви усилия за елиминиране на субективността.Ако експеримента не подкрепя хипотезата,то тя трябва да се отхвърли или да се модифицира.

Айзък Азимов пише:Дори когато хиляда опита и наблюдения подкрепят едно твърдение,а само едно наблюдение го отхвърля,твърдението трябва да се модифицира.

Понякога експериментите показват нещо,което учените не са търсили.Много велики открития са се случвали благодарение на експериментите.

Когато експериментира,ученият трябва да държи очите си широко отворени и да мисли без ограничения и догми.

Случайно,след експерименти са открити пеницилина,рентгена и много други.

Един експеримент е вид процес.Ние изучаваме субстанциите,например въздуха чрез разделяне и идентифициране на компонентите му.

Анализираме процесът на дишане,като го разделяме на стъпки и процедури и след това ги подреждаме в хронологичен ред.

По-добре е да пишем инструкции като поредност от стъпки,отколкото да представим текста в един общ параграф.
Писмени умения

Как да напишем ясна инструкция?



  1. Номерирайте всички стъпки на процеса.

  2. Започнете всяка стъпка с императивен глагол.

  3. Подредете стъпките в строго хронологичен ред.

  4. Използвайте кратки изречения.

  5. Не описвайте две стъпки на един ред.

  6. Добавете всички необходими подробности,като специфични

количества,измервания и данни.Укажете за всяка стъпка от процеса къде е нужно да се мери,записва или изчислява.

  1. Проверете дали не сте пропуснали нещо или не сте описали излишна

стъпка.

ІХ.ИЗЧИСЛЕНИЯ.


Математика е езикът на науката.Точността на прогнозите зависи от точността на измерванията и изчисленията,които се използват при експериментите.

Учените се стремят да изчисляват всичко,което ни заобикаля – скоростта на светлината,разстоянието между планетите и др.

Физиците работят предимно с мерки за дължина,време и обем.Много от тези величини са взаимозависими.Например I = U/R е закон от електротехниката.

Х.ДОКЛАДВАНЕ.


През вековете човечеството е правило много открития за себе си и за обкръжаващата го среда.Все пак съвременната наука се развива едва след като хората започват да пишат за своите наблюдения и открития и споделят своите идеи.

Днес учените пишат за своите открития и канят другите учени да проверяват хипотезите,като ги приемат или отхвърлят.

Всяко откритие осветлява нови пътища за изследване,което води до ускорено развитие на научните знания.

Повечето съвременни открития се правят не от отделен индивид,а от екип изследователи,които обменят информация с учените от цял свят.

Това е едно споделено усилие.

Този вид сътрудничество зависи от интелигентния и точен научен доклад.

Разграничаването на фактите от мненията е много важен етап при изучаване на научния доклад.

Например факт е ,че на земята през 1987 год. са живели 5 милиарда души,но е мнение,че през следващите 25 години населението ще нарастне на 7 милиарда.

Това мнение може да се основава на статистически данни и въпреки това,то остава само мнение докато не се докаже.

Писмени умения

Журналистите,които списват вестниците,представят на читателите основните факти на едно събитие в първия параграф на статията.Тези факти включват отговорите на въпросите – кой,какво,кога,къде.В следващите изречения се отговаря на въпросите как и защо.

Като заключение се посочва значимостта на откритието или събитието.

Когато пишете доклад изберете един логичен порядък на изложение,така че едната идея да води към другата.Може да се използват следните подходи:



  1. Време /хронологичен порядък/ - кога се появява ефекта.

  2. Пространство – къде се появява ефекта.

  3. Логически – от общото към специфичното или от специфичното към общото;от простото към сложното.

Никога не започвайте със сложното и след това да преминете към по-простото.

ХІ.ОПИСАНИЕ.


Описанието разкрива погледа на учения към света.То може да описва условия,резултати от експеримент,химични промени,физични движения или какво се вижда през микроскоп или телескоп.

Едно описание може също да ни разкрие характеристики или специфични черти на обект – как изглежда,звучи,мирише,работи или как се образува.

Например трудно може да си представим един атом само от определение.

Ако се опише външния му вид,подробности от структурата и функциите му ще можем по-ясно и пълно да разберем какво е атома.

Описанията може да са функционални,физични,химични и др.

При описанията се търси прецизност и точност.Учените трябва да описват нещата с ясни,измерими и сравними величини,като избягват неясни и двусмислени думи и изрази.

Когато описвате избягвайте кратките,накъсани изречения.Съчетавайте свързаната информация за постигането на по-гладко изложение.
Писмени умения

При научни описания обикновено отговаряме на следните въпроси:



  1. Какви са физичните характеристики?Как изглежда,чувства,мирише?Какво става като се нагрее ?

  2. Какви са химичните характеристики?От какво е направено?Как реагира като влезе в контакт с въздух или вода?

  3. Къде се намира в природата?За какво се ползва?

При описанието в началото се дава определение.Едно дълго описание е вид разширено определение и този смисъл двете понятия може да се покриват.

ХІІ.ПРОГНОЗА.


Целта на всички научни изследвания е да предскажат бъдещето,като се основават на предположението,че ако можем да предвидим нещо,то ние ще се подготвим да го посрещнем ефективно и безопасно.

Например точната прогнозата за ураган,наводнение,земетресение и др. природни катаклизми може да спаси живота на хиляди хора.

Прогнозата е част от ежедневието на учения.Някой събития може да се прогнозират твърде точно.Други могат да се предвидят с определена вероятност.

Например шансът утре да вали е 25 %.Никога не можем да прогнозираме природните явления 100 %.

Учените трябва винаги да са готови да предефинират прогнозата на базата на нови наблюдения.

Прогнозата е твърдение,че нещо ще се случи.

Вероятната прогноза ще стане факт,ако нещата се развият според нея.

Невъзможната прогноза твърди,че ако условието не е реално,то прогнозата няма да се реализира.

За прогноза,която има голяма вероятност да се случи се използва бъдеще време.

За хипотетична или невъзможна прогноза се използват модалните глаголи.



ХІV.ИЗВОДИ,ОБОБЩЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ.


Един къс параграф не изисква обобщение,но при едно дълго изложение,задължително в края е добре да има обобщение,за да не се забрави основната идея.

Следователно в обобщението трябва да се опише това,което желаете читателя да запомни.



Има няколко подхода при писане на обобщение:

  1. Подчертайте основните моменти.Може да ги перефразирате или просто да ги повторите.

  2. Обобщете информацията и я пояснете.

  3. Подчертайте значимостта на написаното.Защо е важно?Какъв ефект ще има?Какво може да се направи по въпроса?Какво би трябвало да направи читателят?

При изводите се използват думите:следователно,в резултат на,това води до,поради тази причина и др.
Каталог: file -> repository
repository -> Проф д-р светла калудова-станилова
repository -> Smart ideas wise decisions
repository -> Роден съм на 07. 05. 1963 г в гр. Варна. От ранна детска възраст проявявах интерес към народната музика
repository -> Dear ladies and gentlemen, dear children
repository -> Проучване влиянието на универсален течен тор “maxgrow” при пролетен фуражен грах
repository -> Aqva moisture with collagen
repository -> Инструкция за работа с термовизионна камера тип Flir E6 І. Цел на термовизионното обследване. Подобряване на превантивната поддръжка на енерго механичните съоръжения във Вик Русе
repository -> Хидравличен удар в помпени системи


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница