Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Research 85,1990; Daniel Weinberger,“A Connectioninst Approach to the Prefrontal Cortex”, Journal of Neuropsychiatry 5, 1993.) Когато лимбичните структури, които се събират в префронталния кортекс, са под властта на емоционалния дистрес, първата жертва е именно работната памет; както открих при онзи ужасен изпит по математика, човек просто не може да разсъждава трезво. От друга страна обаче нека обърнем внимание и на положителната мотивация за дадено достижение - на мобилизирането на ентусиазма, на стремежа към дадена цел, на самоувереността. Изследвания върху олимпийски лекоатлети, музиканти от световна класа и гросмайстори по шах разкриват една обща черта помежду им: способност да се мотивират, за да спазват безмилостните си тренировъчни програми (Anders Ericsson, “Expert Performance: Its Structure and Acquisition", American Psychologist, Aug. 1994.). Освен това, с повишаването на изискванията към спортистите и хората на изкуството от световна класа тези строги програми за обучение трябва да се прилагат от все по-ранна възраст. На олимпийските игри през 1992 г. дванадесетгодишните членове на китайския отбор по скокове във вода бяха направили толкова тренировъчни скокове през живота си, колкото и американските атлети над двадесетгодишна възраст - китайците бяха започнали свирепото си обучение на четири години. Най-добрите виртуози на цигулката през двадесети век са започнали да свирят на около пет години; гросмайсторите по шах са започнали да изучават играта средно на по седем години, а играчите на национално ниво - чак на десет. По-ранното начало дава предимство за цял живот: най-добрите цигулари в една от водещите музикални академии, тази в Берлин, на възраст малко над двадесет години, са репетирали общо над десет хиляди часа, а по-слабите им колеги могат да се похвалят само с около седем хиляди и петстотин часа репетиции. Онова, което отличава хората на върха на пирамидата на способностите от 91 други с приблизително същите заложби е фактът, че те са започнали да се обучават рано и години наред са следвали стриктна програма за обучение. А това упорство зависи най-вече от някои емоционални черти - предимно ентусиазъм и настойчивост пред лицето на провала. Допълнителните ползи от мотивацията (съчетана, разбира се, с други вродени качества) личат в забележителните достижения на азиатските студенти в американските университети и като цяло на трудовия пазар. Един от анализите на наличните данни сочи, че американчетата от азиатски произход имат предимство откъм коефициент на интелигентност, но то не надвишава два-три пункта (Herrnstein and Murray, The Bell Curve.). И все пак при професионалната си реализация (обикновено в областта на правото или медицината) като група те имат такива постижения, сякаш коефициентът им на интелигентност е много по-висок - еквивалентните стойности при младежите от японски произход са 110 точки, а при тези от китайски произход - 120 точки (James Flynn, Asian-American Achievement Beyond I.Q., New Jersey, Lawrence Erlbaum, 1991.) Основната причина за това като че ли е, че още от ранна детска възраст азиатските деца полагат повече усилия от белите. Санфърд Дорънбуш, психолог от университета „Станфорд“, който е изследвал повече от десет хиляди гимназисти, открива, че американците от азиатски произход посвещават на домашните 40% повече време от своите съученици. „Докато повечето американски родители са склонни да приемат слабите страни на детето си и да насърчават силните, азиатците смятат, че ако не се справяш достатъчно добре, трябва да учиш до късно през нощта, а ако и това не помогне - да ставаш рано и да продължаваш да учиш. Те смятат, че всеки може да се справи добре в училище, стига да положи необходимите усилия“. Иначе казано, стабилната трудова етика на една култура води до по-сериозна мотивация, до повече усърдие и настойчивост - с други думи, дава сериозно емоционално предимство. Тъй като нашите емоции застават на пътя (или пък проправят пътя) на способността ни да мислим и планираме, да се посветим на обучение, за да постигнем някаква далечна цел, да решаваме проблеми и какво ли още не, те определят границите, до които ще използваме вродените си умствени способности - а следователно определят и как ще се справим в живота. От друга страна, тъй като ние се мотивираме от чувството на ентусиазъм и удоволствие от онова, което правим - та дори и от определено умерено ниво на тревожност, - отново те ни тласкат нагоре. Именно в този смисъл емоционалната интелигентност е най-важното ни умение - способност, която засяга изоснови всичките ни други умения, като ги насърчава или задушава. 92 Контрол върху импулсите: тестът с близалките Представете си, че сте на четири години и някой ви прави следното предложение: ако го изчакате да излезе и да се върне, ще получите две близалки за награда. Ако не можете да го дочакате, можете да получите само една - и то веднага. Подобно предизвикателство без никакво съмнение може да постави на изпитание душата на едно четиригодишно дете - микрокосмос, в който се води вечна битка между импулс и ограничение, между „аз" и „то“, между желание и самоконтрол, между наградата и нейното отлагане. Изборът на детето в този случай е изключително показателен: той за секунди излага пред нас не само характера му, но и вероятния му път в живота. Едва ли има по-важно психологическо умение от това да устояваме на импулсите си. То е коренът на емоционалния ни самоконтрол, тъй като всички емоции по самата си природа водят до определен импулс за действие. Нека не забравяме, че древното значение на думата „емоция“ е „движение“. Способността да устояваме на импулса за действие, да смажем в зародиш надигащото се действие на физиологично ниво вероятно се проявява като потискане на лимбичните сигнали към двигателната кора, макар и подобна интерпретация да остава за момента чисто спекулативна. Така или иначе едно истинско изследване на казуса с четиригодишните деца и близалките показва колко важна е способността да ограничаваме емоциите си и така да отлагаме въздействието на импулсите. Началото на изследването е положено от психолога Уолтър Мишел през шестдесетте години в детската градина в кампуса на Станфордския университет. В него са включени основно деца на докторанти, преподаватели и други служители в университета, и животът на тези деца е проследен до момента, в който завършват гимназия (Експериментът c отлагането на възнаграждението Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|