Емоционалната Интелигентност

96 справиш добре, което може да мотивира студенти като Хейбър да учат здраво, за да се подготвят за изпита, проваля усилията на останалите. При хора с твърде високо ниво на тревожност - какъвто е и самият Алпърт - притесненията пречат на ясната мисъл и на паметта, необходими за заучаване на материала, а по време на самия изпит замъгляват и разсъдъка, без който няма как студентът да се справи добре.
Обемът на притесненията, които хората споделят по време на изпит, пряко определя колко лош ще бъде резултатът от него (John Hunsley, “Internal
Dialogue During Academic Examinations”, Cognitive Therapy and Research,
Dec. 1987.) Умствените ресурси, необходими за дадена когнитивна задача (в случая това е притеснението), просто се заемат от ресурсите за обработване на друга информация. Ако ни мъчи притеснението, че ще се провалим на изпита, разполагаме с по-малко внимание, което да отделим на отговорите.
Тревогите ни се превръщат в самоосъществяващи се пророчества и ни тласкат тъкмо към катастрофата, която предсказват.
Хора, които умеят да обуздават емоциите си, могат да използват тревогата в очакване на съответното събитие (реч, изпит ...), за да намерят мотивацията да се подготвят добре за него - а следователно и за да се справят добре.
Класическата психологическа литература описва връзката между тревога и достижения, включително и умствени способности, чрез графика с формата на обърнато U. На върха на графиката е оптималното съотношение между тревожност и постижения - минимум нерви и отлични постижения. Твърде леката тревога (първата половина на графиката) води до апатия или до слаба мотивация за това да се напънем и да успеем, а твърде силната (втората половина на графиката) саботира всеки опит да направим каквото и да е.
Състоянието на леко въодушевление, известно с техническия термин
хипомания, е оптимално за писатели и други творци при задачи, които изискват непрекъснат работен процес, въображение и нестандартна мисъл.
То се разполага почти на върха на графиката. Стигне ли се обаче до там тази еуфория да излезе извън контрол и да се превърне в мания, какъвто е случаят с резките промени на настроението при хора, страдащи от маниакално- депресивно разстройство, вълнението изведнъж блокира способността ни да мислим последователно и да пишем добре, дори и идеите да текат като водопад - движението им вече е толкова бързо, че нито една от тях не може да бъде уловена достатъчно стабилно, за да се превърне в някакъв завършен продукт.
Докато трае, доброто настроение укрепва способността ни да мислим гъвкаво и сложно, а следователно и да намираме по- лесно решения на проблемите, независимо дали са интелектуални или междуличностни. Това предполага, че един от начините да помогнем на някого да си проправи път към решението на даден проблем е да му разкажем някой виц. Смехът, подобно на въодушевлението, помага на хората да мислят по-нашироко и по-асоциативно, както и да забелязват връзки, които иначе биха им убегнали
- умение, важно не само за креативността, но и за разпознаването на комплексни взаимоотношения и за предвиждането на последствията от

97 дадено решение.
Ползите за интелекта от това да се посмеем добре личат най- добре, когато е необходимо да разрешим проблем, предполагащ творчески подход. Едно изследване открива, че хора, които току-що са гледали комедийни гегове по телевизията, се справят по-добре със задача, която психолозите често използват, за да тестват креативното мислене (Alice Isen et al., "The Influence

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: