Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| при четиригодишните деца е описано в Yuichi Shoda, Weaker Mischel and Philip K. Peake). Някои от децата съумяват да запазят търпение в продължение на тези петнадесет-двадесет минути, които сигурно им се струват безкрайни. За да надделеят, те закриват очите си, за да не гледат изкушението, подпират с ръце брадичките си, говорят си, пеят, измислят игри с ръце и крака, дори опитват да се приспят. Тези решителни хлапета получават наградата от две близалки. Има обаче и други, по-импулсивни, които веднага грабват първата близалка - само секунди след като експериментаторът е напуснал стаята. Диагностичните възможности на този импулсивен момент стават ясни след дванадесет-тринадесет години, когато учените проследяват порасналите вече деца. Емоционалните и социалните разлики между нетърпеливите деца и техните връстници, съумели да отложат възнаграждението, е драматична. Онези, които са удържали на изкушението на четири, сега са по-компетентни социално: те са по-ефективни, по- самоуверени и се справят по-добре с трудностите в живота. Има по-малка 93 вероятност да се паникьосат или парализират при стрес, както и да изгубят способността си да организират нещата под натиск. Те прегръщат предизвикателствата и ги преследват, вместо да се откажат под напора на трудностите; те разчитат на себе си, уверени са, на тях може да се разчита. Поемат инициативата и се втурват презглава във всякакви начинания. Повече от десет години по- късно те все още са в състояние да отлагат възнаграждението, преследвайки целите си. Онези от децата - по-точно казано около една трета от тях - които грабват незабавно близалката, обикновено се представят доста по-слабо, а психологическият им портрет е значително по- проблематичен. При тях има по-голяма вероятност да странят от социален контакт, да бъдат твърдоглави и нерешителни, лесно да се ядосват, да се смятат за „лоши“ или недостойни за едно или друго, да изпадат в регресия или да се парализират в условия на стрес, да не се доверяват лесно, да се гневят на това, че „не получават достатъчно", да са склонни към ревност и завист, да реагират прекалено силно на дребни дразнители и така да предизвикват скандали и сбивания. На всичкото отгоре след всички тези години те така и не се научават да отлагат възнаграждението. Един дребен признак през първите години от живота по-късно може да разцъфне в богата гама от социални и емоционални умения. Способността да отложим действието под властта на даден импулс е в основата на всяко житейско усилие - от простата диета до медицинското образование. Има деца, които дори на четиригодишна възраст са усвоили основите: те са в състояние да разчетат социалната ситуация, да осъзнаят, че имат полза от отлагането, да попречат на вниманието си да се съсредоточи върху изкушението, да се занимават с нещо друго, без да се отказват от желаната цел - двете близалки. Още по-изненадващ е фактът, че когато децата, участвали в теста, биват оценявани при завършване на гимназия, онези от тях, които на четиригодишна възраст са чакали търпеливо, се оказват много по-добри ученици от другите, които са се поддали на каприза. Според оценките на родителите си те са много по- компетентни в училище: по-добре изразяват идеите си, използват и възприемат аргументация, съсредоточават се по- лесно, в състояние са да правят планове и да ги осъществяват, учат с повече желание. Най-удивително е, че получават значително по-високи резултати на матурите си. Онези тридесетина процента от децата, които са се нахвърляли направо върху близалката, получават средно 524 точки на текстовите задачи и 528 на математическите; децата, които някога са чакали най-дълго, преди да получат наградата си, получават съответно 610 и 652 точки - което означава 210 точки разлика в крайния резултат (Анализа на данните дължим на Фил Пийк, психолог в „Смит Колидж".). Способността на децата на четиригодишна възраст да отлагат възнаграждението е два пъти по-точен индикатор за изпитните им резултати от коефициента на интелигентност по това време. Коефициентът на 94 интелигентност е в състояние да предсказва резултати едва когато децата се научат да четат. Това предполага, че способността им да отлагат възнаграждението допринася сериозно за интелектуалния им потенциал - и то съвсем отделно от коефициента на интелигентност, (Лошият контрол върху импулсите в детството е и мощен инструмент за предсказване на склонността към престъпно поведение - и то много по-добър от коефициента на интелигентност (Вж. дискусията в Jack Block, “On the Relation Between Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|